А га маахме по чукарите...

  • 3 472
  • 63
  •   1
Отговори
# 30
  • Мнения: 5 370
Не знам за добро или за зло, но точно когато станахме 8-ми клас
и чакахме с нетърпение и Военното и бригадите дойде онази ми
ти Демокрация и шат на патката главата - отнеминаха и двете
мероприятия Sad
Наистина ги чакахме с нетърпение - и аз не знам що така  newsm78
Може би защото "големите" все разказваха забавни истории.
Чета и тайничко ви завиждам  Embarassed

И наистина има zа какво, вярвай ми.
Просто сме били по=наивни и по=невинни и далеЧ по=малко са били и раzвлеЧенията, и раzлиЧното.....и си имаШе тръпка някаква и романтика.
А нали се сеЩаШ, Че след 10 месеца як контрол и пилене на главите теЗи 3=4 седмици си бяха истинска глътка въzдух.
И пак не сме смеели много да прекаляваме, zаЩото имаШе накаzания по комсомолска линия, по уЧебна и т.н.
Бих се върнала тогава, поне zа миг, Чêстно. Tired

# 31
  • Мнения: 15 265
Беше готино време. От тогава знам, че знамето на СССР има "червен копринен цвят" и "хранителните боеприпаси" са много важна част.
А за бригадите - не знам някой от вас ставал ли е в 4 сутринта да ходи да бере рози, направо си е "Сървайвър". Години наред не поглеждах лютеница, к.краставички и подобни. Имаше неприятни моменти, но имаше и много емоции, неща, които за добро или лошо са изчезнали.

# 32
  • Мнения: 3 740
И аз си спомням бригадите и военното с кеф.
И досега вземам акъла на децата по стрелбищата.

# 33
  • Мнения: 3 405
Бяхме на бригада в с. Павелско, до Хвойна, в Родопите, що картоф остана несъбран ooooh!
И ни сложиха в разни квартири, бяната беше отвън, а бойлера на дърва. Ама беше готино. И на Персенк съм била (картофите ги събирахме, а над нас валеше сняг). Носехме китара, бяхме 17 годишни... И ядяхме на картофената нива от едни канчета, супа ни даваха и някакви манджи. Имаше доста подправки в тях, с крилца и крачета Joy

# 34
  • Мнения: 3 423
На военното спяхме 15-20 момичета в една стая.
Тъкмо бяха излезли на мода едни дезодоранти с
ухание на фрезия, помните ли ги. И на люляк. Та
се надпреварвахме коя по-най- ще ухае. Щото
обувките на Чарли Чаплин ухаеха още на него.
Тая гора от стомана още си я спомням и тананикам
в просъница. Имахме и някакви маршови конкурси,
после художествена самодейност, а полковникът
все пиян ходеше. Хубаво време беше, ей.
Виж, и бригадите си спомням. Бяхме в Дунавия,
консервния комбинат. Докато девойките се къпехме,
в банята нахълта един от младежите ни, то не
бяха писъци, то драми, оплакахме се, пък после
младежът трябваше цяла нощ да кибичи до пилона
със знамето. Да му било за урок. Това със знамето
си беше страховит ритуал. Голям срам да те изкарат
отпред. Дали за добро, дали за лошо. Времена...

# 35
  • Paradise
  • Мнения: 3 103
до самото военно не опрях.
Тъкмо ни научиха да сглобяваме и разголобяваме автомати, а и да стреляме с тях, и доде Новото време. (и комсомолец не станах, де)
Но бригадите си ги спомням мноого добре - особено онези гадни бригади за рози. Ставане по първи петли (към 4,00 часа), че розите се берат рано, преди слънцето да изгрее.
А в розите всякакви гадинки - щипалки, паяци, пчели... ммм, романтика Sick
Аз отговарях за трудовата дейност по едно време и трябваше да следя кой как бере, да не се оставят рози по храстите, дори и онези, който са трудно достъпни, трябваше да се оберат. ръцете ни ставаха на нищо. Отделно следях да не се слагат камъни в чувалите, че и това го имаше - повече пари да се вземат.
Точно тези бригади хич и не искам да ги преживявам отново Naughty

Но на бригада за грозде бих отишла и сега. хем хапваш, хем береш..
Пък нормата - много важно дали ще я изпълня Grinning

# 36
  • София
  • Мнения: 5 828
За тютюна също се става в 4, бере се преди да изгрее слънцето, че после става страшно Simple Smile
После сядаме на сянка под някое дърво да го нижем и си говорим сладко-сладко, идилия  Laughing
Това до към 10-11, после деня ти свободен, ходиш където си искаш и правиш каквото си искаш.
Не помня как се казваше селото, но беше на 30-40 км. от Бургас, та хващахме рейса и на плаж  Laughing

# 37
  • При хората, които обичам
  • Мнения: 3 192
Бяхме на бригада в с. Павелско, до Хвойна, в Родопите, що картоф остана несъбран ooooh!



Анджииии,  Hug Свеки сигурно ви е пивнала мозъка тогава Joy Много работи тази жена, скрива ми шапката. И ви е командорила яко сигурно

# 38
  • Мнения: 3 405
Ох, от тогава имам плексит Grinning
Тя каква го е раздавала по онова време? Не че помня много, освен разпивките Drunk

# 39
  • При хората, които обичам
  • Мнения: 3 192
Зам. шеф на станцията за селекция на картофи. Вие ще сте работили по тези поля, няма къде другаде...

# 40
  • Мнения: 3 405
Зам. шеф на станцията за селекция на картофи. Вие ще сте работили по тези поля, няма къде другаде...


Ау, майко, то ние не бяхме от най-работните. Сигурно са пращали след нас да прекопават и да вадят останалите в земята картофчета ooooh!

# 41
  • Мнения: 3 251
Мдааа, военното беше на Равда... Heart Eyes май месец, много хубаво беше...С какво го запомних ли?С готените ни отдельонни... и с ранното откриване на плажа... Grinning
Леле, а какъв живот бе на международните бригади, пак там и на студентските...
Жалко ще е,че децата ни няма да имат тази възможност да изживеят всичко това- с хубавите и лошите му страни.

# 42
  • Мнения: 2 070
Мдааа, военното беше на Равда... Heart Eyes май месец, много хубаво беше...С какво го запомних ли?С готените ни отдельонни... и с ранното откриване на плажа... Grinning
Леле, а какъв живот бе на международните бригади, пак там и на студентските...
Жалко ще е,че децата ни няма да имат тази възможност да изживеят всичко това- с хубавите и лошите му страни.

еее, вие ще им разкажете  Hug

Аз само до пионерче стигнах... Соц романтиката с бригадите и военното не ми е позната... Но имам други подобни комунално-дисциплинарни преживявания и спомен за тях..

# 43
  • Мнения: 4 806
м-да, и аз, и аз преживях тези неща от соц-битието.
НВО... Да, Нина вече писа - това в Равда не беше лошо. Ние бяхме в станцията, първа до морето. Сутрин ни изкарваха да бягаме по пясъка на плажа.
Бригадите ... Свързвам ги с гроздобер. Била съм и за бадеми, и за череши. Все земеделски.

Не знам, дали тук има и други участници в най-страхотната бригада - на археологически разкопки в село Дебелт. Е, няма друго такова преживяване.

И въпреки всичко си мисля, че цялото очарование идва от уханието на младост. Нищо друго. Ако днес трябва да минем през същото, със сигурност в Хага ще си имат доста работа Simple Smile

# 44
  • Мнения: 3 447
Не знам, дали тук има и други участници в най-страхотната бригада - на археологически разкопки в село Дебелт. Е, няма друго такова преживяване.

... само че в Никюп  Simple Smile Колко се пиеше там, лелееее  Embarassed

Общи условия

Активация на акаунт