Проблем с мъжа в семейството

Както казах, имам две теории: едната е, че мъжът й е супер натоварен емоционално от тия разправии и въобще и не се замисля как се чувства жена му (нищо чудно да е блокирал тотално и с високо кръвно), а другата ми теория е, че жената държи на брака си, а той - не. Все пак ТЯ пуска тема тук, а не съпругът, тя търси съвет, а не той. Мъжете, ако не ги питате буквално „Какъв е проблемът ти”, ще отидат през 9 планини в десета с хиляди други начини да покажат раздразнението си - просто не умеят да споделят както ние. И затова като са ядосани, вместо да кажат „Ох, много ме дразни, че си си купила скъпите обувки, вместо да сменя накладките на колата с тия пари”, те не казват това, а започват да викат за някакви съвсем други неща. Най-гадно ще е да не иска да й говори нищо и да не я иска физически и да не иска и за няколко дни да отидат на почивка. Ако всички тия неща заедно с нея не го вълнуват въобще, ама хич, нещата са много зле.....И само да споделя, че баща ми преди да го диагностицират с бъбречна недостатъчност, страдаше от високо кръвно и още не беше изследван и точно така викаше и крещеше, от напрежение и емоционални проблеми (в работата и т.н.). И тогава го изследваха и откриха тези хронични заболявания. Така че нещата са малко по-сложни от „Ооо, събирай куфарите и си тръгвай”, най-вече че мъжът трябва да откликне на нейните предложения. Ако ли не - жалко за усилията 15 години.😟

Апък аз все повече виждам как не можете да разберете моята гледна точка - никой не е перфектен, гневът е емоция, която хората с нисък праг на дразнимост изливат по различни приемливи или не начини. Това може да се култивира. Не знам защо мъжът е толкова гневен, изказах моето предположение, но жената все още е омъжена и пита за съвет. От гледна точка на брака, ние трябва да приемаме другия човек като човешко същество, а не само като обект на нашите лични изисквания и очаквания. Има и преломни моменти - хора с брак по 30-40 години се развеждат и т.н. Но ако 11 г. Са били ок и после нещата се развалят, ми изглежда като криза в брака, а не симптом на раздяла.
Аз лично не приемам обиди като тормоз, просто защото не позволявам тези обиди да ме определят като човек.😄 Как пък не. Това е моята гледна точка, ако не ви харесва, нп. Аз съм си щастлива така. И не, бракът не е „голямо постижение”. Постижение е да приемеш другия човек като човешко същество. Това е в книгата „Интелигентните емоции”, а не че гневът бил интелигентна емоция, както някой писа.😄

Човек, не е нормално да искаш да ходиш по почивки, и да правиш секс с някой, който те мачка, без значение какви са му причините, не разбираш ли, че още от тук нещата не са ок в разбиранията ти?
Нормалната реакция е това да те отдалечава и отблъсква, а не да те кара да се вреш още повече.
То си е за твоя сметка накрая. Твоето здраве, психика и самочувствие поемат щетите. А като всяка щета, и тази ще трябва да се лекува после.

А през това време тя е можело да срещне мъжа на живота си, той жената на живота си и да създадат прекрасно семейство. Ама не, по-добре да се води, че детето има баща, да си съсипят и двамата животите, и по-страшното емоционалността на детето.
Или някой ден може да прочетем за поредната жертва на домашно насилие, всички съседи ще са изумени и ще се казват как той е бил прекрасен и въобще не са очаквали такова нещо. Ама то нищо, де, голяма работа. Той изперкал изненадващо. Развихрянето в леглото е по-важно.

Е, ние не знаем за 4 г. колко пъти са правили секс, ако са били 1-2 пъти в годината, мисля, че имаме обяснението.🙄😄 Хора, дори мъжът ми да ми е викал и да ме обидил или критикувал, за това си има причина. Ако причината не е в него, значи е в мен. Всеки си избира партньора в живота и аз съм сметнала, че този човек е подходящ за мен и колкото и да ви се струва странно, на мен пък може вие да сте ми странни, но аз не ви съдя.🙂 Аз имах късмет втория път, но жената може да попадне на някой още по-лош, като се разведе. Не я познавам и не знам на къде ще изстреля животът. Просто защо всички гледате отвисоко - бракът колко глави изял и т.н.определения тук. Щом не ви харесва, не се омъжввайте, това си е ваш избор. Но ако Dansina си тръгне в състояние на афект и обида от мъжа си (или може би и вече изпада в депресивно състояние), без сигурна работа и някой да й помага с детенцето, това е страшна мизерия. Много е трудноо.....

Raspberry Разбирам какво имаш впредвид. Авторката би следвало хубаво да си поговори със съпруга си, ако разбира се, има самочувствие и увереност, че ще може да се справи въпреки всичко - разбирай несъдействие от негова страна.
Дансина, силно ме смущава фактът, че хем мъжът ти е бил перфектен / преди детето/, хем - мамин син...
Защото ако беше перфектен, нямаше да допусне неговите родители да не уважават теб и решенията ти и да те възприема като пълноправен член на Вашето си семейство. В опит да не видиш това очевАдно нещо, се фиксираш върху свекървата, като главен виновник за проблемите Ви. Не, не е тя, да повторя.
Още нещо малко - свекърите не уважават изборът и решенията на своя син. И друго - помисли и си представи, как това се отразява на детето ти - как ще го нарани, да вижда родителите си по този начин... *Светулчица, социалните не са панацея тук в България ...

А знаеш ли, че има хора, на които каквато и "причина" да им дадеш, те пак няма да паднат на нивото на див селянин, а ще намерят начин да изразят себе си по по-културен и цивилизован начин?
Извинявай, ама да вика и обижда, защото имало чиния в мивката, и видиш ли, му пречела (или всякакъв такъв абсурден пример)... това е несериозно и на мен ми говори за много незрял и неосъзнат човек.

Намерих старата тема. Толкова е объркано с тези роднини, Jeeeeez😵 Смело мога да кажа от ролята на наблюдател, че те създават напрежението в брака ви, с постоянното си присъствие и досаждане. 100% не е от Вас и съпруга Ви. Трябва да ги отбягвате лека-полека. Гледането на племенници - също. Веднъж в годината разбирам, ама това всяка седмица.... Не се обиждайте на мъжа си, явно много му писва от тях, но си го изкарва на Вас, защото сте му съпруга и като някъв скачен съд се опитва да си излее емоциите, защото върху роднините не смее - наследства и темподобни..... Намерете начин заедно да организирате живота си само тримата - така никой няма да има право да ви се меси в отглеждането и отношенията. За мен този брак си струва, ако съпругът Ви е готов да си създадете свое семейно ложе в буквалния смисъл - без апартаменти на баби, снахи, ключове, аааааа неее...😵😵😵 Намерете компромисни варианти - хем да поддържате връзка с роднините, хем да не Ви изкарват извън строя Вас и мъжа Ви.

Raspberry, ти даде пример, че си се опитала да се справиш с проблемите с мъжа ти и не е станало, и сега си с друг. Ти съвет не искаш, не бих ти и давала. Оправяш си се. Аз също се оправям. Защо от това следва, че ние гледаме отвисоко и да не сме се омъжвали? Не разбирам какво искаш да кажеш.

Само да кажа по повод болднатото, че хората не живеят само и единствено по двойки.

Казвам го, защото тук моми, които не са си полагали подписа, дават съвети, все едно са минали през всичко. Опитах се да обясня, че като сключиш брак, има „ние”, а не „аз и оня там, мъжът ми”, забравете за егоизма... И коментари защо съм мислила, че бракът е „голямо постижение” и т.н. и т.н. Някой даже сравниха БРАКА с „правене на с...ки”😄😂

Като цяло просто имаме криза в брака. Той е като монета с две страни… Има моменти в които е спокоен и грижовен. Правим секс почти всеки ден, но ако пропуснем 2-3 дни, забелязвам че става нервен. Дразни го всичко…. Аз, детето, което проявява характер, майка му и т.н. Живеем отделно от свекърите. Не сме млади влюбени, просто е останало привързаността и уважението. Най-лесно е да се разведа, каквото и да ми струва това. Разправиите са ни на приливи и отливи.Говорих и със свекървата за нащите проблеми. За повечето неща е съгласна с мен. Съгласна е че сина и е нервен, понеже започна да се държи грубо и снея. Гони я от вкъщи, казва и : изчезвай от тук и т.н. Но въпреки всичко си личи че той поддържа мнението на майка си и като каже нещо и хоп той се хваща за думите и, както и на свекъра, който по принцип е дървен философ. По рядко ходим при свекърите. Само когато идва на гости и сестра му. Подразбраха че не трябва да се мешат в отношенията ни. Искам да кажа че съм имала приятелки в ученическите и студентски години, но след това пътищата ни постипенно се разделиха. Всеки тръгна по своя път

Аз казах в примера, че крещенето му било ВСЪЩНОСТ заради невидяното от мен съобщение - почувствал се невидим, а не заради чинията. Но това биха го разбрали само зрели хора+четящи между редовете.

Dansinа, детето планирано ли е? Какво го прави толкова нервен, в работата му каква е ситуацията? Стероиди взима ли? Заболявания някакви? Много ми е странно това всичко да е било ок и изведнъж да се е променил.

Да детето е планирано и чакано две години… Преди си беше ок всичко, докато не родих и всички започнаха да се месят. Той започна да става нервен… детето плаче, не може да излезе с приятели, не може да се наспи, тръгне навън аз го питам: сега къде ще ходиш? Кога ще се прибереш и Т.н Започна да вдига кпъвно в последно време…
Не ми изневерява
Казва че ме обича, но само на думи според мен

Явно говорим на съвършено различни езици, след като намираш обидите и крещенето за интелигентни емоции.

Текст на Вашето мнение