В момента чета ... 75

Той е един от малкото известни актьори от по-старото поколение, който си е признал, че е гей.

А The Winter People ще се появи и на български по-натам през годината.

Към книгите, написани от съвременни български автори (както и към съвременното ни българско кино впрочем) от известно време подхождам с особено чувство, което трудно подлежи на описание. То е някаква странна смесица от плахата надежда, че ето, този път книгата (или филмът) ще ми хареса,  съчетана с голяма доза неплахи резерви, недоверие и спомени от много минали разочарования. Признавам си , бях готова да понеса още едно разочарование и затова съм толкова щастлива , че в случая с "По релсите" на Невена Митрополитска това не се случи, а романът се оказа наистина чудесен, трогателен и близък до моето светоусещане.
Историята е мащабна, както във времето ( обхваща период от повече от половин век ), така и в чисто географски смисъл - от Кюстендил през София и Израел до Канада. Действието е структурирано в две основни времеви линии - през ВСВ в периода на организирането на депортацията на българските евреи и в наши дни, като същевременно има и кратки препратки към 60-те и 80-те години на XX век.
Книгата е много топла и човешка, написана е изключително увлекателно и искрено. Бих казала, че това е един много женски (в най-добрия смисъл на думата) роман  като тематика, звучене и емоционалност. Мисля, че всяка една от нас ще открие по нещичко от себе си в някоя от героините.
Романът е разказ за живота на три поколения еврейски жени  - Ребека, Жана и Мая (баба, майка и внучка),  за техните страхове, терзания и разочарования, за техните избори,надежди и любови... Това, което много ми хареса е, че не само те трите, около които основно гравитира действието, са пълнокръвно и добре изградени,ами и всички останали второстепенни, та и третостепенни герои живеят свой живот, представяш си ги, виждаш ги, "чуваш" ги дори (като гръмовния глас на дядо Бито например).
Изключително интересен и някак тъжен ми беше образът на Ребека , на тази жена на дълга, готова да загърби своето щастие и любовта си , водена от доминиращото у нея чувство именно за дълг, за отговорност и стремеж да постъпи "правилно".
Събитията около несъстоялата се депортация на българските евреи са представени пестеливо и обрано, но и без явни описания на жестокости авторката постига емоционалните си внушенията  - било чрез капсула цианкалий, дадена от майка на петнайсетгодишната ѝ дъщеря, за да избегне "нещата, по-лоши от смъртта", било чрез описанията на мръсните вагони за добитък, подготвени за човешки товар към ада на Треблинка.
Не по-малко интересна ми беше и съвременната част с нейните тревоги и проблематика  - като има ли любов след развода, проблема с тормоза в училище, предателствата от страна на "най-добра" приятелка и много други.
Великолепен български роман, който бих препоръчала! Ще прочета и другите две книги на Невена Митрополитска.