В момента чета ... 75

  • 42 255
  • 764
  •   1
Отговори
# 720
  • Мнения: 71
Аз се въздържам да казвам-“ най-добър е". Казвам" за мен най-добър е.. ". Дори и така не бих могла, защото имам поне двама любими, които са толкова различни, че не могат да бъдат сравнявани-Стефан Цанев и Милен Русков.
Още един глас от мен за Стефан Цанев в категория "любими български автори"! Hands Thumbsup

Бях на почивка и тъй като запецнах с "Лебедова песен" /твърде дълга/ и Ървин Ялом "Лъжи на дивана" - нея я чета на пресекулки, че ми идва много, хванах на четеца "Мементо". И тя, като "Лъжи на дивана" впрочем, не успях да изчета на един дъх, правих си почивки за осмисляне. Направи ми огромно впечатление, чела съм я като ученичка през 90-те.

Преди 2 години, като започнах да чета повече, изслушах на Весела Тотева "Падение и спасение", успях да я приключа и е единствената такава книга, която оценявам с 1*, но изчетох. Фактологически за нищо не става, описаният от нея начин на живот няма нищо общо с реалността. Няма как да е така, нещата със зависимостите не стоят по този начин, за съжаление имам близък досег и значителна информация.

В противовес на нея, в "Мементо" всичко е изразено точно. Подозирам, че авторът е имал близки, страдащи от пристрастяване, в противен случай е извършил забележителна проучвателна дейност...

Препоръчвам "Мементо" на всеки, който има интерес към темата и нерви да изчете истинската история.
Абсолютно вярно! Авторът на "Мементо", Радек Йон, е имал известен личен опит с наркотиците. Затова успява да предаде 1:1 реалността на наркоманския живот по соц. време. Моя скромност също беше на хероин венозно в един период от живота си, малко след написването на книгата. Нямаше човек от компанията ни (почти всички от които отдавна са мъртви), който да не я е чел. И всички бяхме съгласни с написаното. Затова я обработих и качих онлайн.

# 721
  • Русе
  • Мнения: 1 184

Попаднах на истинска находка от Лидл. Корицата лъже , че става дума за блудкава сантиментална история.
Запознаваме се с две сестри като по-голямата Еми мечтае да стане дизайнер и преследва тази цел с цената на всичко. Действието на книгата се развива по време на ВСВ , но не в лагерите ,а когато Лондон е бомбандиран.
Момичетата стават част от децата, които по това време биват изпращани в приемни семейства,за да са далеч от опасните зони.
В момента съм до средата на книгата ,но емоционално, много ме разчувства. Картините са толкова реални ,все едно съм там и Еми , която е на 15 ,но толкова наивна и същевременно амбициозна взема решение, което ще промени животът на сестрите и на всички около тях. Пленителна,не лека ,но внушителна.

# 722
  • Мнения: X
Приключих с Похищението на Ани Торн. Значи заглавието тук отново залага някакво предварително очакване,
Скрит текст:
което не се сбъдва.
Определено историята ми хареса повече от Тебеширеният човек, но по едно време си помислих: “Гробище за домашни любимци”. Давам 4 звезди, понеже 3/4 от книгата ме държаха в напрежение и караха да отгръщам с нетърпение следващата страница.

Харесаха ми и двете книги, но пък аз не съм чела нищо от Стивън Кинг и не ми е изниквало сравнението с "Гробище за домашни любимци". Доста почитатели на Кинг казаха, че им наподобява.

По едно време бях започнала всички човеци да ги чета "Тебеширеният човек", "Кестеновият човек" и "Пясъчният човек", която книга ме зариби по трилърите като цяло. Много харесвам Ларш Кеплер

# 723
  • София
  • Мнения: 9 487
Започнах "Живот назаем" на Ремарк. Подари ми я приятелка. Сигурна съм, че не съм я чела, защото съм чела само една негова книга. Но сюжетът ми е странно познат дотук. Автомобилен състезател отива до планински санаториум за болни от туберкулоза да види своя помощник пилот, който се лекува там от една година.

# 724
  • Мнения: 6 758
В "Трима другари" също има туберколозно болен, санаториум и автомобили.

# 725
  • Мнения: 6 421
Туберкулозата е била често срещана, преди антибиотиците да влязат в масова употреба, а това става след Втората световна война. Така че не е толкова странно, че е тема на много писатели, включително повтаряща се тема.

Аз напредвам с "Камък, ножица, хартия" и засега ми харесва, държи ме на нокти. Ще видим по-нататък.

# 726
  • Мнения: 6 758
"Трима другари" е също от Ремарк. Затова я споменах на zazu1, на която ѝ се е сторила позната книгата, която не е чела, а е чела само една от него преди това.

# 727
  • Мнения: 2 579
Джина, за книгата на Стивън Кинг ли става на въпрос ? На мен ми хареса, типично в стил на Краля.
На мен докато я четох, ми беше интересна. Но сега си давам сметка, че ако трябва да я препоръчам на някого, дори нямам спомен за сюжета от средата на книгата нататък. И честно казано - не бих. Изобщо не е най-доброто от Кинг това. "Другият", която излезе малко след нея, доста повече ме държеше в напрежение, макар и да забелязах някои странни разминавания в сюжета при нея. Все пак по-трайни и наситени спомени имам от нея.
"Ако има кръв" още не съм я докопала. Обичам да си правя по-дълги почивки от Кинг. Но мисля, че 2 години пауза са напълно достатъчни Simple Smile

# 728
  • Mediterraneo
  • Мнения: 42 509
Точно споменатите 3 книги на Кинг съм изчела последно. Всяка една от тях типично негова. Като най- много лично на мен ми допадна Институтът. Това е новият Кинг, когото много харесвам и преоткривам отново. Кинг с То, Кери и пр. остана в тийн годините ми.

Аз завърших Жажда на Несбьо. Няма нужда изобщо от обяснения- пълна петица Blue Heart Нож от същата поредица ли е? Кажете ми, че да! Жажда оставя хубава широко отворена врата и се надявам на една последна среща с Хуле, все ми е малко.

В Сторител изслушах Дъщеря на проповедник на Оруел. Ами, супер се оказа. Мрачна и подтискаща отвсякъде, но явно съм имала нужда от това точно в този момент. Един елемент от сюжета остана като трън в окото ми, после като четох ревюта, не е само в моето, ама се преживява. Открих един малко по- различен Оруел и не съжалявам.

Сега слушам Една година и един ден. Нещо нищо не се случва, ще видим.

# 729
  • Мнения: 10 749
zazu1 в Триумфалната Арка няма автпмобили и туберкулоза, но така пасва историята на настоящето ...
А за туберкулозата - ами Франция е била окупирана, в Париж не са имали какво да ядат по време на войната и това се отразява след това
Трима другари е една история за приятелството. Такова, каквото не съм сигурна че съществува или и да го има е екзот.

# 730
  • Пловдив
  • Мнения: 15 954

Понеже прочетох първо втората книга, а сега "Акушерката от Вениция" - Роберта Рич, ми се затвърждава мнението, че е като приказка от 1001 нощи. С обрати, интриги и добро стечение на обстоятелствата.

# 731
  • Мнения: 990
Вчера започнах Акушерката от Венеция и съм на половината. Бързо се чете, без излишна описателност.

# 732
  • Tenerife
  • Мнения: 140
Присъединявам се към мненията за "Мементо" на Радек Йон. Четох я на 15 години, когато имах и познати, които се друсаха по различни начини, дори хероин. Бях силно впечатлена тогава от книгата и не разбирах как може хем да знаеш, че си съсипваш живота, хем да не можеш да спреш. Животът ме завъртя така, че живях след години с испанец, който често шмъркаше кока и видях ефекта на дрогата върху човеците още по- отблизо. Един вид изживях една от любимите си книги... почти. Миналата година успях да намеря романа из нета и ме очаква при приятелка в България. Надявам се скоро да стигне до мен!

Продължавам с романите на Ю Несбьо. Днес започвам "Полиция" и дано да ме развълнува повече от "Пентаграма". Blush

# 733
  • Mediterraneo
  • Мнения: 42 509
Аз мисля, че точно Полиция е най- добрият роман от поредицата.

# 734
  • Мнения: 6 758
Единственият роман на Несбьо, който не ме грабна, е "Макбет". Идеята на издателство "Хогарт" да възложи на видни писатели пресъздаване на творби на Шекспир е интересна. Не зная как са се справили другите автори. Не че Несбьо не се е справил, но, според мен, прекалено голям обем за тази кратка пиеса и сякаш му е убегнало внушението и въздействието ѝ. Та четох нито Несбьо, нито Шекспир.

Последна редакция: сб, 16 апр 2022, 15:22 от W

Общи условия

Активация на акаунт