Но, ако някой тук ти се разкрещи и те напсува, ще получи заслужен бан, нали?
Не. Псувайте си на воля.😄 Не се влияя от негативните емоции на хора, които не познавам.
- Публикувана: 16 март 2022, 15:48 ч.
- Последно мнение: 22 май 2023, 15:04 ч.
Проблем с мъжа в семейството
Не. Псувайте си на воля.😄 Не се влияя от негативните емоции на хора, които не познавам.
Raspberry, мисля, че пропускаш нещо основно и много важно. Мъж, който те обижда и ти крещи, очевидно не те обича. Може да е емоционално зависим от теб, може да е свикнал с теб, може да е привлечен към теб сексуално, и привидно да изглежда, че иска да стои в тези отношения, но любов в картинката няма.
Как е възможно да обичаш някой, и да се държиш като свиня?
Как е възможно да обичаш някой, и да се държиш като свиня?
Не. Псувайте си на воля.😄 Не се влияя от негативните емоции на хора, които не познавам.
Raspberry, мисля, че пропускаш нещо основно и много важно. Мъж, който те обижда и ти крещи, очевидно не те обича. Може да е емоционално зависим от теб, може да е свикнал с теб, може да е привлечен към теб сексуално, и привидно да изглежда, че иска да стои в тези отношения, но любов в картинката няма.
Как е възможно да обичаш някой, и да се държиш като свиня?
Как е възможно да обичаш някой, и да се държиш като свиня?
Препоръчвам Ви книгата „Интелигентните емоции” на Франсис Уилкс и ще разберете как може.🙂 Гневът е емоция, шамарите, побоя и психическите отклонения са съвсем друго, но Вие ме питате за обиди и крещене. И моля Ви, не ми определяйте дали мъжът ми ме обича или не. Нито ни познавате, нито (както казахте) се интересувате лично от моя брак, за да Ви давам обяснения.🙂
Мъжът ако е влюбен никога няма да напсува или да нагруби любимата си.Ще се старае да покаже най-доброто от себе си.
„Влюбен” е етап на една връзка мнооого в началото. След години влюбването вече не съществува, а се е превърнало в активно чувство на привързаност, признателност и алтруизъм. Вече не сте „обекти” на влюбване, а сте партьори, които споделят еднакви ценности и цели. И това е трудното. Да приемете партньора си като човешко същество, а не само като „мъжът ми е влюбен в мен и ме обожава, аз съм най-готината на света”. Това е нарцистично.
И тук всички се държите така, все едно никога при никакви обстоятелства не сте обиждали никого и не сте повишавали тон. Хайде, стига.😄
Гневът е емоция, но психолог на човек, който няма идея, че си изразява емоциите неадекватно, няма да ставам.
Негова работа е да се погрижи за счупените си модели на поведение, не моя. Моя работа е да поставям ясни граници - какво отношение към себе си бих приела, и какво не бих.
Топла вечеря, хубав секс, прегръдки и целувки, не мисля, че поставят адекватни граници, ако някой ме е напсувал, обидил или крещял.
Негова работа е да се погрижи за счупените си модели на поведение, не моя. Моя работа е да поставям ясни граници - какво отношение към себе си бих приела, и какво не бих.
Топла вечеря, хубав секс, прегръдки и целувки, не мисля, че поставят адекватни граници, ако някой ме е напсувал, обидил или крещял.
Горе-долу ти схващам логиката и бих се съгласила жена да опита да я приложи, ако примерно тия 15 години са убили емоцията, живеца и на дневен ред са дошли апатията, досадата и битовизмите. Но при явно проявено грубо отношение не бих била съгласна да следвам твоята логика. Най-малко мен такъв мъж ще ме отвращава вече. Не мога да си представя дори да му говоря нормално, камо ли да си легна с него. Познавам се, не мога.
Да,съгласна съм.Влюбването отминава след години.
Но остават привързаност,обич и уважение.
И те са много важни.
Ако мъжът си позволява да крещи ,да ръси обиди и особено да псува,това за мен означава,че 1.няма никакво уважение , 2.няма никакво възпитание и 3.сбъркала съм в избора и трябва да поправя грешката.
Точно пък съпруга ми да ме псува-не,няма как да стане това и да ми е съпруг.
А да правя секс с някой,който ме е обидил или нагрубил е пълен абсурд за мен.
Дали съм обиждала някого?Мога да направя забележка,но не повишавам тон и не обиждам.
Има голяма разлика между това да нахокаш примерно някой на площадката и да обидиш половинката си.
За псуването-не псувам.Не подхожда на жена някак си...
Но остават привързаност,обич и уважение.
И те са много важни.
Ако мъжът си позволява да крещи ,да ръси обиди и особено да псува,това за мен означава,че 1.няма никакво уважение , 2.няма никакво възпитание и 3.сбъркала съм в избора и трябва да поправя грешката.
Точно пък съпруга ми да ме псува-не,няма как да стане това и да ми е съпруг.
А да правя секс с някой,който ме е обидил или нагрубил е пълен абсурд за мен.
Дали съм обиждала някого?Мога да направя забележка,но не повишавам тон и не обиждам.
Има голяма разлика между това да нахокаш примерно някой на площадката и да обидиш половинката си.
За псуването-не псувам.Не подхожда на жена някак си...
Не. Псувайте си на воля.😄 Не се влияя от негативните емоции на хора, които не познавам.
Когато съпругът ми псува или е ядосан, просто нищо не казвам, ако ме псува мен или ме обижда или критикува „Това защо така, защо иначе” (както искате се залавяйте за думите ми), го питам „Кажи реално какъв е проблемът, кое те кара да се чувстваш ядосан и ще го оправим” и той примерно „Дразни ме като оставяш чиния в мивката, защото не мога да налея каната” и аз „Ок, повече няма да оставям чиния в мивката. Друго има ли, което те притеснява?” „Да, вчера не си ми видяла съобщението и това ме кара да се чувствам като невидим за теб” и ей за такива глупости се изясняваме, ама се изясняваме. Когато и на двамата ни е прекипяло, отиваме на разходка до нашето романтично място наблизо и си говорим наши си работи, обикновено завършва с „Благодаря ти за всичко”. Такъв е моят мъж, не се оплаквам, нито искам да го напусна само защото ми е повдигнал тон. ВСЕКИ сам си избира.😄 Въпросът е кое можете и не можете да простите в името на брака си. Аз изневяра и физическо насилие не бих простила никога. Вие пък - крещене и, обиди. Всеки има праг и ценности. А какво да кажем за жените, които остават при мъж, който им изневерява. Всички ще се съгласим, че това е тъпо и гадно, ама ВСЕ още има такива жени. Има всякакви хора, да не налагаме собственото си мнение като далновидно и ПРАВИЛНО.
Всеки може да се афектира и да се развика, и после да му мине и да се разберат. Стават такива неща.
4 години грозни думи и обиди, в това число и пред детето, авторката казва "непрекъснато", не ми се вписват в описанието как някой се е ядосал за нещо, но иначе обича жена си.
4 години грозни думи и обиди, в това число и пред детето, авторката казва "непрекъснато", не ми се вписват в описанието как някой се е ядосал за нещо, но иначе обича жена си.
А защо жената,която е обиждана и нагрубявана трябва да проявява разбиране и да се старае да оправи нещата?
Не е ли мъжът този,който трябва да разбере,че е неприемливо да се държи така с нея и да се постарае да промени поведението,да овладее емоциите си и да се въздържа от псувни и обиди,ако иска да запази брака си?
Крясъците,скандалите и обидите съвсем не са безобидни,Нарича се психически тормоз и също е вид домашно насилие.
Последствията -здравословни проблеми за жертвата-например тежка депресия,нервни кризи..
Не е ли мъжът този,който трябва да разбере,че е неприемливо да се държи така с нея и да се постарае да промени поведението,да овладее емоциите си и да се въздържа от псувни и обиди,ако иска да запази брака си?
Крясъците,скандалите и обидите съвсем не са безобидни,Нарича се психически тормоз и също е вид домашно насилие.
Последствията -здравословни проблеми за жертвата-например тежка депресия,нервни кризи..
Все по-трудно ми става да те взимам сериозно. "Просто някакво си викане"?! Веднъж дневно или седмично, не е постоянно?! Явно имаш прекалено висока толерантност към грубо отношение, съжалявам, но за мен това е изключително нездравословно. Връзката не трябва да се случва и пази на всяка цена.
Предпочитам неподходящият да ми перне един шамар и да си тръгна веднага, отколкото да стоя с години да лепя непоправимото, и да си вярвам, че някой ден ще бъда обичана и уважавана, просто ако изтърпя достатъчно тормоз.
Предпочитам неподходящият да ми перне един шамар и да си тръгна веднага, отколкото да стоя с години да лепя непоправимото, и да си вярвам, че някой ден ще бъда обичана и уважавана, просто ако изтърпя достатъчно тормоз.
Като непрекъснато го възприема авторката, явно е достатъчно често. Докато не я изгони, тя има лъч надежда?
Оххх, не вярвам да го мислиш наистина...
Не беше ли ти написала, че би опитала да оправиш нещата със здрав секс и ако не стане, би се отказала. А това са четири години, по 365 дни всяка, плюс единия ден във високосната година.
Мисля, че даже и ти би си изчакала чакането за толкова време безпросветно викане и обиждане.
Оххх, не вярвам да го мислиш наистина...
Не беше ли ти написала, че би опитала да оправиш нещата със здрав секс и ако не стане, би се отказала. А това са четири години, по 365 дни всяка, плюс единия ден във високосната година.
Мисля, че даже и ти би си изчакала чакането за толкова време безпросветно викане и обиждане.