Синдром на раздразненото дебело черво тема 2

А този прах може ли в сок от ябълка да се разтвори и така да се пие?

Може. Може да се пие чай, кафе, бистри сокове.

Може. Но сокът трябва да е бистър, точно сок, а не нектар.
Но прахчетата моите имаха вкус на цитрус, не беше толкова гадно.  "Ендофалк" се казваха.

Знам, че не сте съгласни с мнението ми.
Но все пак и една жена да се вслуша пак ще има смисъл
Независимо какво показват изследванията ви, направете детокс на паразити, кандида, бактерии и тежки метали.
Недейте да вярвате сляпо на лекарите, които ви казват, че проблемът ви е в нервите и стреса. И да го има стреса, той е при всички хора в това време, което живеем. Но защо той ви влияе.
Еми защото не сте сами. Имате си вероятно и други приятели в червата, които ви дирижират, дали да храносмилате правилно, дали да се изхождате редовно, дали да ви къркорят червата и да ви боли.
Вие сте здрави, просто не сте сами.
Моля проучете темите за SIBO, SIFO, IMO и сврързваните състояние с тях като leaky gut, IBS  и автоимунни състояния.
То е логично, ако един патоген се е разрастнат дълго време и не е третират и върнат в нормалната му численост няма ли да предизвиква перманентни чревни дисбаланси.
Знам, че пак ще кажете, аз съм си така от дете, аз съм си просто така.
Недейте момичета, не се предавайте!
Казвам ви го с чисто сърце и най-добри пожелания.
Един лекар от Пловдив се опита да ме вкара в тази диагноза, защото аз съм така от скоро.
И слава богу разучих и разбрах, че съм със свръхрастеж на кандида. И да, кандида е, а не ми излиза на изследванията, защото имах и кандида във влагалище, и кандида във фецес и кандида на езика.
Ще ви кажа как ще разберете дали сте имали патоген.
Като започнете да го избивате ще усетите силна херцхайм реакция, dye off ефект.
Това е когато тези патогени умират, изпускат много токсини.
Вижте, знам, че сте се примирили, но какво ви струва да опитате.
Кое е по - добре, да ви боли, да не можете да се изакате нормално, да не храносмилате храната или да започнете нов живот.
При всеки е започнало различно, но това не е вашето тяло, това са нашественици.

Ами малко критична мисъл е нужна да не се връзва човек на глупостите на шарлатани.

Аз не мисля, че Лидия е шарлатанка, тя просто представя ново течение в лекуване на този тип заболявания. Това течение се следва не само от т.нар. натуропати, а и от лекари. Говоря за Америка, тук няма такива, а ако има е много вероятно наистина да злоупотребяват с пациентите си.
Според мене има три подхода към обяснение на СРЧ и други подобни. Единият е медицинският, според който щом няма реален проблем, значи всичко е в главата ти и трябва да се успокоиш и ще ти мине.
Другият е модерният подход на американски лекари и болници, за което Лидия написа по-горе.
Третият е проблем с gut-brain комуникацията. Счита се, че заради стрес и дисбиоза се създават нови нервни пътеки между червата и мозъка, които дават съответните симптоми. Тези нервни пътища са трайни и не могат да се премахнат току-така.
Никой подход обаче не е успял да намери лечение. Опа, няма заболяване, какво лечение търсим.

Най убедителна ми се струва точка трета !

Maria 56, и аз считам така, но за съжаление тук нещата са много сложни, не е като да вземеш хапче или да следваш диета.
Сега четох мнение на човек, който посещавал курс за хранене и развил няколко непоносимости по време на курса, такива, каквито не е имал преди. Облъчил се от това, в което го убеждават на курса и съответно е повярвал.

Lidiq56, мисля, че имаме някакви проблеми в комуникацията. Не знам дали не е нещо от възрастов порядък или е свързано с факта, че общуването се случва във форум.

Какво значи, че сме се "примирили", "предали" или че "не ти вярваме"?
Ми, не, аз лично съм съгласна с повечето неща, които пишеш.

Като казах, че съм с проблеми още от детските си години, нямах предвид че ги отричам или омаловажавам, а просто, че при мен са с хроничен характер (т.е. трудно изкореними), докато ти споменаваш, че не се чувстваш добре едва от месец насам.

Аз имам и автоимунно, и SIBO, и Leaky Gut - доказани с изследвания, разбира се. Провеждам какви ли не терапии от години, храня се здравословно, пия множество добавки, но към момента не мога да се похваля, че съм се преборила с всички здравословни несгоди.

За Кандида-та просто ми беше интересно, тъй като никога не съм имала свръхрастеж на този патоген, където и да е в тялото си (във влагалището, включително), но ти спомена, че може да имаш такъв, а тестовете да не го показват, именно затова те попитах.
Не разбирам защо се троскаш така на всеки нормално зададен въпрос. Темата е дискусионна и всеки пише от своя личен опит. Назидателният тон също не е уместен на място, където повечето хора са чели по тези въпроси, поне колкото теб, ако не и два пъти повече.

Здравейте,
Някоя от вас да е била с ендометриоза или киста, да се е оперирала или са е била на хормонална терапия и да са изчезнали симптомите след това?
Гинеколога ми видя киста, предполага че е ендометриозна, но от раждането е намаляла 2 пъти, което ни обърква много.
Ще ходя при 2ри и 3ри лекар с по-хубава апаратура и на пролет ще отида до Турция.

А аз да ви попитам, имате ли проблем със щитовидната жлеза. Защото на много места чета, че такъв проблем се отразява и на оттичането на жлъчката и от там на червата и т.н
Аз имах проблемна жлъчка от млада, докато накрая не я извадих.
Но още тогава имах ниски щит.хормони, но тъй като бяха в граница(долна) не ми изписваха хормон.

Аз съм с Хашимото. Според лекарите, съм започнала да го развивам, когато съм била на около 19-20-годишна възраст, тъй като към момента жлезата ми е с доста увредена структура.
Хормоните ми са с чудесни стойности последните няколко години (приемам два синтетични хормона) - това, за жалост, не оказа никакво влияние върху здравето на стомашно-чревния ми тракт.
Със жлъчката, обаче, не знам да имам проблеми. Чернодробните ми показатели също винаги са били доста добре, откъм стойности.

Едни размисли да пусна аз. Дори и противоречиви. Човек си блъска главата, докато се лекува от това и онова. И аха си помисли, че всичко му е ясно и е открил топлата вода, и изплува нещо ново, или му помогне нещо трето.

Преди хиляди години Хипократ е казал, че всички болести започват в червата (според мен и в стомаха, а първопричината е стрес в 90%) . От тях зависи в много голям процент как функционира имунната система и производството и усвояване на важни витамини в червата, освен разграждането на храна. Затова и набавянето им  на таблетки не води до оздравяване, а донякъде до приемливо съществуване и притъпяване на болежки. Ако изобщо правим нещо, като гълтаме хапчета и следим по картина запълване на депа.
Лечението на вторичните заболявания, появили се като следствие, е замазване на проблема.
До известна степен повече помагат храносмилателните ензими на стомах и черва, но не трябва да се приемат много дълго време. Донякъде помагат за възстановяване на чревната флора и правилно разграждане на въглехидрати, протеини и мазнини. Подобрява се метаболизмът, но и те не са панацея, тъй като голям фактор е стресът, който и да отричаме като една от основните причини за отключване на чревно заболяване, то редуцирането му води до значително подобрение на състоянието.
От години следя групата за болест на Крон и улцерозен колит и не са малко хората, които пиейки си основните лекарства за заболяването и стигайки до епизоди на влошаване, имат предписани антидепресанти някои, и с тях се чувстват много по-добре.
Антидепресантите са крайна мярка, когато сам не може да се справи човек и да промени начина си на живот. То не е толкова лесно. Не лекуват като цяло, а и водят опашка след себе си, но когато човек е толкова зле, че не може да върши обичайните си неща в ежедневието, то се принуждава да пробва всичко.
Има около 20% чревни болести, които са се отключили поради друга причина, различна от стреса в ежедневието- УЖ.

Донякъде разбирам и хората, които се опитват с гладуване и "прочистване" да излекуват червата и да дадат рестарт на имунната система. Нали казват, че поне 3 дни глад дават рестарт на имунната и старт на лечение на заболявания.
Почти всички сигурно сме чували за по някой човек, който е бил с тежко онкологично заболяване и е започнал гладуване и сега е в ремисия или се е излекувал по някакъв начин. Хайде, да не говоря от името на всички, но аз познавам поне двама-трима такива. Единият с глад, чай и някакви минимални неща приемани по схема за определен период, е вече в ремисия 10 години , другият го отписаха още преди 4-5 години, но упорито прилага алтернативни методи, като приема разни неща, които нали естествено си минават през стомах и черва. И за трети научих тези дни, като знам в какво тежко състояние е и как близките му казваха, че не му остава много живот още преди 2 г. Човекът е намерил някакъв начин чрез храна да се чувства по-добре, деен, и още жив. Нито имаше болести, нито наднормено тегло, нито е пушач, пияч. Спортуващ, жилав, видимо много здрав. Да се чуди човек тоя рак в стомаха как го намери.
И пак стигаме не само до лечение на стомах и черва, но и до нагласа и психика. Овладяване на стрес и насочване на положителни мисли, че това което правим, ще ни помогне да оздравеем. Лекуваме стомах и черва, но и насочваме мислите към лечението.
Много пъти съм чувала, а и прилагала- Ще направя това и това... Обещавам си това и това, само веднъж да се оправя... Ще спазвам това и това... Няма да позволявам това и това... Ще овладея емоциите и няма да позволявам тревожността и проблемите да ме завладеят.
Обещания, обещания, фиксиране, заявяване, постигане на целите с цел лечение и овладяване на стреса.

Не съм гладувала с дни. Инстинктивно, когато съм болна от нещо (изключвам грипни вируси и настинки, макар понякога и при тях да прилагам) не се храня. Стресът май ме завладява. Стомахът е свит и тревожен. Какво ми има, ще се оправя ли и т. н. Гладувам от страх, тревожност по заболяването, приемам по малко храна, колкото да съществувам и да си пия хапчетата, но в същото време, наред със страха, започвам и да се чувствам по-добре. Повтарям си ония неща и обещания, противопоставям на негативните мисли и тревожност, с цел да се оправя, а и наистина започвам да се чувствам по-добре. Човек сам вижда, че ако се вторачи в симптоми и тревожност първо реагират стомаха и червата. Свива се всичко, "сърцето пада в гащите", препуска да помпа кръв и нещата не изглеждат никак позитивно и овладяващо положението, а напротив. Кой знае как се разбърква всичко вътре по системите. Стрес, хормони, метаболизъм и т. н.
Та, то е инстинктивно това при много хора. Спират да се хранят като са болни. Мозъкът явно дава сигнал, че така можем да си помогнем в лечението.
Дали ни е заложено - не знам.

Имам и аз автоимунно на щитовидната жлеза- Базедова болест. С някои от вас се знаем от други теми.
Отключи се след дълго лекуване на цистит, с разбутани черва и стомах от антибиотици. Каза и на мен докторът, че започналият процес е поне с 5 г назад. Преди Базеда, който се отключи когато бях някъде на 32-33 г, не бях боледувала от нищо сериозно, ако мога да нарека така, бях здрава, никога не бях имала проблем с тегло и бях в добра физическа форма. Един гастрит с обострена жлъчка на 12 годишна възраст, който последващо 20 г не се обади до заветния цистит.
Според една невроложка- хомеопат, неподдаващият се на лечение цистит е отключил Базеда или циститът е бил предвестник на Базеда. Не се е поддавал на лечение, защото е започнал автоимунният процес в жлезата.
Така или иначе лекувах стомаха, защото болките бяха нетърпими. Пиех по едно време 19 неща за цистит, невралгия и стомах, като при последното се разбутаха и червата. Тук обаче се случи обратното при писаното по-горе. Тоест, Базедът и циститът не се успокоиха от лечението на стомаха и червата, а обратното. Започнах да лекувам Базеда и циститът изчезна, а месеци след това и стомахът и червата се успокоиха.
Значи може би те са дали сигнал, че автоимунният процес в жлезата е започнал, но се явяват вторично заболяване и се успокоиха след като постигнах някакъв приличен баланс с жлезата.
А причина да отключа Базед пак е стрес, системни тревожни мисли, емоции, изживяване, преживяване и твърде много премисляне на нещата. При мен на 100% А и за Базеда си казват, че е потискане на емоции. В един момент трябва да избият някъде, щом не можем да се освободим от тях.
От поставяне на диагноза, насочване веднага за операция и излизане от кабинета аз започнах да си повтарям, че тоя Базед ще го излекувам. Преди всяко посещение при доктора казвах, че сега ще каже, че всичко ми е наред. Така и беше. От отчетен като случай за операция с влизане в кабинета, до заключението след 11 месеца, че в тая жлеза няма нещо кой знае какво. Спокойно да гледам на нещата. 11 месеца положителна нагласа. 11 месеца аз бях добре с жлезата, но тревогите ми последващо бяха насочени на друго място. Вечно тревога за нещо. Жлезата пак реагира и след спиране на лечение  заболяването се върна. Колкото и да му бая и се мая, тревогите и стресът са ми спътник. Държа Базеда на спирачка с 1 хапче над 10 г. Без него, с тоя стрес, изход няма. Всичко ми е в главата, осъзнавам го, но няма как да избягам в пещера и да зарежа всичко и всички. Всъщност има как, но съм човек който не поставя себе си и здравето над всички, затова и си нося последствията. Звучи като да съм се примирила. Ами не съм. Всеки ден като нормален човек търся начини уж нови неща, за да се справям. Има моменти, в които като прочетеш, че някой си пиел това и се излекувал и си казваш, че не стресът е причина. Чета и все откривам някъде си топлата вода и всичко е до време. Докато пак емоциите не надделеят.

Червата и с днешна дата се обаждат понякога. Като реакция на емоции, тревога, стрес предимно. И каквото и да правя, първо трябва да овладея първопричината. Инстинктивно намалявам много храната от стрес и пия и лекарствата и добавките за червата, но не спирам да си повтарям в главата, че ще се оправя и всичко е временно състояние, защото набивайки си в канчето положителен завършек, аз се чувствам много по-добре със здравето, отколкото да наливам мисли, какво може да ми е и че има вероятност да не се оправя и да стане хронично.
И пишейки това ме подсети още нещо. Сигурно и на вас ви се е случвало, онова за шестото чувство. Знаеш, че ако направиш това и това, ще се случи еди си какво.
Пример със себе си ще дам. Набих си в главата, че след всяко вирусно, грипно или т. н боледуване, или след прием на АБ, менструацията ми се разбърква. Случи се веднъж, случи се втори път. Няколко пъти не се случи, защото си казвах, че тоя път си пия хапчетата, оздравявам и всичко е наред😁 Онова шесто чувство, за което казваме, че ето, видиш ли, той/тя е усещал какво ще стане, но сами се докарваме до това положение с мисли и привличане.
И така от моите размишления стигам пак до Хипократ, че всички болести започват в червата. Човекът е стигнал до това заключение. Аз за себе си до заключението, че ум разболява, ум лекува. /Пак някой го беше казал това. Не знам кой. /Осъзнах го преди 15 г. И- да. Първо удря стомах и черва. Те първи реагират видимо на стреса. Свива те всичко. И сърцето блъска. После там по веригата си следват проблемите.
И остава въпросът, доколко човек може да се справи сам с емоциите си. Успее ли с главата да ги пребори, тогава и хапчетата си свършват работата.

Е с това съм напълно съгласна вече. Както е загадка за мен и обратното, лично познавам хора с наднормено тегло, хранещи се изключително с "боклуци", тежки запръжки, полуфабрикати, в повечето случай навън по закусвални със съмнителна хигиена, да не говорим за използваните продукти, пиещи сутрешното си кафе с цигара винаги на гладно - и те ми казват : нас никога не ни е болял стомах ! Аз винаги съм се движила много, доста под нормата съм, от така наречени "жилави" натури, винаги много внимателно съм подбирала продуктите, само качествена храна, никога не запържвам, никога не ям навън, винаги по часовник, не пия, не пуша и пак страдам ...Това са неоспоримите факти ! Всичко е генетика за мен, кой каквото и да говори. Да кажа и за стреса - някой от хората за които споменах по горе, нямащи никакви проблеми със стомаха са изключително чувствителни, и може да се каже че живеят в постоянен стрес. Въпреки това проблеми със стомаха нямат. Имат други здравословни проблеми, но не и със стомаха, нито пък по някакъв начин свързани с него.

Много верни последни постове. Стресът е причина, но всеки го удря на различно място, най слабото, което пък му е заложено по ген!