Юлче малко, я вече покажи момче или момиче си ти! - Термин Юли 2022 - тема 4

Момичета добре, че е тази група да виждам, че и вие преминаватв през подобни опъвания, киселини, болки в червата и т.н.  А не аз си внушавам или т.н. Миналата седмица, след поредните ми киселини и кво ли не, реших да си полегна и попъшкам, като бременна. Ее обади ми се една на приятелка уж да пита как съм...Е казах и,че лежа и си пъшкам на дивана.  (Буквално)Предния ден  АГ е видял леки контракции(когато нищо не ме болеше) и пия магнезий и на следващият ден са почнали зверски киселини и по целия стомах ме боли... Е познайте, никво съчувствие.... Беше само нещо от сорта: е ти пък, то трудното идва като родиш При което аз питах: ма ти имала ли си контракции, киселини, болки по време на бременноста? Е отговорът беше : Ми не, само 9 -ти месец усещах нещо...  На всичкото отгоре, като казах, че ако не спре да ме боли ще ходя в спешното. Отговорът беше: Ау в спешното да попаднеш на някой дрогиран Доктор....
Дори не повярвах какво чувам и побързах да затворя....
Не, че се правя на мъченица, но все си мисля, че особено една жена би трябвало да е по-тактична в такъв момент и ако няма конструктивен съвет, по-добре да си запази коментарите...
Та как се справих с киселините и червата:
Сутрин и преди основно похапване: лъжица Тахан и малко мед. Газирана вода (бях го прочела някъде тук. И против запек -бебешка клизма Melilax ( пак от тук ).

Моята докторка каза,че фолиевата киселина до 17 г.с си е свършила работата и няма нужда, но пък ми изписа пренатал витамини за бременни и там също има фолиева киселина. Аз съм на ФМ на 10.03 когато също ще съм 22 г.с.

Lavinka за жалост миналата бременност много се разделечихме с моята кума. Тя няма деца и изобщо не се интересуваше сякаш от мен. Месеци не ме беше търсила, добре че тогава живеех със сестра ми, та ми беше голяма помощ и подкрепа. Има всякакви жени, опитай се да се абстрахираш от това, което не ти харесва. След раждането идваше по-често да ни види с малкия, но като цяло вече нямаме толкова общи интереси. Иначе мен винаги ме е дразнило това “като родиш става по-трудно”, или пък “спи сега, че после няма” все едно можеш да си складираш сън нали.. 😂 Също любимия израз на баща ми, които слава Богу най-накрая осъзна, че е кофти и спря да го ползва - “Лесно майка не се става”.

И аз ще взимам от сглобяемите, които имат падаща страна за до леглото. Пък после като почне да си играе ще я ползва за кошара за игра.

Питай конкретния ФМ специалист дали прегледът включва фетална ехокардиграфия. Моят при др Атанасова включваше обстоен преглед на сърцето и кръвоносните съдове и коментираше за какви проблеми се гледа (обратен кръвоток, липса на камери, проблеми с клапите и т.н.), в случай че се наблюдава нещо абнормално трябва да се пренасочи към тесен детски специалист по кардиология.

При мен заключението от прегледа е: "Ситус солитус, сърце с нормална големина, нормална сърдечна ос, с нормална сърдечна честота, нормална 4-кухинна сърдечна сянка, ляв изходящ тракт, десен изходящ тракт, гледка с трите съда (и трахеята), с нормален ход на лява брахиоцефална вена и на дясна подключична артерия, нормален кръвоток в митралната клапа, в трикуспидалната клапа, в аортната клапа и в пулмоналната клапа, с нормално вливане на долна и горна празна вена в дясно предсърдие, визуализирани поне две пулмонални вени вливащи се в ляво предсърдие." За всяко от описаните неща докторката ми ги показваше на самия преглед.

Шу, ще пробвам и аз да полягам. Болките ми винаги са в ляво, днес даже доста ме поболя и се оказа пак това...черва.
АА, и аз се опитах да си заснема движенията, но наистина не е много ясно дали се виждат от дишането и пулсирането на корема ми.
Лотос, моите хормони пък ме правят бясна кучка. Всичко ме дразни, лесно се сопвам, карам се, а принципно съм си спокоен човек.
Филипа, и моят д-димер беше висок преди 10-тина дни. Направих една бърза консултация с хематолог онлайн. В рамките на нормалните стойности за бременна ми е, особено толкова скоро след Ковид. Каза, че спрямо него, разбира се, не може да се съди за тромбогенен риск (тук визираше изследванията за тромбофилия, че са показателни). Тук има стойности на д-димер по триместри: https://www.perinatology.com/Reference/Reference%20Ranges/D-Dimer.htm

Момичета, добре, че чета тук и за други майки подвластни на хормоните, да не мисля, че съм просто една мрънкаща жена!
Поплаквам си, понякога съм раздразнителна. Особено когато бъдещият батко пропусне да спи следобед и не съм имала и миг покой цял ден…
Лотос, толкова мило ми стана с разказа ти за каката, която ти целува корема. Благословена си с такава доведена дъщеря, да знаеш.

Минавам също да похваля тези рокли за бременни от H&M. Днес ги получих. Страхотни са! Памук, модел и дължина супер сладки, могат и с тениска отгоре да се носят. Ще изкарам до Юни/Юли с тях. Цената е супер ниска. Въобще - препоръчвам!

HappyRSmile, като я взехме не мога даже да преброя колко целувки и любов даде на бебето. Даже го закача и му прави щип ☺️ Разказва на всички, че ще ставам мама, а тя ще бъде кака и бебето било много сладичко. Много е забавна, както баща ѝ казва: "Тя тотално превъртя с това бебе. Трудно ще го опазим от нея и братовчед ѝ." Че и той се вълнува, че щял да има братовчед, но не колкото малката. Малката пожелава лека нощ на бебето, вече не ми казва "Добро утро", ами ме посреща с думите "Какво прави бебето? " Все пита дали я усеща и естествено ѝ казвам ДА за да се радва още повече. Доста ни е забавна, много се смеем 😆

Момичета за хормоните приятелят ми ме предупреди, че попринцип съм си чувствителна и ще стане нещо страшно. Ту плача, после се смея, защото съм плакала за голяма глупост 😆 или пък се цупя и се карам за нищо и като ми каже "Добре сега защо ми викаш?" и аз му казвам, че ме дразни. После пак се смея. Попринцип съм постоянно усмихната и все съм весела, но сега нещата са олеле майко 🤣
Вчера нарочно ме бъзикаше, че нямал да признае бебето, че на него пък му е смешно като подпаля 😆 Ама не се вързах много и  подпалих само малко 🤣
Ама да, явно повечето ни трещи шизофренията от тези хормони 🤣🤣

Аз се усещам, че по-лесно се разчувствам от разни неща като истории, снимки, видеа, като цяло съм сдържан човек и това насълзяване на очите ми е голяма промяна Раздразнителна все още не съм като цяло, но последните дни ми е едно такова кисело, я от седеното вкъщи, я от лошото храносмилане или неприятното време, но нищо фрапантно. Хормоните са нещо първично, за мен е валидно твърдението, че ние определяме поведението си и не си позволявам тези моментни състояние да взимат връх над взаимоотношенията ми с околните. Тоест, дори да усетя негативна емоция провокирана от нещо, си давам стоп за момент, оценям има ли смисъл да реагирам негативно или е необосновано, и в 99% от случаите преценям, че рационалният подход е по-смислен. Мисля, че с такъв подход си осигурявам една доста приятна бременност без напрежение.

Пуснала съм се на емоциите 🤣
АА, днес гледах видео на рожден ден на Крис от "Живот със Синдром на Даун", еми не се насълзих, а направо си се разплаках, ако не бях сама щях да се сдържа, но сама ли съм нищо не сдържам. При мен емоцията трябва да излезе, иначе започвам да не се чувствам добре.
Ако пък не харесвам някой човек, изобщо не контактува с него, че двуличието ме измаря. Така съм още от малка.
Майка ми е казвала, че се е водила по мен за приятелките ѝ какви хора са.
Ако ме закачат, а аз съм си скръстила ръцете и съм гледала сърдито, или пък да гледам на другата страна значи човека е двуличен. Била съм мини радар 🤣

Ооо, и при мен емоциите - вън. Показвам ги, изкарвам ги наяве и така се чувствам добре. Натрупат ли ми се “вътре”, не ме свърта.
Страхотно звучи това с обмислянето и рационалния подход, възхищавам ти се, АА.
Обачеее това е моята противоположност. Плюс съм човек на изкуството и емоциите са ми ‘приятел’ и двигателна сила, когато творя.
Но ако можех да съм по-малко раздразнителна, бих се радвала. Като цяло, когато съм малко по-отпочинала, ставам и много по-спокойна.

О, хормони, говорете ми Изпадам и в двете крайности, ММ много го отнася понякога, но най ми е мъчно като си го изкарам на малката, малко ми е станал къс фитила. Опитвам се да се владея. От друга страна не мога и не искам да задържам емоции и си казвам на момента какво ме е раздразнило, за да ми олекне и да го изхвърля, защото после просто го мисля, въртя, суча и става по-зле и си остава за мен.

Жените сме най-жестоки и критични една към друга, а сега даже ще го чуем и от най-близките ни. mom shaming-а е много силно застъпен.
От моята 2ра бременност почти никой не се зарадва и не се впечатли, може би аз имах повече очаквания. И приятелките започнах да отсявам и подбирам, тези които ме товарят са аут, защото не мога да си позволя такива неща. Настроенията ми много се отразяват на дъщеря ми, от бебе е такава, в тон с моите вибрации.
Lavinka аз даже вече си мълча, като ме питат какво-как, защото не ми се слушат клишетата "лесно не се става майка" и т.н. В положение може да ти влезе само човек, който минава точно в този момент през същото.

Здравейте и благодаря за новата тема! Дано е много положителна!

В четвъртък съм на ЖК, а ФМ ми е чак на 9 март. Тогава ще съм в 22+2 седмица, но нямаше по-ранни часове.

От снощи пак ме боли гърлото и днес ходих на преглед, докато не е стано по-сериозно. За сега ще мина със спрей за гърло и хапчета за смучене, дано не се стига до АБ.

Бебчо вече го усещам много по-отчетливо не само, когато съм в покой, но и в движение. Понякога дори подскачам, когато се движи и обръща. Засега има доста място и го усещам навсякъде. И корема ми се мърда, но не успявам да го снимам, защото все едно знае, че го снимам и спира. И сега съм легнала, все едно само това чака и се изявява.

При секс има втвърдяване на корема, но бързо отминава. Радвам се, че нямаме забрана.

Кафе по принцип не пия, горчи ми, само 3 в 1. Знам, че не е полезно, но ми носеше някаква наслада да си го сипя в любимата чашка на сърчица, да му усетя аромата и топлината, да седна да си чета книжка...абе самия ритуал ми носеше наслада. От както забременях не съм пила, защото не ми се пие.

Аз съм си чувствителна и емоционална по принцип...а сега е леле-мале. На ММ сигурно не му е лесно. Ама така е, свиквайте, раците сме нежни души. Чувствата не мога да си крия, защото ми тежат и затова не мога да общувам с хора, които не са ми приятни. Просто ми личи, а и лицемерие на обичам.

Понеже почти никой не знае за бременността, та не ми се налага да общувам на тази тема с никой. Убедила съм се, че всеки се е вглабил в собствените си интереси и не се интересува от нищо странично. Изобщо не искам да се впечатлявам от такива неща. Достатъчно тежко приемах подобни разочарования от близки ...

Нашия бъдещ батко и днес ме потупа по корема и ми каза "станал е по-голям, скоро ще раждаш". Викам си, да, след още толкова месеца. Иначе е много сладък с изказванията си. Днес ме гледа, че ям торта и ме пита "сега и бебето ли яде торта...ама как бебе, пък яде торта?". Явно си представя буквално, че си е взело една виличка и си боцка тортичка.   Излизаме навън "сега и бебето ли диша чист въздух и се разхожда, като нас?". Казва ми, че щом се храни с това, което и аз значи трябва да ям само полезни неща.
Сега е на 5 и половина и от бебе му водя дневник всеки месец как се е променил, какво ново е научил, неща, които казва и искам да си запиша. Чета си от време на време, плача и се смея. Преди няколко години имахме подобен разговор за храната. Тогава си мислеше "значи, когато съм бил в коремчето ти и си се хранела, храната е падала върху главата ми?" Много са сладки и непринудени децата.  Не знам като е момче дали един ден ще ги оцени тези дневници, но за мен са безценни и ще ми останат незабравим спомен.

Здравейте, и аз да се включа малко по темата Секс, малко ми е неудобно от срам, но при нас няма проблем и с мъжът ми си правим секс по веднъж на ден, някой път и два. Пропускаме по ден два дни  и после пак. Нямам оплакване, но се чудя дали и как се отразява на бебето, защото го усещам след това.

При мен се получават болки в корема в различни части и когато се позасилят единственото което ми помага е позата на 4 крака като отпускам ръцете напред и сядам на крака подобна като за раждане но в седнало положение, а коремчето е надолу към леглото, но не се опира в него. Така като направя всички болки спират. Говоря и за стомашните след храна или тежест в стомаха.

Аз миналата бременност бях по-емоционална, плачех за всичко -особено на рекламите, в които имаше бебе Не знам какво беше това чудо, но по принцип съм си адски много емоционална и плача на всякакви филми, дори анимации и комедии. ММ ми е свикнал и не беше особено учуден от голямата ми емоционалност миналия път. Сега сякаш не съм така и ми е чудно на какво се дължи. Но има време де