Е, не всички теми в СО ги следя, то много се пише, вярвам ти, че конкретният не е... Пък и не съм казала за всички мъже, много ясно. Хора всякакви...
- Публикувана: 25 фев. 2022, 16:12 ч.
- Последно мнение: 26 апр. 2022, 23:51 ч.
Мъжете и бракът
Че кой ще остави читав мъж да се шляе безпризорен? 
Читавите бързо ги разграбват...
Читавите бързо ги разграбват...
В повечето случаи, жената е ощетената от едни такива преместливи отношения, защото тя, за да роди деца на един мъж, да се грижи за тях, да се грижи за дома, трябва да се лиши от възможност да е финансово равнопоставена за определен период от време.
повечето мениджърки са жени, всичките са с по 1-2 деца. Не им е попречило да станат мениджърки и да си имат кариера. Имаме и много, които не са мениджърки, но пак имат нормална работа, изкарват 2-3-4к, според позицията, като за София е ОК. И те си имат деца и семейства.
Така че в повечето случаи са оправдания това, че някоя видиш ли изтървала шанса на живота си, защото родила деца НА мъжа си (като че ли не ги е родила и на себе си). Изключвам деца със специални потребности и подобни случаи.
Всяка жена така или иначе иска да си роди и отгледа деца. Като самотна майка ли ще ги гледа по-добре, или с мъж? Все ще помага и той, ще ги гледа, повечето днешни мъже и памперси сменят, и водят вземат на градина/училище, и всякаква друга помощ оказват. Така че абсолютно не приемам, че жената, видиш ли, се ощетявала като се омъжвала. Напротив, само позитиви има за нея (освен ако не е взела някакъв насилник или пияндур).
Моето скромно мнение:
Защо някои мъже не желаят да сключат брак? Кое ги плаши? - Защото са страхливи да поемат отговорност, усещат, че са непостоянни и че може да се наложи развод, като гледат да си спестят тези разправии.
Има ли ползи от брака за мъжа и в какво се изразяват те? - Реално в сравнение със съвместното съжителство няма специални ползи, ако изключим страхотното материално положение на съпругата, евентуално.
Как можем да разпознаем женещия се тип мъж, за да не си губим времето напразно? - Мисля, че не може да се разпознае. Но донякъде все пак - гледайте в миналото му: дали е имал съвместни съжителства или развод
Защо някои мъже не желаят да сключат брак? Кое ги плаши? - Защото са страхливи да поемат отговорност, усещат, че са непостоянни и че може да се наложи развод, като гледат да си спестят тези разправии.
Има ли ползи от брака за мъжа и в какво се изразяват те? - Реално в сравнение със съвместното съжителство няма специални ползи, ако изключим страхотното материално положение на съпругата, евентуално.
Как можем да разпознаем женещия се тип мъж, за да не си губим времето напразно? - Мисля, че не може да се разпознае. Но донякъде все пак - гледайте в миналото му: дали е имал съвместни съжителства или развод
Всяка жена така или иначе иска да си роди и отгледа деца. Като самотна майка ли ще ги гледа по-добре, или с мъж? Все ще помага и той, ще ги гледа, повечето днешни мъже и памперси сменят, и водят вземат на градина/училище, и всякаква друга помощ оказват. Така че абсолютно не приемам, че жената, видиш ли, се ощетявала като се омъжвала. Напротив, само позитиви има за нея (освен ако не е взела някакъв насилник или пияндур).
Тези мъже, които аз познавам, и които си гледат децата, сменят памперси, хранят, къпят, преобличат, извеждат и т.н., те си обичат много децата, но факт - на всички до един жена им е комендант, юрка, дава наставления и като цяло ги е дресирала.
Иначе познавам и други мъже, които пак много си обичат децата, но не ги гледат така.
Иначе познавам и други мъже, които пак много си обичат децата, но не ги гледат така.
Според мен това, което най-вече пречи на мъжете да създават семейство, е глождещата ги мисъл как зад ъгъла ги чака нещо по-така. Това е ужасна, ерозираща отношенията мисъл, защото разкрива убеждението, че те всъщност заслужават нещото по-така и жената до тях е поносим временен компромис, а това подсъзнателно дава един много краткосрочен хоризонт на мисленето и решенията им - защото в главата им бъдещето е територия на следващата, тази по-то.
Според мен това, което най-вече пречи на мъжете да създават семейство, е глождещата ги мисъл как зад ъгъла ги чака нещо по-така. Това е ужасна, ерозираща отношенията мисъл, защото разкрива убеждението, че те всъщност заслужават нещото по-така и жената до тях е поносим временен компромис, а това подсъзнателно дава един много краткосрочен хоризонт на мисленето и решенията им - защото в главата им бъдещето е територия на следващата, тази по-то.
Жените по принцип не бихме се занимавали с мъж, от когото нямаме намерение да раждаме, затова и не започваме връзки ей така, въпреки че отстрани изглежда да го правим. При мъжете по принцип ситото е доста по-рехаво, защото изобщо нямат намерения. И така се получават връзки от типа тя си мисли, че има гадже, ама той не знае, или по-мекия вариант тя чака предложение, но той не иска да предлага. И двата принципа имат изключение, нали, но са единици.
В повечето случаи, жената е ощетената от едни такива преместливи отношения, защото тя, за да роди деца на един мъж, да се грижи за тях, да се грижи за дома, трябва да се лиши от възможност да е финансово равнопоставена за определен период от време.
повечето мениджърки са жени, всичките са с по 1-2 деца. Не им е попречило да станат мениджърки и да си имат кариера. Имаме и много, които не са мениджърки, но пак имат нормална работа, изкарват 2-3-4к, според позицията, като за София е ОК. И те си имат деца и семейства.
Така че в повечето случаи са оправдания това, че някоя видиш ли изтървала шанса на живота си, защото родила деца НА мъжа си (като че ли не ги е родила и на себе си). Изключвам деца със специални потребности и подобни случаи.
Всяка жена така или иначе иска да си роди и отгледа деца. Като самотна майка ли ще ги гледа по-добре, или с мъж? Все ще помага и той, ще ги гледа, повечето днешни мъже и памперси сменят, и водят вземат на градина/училище, и всякаква друга помощ оказват. Така че абсолютно не приемам, че жената, видиш ли, се ощетявала като се омъжвала. Напротив, само позитиви има за нея (освен ако не е взела някакъв насилник или пияндур).
Много жени са успешни в кариерата и имат деца, но това е на цената на много повече жертви и усилия, отколкото за един мъж. Често са ощетени децата, съпрузите и какво ли още не, защото трудно се балансират толкова неща. Много мъже се оплакват само от това, че работата им е много, а жената често трябва кариера да прави, деца да ражда, семейство крепи, дом да поддържа, и пак не прави достатъчно. И накрая излиза уязвима от цялата работа, защото при една раздяла тя поема по-голямата тежест (децата), срещу почти никаква възмезденост (издръжка) и с всички загуби (лишения), които е понесла, за да създаде това семейство. Бракът не е отговорът, нито липсата му. Ами сериозно осмисляне, подсигуряване и подплатяване. И чак там накрая, надеждата, че човекът до теб истински оценява, уважава и обещетява твоя принос, и твоите жертви. Затова такива, които ми предлагат хола на мама, просто няма как да ги взема насериозно.
Именно, за да имаш нещо, обикновено трябва да жертваш друго. Малко са тези, които перфектно балансират с по 4 дини под мишница.
И аз не казвам, че не бих се справила, или че поне няма да се опитам да се справя, казвам, че няма да търпя човек, който в напечените моменти ще ми обяснява колко много работи. Защото много мъже смятат, че е достатъчно това, че работят, всичко останало си е задължение на жената (въпреки, че и тя работи, ако децата са на градина вече). Просто мога и без такъв негативизъм в живота си.
И аз не казвам, че не бих се справила, или че поне няма да се опитам да се справя, казвам, че няма да търпя човек, който в напечените моменти ще ми обяснява колко много работи. Защото много мъже смятат, че е достатъчно това, че работят, всичко останало си е задължение на жената (въпреки, че и тя работи, ако децата са на градина вече). Просто мога и без такъв негативизъм в живота си.
Мисля си, че има някакво стадно мислене в хората. По-рано всички само са гледали да се задомят, колкото по-рано - толкова по-добре. И жени, и мъже.
После жените са искали да се омъжат, за да си имат семейство, а мъжете са бягали по тъч линията и са търсили меда без жилото.
А сега ми се струва, че всеки отлага сериозните решения, защото те деца се гледат трудно, веднъж като се впрегнеш - край не се очертава.
Някак си върви така, като ковид - определен начин на мислене тръгва като зараза и натръшква де когото свари.
После жените са искали да се омъжат, за да си имат семейство, а мъжете са бягали по тъч линията и са търсили меда без жилото.
А сега ми се струва, че всеки отлага сериозните решения, защото те деца се гледат трудно, веднъж като се впрегнеш - край не се очертава.
Някак си върви така, като ковид - определен начин на мислене тръгва като зараза и натръшква де когото свари.