Априлски бебчета 2022 - тема 6

Определено две деца не са като едно. Едното не го усещах. С две с малка разлика вече съм звероукротител.

Мен сега ме плашат с третото - че с третото нещата направо се сгромолясвали и край - вече нямаш живот, нямаш никакво време за себе си.

Но първо, според мен си е до характер на децата и второ има значение каква им е разликата.

Синът ми откакто проходи е много самостоятелен. Тогава изобщо не усещах, че имам дете и определено си мислех, че две такива ще отгледам без никакъв проблем. Точно затова се реших на второ с малка разлика.
Но ако синът ми беше като дъщеря ми - олеле! Такава лепка, нищо не иска да прави сама, само капризничи. То и затова изчакахме тя да стане поне на 3г, преди да започнем опитите за трето. Ама тя и на три, и сега на 6, пак не се е очовечила - продължава си с тръшканията и капризите.

Сега разликата на двамата с бебето ще е по-голяма и предполагам, че ще има по-малко дразги, защото няма да има какво толкова да делят.

Ох, а за спането, и аз си мислех, че съм тренирана. Аз съм нощна птица, дойде ли вечер и имам прилив на енергия. За всичките си изпити в университета се готвех все нощно време. Имало е случаи, когато не съм спала по две денонощия и съм ок. Ама недоспиването заради бебе не мога да го сравня с нищо. Но пак, до бебе си е. Някои си къртят цяла нощ.

Малко по-спокойно ми е като си говоря с жени по темата. Определено няма как мъж да ме разбере, даже приятеля ми повтаря как трябва да съм по-спокойна и че както вие казвате всичко става едно по едно и не трябва да бързам. Не знам защо от малка съм такава, но без план, организация и списъци не се чувства готова. Даже вече за кръщене си мисля
На 24 съм от скоро. Не знам каква е нормална възраст за дете, но аз не се поколебах дали да го задържа или не. За нас той е малко чудо, което се появи неочаквано, но още преди да се роди преобърна животите ни и изпълни сърцата ни с любов и грижа. Докторите казваха, че няма как да забременея лесно - имах кисти, двурога матка и бях на противозачатъчни. Пропуснала съм само веднъж и хоп два положителни теста.
За кучето осъзнах колко сте прави - от 11 годична гледам капризна порода. Сега си взехма същото и ми се е налагало за няколко часа да го оставя на някого когато все още не бяхме в София и те ми викаха носиш ни бебето си, защото аз му подготвях чанта с пелени, храна, вода, играчки, одеялце, кърпа, почистващи кърпички за очи и т.н. Буквално все едно за бебе съм подготвяла багаж
Определено ще искам второ и се надявам момиченце защото това съм си мечтала от малка. Може би до голяма степен страховете ми идват от това, че ще е момче и съм на едно мнение с YanevaM. Но пък баща му има опит с отглеждането на момче, а аз се надявам с любов, грижа и дисциплина да успея да се справя. Със сигурност имам желание, но има и страх в мен, който се надявам като го видя да изчезне.
По-добре се чувствам като споделям, благодаря ви момичета!

Брин и мен ме разсмя с пришълеца
Жирафче, благодаря ти за искреността, да си кажеш че не се е сбъднало. Имам чувството че просто са длъжни да ни наплашат дори и да са спали пак ще кажат че не са. Малко са ми омръзнали такива изказвания, зависи и от детето и от родителите. Ние след толкова години борба и сега нелека бременност, еми не ми се слуша колко е страшно. Толкова съм си го мечтала каквото и да е ще си го изживея и за мен ще бъде най-вълшебния миг дори и неспането. Някакси с ММ сме преживели доста по-страшни неща от недоспиване?! Не разбирам какво толкова има да се коментира и на всяко изречение колко страшно става като се роди, спи сега че после - глупости, глупости....
Лина, въобще не си малка, прекрасна възраст е 24 И като чета за кучето, въобще не се притеснявай, ще се справиш! И на мен ми се вижда една идея по-трудно с момче, но виж Брин какво пише, че дъщеря й е по-капризна. Така че всичко си зависи от детето 😉 Всеки човек е различен, няма момче момиче...Да сме живи и здрави и бебенцата всичко ще се подреди ♥️ Прекрасно е че си споделяме

Бе аз съм много смела, да видим накрая 🤣
Няма да забравя първите 3 месеца като ми се повръщаше по 24 часа и не можех да си вдигна главата от възглавницата,  толкова зле се чувствах, хормоните бушуваха, представях си как ще стана 100 килограма и всяка вечер ревях на моя мъж, че ми е зле и че да съм бременна не е за мен 🥴🙈 Ужас, не ми се смейте. Той горкият само вдигаше рамене от шок. Та, като ти дойде на главата, пък и като те налегне депресия и кой знае. Но всичко отминава, човек се научава да се справя, важно е да сме здрави и да имаме здрави бебенца. Затова най-добре да не се тормозим от сега

Макар, че ще ми е второ раждане страха и при мен си го има.. Всяко раждане и всяко дете е различно все пак. С момченцето ми нямах кой знае колко трудност при отглеждането. Беше кротичък и сега е така вече на 5 години е.Все пак отглеждането на дете си има свои трудности, но характера на детето играе много важна роля. Много хоеа покрай мен казват, че вторите били по-непослушни 😄и момичетата са по-капризни. Ще видим сега очакваме момиченце.. Иначе една приятелка има момиченце и за всяко нещо голям рев, з щяло и нещяло плаче.. много силни нерви трябва при такива дечица😁😁
Засега най-големият ми страх е самото раждане.. Все си мисля, че имам някаква неразкрита болест и при раждането ще получа някакви усложнения😐😐Психически малко не съм добре май 😄

Аз не съм имала подобни мисли с първото. Много ми беше хубаво. Не ме е било страх и не съм се чувствала като в небрано лозе. Имаше драми с мъжа ми от време на време от недоспиване, че и двамата ставаме зли 😀 първия месец беше период на напасване - там с кърменето, какво да се прави вечер. Бебето ни имаше рефлукс. Кърмих по 20-30мин през нощта, после още толкова оригвах, да не говорим, че в началото нацапват памперса на всяко хранене почти (кърмачетата), та общо взето докато го приспиш и обслужиш ставаше време за следващо кърмене. Те и в началото нямат много ритъм. Не знаят кое е ден и кое нощ, та си е хаотично. После от 2 месец натам толкова спокойни сме си били и никакви проблеми не сме имали (освен редовните - зъби, регресии в съня и разни настроения).

Аз имах в родилното някакво странно чувство. На мен всички през цялата бременност ми говориха как като го родя и изведнъж ще изпитам най-силната любов на света… само че при мен не беше така. Родих го и очаквам да преливам от любов и щастие, а реално просто гледах едно бебе все още чуждо за мен. Много странно усещане беше, даже не мога да го опиша. Любовта дойде с грижите след това, но в първия момент се самообвиних, че не си обичам детето, защото това ми беше насадено от всички познати. Та, ако на някоя мама това й се набива, да знаете, че дори да сте като мен, тези майчински усещания идват с времето, прекарано с детенцето. Да не се стряскате и самообвинявате като мен. Може би има и майки, които наистина като родят веднага са на седмото небе, но аз не бях така.

Бахар, аз миналата година след изкаран Ковид имах чувството, че все съм болна, пък докторите не могат да открият какво ми е. То вярно, че възстановяването е по-гадно от болния период ама и мислите ми помогнаха да се чувствам зле около 4 месеца след това и “умирах” поне 7-8 пъти тогава 😃 Пък гледам още съм жива.. че и бременна 😂 Затова се старая да се оставя на течението, че хубаво си изпатих, като цял живот съм била спокойна личност. Повтарям си, че каквото трябва ще се случи, в крайна сметка и усложнения да имам едва ли ще ги спра с притеснения. Мисля си само за бебока, че не ми се пати повече.

Момичета оставете се по течението, сега ни е паднало. Според мен е до нагласата на човек, като почне някой да ми обяснява каква трагедия е, как няма да можеш да се изкъпеш, до тоалетната да идеш, край, светът свършва… еми каката я отгледахме, да беше палава, всичко се тикаше в устата, само белички й бяха в главицата, но ето я сега е дразнещ тийн… разликата може би наистина е важна, при нас ще е 11 години, но се отглеждат тия деца може би съм с такава нагласа, защото е дълго чакано бебето, но някак ми е едно такова-каквото дойде

waterviolet все едно описваш ситуацията у нас първите три месеца 😁 Сега ми е смешно, но тогава бях на ръба на отчаянието и се чувствах като ужасен човек, защото вместо да се радвам на новината, бях супер депресирана и се чувствах като парцал, не знаех дали ще изкарам до края чисто психически. При нас обаче и нещата се получиха много бързо. Аз се бях подготвила за 6-9 месеца опити, мъжът ми казваше, че ще стане от първия път, но всички мъже така говорят 😁 Отидох на лекар за изследвания, защото се бяхме разбрали да започнем опити след сватбата. Прегледът се падна точно на овулацията ми и лекарката реши да провери за фоликули, при което каза, че този месец нямало да стане, имало и такива месеци и хоп - след няколко седмици сватбен подарък точно преди самата сватба. Изобщо не си я спомням как мина толкова ми беше лошо, дано поне гостите са си изкарали добре 😁

Иииии много благодаря, че споделяте, най-вече мамите с по едно и две дечица вече, защото и мен на моменти ме обземат страхове и е супер окуражаващо някой от личен опит да ти каже, че всичко ще е наред ❤ Аз много искам поне две дечица и ще се постарая да се случи. Със сестра ми сме с година и 10 месеца разлика и определено родителите ми не биха могли да ни направят по-хубав подарък от нас двете - тя е най-близкият ми човек, мога да разчитам на нея за всичко на 100% и тази връзка наистина не може да се сравни с никоя друга. На мама със сигурност не й е било лесно, но в момента връщайки се назад, не помни трудностите. Ние сме били навсякъде с тях когато бяхме малки, но това не им е ограничавало контактите и пътуванията. Не е било най-лесният вариант за тях, предполагам, че е било много по-лесно да ни оставят при баби и дядовци, но пък сега си имаме супер много спомени заедно и много добра комуникация, по-скоро като приятели. Така че гледам да превърна страховете си относно отглеждането във вълнение и нямам търпение да видя малкото човече в какъв възрастен ще се превърне с наша помощ и насоки ❤

Някой по-напред ме беше питал колко тежи бебето. 32+4 г.с. 2170 грама. Така че големината на корема не е определяща за килограмите на бебето. В момента съм 51 кг.

Иначе вече се е обърнало, ама то ще е секцио, само ми е интересно как успяват да се завъртят и не ги усещаме. 😀

А за притесненията - аз много се шашкам, но всичко ще е тип-топ! Само си помислете тази година живот и здраве ще сме с бебе на море. 😀

Наистина първите 2 месеца не разбираш ден ли е нощ ли е, но после всичко се оправя и бебето свиква все пак на някакъв ред и по-лесно става..После всички трудности се забравят, стига да има здраве другото се оправя ☺️☺️Иначе искам да имам 3 деца, аз имам и брат и сестра може би затова искам 3. Отношенията ни са супер и според мен много хубаво чувство е човек да си има брат или сестра

И аз изкарах ковид, може би затова мисля така.. Дано всичките ми притеснения да са напразно 😐Като прочета някаква новина за болест и веднага си викам аа и аз може да съм болна от това 😁😁

Понеже fiffy91 спомена за море, колко от вас мислят да ходят тази година? Ние тотално го бяхме изключили, защото приятеля ми почва нова работа, а и с малко бебе и куче ми се вижда голяма сложнотия, но пък ако всичко мине добре първите месеци не пречи август/септември да отидем.
Между другото миналата година точно на морето разбрах, че съм бременна и беше август месец

Ние сме големи любители на морето. Имаме лета, които изкарваме по месец и малко. Това лято живот и здраве се надяваме пак да имаме възможност да отидем дори и за по-малко.
Мои близки приятели отидоха с бебе на 40 дни на море. Мъжът работеше като лекар на морето и семейно отидоха за цяло лято. Никакъв проблем не са имали.
Нашият бебок е направен на морето хаха.

Ехаа, Фифи много хубаво звучи с бебе на море Живи и здрави, ние мислим да ходим края на август или началото на септември Може и да е трудно, но пък няма да издържа само вкъщи, ние сме свикнали да пътуваме доста, а сега от началото на бременността не сме пътували....

Здравейте, прекрасни! Много благодаря на мамите с дечица за окуражаващите думи и за успокоението, което ни давате
И аз на моменти се притеснявам, но гледам да съм заета с нещо, щом ме налегнат подобни мисли, за да не се филмирам.

Ние решихме, че дори и ММ да може да присъства на раждането, това не е добра идея, доколкото се познаваме. И аз ще съм притеснена, и той.

За самото изписване брат ми напира да идва с родителите ми - те живеят в друг град. Работят с хора, мен ме е шубе не само покрай ковид, но то и други вирусчета си има в променливото пролетно време. И идеята след това да сме вкъщи с хора, ММ да се занимава с подготовка на храна и прочие, хич не ми допада. Хем се чувствам гузно, че така разсъждавам, понеже хората също се вълнуват, първо внуче, но от друга страна, наистина ми е притеснено. Ще го мислим още... Отделно едното ни куче е малко по-своенравно, ще се превъзбуди от нашите (хапе баща ми и брат ми )... Искаме спокойно да си се приберем и да свикваме един с друг с бебонка. А за кучето приятели ни споделиха какво ги е посъветвала тяхната лекарка и при тях е проработило - този, който е т.нар. "алфа" за кучето да влезе първи в жилището с бебето и един вид да запознае кучето с бебчето, да поседят 5 минутки заедно и чак тогава да влезе другият родител. Не си представям как ще стоя отвън и ще чакам, ама като не съм аз "алфа" нямам избор Добре поне, че другото ни куче е голяма добродушка, та за нея не се притеснявам.

Леле, исках още неща да ви кажа, обаче много забравям напоследък... Страшна работа. Като се сетя, пак ще пиша... Не знам дали и при вас е така, но направо ми изхвърчат мислите. Като ме попита някой как съм, имам ли оплаквания, все казвам, че забравям и че ми се е появил пърхот и ми се смеят Килограмите гледам да не ги мисля - все ще ги свалим после, като проходят бебоците ни, нали?!