Пролет китна е дошла, растат ДЕКЕМВРИйските деца! (Тема 3)

Използвате ли някакъв уред?

Не, в малка тенджерка нарязвам зеленчуците на ситно и добавям вода, колкото да се покрият, на затворен капак ги сварявам. След като ги махна от котлона, ги оставям още да се задушат няколко минути и ги пасирам.

Имам и уред на пара, но ще го използвам когато се включат повече неща и ще приготвям пюретата за няколко дни ( най-много три). В уреда  ми на пара се готви по-бавно.

Митко от както го слагам на гърне, по два пъти на ден  ака обилно в него. Не е акал в памперса.

Ами като сме тръгнали на тема мъже и свекърви… ММ понякога много ме дразни, след всичко, което сме преживели преди да имаме бебка, след огромната загуба, която преживяхме заедно, сега се хваща за такива дреболии, че нямам думи. Направо ме побърква като започне да се ядосва и да прави забрлежки за някакви абсолютни маловажни глупости и битовизми. Говорим по 1000 пъти едно и също, държи го 2 дни и старата песен на нов глас. Един ден даже ми каза, аз докато съм си била почивала вкъщи, той ходил на работа… направо полудях! Такава лекция му дръпнах, че ме гледа недоумяващо 10 Мин и не знаеше какво да каже. Надявам се всичко това да е от периода, явно и на него стресът от новото ежедневие и отговорности му идва в повече последно време. Поне вечер до към 3 ме отменя и успявам да се по наспя, дори и бебка да се буди, той я гушка и до приспива, не ме буди изобщо. Когато е вкъщи също помага, отменя ме понякога в чистене, готвене, пазар (само той пазарува), грижи се и за нея, доколкото му е възможно, тъй като тя е само на кърма и все си трябва мама, понеже не се цедя.
Иначе свекърва ми, сега като чета за вашите, виждам, че има и по-зле. Хубавото е, че не се бърка и не се налага, каквото кажа аз, това е. Разбира се, напъва я, но се спира, онзи ден щяхме да ходим на разходка и ми казва ще и сложиш ли яке, викам не, навън е 20 градуса, ще се свари в количката с яке и одеяло. Тя - ама то е добре да е облечена все пак, ММ само каза - не се меси, както тя прецени. Еми много хубаво ми стана, че се намеси и веднага я пресече. Като излязохме тя сама каза, абе права си, много е топло, ще го сварим детето ако имаше и яке 😂 Та в това отношение няма да се оплаквам. Иначе като дойде вкъщи, идва да се порадва на бебето, с нищо не ми помага, освен да се занимава с малката, цялото домакинство си го въртя сама, хубаво би било някой да ми сготви 1-2 неща, ама… Както и да е, мъката ми е по-скоро, че понякога си пийва, а не ми допада човек, употребил алкохол да гледа детето, за мен не е 100% адекватна и се страхувам да ѝ я оставя за повече от 30-40 Мин. Тя не че се натиска, явно усеща, че не съм склонна да ѝ я дам да се грижи и никога не е повдигала дори темата, което ме устройва. И все пак наистина не е толкова лоша, поне ме слуша и се съгласява с всичко. Даже като дойде първо ме пита, сега какво трябва да правим, трябва да спи, да яде, да играе, кажи как да действам 😂 Майка ми пък е страхотна, към нея нямам никакви забележки, супер адекватна е и изобщо не ми говори за нещата преди 140 г. как са били. Тя си е съвременен човек и дори ме насърчава да живеем и да се грижим според времето, в което живеем. За жалост тя е далеч и не се виждаме супер често, но като се видим съм спокойна, че малката е в добри ръце, мога да я оставя и цял ден (ако не кърмех), знам че ще направи всичко по моите инструкции.
Да ви кажа обаче караниците на тема моите родители, пък твоите родители, са ужасно неприятни. Аз веднъж му казах, ако смяташ, че нещо вкъщи не те устройва, а майка ти е прекрасна и перфектна, хващай пътя и у тях. Ако си решил да живееш при нас, ще е както си го направим в нашето семейство.

Моята майка не се грижи за нито едно от децата ми.
Иска да си играе на баба за час два седмично, когато на нея ѝ е удобно, но аз пресякох тези мераци.
Големият не познава баща ми-виждал го е 5-6 пъти.
За него баба и дядо са свекърите ми.
За родителите ми ги сочи на снимката и ме чака да му кажа кои са.
Болно ми е, но те така са си избрали.

Много тъжно, Лайка.   Изглежда тук сред нас има много жени с нелеки истории. Разкритието на blue също ме трогна. Да приемем, че нещата се случват по определен начин с причина... Аз имах щастието да познавам бабите и дядовците си и да прекарам много лета по селата, но при дъщеря ми няма да е така. Майка ми почина още в 40-те си, а на ММ баща му ги е изоставил като е бил още в несъзнателна възраст. Съдба, гледаме напред и даваме най-доброто, което ни е по силите.

Извън темата, да се върна за кратко на захранването. Днес пресипах пюрето в чинийка и прибрах бурканчето в хладилника (не съм бъркала в него с лъжичката). Дали мога да го ползвам пак утре? На ХИП е и пише да се изразходва в рамките на 1 ден, ама дали се има предвид 24 часа...

Доколкото знам може, ако се направи както си го направила (не бъркаш с лъжичката вътре).
Аз да се похваля, че бихме последната ваксина и следващата е чак на годинка. Освен това ходихме до яслата, в която ще ги запишем. Утре е класирането, стискайте палци. Ние сме от лудите, които ще си дадат бебетата малки. Трябва да се върна на работа, а и ми се работи много. Иии мъжът ми приспа и двете бебета за нощен сън, аз бях на събрание на входа. Гордея се и с тримата.
Аз съм отгледана от баби и дядовци и цял живот слушам колко грешно ме били научили. Добре бе, м@мка му, що ме даде ми не ме учи ти на "правилното". От тогава казах, че моите деца няма да са отгледани от баби. Ама те нямат и желание да ги познават. Бухтата като ги види започва да пищи, защото не ги познава.

blue , голямо гуш! ❤
Момичета, бъдете силни - колкото по-големи стават децата, толкова по-лесно става и са по-малко караниците и проблемите в семейството. Както една колежка казваше - първите три години са най-трудни, колкото и да се карате не се разделяйте тогава.. до някъде (стига да няма някакви големи проблеми) беше права. С ММ щяхме да се избием първата година, когато се роди синът ни. Преди това си бяхме в добри отношения, ММ винаги е помагал в домакинството и в грижите за детето, но въпреки това умората си оказваше влияние и постоянно се намираше някаква тъпотия, за която да си спретнем скандал.. И сега се караме, но ни е доста по-лесно да се въздържаме, защото вече знаем какво е и знаем, че ще отмине този период.

Блу и всички останали, които имате проблеми с половинките и техните майки-дръжте се. Трудно е да не получаваш подкрепа от най-близкия човек, но вероятно това е период на адаптация към новата обстановка. Всеки изживява появата на детето по различен начин. Мъжете колкото и да нямат много участие в грижите според нас, за тях те дават всичко от себе си и очевидно също се напрягат. Надявам се да се нормализират нещата и за съжаление ние сме тези, които трябва да стискат зъби, да изтърпят и да се стараят да държат нещата в равновесие.

Аз нямам реални проблеми със свекървата, но усещам някакво напрежение като се видим...аз казвам нещо, тя друго и все едно сме на някакво състезание коя е по-права и коя по-добре познава детето..някаква конкуренция май има. С майка ми не сме на едно мнение за гледането на бебе като цяло, но пък на нея мога спокойно да се скарам и кажа, че нещо не прави като хората. Те с баща ми грам.не се съобразяват с нещата, които мисля и искам и като започнат например да го целуват по ръцете, които той лапа нон стоп се побърквам,но  изобщо не ме слушат..със свекървата поне горе долу ни се препокриват възгледиге.

Иначе с мъжа ми още преди да забременея се бяхме разбрали, че ако ще оставяме някой да гледа детето, ние ще се съобразяваме и ако нещо не ни изнася съвсем, няма да го оставяме, защото е тъпо да иска някой да ти помогне и ти да си недоволен от помоща. Имахме такива наблюсения от близки и много грозно изглеждаше като се оплакват, че някой им сготвил, ама колко бил ужасен, че им носи яденето показно да го видят всички или че иска да му закарат детето да го гледа у тях и те недоволни, че трябва да бият път да го водят и прибират...и така решихме, че никой не ни е длъжен и харесва ни или не, ще се съобразяваме, ако искаме помощ от някой.

И така са недоволни. Като кажа, че не искам помощ пак съм крива. Не съм била давала детето, мъчно им било, нямало да ги познава....
Малкият вчера рева от свекърва ми.
Но то защото като го види и се започва с веднага с носене, играчки и т.н
Ами остави го това дете на леглото. Поговори си с него, да те разгледа, да ти се довери, да иска само да дойде при теб.
Няколко пъти така и повече няма да реве като те види.
Ама не, зор голям веднага да стане.

Дано отминат тези периоди, момичета. Наистина е тежко да се бориш 10 г за истинско семейство и накрая още да си играем на майка ми-майка ти. Или имаме здраво семейство ние тримата и не позволяваме на никой да се меси, или то просто ще се разпадне.  Болно и гадно е детето да расте в такава среда. Имало е вечери, в които плача и пея приспивната песен, а то горкото ме гледа с неразбиращ поглед. Искам си семейството обратно, момичета. Моля се на Господ да си отглеждаме двамата, не искам да расте без баща.
Допълвам: Dentz, няма проблем да даваш пюрето и на следващия ден. Аз си отсипвам също с чиста лъжичка в купичка и топля на водна баня. Ако остане повече от 2-3 лъжички, си го пазя и додавам на следващия ден. Ако не стигне, отварям ново бурканче и допълвам.
Момичетата, борещи рефлукс - тиквата я давайте с особено внимание. Мими много плака вчера следобед и повърна 2-3 пъти. Явно й подразни коремчето. Плюс, че я и спече, а уж е разхлабваща. Не точно запек, но доста оформено ако имаше от нея, от моркова също.
И още нещо - вчера сутринта се приспа сама в кошарата, докато отида до тоалетната и спа 1:45. Но за другите дремки приспивах аз, не успя самичка.

Лайка, описала си ни 😄 сърдят се не сърдят - това е. Аз казвам “ако искат да си запазим добрите отношения да не се натискат да го гледат. Ще дойде и този момент” 😂. Иначе намам против да му се радват, да го подържат и да си играят, но да имат предвид и неговото настроение. Като започнат да му подскачат от радост 🙄… радват му се, но на него тези реакции са му стряскащи. 
Наистина преумората и новият начин на живот оказва влияние. И това ще мине ❤

Кураж, момичета! Явно и в това, както и в много други неща, споделяме обща болка.
Ние с майката на ММ уж нямаме открита конфронтация, но от известно време се усеща напрежение. Тя е от този тип жени и майки, които се бъркат навсякъде и искат да знаят всичко, същевременно не слуша какво ѝ се казва, а после се сърди. Майка ми е коренна противоположност, никога не се е месила в решенията ми и ме е оставяла, ако аз преценя да ѝ споделя. Съответно, когато се роди детето се започна един постоянен тормоз по телефона, пише и ако не и отговориш започва да звъни. В момент, в който не сме знаели на кой свят се намираме, това ужасно ме напрягаше. Идваше вкъщи първите дни и стоеше с часове, но на гости, а не да помогне с нещо. Аз имах леко раждане, но с много разкъсвания, епизиотомия, която в последствие се отвори и живеех на болкоуспокояващи, но това не е спря да досажда.
Добре, че кучето не я харесва и спря да идва 😄 и може би се досещате за дежурната реплика, когато детето се разреве като е види - "Ами така ще е, като не ме познаваш..."
Купува неща, които предварително съм казала, че не искам и после се сърди и вкарва коментари за претенциите ми и многоо от нещата, които сте споделили се припокриват.
А за скандалите ни с ММ... По-добре да не коментирам 😄 Няколко пъти вече го пращам да си събира багажа.

Ох, момичета, мислех че аз нещо не съм в ред, че при други не се случват такива лошотии и неразбирателства. Със свекито имам опит с първото дете и сега си бях обещала че няма да си позволя същата грешка. Но тя и не изявява желание да вижда бебчо, но не изпуска момент да интригантства. И да се опитва да настройва мъжа против хората по принцип. Като се има предвид че не е виждала другите си внуци 5години, не говори на другия си син 1 г, какво да ви говоря. Ако има нещо тормози мама по телефона, че аз ги режа вече. Звънят ми по телефона, то основно свекъра и ако не вдигна, вдига скандал на мъжа, че нарочно било. Трябвало на момента да вдигна. И аз съответно много се ядосвам. Какво било това мляко дето съм му давала, то не било хубаво, как са хранили техните деца с кисело мляко и им нямало нищо, защо не давам и е такива дивотии. Откакто се е родил бебчо, два пъти се разделях с мъжа. После размислям и всичко продължава напред. Но трябва да се научим да правим компромиси. Аз също много плача вечер, денем като съм сама. А бебо ме гледа и се чуди какво става. Но аз си имам болка заради която сълзите ще текат докато съм жива. Допуснах да направя нещо ужасно в името на любовта към мъжа и в името на неговото психично здраве. Нещо за което много съжалявам. Оплаках ви се и спирам, че очите ми се напълниха отново със сълзи 😥

Мечта, Дени кураж и на вас. Аз си мислех, че само ние сме така. Не са хубави емоции, но поне виждам, че в почти всяко семейство е така. Значи не съм изтеглила аз късата клечка, а е период, през който почти всички преминават. Надявам се един ден да споделяме колко сме щастливи с децата и мъжете си. Тук всички сме много борбени и с трудни истории.
Ние с никого не сме споделяли, че сме ползвали донорски материал, именно поради съображения за отношението на родителите ни към това. На 1000% съм убедена, че свекърва ми ще е против и ще настройва всякак ММ срещу детето  и мен. Майка ми би го приела, но пък те не са в много добри отношения с ММ и се притеснявам от това, че може да ескалират. Тя е доста хаплива като характер.

Блу, аз също не бих споделила подобно нещо, защото все си мисля, че ще дойде момент, в който някой ще го използва. Щом сте преживели подобно нещо и сте стигнали дотук, значи има любов, което според мен е най-важното, другото е променливо.
Определено всеки има своите дразги и очевидно са доста сходни при всички. Благодаря ви, че споделяте, за да не си правят илюзии хората, че не са наред нещата и са единични случаи (визирам себе си) Аз чета и си казвам: “оф, и при нас е така”, “да, да, същото прави”, “малеее и мен как ме дразни товаа”. Мога да споделя, надявам се като утеха, че всички ми казват, че с ММ сме много добра двойка, изглеждаме супер, толкова любов има (над 10 години сме), но и ние си имаме караници и за много неща не сме на едно мнение-особено за детето. говорим, винаги много говорим, но когато сме спокойни, пренощували и задължително навреме, защото ако подтискаме проблема, после става страшно. Семейството е наистина много ценно нещо.

И за да не е толкова драматичнен поста-чета за захранването и да ви питам има ли някой, който му се иска да захранва по ЗВБ и (вечния въпрос с мъжете) мъжете подкрепят ли идеята?