Аз досега не съм срещала човек, който може да се отдели и да не го е направил. Но хора всякакви.
- Публикувана: 25 фев. 2022, 16:12 ч.
- Последно мнение: 26 апр. 2022, 23:51 ч.
Мъжете и бракът
Изобщо не ми е безразличен мъжът ми и дано сме си все заедно. Пу-пу
Просто опита ми сочи, че ако един мъж залитне по друга жена, то той за теб е вече загубен, невъзвратимо. Да страдаш за такова нещо не си струва. Всичко, всяка сълза, всяка мисъл по темата е излишно терзание. Поради това ако го загубя по такава конкретно причина, не мисля усмивката да слиза от лицето ми
Защо той да се забавлява, а аз да рева? Тук не говорим за други причини за раздяла не дай Боже, а точно друга жена. Страдание по такъв повод - може, но не от мен.
Просто опита ми сочи, че ако един мъж залитне по друга жена, то той за теб е вече загубен, невъзвратимо. Да страдаш за такова нещо не си струва. Всичко, всяка сълза, всяка мисъл по темата е излишно терзание. Поради това ако го загубя по такава конкретно причина, не мисля усмивката да слиза от лицето ми
Защо той да се забавлява, а аз да рева? Тук не говорим за други причини за раздяла не дай Боже, а точно друга жена. Страдание по такъв повод - може, но не от мен.
Ако човек няма някакъв здравословен проблем, което да е причината да не може да работи и да се грижи за себе си и да е самостоятелен, не виждам причина да не се отдели. Аз тези неотделените, които познавам, те дори на по 30 години гаджетата си завлякоха там, са безподобни мързеливци и готованци. Аз такова нещо не бих позволила ако бях родител, да ми водят още някой за дондуркане, как пък не.
Бианка, това звучи рационално и разумно, пожелавам ти да не ти се налага, но в реалността ако се стигне дотам не мисля, че разумът ще вземе превес при повечето хора
Бианка, това звучи рационално и разумно, пожелавам ти да не ти се налага, но в реалността ако се стигне дотам не мисля, че разумът ще вземе превес при повечето хора
Минах вече през такива страдания и видях тяхното безсмислие Трябва да съм луда втори път да скачам през същия обръч Затова и не разбирам защо жени, минали през развод веднъж (особено пък и с деца), пак успяват да страдат после за мъж, който се загледал / заиграл / премислил.
Трябва да съм луда втори път да скачам през същия обръч Затова и не разбирам защо жени, минали през развод веднъж (особено пък и с деца), пак успяват да страдат после за мъж, който се загледал / заиграл / премислил. 
Единственият начин да се предпазиш от любовна мъка, е да не инвестираш много in the first place.
Ако ти пука за нещо и го загубиш, страдаш. В смисъл, ти си се хили колкото искаш, но какво ще ти е отвътре, не можеш да контролираш и игнорираш вечно.
Чувала съм същите разсъждения от близка приятелка. Толкова много си вярваше, когато казваше, че ако се стигне до раздяла, изневяра, тя ще е ок с това, ще го приеме, ще продължи, няма да падне.
Отне й година докато се съвземе, след като в крайна сметка нещата наистина приключиха.
Ако ти пука за нещо и го загубиш, страдаш. В смисъл, ти си се хили колкото искаш, но какво ще ти е отвътре, не можеш да контролираш и игнорираш вечно.
Чувала съм същите разсъждения от близка приятелка. Толкова много си вярваше, когато казваше, че ако се стигне до раздяла, изневяра, тя ще е ок с това, ще го приеме, ще продължи, няма да падне.
Отне й година докато се съвземе, след като в крайна сметка нещата наистина приключиха.
Дали ще страда пак така следващия път? Първия път е винаги най-зле, защото човек не е наясно с механизма, по който се развиват нешата. Опс, има хора, които го знаят, някак им е вродено. Аз не бях от тях.
Мъж, който иска да е другаде, не трябва да е повече при теб. Това е формула, успешна.
Мъж, който иска да е другаде, не трябва да е повече при теб. Това е формула, успешна.
И какъв е извода? Че жилищата са много скъпи? Не виждам и една причина някой да избере да живее с техните ако има опция за друго.. /обичам родители си, но не мога да живея с тях/
Вероятно да, ще страда. Просто ако дойде пак такъв момент, ще е подготвена по-добре, и вече е приела, че е нормално да те боли, когато загубиш нещо, което ти е скъпо. Човек трябва да си изживее емоциите, ако не иска да го задушат.
Честно казано, когато говореше така преди раздялата й, аз стоях и гледах, и слушах, и се чудих... това сериозно ли е, наистина ли си вярва?
За мен е много нереалистично, че няма да ти се накриви шапката, ако цял един аспект от живота ти се срине тотално.
Честно казано, когато говореше така преди раздялата й, аз стоях и гледах, и слушах, и се чудих... това сериозно ли е, наистина ли си вярва?
За мен е много нереалистично, че няма да ти се накриви шапката, ако цял един аспект от живота ти се срине тотално.
Годините винаги личат. (колкото и да си вярваме, че не е така
За флирт и нещо мимолетно, може и да не е фрапиращо, но за брак.. По-възрастния трябва наистина да има добър ген и да води стерилен начин на живот, че да се компенсира разликата. Имам предвид такава над 10г.
Между 20 и 50г не се усеща толкова, но после рязко се обръщат нещата.
На мен ми трябваха две години да осъзная раздялата и да мина през всичките й степени. Още ме боли понякога. Ако намеря нов мъж, си го искам само за мен и пак ще се срина, ако има друга. Такава съм си, не мога да го променя.
И на мен ми трябваха близо две години, за да преодолея раздялата.... а льохмана през тия две години вече се беше оженил и имаше дете. Ами какво показва това? Че аз съм била простата, която е обичала повече... а той мен вероятно въобще не ме е и обичал.
Да, но ако умира, защото другия е срещнал нова тръпка, страданията нищо не помагат. Депресията - също. Хората затова сме хора, за да се контролираме, да живеем по сввоите правила, а не само да ревем за загуби, които са вече факт. Казвам го като минала през това и видяла, че полза няма. Колкото по-бързо човек се освести, толкова по-добре за него самия.
А това, че много си страдал дали значи, че много си обичал - не знам. Аз след първи брак на 3 месец от проблема реших да се разведа, а на края на първата година след това си забраних да страдам. Това да бях вечната страдалка само щеше да ми съсипе живота и децата. Та според мен не страданието определя колко си обичал друг човек, а поведението ти след раздяла определя колко обичаш себе си.
Колкото по-бързо човек се освести, толкова по-добре за него самия.А това, че много си страдал дали значи, че много си обичал - не знам. Аз след първи брак на 3 месец от проблема реших да се разведа, а на края на първата година след това си забраних да страдам. Това да бях вечната страдалка само щеше да ми съсипе живота и децата. Та според мен не страданието определя колко си обичал друг човек, а поведението ти след раздяла определя колко обичаш себе си.
В една връзка обикновено единия винаги обича повече и при евентуална раздяла винаги е прецакан, докато другия може за два месеца да се и ожени. А тоя дето е влагал всичко да си страда тихичко.
Помня как като бях малко момиче как баща ми ме учеше, никога да не обичам на сто процента, за да не страдам после... ама пусто сърце така и не се "научих".
Помня как като бях малко момиче как баща ми ме учеше, никога да не обичам на сто процента, за да не страдам после... ама пусто сърце така и не се "научих".