Съпругът скъперник, брака ни се разпада

В селата хората се познават, площта в дворовете е голяма и малко майки си извеждат децата в обща градинка. Тя не познава никого, а ако немският и не е добър може и да седи затворена по цял ден в къщата и двора. Няма кола (ако имаше, нямаше да чака мъжът и да я кара до магазина). В селото има 10 пъти по-малко хора, отколкото в квартал на голям град, но в квартал гъстотата на населението е висока и е по-лесно да общува с други хора.

Не знам как е в Германия, но в Англия чужденци по селата почти няма. Не познавах индиец или негър, който да живее на село. В големия град може да намери неработещи българки, сръбкини, туркини, всякакви, с които взаимно да си гледат децата. Най-добрата ми приятелка оставяше дъщеря си на друга туркиня и ходеше да работи в петък, събота и неделя, а гледаше нейните от 15.30 докато се върне в 17.45ч през седмицата. Като беше бебе синът ми, гледах детето на приятелка през деня, 1-2 дена седмично, безплатно, така че да иде да работи и да си събере пари. Други приятелки го гледаха през другите дни. Мъжът и даже не разбра, че тя работи 🌞. И моят не разбра. На такова нещо местна трудно ще се съгласи.

Няма лошо да живеят на село, по принцип, но в нейното положение ще и е по-лесно, чисто социално, в град.

Детето днес не, но утре ще трябва все пак да ходи на ДГ и училище. Освен това аз нямам предвид достъп до ДГ и училища, а до социален живот, достъп до изкуство, култура, забавления, обучения. Тука сигурно някой ще контрира, че на годинка го изкарвам културтрегер, но има доста голямо значение и в тийн възраст се вижда дали си расъл сред хора, или си бил 'на чист въздух'.

Да идеш на разходка, да направиш 10к крачки и да изконсумираш капучино с кроасан не е същото като да идеш на 3 км с торби и да напазаруваш за трима души, а после да се върнеш с пълните торби пеша.

Ясно, разбирам какво имаш предвид. Аз деца нямам и не мога да говоря за площадките, но аз и в големия град не си познавам съседите и не съм някакво изключение. Честно да ти кажа и в моя квартал не заговарям хора по улиците, така че за мен разлика няма. Тоест не разчитам на тях за социална среда. Вече за гледането на деца не мога да се изкажа.

Концентрацията на чужденци в големите градове иначе предполагам е породена от по-добрите възможности за работа. Но аз в Германия познавам хора (немци и чужденци) със собствени имоти в околни села и пътуват до работа. Кой с кола, кой с градски транспорт. Такива познавам и в Англия, и в други европейски държави. Включително родителите ми, но те малки деца не гледат. Социалният им живот не е пострадал, но разбира се имат други нужди в сравнение с младите хора.

Иначе абсолютно разбирам аргументите на Нарциса и съм съгласна - и аз не бих живяла в някое село насред нищото. Аз имах предвид село на макс 30-45 минути с кола от голям град, с удобен градски транспорт, макар да ми е ясно, че с градски транспорт придвижването може да отнеме малко повече време. Така не смятам, че детето би търпяло някакви лишения в социален и културен аспект. Такива села са си почти като квартали на градовете. За да дам пример, като разстояние визирам нещо като Лозен - София.

Не се знае. Така, както е описана ситуацията, имам усещането, че семейството е отишло да работи в Германия, за да изкарат пари за ремонт на старата къща. И след като я ремонтират, тумбата ще се върне и ще си живее задружно там – както са си свикнали. Защото ще се окаже, че златната къща все пак е обща, пък и дори да е само на мъжа ѝ, родителите му имат повече права да живеят и да се разпореждат там, отколкото снахата, която днес е тук, утре я няма.
Младите може да останат да работят в Германия, все пак някой трябва да плаща сметките на къщата. А може и те да се приберат обратно, защото мъжът ѝ няма да се чувства добре далече от мама.
Нещо не ми мирише добре цялата тази история...

Не е същото, да. Мъжът ми си пада по кроасани, тортички, ресторанти, кафета, мери си крачките и си свирка. Аз ходя с количката на 2 километра и я връщам пеша. Екстра ми е и не е като да нямам директен транспорт.

Кроасаните и кафетата разболяват, в дългосрочен план. За последен път ходих в бистро на 3ти януари, с приятелка, че тя ходи пеша, но е говнпром и не може да види заведение и да не влезе. 130кг е в момента 🤩.

ММ всяка сутрин носи голяма торба с кроасани и подобни. Пазарска торба, не плик. Пия си кафето без захар и си ям овеса или яйцата, ко да прайм.

А за социалния живот на града, музеите, концертите, библиотеките съм съгласна, но за семейство с кола не е проблем да иде в града събота и неделя. Проблем е сивото ежедневие.

BadKarma, и аз не познавах съседите в големия град, но като бях мома не ми и трябваха. Майките се запознават покрай децата в градинките, библиотеката, зали за игра. Не твърдя, че животът на село е ад. Свекърите живеят на място, на което в километър радиус няма други хора, няма никакъв градски транспорт, магазин има на 2км и са доволни. Плажът им е на 5 минути, с колата отиват където искат. На авторката и е проблем социалната изолация и това, че приема тормоз.

Проблемът на авторката е, че ще става много по-лошо с времето и тя трябва да намери План Б asap.

Не мисля, че има село където и да е в света, което да е на над споменатите 35-40 от най-близкия град, а и това е всъщност адски дълго време само за междуградското - а после докато стигнеш и до точката вътре в града?
А и аз лично не съм съгласна, че е едно и също да се движиш от Попа към Люлин и от Попа към Лозен.
Достъпът не е функция на местожителството, а на манталитета на родителите. Сигурно в нечий друг балон извадката е друга, но тези, които аз познавам , и живеят в 'село-квартал' са с манталитета това сега за какво ти е, трябва ли точно там да ходиш, защо се занимаваш с глупости, защо да харчиш излишно пари и др.под., и детето няма достъп. Същото в с манталитета село-град или малък град-голям град. Селянин, провинциалист, човек от квартала - все си личат.
Деца и аз нямам, но във входа и изобщо блока и квартала майките винаги успяват да се съберат. Кучкарите също

Ако сложим детето в центъра на семейството и като приоритет, то добрият живот за неговата възраст следва да е качествена храна, облекло, развлечения, разходки, ясла/детска градина, достъп до образование. Интересно е, че не се спестява за това. А за ремонт на имот, който я остане за детето, я не. Това е интересен манталитет… често срещано механично разпределяне на средства без никаква логика. Което до голяма степен обяснява бедността.

Животът на авторката е кошмар. Тя е на 3км. от магазин и цивилизация. Няма и личен автомобил. Това ми звучи като затвор. Относно парите, държавата го е измислила да ѝ дава 900 евро, които са гарант за детето, че ще има минималните неща за нормален живот. Реално се получава така, че Германия издържа детето, а не собствения му баща. Той налива пари в безсмислени начинания и извън семейството. Да, извън семейството, защото наследствения имот не е семейна собственост,  не се продава или дава под наем, за да влязат някакви доходи в семейният бюджет.

Много, много жалко за тази жена. И за това дете. Разбира се, докато всички са живи и здрави, докато няма физическо насилие всичко е поправимо. Но при такива обиди и скандали, бих се замислила след колко време ще започне да посяга. Като купи следващата рамка или килограм ягоди?

Мъжът трябва да подобрява животът на жената, а тя чисто икономически би живяла по-добре без него. Няма и да има кой да я обижда и да и крещи.

Но, както е популярно в момента, макар и лексикално грешно: “Всеки сам си преценя…”

Мисля ,че тези селца в Германия са с повече мигранти. Поне една съфорумка тук  четох . Това да и е проблемът, ама не  е. Първо битовите, ток , вода ,храна и ако остане. Какви са тези доходи за мъж - никакви.Ама нали е с мама там.

Не съм убедена, че свторката икономически би била по-добре без бащата на детето, ако разполага с 900€. Това са адски малко пари, дори за малки населени места. Сега погледнах, актуалната граница на бедността е 1074€ на месец за домакинство от един човек.

Айде, тръгнало е на оффтопик, да си кажа 😂

При това задружно живеене с мама-тати-бати до скоро ми се струва, че мъжът е силно повлиян от семейни планове и идеи. Събира пари - да, но ние не знаем за какво ги събира. Авторката си дава нейните за издръжка, а от неговите по-голямата част потъват мистериозно. Отиват ли в обща сметка на двамата?

Не се знае къщата по документи дали е на мъжа, или само му е "обещана". Защото в един момент може и той да се окаже измамен. Все пак той като работи, може да финансира всякакви начинания, даже и безумни. Но не и в ущърб на семейството си.

На мен не ми харесва тази работа. И най-много не ми харесва, че авторката е безгласна буква в собствения си живот.

На мен ми е ясно, че 900 евро са бедност. Но тя така или иначе живее с толкова. Та, дали с него или без, няма разлика. Детето ще порасне и ще се върне на работа.

Разликата е, че ще плаща сама вероятно същия наем, защото по описание на разходите се съмнявам да са в голямо жилище и да има опцията съответно да се премести в по-малко и евтино. Или ако да, ще трябва да го обзавежда, за което може би няма средства.

Ама нека не я развеждаме жената.

Ние не, тя следва да го направи, ако възлюбения не преживее катарзис.

За самотни майки и хора с деца, поне, но също инвалиди, пенсионери, хронично болни, в много държави има помощи с наем, ток, газ, учебни принадлежности. Не живея в Германия и не зная каква им е системата, но във Франция и Англия имаше доста самотни майки, с повече от едно дете, които без да работят или на 10-15ч работа седмично живееха съвсем прилично и без да пестят от храна и дрехи, че и на почивки ходеха с децата. На запад много жени се разделят с БНД за добър ден, защото след раздялата стандартът им не страда и даже напротив.

За обзавеждане има безлихвени заеми от социалните и това го има във Франция и Англия, та би трябвало и в Германия да го има. Удържат после малко по малко от детските.

Обзавеждането е лесно. Квартира да намери!

Авторката трябва да се информира какви права има и какви помощи би получавала ако се раздели с бащата.

Като се раздели, най-малкото може да получи издръжка от бащата и така доходите и ще са по-високи от сегашните. Минималната издръжка за дете до 6г е 378€ на месец, от 6 до 11г е 424€.

https://www.iamexpat.de/expat-info/german-expat-news/child-maint … ros%20from%202021).