
г-не ,като поискахте , донесох ви най-новите модели на пръстени. Добре, да ги разгледаме ли?

Серкан: Твърде голям е. Необходимо е нещо по-мъничко.
Г-н Самет: Мислех, че такова нещо ще подхожда на годеницата на Серкан Болат.
Серкан: Да. Нещо по-просто. Какво друго може да бъде? Не, не такъв.

Еда: Ще кажа нещо. Според мен, ето такъв пръстен ще отива на жената на Серкан Болат.
Серкан: Не, нещо по-просто би било по-добре.
Еда: Просто?
Серкан: Да, Еда.
Еда: Заедно с паметта си, си променил и стила си ли? Това също може.
Серкан: Не, по-просто. По-просто, моля, г-н Самет.

Еда: Не познаваш любимата си. Селин обича патоса. Когато има голям пръстен ще иска да го покаже на хората. И даже, виж. Има с измруд, най-разкошният.
Серкан: Нямаше ли работа?
Еда: Работата ще почака, Серкан. Не говори глупости. Това е много важно. Трябва да е нещо гранзиозно...Че после какво ще кажат хората? Така помисли. Погледни, ако искаш да го видиш на пръсга...

Серкан: Подхожда, отива. Според мен това ства, г-н Самет. Няма нужда да протокаме повече, г-жо Еда.
Еда: Невероятен съперник си. Не ти отива, Серкан Болат. Спорна работа.
Серкан: Довиждане, г-жо Еда. Благодаря.

Г-н Самет: Това подхожда на вашето взискателно семейство. Нека бракът ви да е също толкова прекрасен като този пръстен.
Серкан: Надявам се. Благодаря.

Селин: Как мина срещата?
Серкан: Добре. Един предприемач ми представи нова технология.
Селин: Нова технология? Не искаш ли да ми кажеш нещо?
Серкан: Не, не.

Дадох пръстена, Мело.

Мело: Какво направи?
Еда: Дадох пръстена, Мело.
Мело: Поне стана ли ти добре?
Еда: Въобще не ми се отрази добре.
Джерен: Момичета, какво има? Какво съм пропуснала отново?

Мело: Дада, знам ли и аз. Много искам да си отидеш и да си починеш. Но от друга страна като се замисля, властта ще премине в ръцете на русолявата. Кълна се, побеснявам.
Еда: Мело, властта и така вече е в ръцете на Селин. Държат се така, сякаш не ме е имало. И пръстен купи. Какво да правя? Ще напусна живота им. И даже ще отида в дома на Серкан за да си пребера нещата. Докато остава при майка си.

Мело: Защо ще ходиш в дома му? Не отивай. Той и без това не ходи там. Дори забрави пътя до там. Загуби паметта си.
Еда: Не, имам много неща там. Докато го нямаше, оставах там. Натрупали са се много неща, трябва да ги взема.
Джерен: Имаш ли нужда от помощ?
Еда: Не, по-добре ще е сама да ги събера. .
Джерен: Ако има нещо, ние сме тук.
Еда: Не се притеснявайте, Тръгвам, целувки.

Животът може да се промени за един ден...

Селин: Еда. Върнала си пръстена.
Еда: Разбира се, ще го върна, Селин. Имам достатъчно гордост.
Селин: Сигурно си разбрала, колко сме сериозни.
Еда: Според мен, не бързай с женитбата.

Селин: Разбирам, че е трудно да приемеш истината.
Еда: Още няма нито пръстен, нито сватба, Селин.
Селин: И това ще се случи, Еда. Много скоро.
Еда: Не чуваш ли изобщо гласа на сърцето си? Не мислиш ли, че когато Серкан си спомни за Еда, това сърце ще се разбие отново? Не си ли мислила по този въпрос?

Селин: Еда, видях го дълбоко в сърцето на Серкан. Дълбоко в мислите му, видях само себе си. Разбира се, когато влезе в живота ни, не сме се срещали със Серкан. Но сега може би виждаш как е спокоен и щастлив с мен.
Еда: Знам го от моята сватба, и ти го знаеш от твоята. Животът може да се промени за един ден, Селин. Затова не бързай да се омъжваш.














































































































