Мъжете и бракът

Да кажем - не така сложно скроени. Затова имат допълнителен мозък - женския.

Този, за когото най-много страдах, най-малко обичах За мен страданието е мерило не на любов, а на здравословност. Колкото по-нездравословни са отношенията, колкото по-нездрава е привързаността, колкото повече непремерени очаквания си инвестирал, толкова повече страдаш. И да, опитът, израстването, осмислянето, помагат да страдаш по-малко и да преодоляваш по-бързо. Поне, ако си се поучил от предишния опит.

За съжаление не можем да избираме кого, кога, колко и как да обичаме, още по-малко  кой, кога и колко да ни обича.  На мене не ми пука колко ме обича мъжа. Трябва ми да го обичам аз. Не мога да живея с мъж, който много ме обича, а аз него не, защото се чувствам задушавана и леко виновна. Все пак зная, че няма да остана с него и че няма да е единствения 🥳.

Никой не ни допира пистолет на слепоочието и не ни кара да слугуване и отваряме краката на даден мъж. Правим го, защото искаме или това е цената да получим нещо желано. Ако за тебе желаното е било брак и дете, не е трябвало да почваш да слугуваш и да предоставяш секс докато не получиш поне брачно предложение и организиране на сватба.

Чистила съм и съм прала двама мъже, както и съм им готвила, но не съжалявам, защото това го правех и за себе си, в подобен размер усилия и време, а с тях имам само хубави спомени от страхотни преживявания заедно, купони, интересни разговори. Ако утре мъжът ми ме изгони по нощница, няма да съжаля за прекрасното време заедно.

Имам чувството, че мъжете, с които излизаш не ти харесват особено, не са ти важни като хора, не ти е било особено приятно с тях и затова те е яд, че си вложила във връзката. Аз ако не желая силно мъжа, просто нищо не правя за него и така никога, за нищо не ме е яд.

И аз близах рани от недоизживяна любов, че и цяло десетилетие. Края на тийн и ранните 20 години минаха без връзки, защото не бях емоционално свободна. Проблемът си е мой и не мога да виня мъже за него. Като се освободих емоционално, лесно намерих партньор. Ама все още бях на 20 и нещо 🌞.

Почни да си угаждаш и да се грижиш само за тебе си! Останалото ще се нареди.

И двамата трябва да се обичат по много, за да се получават нещата. А кой кого обича повече, едва ли може да се измери като с линийка.
Ако не мога да се отпусна и да си обичам както ми идва отвътре, т.е. да се пазя умишлено 24/7, за какво са ми изобщо отношения? Аз искам да си изживявам емоциите.

И аз не мога така. Особено вече на тия години. Нещо не го ли чувствам баш както си трябва, няма да е то/той.

Аз бих перифразирала съвета "Мъжът трябва да е по-влюбен", в "Мъжът трябва да е силно влюбен". Само ние да сме влюбени не стига. Тук повечето казваме, че ако ние не сме влюбени, смисъл няма, но колко жени се борят да "спечелят" нечия любов, въпреки че отсреща не получават нужното и желаното?

Много, бих казала. Както се борят мъжете, така се борят и жените, когато са влюбени.

Пак ми дойде с възрастта. Ако отсреща човекът е така 😑, то аз съм така 🙄 и определено не така 😍.

При мен стоят по-различно нещата.
Искахме с приятеля ми( вече съпруг ) да живеем заедно, тогава бях на 20 и нашите се сопнаха "Как ще живеете заедно без да сте женени? Забрави! " , "Това да не е пробен брак, да не сме американци? " 😅😅 Да подчертая, че съм от мюсюлманско семейство, в което да живееш на 20 години с приятеля ти си е чисто табу.
Нямахме тогава никакво намерение да се женим и да сключваме брак, за деца не сме и говорили. Искахме просто да живеем самостоятелно. Нашите казаха, че трябва да дойде у дома с родителите си и да ме "иска", дойдоха и  умрях от срам когато нашите им отказаха😅😅😅 В крайна сметка направихме каквото си искаме и заживяхме заедно , след време ми предложи брак, след още 3 години се оженихме и така.
Един ден когато имам деца и искат да бъдат самостоятелни и за живеят с половинката си , няма да ги спирам. Бракът и сватбата за мен не са задължителни, но ти остава прекрасен спомен завинаги ❤

Невена, изключително наивно мислиш. В днешно време мъжете не предлагат брак без да са живяли с партньорката си поне известно време. Аз винаги съм обичала на 100% и винаги съм давала на 100% и ето, че прехвърлих 35 и доволно отивам към една възраст в която раждането и зачеването ще стават все по-трудни, ако не и невъзможни. Да се дават такива съвети на 20-25 годишни може, но не и на такива наближаващи 40.
Едно време са се хващали от главата за краката и са се женели за няколко месеца. Сега "съвместното съжителство" и "дай да видим какво ще стане" изяде годините на много жени.
За мъжа е лесно, може и на куфар да прилича - като има пари си хваща младата мацка и пей сърце. Ама ако си жена на 40 и нямаш финансите да опънеш бръчки или направиш някоя друга процедура много трудно ще намериш кандидати.

Това съм го чувала, но как се случва реално?
Не избираш от десет, най-обичащият те.  Даже не мога да си представя как се живее с мъж, който не обичаш чак толкова много..
А на тази си възраст смятам, че всичко е много променливо..включително и любовта!
Около мен, все едно вирус е тръгнал..Едно след друго се разпадат семейства с над 20г стаж..

Arielle, кога едно време, защото когато Невена и аз бяхме моми пак беше модерно "да поживеем, да пробваме как ще е".

Ако не обичаш човека, колкото и той да те обича, не се получава.

Кое трябва да се опъва на 40? Никой не се е сбръчкал на тази възраст, поне не и до степен да няма кандидати, моля ти се.

Как живееш, ако не обичаш - предполагам, че скучно. Някои се нагаждат, посприятеляват се и така си карат - любовта се изразява в мисионерската набързо, а битовизмите си вървят, както при всички. Ами, може би това за доста хора да е по-добре, отколкото сам / сама. Предполагам, че ако не бях срещнала мъжа за мен, щях да се примиря с тази схема.

Като казахме, че ще се женим баба ми го каза същото, цитирам по памет "Неговите очи в тебе да гледат, а не ти в него, защото иначе цял живот ти ще теглиш хомота в семейството"
Имаше предвид склонността за компромиси между двамата като семейство.
Не мисля, че не е била права, от друга страна сега обичам мъжа си повече отколкото когато се запознахме, а тогава бях влюбена до умопомрачение.