Това, че тези без връзки на късни години са с висок потенциал за проблеми, и това, че наличието на връзки и брак гарантира липсата на проблеми, са две напълно отделни хипотези, втората от които не само, че не следва от първата, но и никой не е твърдял. Просто за човек да не стигне до сериозна връзка, винаги има причина, а липсата й определено се отразява на доста неща. Разбира се, има изключения, има специални обстоятелства и т.н. Всеки си преценява колко време си заслужава да отдели за да разбере дали конкретен човек спада към категорията на изключенията.
- Публикувана: 25 фев. 2022, 16:12 ч.
- Последно мнение: 26 апр. 2022, 23:51 ч.
Мъжете и бракът
А защо се определя дали човек е читав, според това дали е във връзка или не? Аз познавам много читави хора, които не са във връзка, и достатъчно нечитави, които са. И мъже и жени.
Еми защото така е заложено на хората. И аз знам за много кофти бракове и връзки или пък майки дето си мразят децата и ги бият на лягане и на ставане. Ама теоремата е, че като имаш мъж/жена и семейство ставаш, като нямаш не ставаш - а това, че може да си кофти родител или съпруг/съпруга не е от значение. Минали си си от реда.
Ако от 20 до 35 никога не е бил в сериозни отношения, ще се съглася, че нещо има, и това пак не е задължително да е нещо лошо и зло. Но да срещна някой на 35 и автоматично да реша, че има проблеми, защото не е имал брак и дете, ми се струва прекалено повърхностно.
Годините не са винаги гаранция за нечитавост.
Комшията над нас, може би, надявам се, скоро да го изритат. Ето го, 40+, женен, има две деца. По документи... става? Обаче само тези, които живеят с него, и около него, знаят, че редовно хвърчат столове и други мебели из тях.
Докато лично не разбера достатъчно за някой, изводи не правя.
Годините не са винаги гаранция за нечитавост.
Комшията над нас, може би, надявам се, скоро да го изритат. Ето го, 40+, женен, има две деца. По документи... става? Обаче само тези, които живеят с него, и около него, знаят, че редовно хвърчат столове и други мебели из тях.
Докато лично не разбера достатъчно за някой, изводи не правя.
Аз като цяло не познавам много хора на 45+, защото средата ми не е такава. Но познавам хора на 30+, които в момента нямат. Има такива, които никога не са искали да имат, има и такива, които са приключили скоро и в момента или още се лекуват, или търсят, но не намират.
Самият начин на влюбване, привързване, отваряне към някой, е различен при хората. Ако някой след 3 месеца е готов да започне нова връзка, и не остава празно при него, при други отнема доста повече време.
А и дори да си готов за нови отношения... нямаш гаранция, че ще намериш човек, с който да влезеш в тях - може ти да се влюбиш, а те в теб не, може те да се влюбят, а ти не. Може и изобщо да не срещаш някой, в който да се влюбиш. Тук нещата не зависят от теб.
Самият начин на влюбване, привързване, отваряне към някой, е различен при хората. Ако някой след 3 месеца е готов да започне нова връзка, и не остава празно при него, при други отнема доста повече време.
А и дори да си готов за нови отношения... нямаш гаранция, че ще намериш човек, с който да влезеш в тях - може ти да се влюбиш, а те в теб не, може те да се влюбят, а ти не. Може и изобщо да не срещаш някой, в който да се влюбиш. Тук нещата не зависят от теб.
Докъм 35 за мен горе-долу бива да се "ориентираш", после вече започва леко буксуване, от което след 40+ трудно се издрапва. Дали не можеш да преодолееш някое разочарование, разбито сърце, страх от обвързване, всичко това говори само едно - не се адаптираш добре в средата на връзките. И ако на 40 трябва да наваксаш години липсващ опит, нещата стават сложни. Не значи, че човекът в такава ситуация е лош, но бих го нарекла... поизостанал. Понякога до степен, до която наваксването е невъзможно, а често и нежелано, защото неговото се е превърнало в начин на живот. Изключенията са хубаво нещо, но човек бидейки такова, не трябва да се подлъгва, че повечето са като него.
Ариел,много добре те разбирам.
Нямахме деца години наред и околните гледаха на мен,като на инвалид.
,,Имаш хубава работа,ама нямаш деца...,, ,,За какво ти е тая къща ,като нямаш деца,, ,,Защо нямате деца,,, ,,Няма ли да си осиновите,, а на мъжа ми директно му предлагаха да си намери друга жена...
Племенницата ми,откакто е навършила 25 години постоянно и подмятат ,,Няма ли да се жениш?,, За кога чакаш,, и момичето се дразни..изпокара се с половината рода.
Нямахме деца години наред и околните гледаха на мен,като на инвалид.
,,Имаш хубава работа,ама нямаш деца...,, ,,За какво ти е тая къща ,като нямаш деца,, ,,Защо нямате деца,,, ,,Няма ли да си осиновите,, а на мъжа ми директно му предлагаха да си намери друга жена...
Племенницата ми,откакто е навършила 25 години постоянно и подмятат ,,Няма ли да се жениш?,, За кога чакаш,, и момичето се дразни..изпокара се с половината рода.
(аз бях доста по-млада)
А дали това няма нещо общо
Защото гледаме в съседната тема една тийнейджърка как се прехласва по 30+ инфантил, когото повечето от нас тук, поне на думи, щяха да изметат за нула време. Но дори да не е бил твоят случай такъв, той не потвърджава нищо друго, освен че си имала късмет. Пък и други подробности не знаем, та да кажем колко читав е бил той, колко липсата му на опит не му се е отразила. Може просто да се е съчелата добре с твоята младост. Чисто теоритизирам тук, не съм запозната с твоя случай в подробности, та няма нищо лично в думите ми. Аз срещнах ерген (е, доста под 40 г. беше) и дете му родих, тоест на моя мъж му се е сбъднала мечтата 
По-млад е и изобщо не го следя коя как е загледал. Ако реши да иде при по-млада, връстничка, по-стара или каквато и да е друга жена, то аз няма да страдам нито 1 ден и той си го знае. Сигурно затова стои при мен
По-млад е и изобщо не го следя коя как е загледал. Ако реши да иде при по-млада, връстничка, по-стара или каквато и да е друга жена, то аз няма да страдам нито 1 ден и той си го знае. Сигурно затова стои при мен Ако толкова не ти пука дали ще е с теб или без теб и няма и ден да страдаш за него, не виждам какво правиш с мъж, който ти е безразличен.
С мм се запознахме когато аз бях на почти 25а той на 23. Оженихме се на 27 аз и на 25 и половина той.
Искаше и дете повече от мен, аз исках да си поживеем и изчакаме малко повече доъм 30, но сега не съжалявам грам, че родих на 28 и половина и когато и двамата станахме на 40 вече бяхме с поотраснало дете, а не с бебе или дете в началното у-ще.
С мм се запознахме когато аз бях на 24, а той на 22 и половина. Оженихме се на 27 аз и на 25 и половина той.
Искаше и дете повече от мен, аз исках да си поживеем и изчакаме малко повече доъм 30, но сега не съжалявам грам, че родих на 28 и половина и когато и двамата станахме на 40 вече бяхме с поотраснало дете, а не с бебе или дете в началното у-ще.
Искаше и дете повече от мен, аз исках да си поживеем и изчакаме малко повече доъм 30, но сега не съжалявам грам, че родих на 28 и половина и когато и двамата станахме на 40 вече бяхме с поотраснало дете, а не с бебе или дете в началното у-ще.
Е, между 28 и половина и 30 или 31 няма кой знае каква разлика. Първият сценарий дава по-къс ергенски живот, по-рано излизане от детски изпълнения. При втория е обратното. Разликата е, че при първо забременяване и раждане на 28, рисковете от увреждания на плода, вродени малформации, преждевременно раждане са по-ниски. Това го разбрах, раждайки по спешност, със секцио, силно недоносено бебе, 3 месеца преди термин, на точно 31г и 3 месеца.
Някой писа, че живеещите с майките си след 40г не ставали за връзка и брак. Може, но те и не търсят. Майка ми има 2 съседки със синове на моя възраст, които никога не са живяли сами. Ами не виждам да ги бърка. Изобщо не търсят връзки, нито брак и деца. Над 50г са и двамата вече, като се ръчкат в едностайно жилища с мама, а мама спи в хола. Едната извади кухнята на балкона за да я направи на собствена стая. Така им харесва, защо не?
Виждам все повече хора, които имат общо дете, но си живеят у родителите и не се събират. Детето си го менкат, помагат си, но не заживяват заедно.
