В момента чета ... 75

  • 43 060
  • 764
  •   1
Отговори
# 405
  • Варна
  • Мнения: 2 208
floren, ако, след прочита няма да задържиш "Синът на управителя на сиропиталището", моля те, пиши ми.

Ок, Десислава. Съвсем в началото съм, за момента книгата е интригуваща. Мъжът ми и той прояви желание да я погледне след като я приключа, особено след като го избазиках, че трябва да си татуира моя лик на гърдите, за да го разпозная при определени обстоятелства. Simple SmileBowtie

Последна редакция: вт, 29 мар 2022, 20:35 от floren

# 406
  • Мнения: 4 726
Чета си днес "Моя мрачна Ванеса",стигам до първата с*кс сцена... ъъъ мисля си това да не е  "50 нюанса мрачна Ванеса" малко too much, така ли са описани и другите сцени?(сигурно ще има) Накрая едно кофти усещане остава и ето това си представям ..

# 407
  • Мнения: 71
От около седмица започнах историите за Мистър Монк на Лий Голдбърг. Винаги досега съм се чудил що за жанр е ироничният детектив и все не му е идвало времето. Оказа се леко, забавно и изключително приятно четиво. След като завърша всичките 10 книги от цикъла, които са преведени на български, мисля да продължа със създателката на жанра - Йоанна Хмелевска. Сега си изтеглих цялата и библиография, дано и нейните книги се окажат подобни.

# 408
  • Мнения: 3 196
Дъщерите на Ханна - някой чел ли я е?

# 409
  • Мнения: 4 726
Дъщерите на Ханна - някой чел ли я е?
Имам я,но не съм я чела още. И на мен ще ми е интересно ако някой напише отзиви.

# 410
  • на острова на мечтите
  • Мнения: 6 382
"Манюня " е страхотна,със сълзи се смея.Снощи в полунощ едва я оставих .
благодаря,Бобчита! Отдавна не съм се смяла така!

# 411
  • Пловдив
  • Мнения: 16 716
Дъщерите на Ханна - някой чел ли я е?

Чела съм я края на 2020, коментирала съм я така: "Дъщерите на Ханна - Мариан Фредриксон
История за три поколения жени, не е нещо уау, но е приятно написана."

Към днешна дата изобщо не помня историята.

# 412
  • Мнения: 2 475
Много интересна история за това колко силна може да бъде една жена!

# 413
  • Мнения: 6 441
"Дъщерите на Ханна" съм я чела преди около 20 години на шведски и тогава много ми хареса, по принцип харесвам такива семейни истории, особено пък с акцент върху жените. Не знам днес дали би ми харесала толкова, но предполагам, че да, Мариан Фредриксон е от любимите ми шведски писателки. На български са издадени още две нейни книги, но "Дъщерите на Ханна" (на шведски заглавието е "Анна, Ханна и Юханна") май се води най-добрата, на практика се е превърнала в шведска класика. Имайте предвид, че е издадена 1994 година, така че не е съвременен трилър или нещо подобно.

Последна редакция: ср, 30 мар 2022, 07:28 от Cioccolata

# 414
  • Мнения: 4 683
"Къщата на спящите красавици" на японския класик Кавабата Ясунати в превод на известната преводачка Дора Барова. Фина проза, каквато само японците умеят да пишат, с елегантността на хайку. Пролетта е един от "най-японските" сезони и сега е най-прекрасното време за тази книга.

Огледален сюжет, но в модерен стил (непреведена на български език, но се намира на други) е книгата на Б. Йошимото "Дълбок сън", която също препоръчвам .

# 415
  • Варна
  • Мнения: 25 865
От около седмица започнах историите за Мистър Монк на Лий Голдбърг. Винаги досега съм се чудил що за жанр е ироничният детектив и все не му е идвало времето. Оказа се леко, забавно и изключително приятно четиво. След като завърша всичките 10 книги от цикъла, които са преведени на български, мисля да продължа със създателката на жанра - Йоанна Хмелевска. Сега си изтеглих цялата и библиография, дано и нейните книги се окажат подобни.
Ох, много як жанр е ироничния детектив Simple Smile За Монк съм чела всичките, много ми допадат, леки и разтоварващи. Друга любима авторка със страшно много книги (за съжаление само няколко преведени на български) ми е Даря Донцова. Много забавно пише.

Докато разглеждах новокачените книги в Читанка попаднах на Мания на Нора Робъртс. Прочетох я, интересна в общи линии, макар че лИбовните драми ми идваха малко изкуствени. Обаче за не знам кой път трилър нишката касае гнусно насилие над жени. Направо не знам, трета ли, четвърта ли такава книга чета, писна ми. Как все ги уцелвам...
Сега почнах Птиците умират сами. Но не съм убедена, че точно това ми се чете. С две думи дупката продължава.

# 416
  • Мнения: 11 784
Месечинка, ако не си чела нещо от Олга Токарчук - млже да опиташ нещо различно, ето тук има малко цитати от “Гардеробът” например, а “Правек и други времена” има в читанката, може да погледнеш - за да придобиеш представа дали пък това няма да ти се чете сега:
Скрит текст:
https://azcheta.com/10-citata-v-kehlibareno-cherno-ot-garderobut … a-olga-tokarchuk/

И една страница са качили в сайта на Сиела:
https://www.ciela.com/garderobat-olga-tokarchuk.html - на опция “прелисти книгата”
А дамски вариант на Монк е Мина Дабири от “Box” на Лекберг-Фексеус, с някои подобни натрапчивости (без манията за чистота) е и Винсент Валдер, пак от там. Интересното е , че към края на книгата Мина успява да се пребори в една доста гнусна ситуация със себе си.
Освен 1.  “Вох”, в списъка с интересни заглавия, които четох тази година и издавани през 2021 и 2022 г. бих посочила: 2 и 3 . “Чудати разкази” и  “Гардеробът”- Олга Токарчук, 4.“Аномалията” - Ерве льо Телие (остави ме с амбивалентни впечатления, вероятно и заради самата амбивалентност в книгата) , 5. “Дървесна история” - Ричард Паурс (обаче на английски четен), 6. “Облакът Кукуландия”- Антъни Доер, 7. “Ангелски данък” - Ирен Леви, включвам и преиздадените (като не съм ги чела пък и преди това) 8. “Човек на име Уве” - Фредрик Бакман” , 9. “Милениум” - на Стиг Ларшон.

Последна редакция: ср, 30 мар 2022, 09:55 от fenyx

# 417
  • Пловдив
  • Мнения: 16 716


"Донорът" - Клеър Макинтош.
Книга, която се чете за два часа. Тамън започваш да съпреживяваш, да разбираш, да се поставиш на мястото на другия и...бам - нищо не е такова, каквото изглежда. Интересно четиво, без претенции да е нещо уау. Човек приема нещата по различен начин: едни потъват в мъката си, други се уповават на живота, а трети искат да причинят същата болка и другиму - искат отмъщение, разплата...

# 418
  • Разпиляна във въображението
  • Мнения: 28 437
Записвам се с

Когато Лу Уинтър отваря старо списание в чакалнята на зъболекарския кабинет и се зачита в статия за пролетно почистване като форма на терапия, разбира, че това е нещото, от което се нуждае. Защото животът ѝ е пълен с неща, които трябва да се разчистят.

За момента ми харесва. Правила съм подобни разчиствания, но книгата ме кара да се замисля и за други, които все още не смея да направя.

# 419
  • Мнения: 71
Ох, много як жанр е ироничния детектив Simple Smile За Монк съм чела всичките, много ми допадат, леки и разтоварващи. Друга любима авторка със страшно много книги (за съжаление само няколко преведени на български) ми е Даря Донцова. Много забавно пише.
Оле-леее! Сега си изтеглих цялата и библиография. Това са 290 книги! Вярно, че 7 от тях са готварски, но все пак... Интересното е, че авторката започва да пише през 98-ма година, когато е диагностицирана с рак на гърдата в 4-та фаза и подложена на серия операции. Което означава, че в продължение на 24 години е писала с темп по един роман на месец. Като и е оставало и достатъчно време за кулинарни експерименти. Или че си е наела цял екип ghost writer-и да пише за нея, разбира се. Но и така да е, жанрът не е нещо сериозно. Ако се окажат действително забавни, имам четиво поне за една петилетка напред Simple Smile

Общи условия

Активация на акаунт