А га маахме по чукарите...

Аз май съм най-дъртата жена тука
И комсомолче успях да стана, че и за партиен член ме бяха предложили - това на първато работно място вече.
Бригадите обаче ги отървах поради кекавост и ги изкарах под формата на административна работа У Софето.
Виж, Калашник съм сглобявала , но на място в училище .

За вдъхновение

Ееее, и аз станах комсомолче. Още имам да им давам за 1 година членски внос 

Помня го военното, как! Една седмица след като се върнахме от Соколица се учех да ходя със сандали без да марширувам... Два пъти ни водиха на плаж на с.Баня и двата пъти бях дневална, е..ти каръка!

В гимназията по два пъти годишно ни засилваха по ябълковите полета, спяхме по 2 на легло и се къпехме по 10 с един бойлер. Мислех си, че е пълна отврат, докато не "побригадирствах" веднъж в консервния комбинат в Първомай - уханието на смарангясани корнишони още ми е единица мярка за смрад! След този трудов епизод ябълковите градини ми се виждаха райски такива!

А в първи курс имах "привилегията" да закача последната студентска бригада - в консервния комбинат в Стамболийски. Като си помисля, че се бутах в претъпкания вагон с една чанта багаж до София (защото не казваха предварително къде са бригадите), а накрая ме върнаха на 10 мин. път (с влак) до Пловдив !
Имаше обаче и по-тежки случаи - едни приятели подочули уж проверена информация за Стамболийски и тръгнали с по един кат бельо. Вечерта бяха във Видин, а багажа си получиха чак след два-три дни.

Нас ни пращаха на бригада все в с.Брестак. По едно време си мислех, че все едно имам баба там, толкова често го посещавах. Аз бях от работните на полето, уви, не се издигнах в йерархията, само спечелих с другарчето ми голяма бутилка леден Рубин от човека от ТКЗСто, който ни наглеждаше. За голямото ни старание. Е, кеф си беше да я пием по обяд в жегата.

Имахме страшно готин командир и си прекарвахме страхотно. Водеше ни на дискотека с видео в съседното село. Веднъж ни заведе на среща с други бригадири. Взехме им акъла с коронния ни номер - седнали на земята пяхме "We will rock you" на Queen, като пляскахме с ръце по коленете си, а най-дивия в компанията извиваше солото.

Спали сме на покрива на спалното, къпали сме се с ледена вода от изворче, замеряли сме се с домати, гаджето ме е носило на конче през полето --ееех, бях най-високопоставената в околността...

Беше купон. Накрая парите ми стигнаха колкото да си купя ботуши за зимата.   

Олеле, този Стамболийски! Има ли някой, който да не е бил там на бригада? 
На мен там ми беше първата студентска. Единствен спомен - правим ръчно кашони, лепим етикети на лютениците и ги нареждаме в тях. А отвън на двора ръждясваха машините, които трябваше да вършат всичко това... 
Последната беше в Куклен - ябълки, грозде, страхотни купони... 

...а пък ако е валяло преди това и кал до уши. Бяха ни дали едни ботуши, под 40-ти номер от тях нямаше. Онези с малките крачета направо правеха кръгом в тях, опитвайки се да крачат в калта, ама аз нали съм си с плавници, та поне този проблем нямах. Виж с това с ранното ставане, беше зле.   Това ми беше единствената ученическа бригада. От другите ме освободиха по спортна линия. 
Имам и една студентска бригада в Консервния комбинат в Димитровград. Егати купона, без край. Понеже работехме на смени, пренесохме същия график и на купона - едните тръгват за работа, другите ги сменят - първа, втора, нощна смяна, купона се вихреше нонстоп, с изключение на вечерната проверка. Ех, как нямам снимки от там, за да ви ги покажа. Каква картинка бяхме само.... Е, тази бригади ми хареса, за разлика от розобера.
Сега за НВО. Не само, че съм ходила на военно, но и курсовият ми ръководител в техникума беше ..... полковник, учител по НВО. Караше ни да рисуваме пагоните на воените - от редник до генералисимус. Сглобявахме и разглобявахме Калашник-а по сто пъти. Виж, тук много ме биваше. На военното си изкарах супер. Станах отличничка в стрелбата по бутилки ( в стрелбата, не в пресушаването на бутилките, там никаква ме няма... ) И ротният беше пич, нямахме никакви проблеми с него.
Абе най-добре беше, че съумяхме да се забавляваме с целия този абсурд. 

П.П. А, сетих се нещо. Някой да е бил на бригада в пивоварният комбинат в Хасково? Легенди съм слушала за там.... Особено, когато кутииките с бира Астика, не стигаха до обикновения потребител.

Умирам от мъка и черна завист, аз само картофи съм ровила и само веднъж вишни съм брала. 
А хората са ходили дори на ягоди! 

То какво стреляне бе на военното - точно моя набор бе първия,който не ходи на военно. Но имаше нещо като военна подготовка - стреляхме в направено помещение за  целта!

Ама какви бригади бяха - ябълки, бирената, лимонадената, в Албена...... Живот!!!!!!!!! Спомени!!!

аз бях командир на звода голям майтап беше  

Аааа, туй грозде, ябълки, череши, рози, домати, чушки... ми за нищо ги нямахме, бе, всичко сме брали!
Ти знайш ли къв купон е да се върнеш от полето пловдивско, цялата вмирисана на вкиснато от пот и домати и да няма капка вода за пиене, камо ли за миене? И единствената течност се намира на 1 км - топла бира в хоремага, даже и безалкохолното свърши още първия ден???    
Купон безкрай!  

А спомняте ли си варненки , че трябваше и да пазим пантеона в морската градина ???Какъв ужас беше само ммм..... не е истина.

И на мен така Във "Витамина" (Абе съществува ли още тоя завод?)

 
Оле, що спомени извикахте у мен с тая темичка ...   
Що купони, що нещо ...  НВО, бригади .... 
Искам паааак   

о, ма вие сте били с връзки - хм, ботуши са ви раздавали...
при нас такива екстри нямаше - кал, дъжд-мъжд..., кой какво си има дома, това ще носи.
а и като се сетя, че тогава съм била в 5-6 клас, хич не ми е драго.
Но, к'во да праиш, режим...

Е, не  мога да не се включа

Слава Богу, военното ми беше съкратено, защото бях на турне с хора - по стечение на обстоятелствата в Чехия. И като отидох за една седмица, ме избраха за зводен, защото съм имала силен глас. И не можех да откажа - гадост! Но най-страшното беше, че нямахме не само топла, ами и течаща вода. Вода за пиене имахме в една цистерна и веднъж седмично се ходеше на баня в едно село - отврат и мръсотия! Иначе имаше много готини моменти  с млади, симпатични офицерчета:)

Най-скапаната ми бригада беше в село Зетьово, Пловдивско - на памук! И то не какъв да е, а вече обран от машина - ние трябваше да дообираме. Как се правят 30-40 кг от обран памук дневно, е за мен все още загатка. Бяхме разквартировани по къщи в селото и аз и една приятелка попаднахме при някаъв стар дядо, който не се беше мил с години, а чаршафите в които спяхме не бяха прани сигурно с десетки години - не бяха използвани, но бяха мухлясали. Спомням си, че след седмица плачех по телефона на сестра ми, че ще избягам, та тя мобилизира всички връзки и ме освободиха с това, че имам лещи и ми пречат власинките на памука(имаше нещо вярно в това). Когато се върнах у дома, започна да ме сърби кожата между пръстите на ръцете, после пъпа и... оказа се, че съм хванала краста (добре, че не е било нещо по-страшно). Приятелката ми също. Е излекувахме се, ама голям срам брахме!

Най-готината бригада от ученическите, беше на разкопките на еднин стар манастирски комплекс в града ни. Живеехме си в къщи и беше чудесно! Най-хубавото беше, когато три дни след като започна бригадата, попаднахме в нашият парцел на гроб - повече никакво копане, а само замитане с метличка и четки - много интересно беше! А, една година (вече бях студентка), една приятелка ме уреди да съм в "Бригадирският шаб" в родния ми град - и тогава разбрах какво става в кулoарите на "любимата" Комсомолска организация - разврат и ядене на корем. Даже успях да отидa до морето така. Едно момченце трябваше да бъде закарано на лагер(или бригада?) - не помня. Та, аз го придружавах - и плаж си направих дори

Ех, спомени, спомени....