И пак не каза за къщата, но с тази дядова ръкавичка е на свекърите май. Нали? Или?
- Публикувана: 5 апр. 2022, 22:32 ч.
- Последно мнение: 7 юли 2022, 09:53 ч.
Съпругът скъперник, брака ни се разпада
Благодаря, че се включи. Все пак не каза за ремонта - колко още имате да събирате? Като затова е целият стрес?
Къщата наистина е наследена от неговата баба, не от майка му и баща му.
Благодаря, че отговори. Ваша работа си е, но аз не съм убедена дали си заслужава целия тоя стрес и инвестиция от хиляди евро (понеже нали имате още много да спестявате) в къща, където сте по един месец в годината, предполагам без перспектива да се върнете трайно там. По-скоро бих се ориентирала към най-необходимото. Не знам за кое населено място става въпрос, но ако е някое село, те там къщите вървят по 1000 лв. И има такива в доста прилично състояние.
Къщата наистина е наследена от неговата баба, не от майка му и баща му.
Скрит текст:
Виждам, че имате доста въпроси. Преди да забременея работех, живеехме на квартира заедно с майка му баща му и брат му. Не ме ограничаваше толкова може би защото работех и аз, а и в населеното място, в което бяхме си имаше всякакви магазини и като ми се дояде нещо например отивах и си взимах, тогава не успявахме да спестим никакви пари, защото за това време смени 3 коли, и то все старички с доста чести посещавания на сервизи, и ние плащахме 2/3 от битовите разходи за 5 души. След това забременях и можете да си представите колко големи са разходите за едно бебе, особено ако е пътво дете и трябва да купиш абсолютно всичко. От както се роди детето се преместихме в друго селце и най-близкият хранителен магазин е на 3 км и съм изцяло зависима от неговият транспорт за каквото и да е и точно от тогава се започна всичко.
3 километра не са кой знае колко голямо разстояние. С количката съм ходила и по 5км до магазини, до които метрото не ходеше. Имаше автобус, но в Англия трябва да се сгъва количката в автобуса. За 50-60мин нормално ходене се стига. Пълниш багажника на количката, голяма раница на гърба и си се прибираш пеша. Ти няма да купуваш абсолютно всичко все пак, а само неща, които не искаш той да види. Ако количката ти е с хоризонтална дръжка, можеш да вземеш и пазарска количка и ма връщане да буташ детската с едната ръка и да влачиш пазарската.
Част от проблема ти е, че сте сами и нямаш приятели наблизо. Не се ли запознаваш с майки наоколо? Някоя може да ходи с колата до магазините и да ти помогне.
Къщата наистина е наследена от неговата баба, не от майка му и баща му.
Аз не бих давала пари, при това с жестоко стягане на колана, а има дете, за къща, която не е моя. И лев не бих дала.
Е, недейте така, нали все пак са семейство. Къщата е семейна и е тяхна, какво значи мое и твое.
По-скоро аз директно бих блокирала такива разходи ако е на място, където за 6000€ човек може да си купи цялата улица.
По-скоро аз директно бих блокирала такива разходи ако е на място, където за 6000€ човек може да си купи цялата улица.
Тяхна не е, негова е.
Утре като премине от крещенето и обидите на некс левъл, тя къде ще отиде?
Въпреки заглавието, авторката повече звучи като да се оплаква и да търси съвет, отколкото като да е решена да го напуска. И за мен такива начинания като ремонт на селска къща, които са от семейния бюджет, трябва да са съгласувани. Но тя не ми звучи като да е несъгласна с ремонта, а по-скоро не иска съвсем да се стиска за всяка дреболия, което е разбираемо.
Ами какво е решението тогава? Тя разполага с 900€, в което вероятно включва 200€ детски, а той с 1400€.
Разходите за детето до 200€ се вземат от детските, останалото по детето делят по равно.
Наем, сметки и прочее, също делят по равно.
Всеки от собствените си пари си купува необходими дрехи и обувки.
Храна всеки си купува най-добре за себе си.
Ами егати семейството.
А тя да си пази тези 100-200€, които вероятно ще ѝ останат, ако се дели по този начин.
В Германия децата на годинка - годинка и малко тръгват на ясла. Може да започне да работи. Много жени се връщат след първата година майчинство.
Ами какво е решението тогава? Тя разполага с 900€, в което вероятно включва 200€ детски, а той с 1400€.
Разходите за детето до 200€ се вземат от детските, останалото по детето делят по равно.
Наем, сметки и прочее, също делят по равно.
Всеки от собствените си пари си купува необходими дрехи и обувки.
Храна всеки си купува най-добре за себе си.
Ами егати семейството.
А тя да си пази тези 100-200€, които вероятно ще ѝ останат, ако се дели по този начин.
В Германия децата на годинка - годинка и малко тръгват на ясла. Може да започне да работи. Много жени се връщат след първата година майчинство.
Е, недейте така, нали все пак са семейство. Къщата е семейна и е тяхна, какво значи мое и твое.
По-скоро аз директно бих блокирала такива разходи ако е на място, където за 6000€ човек може да си купи цялата улица.
По-скоро аз директно бих блокирала такива разходи ако е на място, където за 6000€ човек може да си купи цялата улица.
Ако не са женени, къщата си е негова. Ако е придобита преди брака - същото.
Не се виждам да лишавам малко дете от необходимости за да обзавеждам къща в някакво село, където ще ходя за месец годишно. Ако има нещо спешно като пренареждане на керемиди, защото тече покрив, ОК, да обзавеждам, never! Малко стари мебели и техника, които да си закарват всяка година и стига толкоз. Къщата няма да им е дом.
Имот, придобит по наследство, е лична собственост, без значение кога е придобит. Само че конкретната къща, ако не е прехвърлена по някакъв начин на мъжа ѝ, след смъртта на бабата е собственост на нейните деца, тоест или на майка му или на баща му на съпруга, зависи на кого е била майка починалата баба.
За селска къща да се влагат толкова пари, за мен не е много окей... Още повече, ако действително не е негова собственост. Все си мисля, че е на майка му/баща му.
За мъжа ѝ и да не е тази къща, ще намира за какво да се стиска, ще намира за какво да прави скандали, ще намира от какво да е недоволен... И ще става по-зле с годините. От опит.
За селска къща да се влагат толкова пари, за мен не е много окей... Още повече, ако действително не е негова собственост. Все си мисля, че е на майка му/баща му.
За мъжа ѝ и да не е тази къща, ще намира за какво да се стиска, ще намира за какво да прави скандали, ще намира от какво да е недоволен... И ще става по-зле с годините. От опит.
Е, недейте така, нали все пак са семейство. Къщата е семейна и е тяхна, какво значи мое и твое.
сметки и прочее, също делят по равно.
Честно казано, започване на работа, изнасяне с детето и раздяла с мъжа е единственият вариант, който ми се струва добър за авторката. Даже може би най-най-оптималното е да се прибере в България с детето, ако може.
Ох, не знам. Аз наистина не ги мисля толкова сложно нещата. Основното ми становище е, че да се набиват трудно сп естествени пари в (може би) необитаема селска къща в дълбоката провинция в България, в която вероятно няма да се върнат да живеят, която на тамошния имотен пазар върви за 1500 лв барабар с двора, е безумно. Това за селската къща е предположение, авторката не е споменала нищо.
Е, може къщата да е в някое хубаво около софийско село и да струва €300к. Тогава има смисъл да се оправя, ако възнамеряват да се върнат и да живеят и работят там.
Е, може къщата да е в някое хубаво около софийско село и да струва €300к. Тогава има смисъл да се оправя, ако възнамеряват да се върнат и да живеят и работят там.