В момента чета ... 75

  • 42 998
  • 764
  •   1
Отговори
# 270
  • Мнения: 42 936
Стилът на Маделин Милър е хубав (ако сравнявам с малкото, което видях от Атууд и Пат Баркър), само гледната й точка дразни.

Освен това използва чужд сюжет, което не е кой знае какво писателство (не се отнася само за нея, по принцип не одобрявам много да се награждават и хвалят автори, които паразитират - такава история може да бъде интересна, но реално какво са сътворили тези автори - имат готови герои с определени взаимоотношения между тях, изграден свят, в който се развива действието, готови сюжетни линии - все едно да оцветяваш хубаво оцветителни книжки и да твърдиш, че си велик худоажник). Очевидно може да пише, но не е същото като да си измислиш свой сюжет и герои - критикувах Виктория Шуаб, но тя поне това съумява да направи.

Иначе и Сузана Кларк май си е приятелка с Милър - попаднах на едно видео в Ю туб, в което Маделин Милър чете прочувствено Пиранези. Според мен, звучи прекалено сантиментално (като книгите си), но сигурно си е такава по природа.

# 271
  • Мнения: 5 300
Може ли повече информация коя е тази поредица "След" и "След края", защото аз се сещам за тази на Ана Тод, но май не става въпрос за нея.

# 272
  • Мнения: 4 722
Може ли повече информация коя е тази поредица "След" и "След края", защото аз се сещам за тази на Ана Тод, но май не става въпрос за нея.
"След края" на Клеър Макинтош

# 273
  • Мнения: 603
Привет и от мен Simple Smile
Така се получи, че без да планирам изчетох Стопанката на Господ, Пасиансът на архангелите, а сега преполовявам Мравки и богове. Не знам, дали защото са ми една след друга, но забелязвам нещо общо между тях. Вярно, Розмари говори за обичаи, Мария Лалева опитва да ползва психологически похвати , Стефан Цанев развива историята, НО винаги има една стара жена, която умирайки, трябва да предаде напред нещо мистично... Rolling Eyes

# 274
  • Мнения: 547
Мдам, мерси за отзивите, не е моето!

Във втората част на 'След края' са разгледани различни възможности за продължаване на историята, доколкото си спомням, и различните гледни точки на двамата родители. Може да се живее по различни начини - и така - и иначе - и всъщност как живеем зависи от нашия светоглед и нашите лични избори. Доколкото си спомням, това е останало у мен след близо година.

# 275
  • Tenerife
  • Мнения: 140
Прочетох "След края" и да си призная - тихичко си поплаках. Много ме докосна историята, звездите ѝ са твърдо 5, едно не можах да си изясня. В частта "СЛЕД" не можах да схвана защо вървят паралелно две различни истории за едни и същи неща, коя е истинската или читателя трябва да избира истината сам за себе си? Защо е използван този похват? Мен ме объркваше, непрекъснато сравнявах годините, за да хвана нишката в разказите на Пип и Макс, но такава не намерих. Коренно различни истории...
Може и в спойлер. 🤗

Започвам "Момчето, което чуваше всичко" - Робърт МакКамън

Усещанията ми за "След края" са доста пресни, прочетох я наскоро. И аз си поплаках в началото на историята.  На мен ми хареса похвата за различните начини, по които героите продължават да живеят. Успявах да хвана нишката. Само самият край, да не издавам, не ми стана много ясен защо е точно такъв. Rolling Eyes

"Момчето, което чуваше всичко" ми хареса, много. Малко съм пристрастна, защото ми допада всичко написано от МакКамън. Blush Приятно четене! Hug

# 276
  • Мнения: 41
Записвам се с Кралицата на Тиърлинг. Вече даже съм забравила преди колко време съм я купувала. Нещо все не ѝ беше времето. Започна доста обещаващо, обаче вече съм след средата и нищо смислено не се случва. Въпреки всичко се надявам да живне малко сюжета, че така не върви много....

# 277
  • София
  • Мнения: 2 229
Започнах "Доведената сестра" на Дженифър Донъли. И тази книга нямам спомен как съм я придобила. Очертава се нещо като приказката за Пепеляшка, но тя е по-скоро второстепенен герой. Историята е за злите й сестри, които все още не е ясно зли ли са наистина.

# 278
  • Мнения: 41
Започнах "Доведената сестра" на Дженифър Донъли. И тази книга нямам спомен как съм я придобила. Очертава се нещо като приказката за Пепеляшка, но тя е по-скоро второстепенен герой. Историята е за злите й сестри, които все още не е ясно зли ли са наистина.
[quote author=iveto_11 link=topic=1420544.
Започнах "Доведената сестра" на Дженифър Донъли. И тази книга нямам спомен как съм я придобила. Очертава се нещо като приказката за Пепеляшка, но тя е по-скоро второстепенен герой. Историята е за злите й сестри, които все още не е ясно зли ли са наистина.
[/quote]

Аз си я купих и прочетох още като излезе. Хареса ми, нов прочит на приказката, но през погледа на сестрата. Изядох я буквално за 2 дни, хем никак не е тъничка.

# 279
  • Чукарландия
  • Мнения: 4 816
Само самият край, да не издавам, не ми стана много ясен защо е точно такъв. Rolling Eyes

"Момчето, което чуваше всичко" ми хареса, много. Малко съм пристрастна, защото ми допада всичко написано от МакКамън. Blush Приятно четене! Hug

Благодаря на всички за коментарите! 🌹

А аз точно такъв край исках и до края се надявах. 🤗

МакКамън и аз много го харесвам!

# 280
  • Мнения: 41
Стегнах се и дочетох Кралицата на Тиърлинг. Разочарована съм. Финалът не беше уау, страшно много неща така и не се разкриха, а уж бяха важни. Няма и втора част, та да се очаква някакво развитие. Не препоръчвам книгата определено. Ще захващам Изгубените цветя на Алис Харт на Холи Рингланд, резюмето е обещаващо.

# 281
  • Мнения: 378
Относно "стопанката на господ"  /нарочно пиша името с малки букви/ така се казва козелът, самото име е дразнещо. После, отдавна стана известно, че "авторката" е окрала труда на етнографа Димитър Маринов, като е прибавила измишльотини, които не са част нито от народопсихологията на българина, нито от фолклора ни. За мен тя е сектантка, която се кланя на бога-слънце и го нарича Райку. Твърди, че народа ни пазел някаква "стара вяра"/магьосничество/, същият народ оцелял пет века в робство, заради християнската си вяра!  Книгата е подигравка с българщината и богохулство.

# 282
  • Мнения: 11 784
Тези книги (освен гореспоменатата, има поне още една друга днешна “философстваща” и сееща “мъдрости” “звезда”) не ги и споменавам даже, дори и за критика, че и това им прави реклама.
 Ако някой иска да се запознае с народни традиции, със сигурност има далеч по-качествени и утвърдени във времето книги, но е въпрос на личен подбор и избор.

# 283
  • София
  • Мнения: 12 020
Обещах да споделя отзив за книгата, за която споменах, че е с доста висок рейтинг в ГР (4.19).

"Да дочакаш утрото" (Лиз Мъри)

Слагам го в скрит текст, защото е дълго.

Скрит текст:
"Господи, благослови ме да приема със смирение нещата, които не мога да променя. Дай ми кураж да променя нещата, които мога и мъдрост да правя разлика"

Тези леко перифразирани думи на Св.Августин от молитвата му за смирение са гравирани върху монетите , давани на хората , посещаващи срещите на Анонимните наркозависими след като достигнат определен брой дни без дрога. Тези монети са символ на пътя им дотук и за бъдещите им битки. Eдна от тези монети съпровожда и Лиз Мъри през живота ѝ като талисман...

***

Напоследък все попадам на сложни за четене книги. "Да дочакаш утрото" е поредната история, която те кара да премисляш прочетеното, да го съпреживяваш, да го съотнасяш със себе си и със своя живот и в крайна сметка да благодариш на съдбата, че си имала късмета да се родиш и израснеш в нормално, любящо и грижовно семейство. Това напоследък се оказва истински дар, огромна ценност и щастие.

Романът е мемоарен и автобиографичен. Лиз Мъри разказва от първо лице за своето трудно детство и тийнейджърски години, за израстването си в дисфункционално семейство на наркозависими и алкохолизирани  родители, живеещи в крайна мизерия на социални помощи и за нелекия път, който извървява от тази среда до Харвард.

Историята е написана искрено и правдиво, показва ни как да се научим да ценим, това, което имаме.

Това е една от книгите, които ми се иска да бъдат прочетени от повече хора. Провокира те да се замислиш върху последствията, които действията и начина на живот на родителите оказват върху техните деца.

Това е и книга за силата на изборите, за мотивираните решения, за това, че стига да го пожелаеш и да положиш усилия ти можеш да промениш живота си и да не поемеш по наклонената плоскост на най-малкото съпротивление. Удивителна история, наистина!

Книгата в огромна степен ми напомня за "Стъкленият замък" на Джанет Уолс, също автобиографичен разказ за друго дисфункционално семейство. И двете книги ми харесаха по отношението на авторките към миналото си и към родителите - безпристрастно и с обич , без гняв и упреци за трудното си детство, за лишенията и за липсващите родителски грижи, подходящ дом и топлина.
И двата романа са много мотивиращи, искрени и позитивни и ги препоръчвам.

***

"Животът е такъв:в един момент всичко е наред, а в следващия всичко се променя. Хората се разболяват. Семействата се разпадат, приятелите понякога ти обръщат гръб. Докато седях там, осъзнавах какви светкавични промени бях преживяла, но не усещах тъга. Изведнъж, незнайно защо, на нейно място се появи друго чувство - надежда.Щом животът можеше да се промени към по-лошо, значи може да се промени и към по-добро."

"Животът придобива смисълът, който ние му припишем"

Дадох на книгата 5* , без уговорки.

# 284
  • Мнения: 547
Харесва ми тази "Да дочакаш утрото". Записах си я. А явно е и добро изпълнението, след като си й сложила 5*.
Снощи завърших "Понеделник сутрин". В крайна сметка не е лоша, но със специалната уговорка, че на мен книги на медицинска тематика са ми изключително любими. Иначе след "Докторе, боли", т.к. ми беше втора на тази тема и малко ми бактиса, което също е фактор. Сложих й 5* все пак, иначе я оценявам на 4,5. Препоръчвам!
Продължавам с Мартина Хаг "Нашата история", която започва много обещаващо. А оценката й в Гудрийдс е ниска. Както и да е де, това на мен не ми влияе.
Скрит текст:
Идеята за няколко седмици в уединена хижа по планинските върхове ме блазни страхотно, определено е моето Simple Smile

Общи условия

Активация на акаунт