Проблем с мъжа в семейството

А какви са Вашите съвети за семейно щастие, Elunaria? Как показвате на съпруга си, ако трябва да се промени?

Raspberry123456 , хубаво е да четеш, преди да се изцепваш. Отношението към авторката не е от вчера, нито има изгледи за промяна. Съветите ти са неадекватни.

Тъй като авторката не пише за съвети, а да се оплаче и да й олекне, щях да й кажа, че свекървите не са вечни, но сега разбирам, че има намесена и зълва, и свекин апартамент, е, значи въргалът ще продължава още дълго време. Съжалявам, че се налага да живееш по този начин.

Вие също трябва да четете - в мнението си написах И че ако тези съвети не проработят, значи следва развод, и дадох пример от личния си опит.

Според мен всеки има право да си изкаже мнението,било то адекватно или не.
Аз четейки коментарите и запитванията от авторката,тя едва ли е тръгнала да изпълнява съветите на който и да било,имайки предвид,че 15г. е на това положение - оправията ще е комплекс от действия от нейна страна,които не изключват и развод(мое мнение).

Това, че авторката пропуска възможността да бъде щастлива и вместо това обича да е унижавана и психически малтретирана (а скоро и физическото може да дойде) не ме вълнува толкова. Но, че съсипва психиката на невръстното си дете ми бърка в дъното на душата ми.
Авторке, какво преживява детето ти, знаеш ли? Не ти е жал за него? Нищо ли не ти трепва, знаейки, че осакатяваш психиката и бъдещето му?
Уффф, ядосвам се! Понякога наистина имаме остра нужда от социални.

То проблемът е, че поведението на мъжа спрямо авторката се влошава. В един момент свекървата може да се спомине, зълвата да се отдръпне, но какво да се прави с този мъж, който вече трайно си вкарва в навиците да обижда и ругае авторката? Това си става едно тягостно ежедневие, което просто никога няма да се промени.

Няма какво да кажа и аз, освен, че съжалявам. Много жени и в миналото са живели по този начин, било е обществено приемливо. Всеки си взима решения и си тегли последствията.

Моите съвети са за личността на авторката, която трябва да е на първо място. Както тя, така и детето й.
Какво бих направила аз ли? Аз бих си събрала багажа и бих се прибрала при родителите си, или в собственото си жилище. Бих поставила веднага физическа и емоционална дистанция, от човек, който ме мачка. Няма да отида да му представя най-доброто, на което съм способна в леглото... На първо място, защото не го заслужава, и на второ, защото самата аз няма да го желая.

Бракът е нещо по-сериозно и повече от „най-доброто, на което сте способна в леглото”.😄
Аз, тъй като имам опит И със събирането на багажа и живеене сама с детето си и т.н., просто съветвам авторката да ОПИТА да си стабилизира отношенията със съпруга, да зареже секърви, стринки и т.н. и ако всичко това не проработи, да си вземе детето и да се изнесе сама, ок, ама първо да опита.
Била съм и от двете позиции на омъжена, и на сама майка, и казвам, че е ТРУДНО в България жена да гледа сама дете. Направо се смазваш от всякъде, как съм издържала, не знам............
Просто споделям опита си. Ако някой смята за неадекватно, нека сподели опит.  Ако дори не сте били омъжени никога в живота си, може би бракът не е за вас като цяло, а жената не само, че е омъжена, ами и търси съвет за брака си, не е написала „Как да се разведа?”.

Доколкото видях, обидите са започнали след като тя е родила - последните 4 години. Да, дълго време е търпяла, но ВСЕ пак може да опита да остане.

Последно нещо да споделя: когато се оженихме с втория ми съпруг, не си обещахме нищо. Само си казахме „Остани”, не „Не ме оставяй никога”, а „Остани - каквото и да стане”. Бракът означава да „останете” и да се борите с препятствията заедно, а не заради роднини и простотии, всеки по пътя си...

Бракът не е и за много хора, които са в брак. Не знам защо смяташ, че това е някакво велико постижение? Както виждаш, и насилниците са женени.

Тя няма какво да се опитва да спасява нещо, което не е счупила. Докато ТОЙ сам не види, че е счупил нещо, и не реши, че нещо трябва да промени ТОЙ, и да работи по отношенията им И ТОЙ... нищо няма да се промени. Само ще налее тонове енергия в черна дупка. А тази енергия, по-добре да я вложи в нещо по-смислено - отглеждане на детето си, грижа за самата себе си и възстановяване след преживяното.

Няма за къде да проработи в 15годишна връзка и в дядовата ръкавичка. Твоят брак е оцелял по-малко и си го прекъснала.

Боже, боже, тая заветна халка, бялата рокля и сватбения ден колко глави са изяли...

Има една книга „Границите в семейството”, там накратко пише, че ако съпругът е грубиянин и студен към жена си (това говорим за последните 4 г. при Dansina, явно за 11 години нещата са си били нормални) и отказва да разговаря, жената трябва да опита по други начини да „комуникира”, за да установи връзка. Бракът е връзка и ако няма никакъв контакт (било то интимен или емоционален или вербален), това е нефункционално и следва развод, то е ясно. Обидите и крещенето от съпруга са супер стресиращи и досадни, но моята теза е, че има шанс това да се поправи. Ако я е ударил дори един път - да. Това вече е събиране на багаж и т.н. Но и мъжете имат нерви, може човекът да се чувства между чука и наковалнята между жена си и роднините и просто си го изкарва на нея, защото тя му е „под ръка”. Идеята ми е, при толкова много провалени бракове, защо връзка 15 г да бъде прекратена БЕЗ ДА СЕ ОПИТА да намери път към него? И пак ще кажа - в България, ако не сте гледали детето си сами, не казвайте „Събирай си нещата и го напусни”. Много е трудно, а и след някое време същата жена ще публикува тема „Помощ, родителите ми отказват да ми помагат, разведена съм”. И това, че личността на жената е най-важна - в брака, семейната брачна общност всяка личност е важна, не само на жената, а и на мъжа, да не говорим, че личностите на децата са НАЙ-важни. И още нещо - щде посъветвам да се облягате на помощта на роднини за отглеждането на децата, само ако е много належаща. Иначе идва в повече и затова се получават такива препирни. Ние със сегашния ми съпруг и детето ми сме си само тримата и сме си много добре. Навестяваме роднините по празници или веднъж в седмицата за 1 час да ги видим и това е.

Аз гледам дете сама, и?

Обаче аз родих дете, когато бях жилищно уредена, както и със сигурна работа. Имам и подкрепата на родителите си. Може да съм си затваряла очите като съм раждала от неподходящия мъж, но чак толкова не ми беше изпила чавка ума, че да раждам на човек, от когото съм напълно зависима.

И аз това казвам - Dansina не е казала нищо за родителите й - дали ще й помогнат и т.н. С уредено жилище и сигурна работа, условията да си тръгнеш от лош съпруг са по-добри. Аз казвам, че бях сама с детето си, на квартира и баща му го гледаше през уикендите, когато работех. И така е много трудно. На мен родителите ми не ми помагаха. Не знам как е положението при жената. Ако няма кой да й помага, нещата са мнооооооого кофти. Но тя говори за брака си - все още не си е тръгнала и не са я изгонили и т.н и аз ВИЖДАМ лъч надежда.😄😄😄 Не само заради последствията да си тръгнеш, а и това са 15 години, 11 от които съпругът е имал перфектно отношение към нея, доколкото разбрах. Ако тя иска да пробва да намери път към него, хора, не й натиряйте в лицето „развод, развод”.....😟 Това е най-лесното.