Аз се разделих с бащата на дъщеря ми, когато тя беше на 10 месеца. Без дума лоша да ми е казал, камо ли обида и лошо отношение. Просто нямаше любов. И реших, че това е достатъчно основание, че не бива дъщеря ми да расте с този модел. Тя трябва да знае, че двама души се събират, за да бъдат щастливи, да се подкрепят, да си помагат и да разчитат един на друг.
Живея сама с нея, да, признавам, че не бях на квартира, а в собствено жилище, но трудностите си ги имаше. Счупих си главата отзад на черепа, когато тя беше 4-годишна и съм била в безсъзнание. Имала съм моменти, в които няма кой чаша вода да ми донесе, на мен ми се върти стаята и не знам на кой свят съм. Когато беше малка, с три висши образования за хигиенистка не ме взимаха. Но детето ми ВИНАГИ е имало топъл обяд, СПОКОЕН СЪН и най-вече ЛЮБОВ и ХАРМОНИЯ.
Когато давам съвет на някого първо си представям какъв съвет бих дала на дъщеря си. Е, няма начин да я посъветвам да стои да прави с...ки на някакъв, който я обижда и малтретира (психически, физическото е следващото). От малка я подкоковавам и се надявам да го възприеме.
Признавам, че не ми се е случвало. Просто, защото след първата обида ще има разговор, че втора няма да има. А, ако все пак се случи да има ще му дам такава начална скорост, че ще се наложи да вземе разстоянието от София до морето за около 6 минути и 34 секунди! ОСОБЕНО, ако има дете в картинката!