Изпуснах влака

Подкрепям, аз го направих малко след 40. Всичко е осъзнато, смислено и чудесно

Никак, защото той реално не иска, просто има нужда от легенда за пред себе си и за пред другите, че е опитал, но не е станало. А няма нужда, нека си живее сам както му допада, явно му е добре така.

Soul Free, хаха, да, и това е така.

Има на английски един израз beggars can't be choosers...

Ако е някой мрънкалник, като нищо ще е след кучето в семейната класация.

......даже след фикуса!

Понякога е по-добре някои мъже да си останат ергени и хич да не се занимават с жени. Че ще объркат психиката и живота на някоя клетница.

Що за мислене, изобщо не разбрах, жените и мъжете с кучета само за секс ли се събират, щом имаш куче не искаш и не търсиш сериозна връзка ли?
Това е начин да разшириш кръгозора и ежедневието си, базата данни от познати, под можеш да опознаеш някой без ангажименти визирам, че можеш без нарочена, целенасочена  среща, в лек разговор да разбереш жената отсреща дали е сама, обвързана ли е, какви са ѝ интересите без това да е изобщо обвързано с преднамерена среща. Просто покрай кучета хората доста си бърборят, имат сходен ритъм, често се засичат и хей така между другото се запознаваш с хора. Може пък и той да стане симпатичен на някоя жена. И основния предмет на разговора не са самите хора, а кучетата, и това косвено общуване е подходящо според мен за интроверт, разчупва се обстановката. Но това само ако обича кучета става.
Според мен автора се е отписал преждевременно, защото живее в голяма изолация, и е поизгубил представа за реалната обстановка в обществото. Като цяло съм забелязала, че самотните хора, и  при тези сред моите познати се случи това, че понеже прекарват доста време сами, почват прекалено да теоритизират, анализират , излизат с изводи и т.н.относно нещата от живота. И понеже с годините така или иначе се стеснява кръгът от новите хора, няма нова енергия, старите познати са задомени, и човека затъва в капаните на собствената си психика. А щом е интроверт, той е винаги на една крачка от самоизолацията. Обаче според мен и това, че почти няма приятели няма да е проблем според някоя жена. Както по-горе някой беше написал, някои жени точно това искат, мъжът да няма приятели, които да му влияят и да му отнемат от времето. Ще си е само за нея.
Просто трябва да се поомеша с хора, и ще разбере, че хич не е толкова стар, да му се събуди живеца. Има много сами жени, трябва да е наясно с това. Особено пък след 30, с обвързани приятелки с деца, и сдухани от факта, че те са сами. Изобщо не трябва да се подценява и вероятността него някоя жена да го одобри, преди той нея даже. С апартамент, прилична работа, без видими пороци, няма лоша среда, тя начисто ще си го подхване. Ама трябва да знае за него, че го има, сам вкъщи няма да я срещне.

...

Авторе, истината е, че си се самоизолирал. Ти си знаеш защо. Нещо си преживял може би. Или си си такъв тип човек - самодостатъчен. Мисля си, че за да "тръгнеш по жени", ще ти се наложи да се откажеш от нещо важно в живота си, с което си свикнал, и то е: че когато си сам, ти определяш правилата и ти ги спазваш. Ако се появи още един човек, ще има голямо нарушаване на реда и хармонията.

Тази жена, която евентуално ще влезе в живота ти, тя не е като телевизора, не можеш да го изключиш или да смениш програмата.
Не знам дали си готов за такава пълна промяна.

За възрастта какво да кажа, вече писах, че на 40 години човек е МЛАД! То капани, влакове и какво ли не. Разбирам, че така го възприемаш. Но погледни от друга гледна точка: пак твоята, но след 10 години. Ти - на 50. В капан. И ще си казваш: еййй, на 39 съм бил момче, къде съм дремал! А хората и на 50 си намират жени / мъже. Да ти разкрия една тайна: и на 60 го правят.

Капанът ти си си го измислил. Въпросът е дали наистина искаш да излезеш от него. Другото е само интелектуални заигравки.

Много е права Uncommon, само искам да допълня нещо. Вярно е, че да срещнеш твоя човек понякога е плод на чиста случайност и на стечение на обстоятелствата. За всичко останало, обаче, за развитието на отношенията и може би най-важното - за поддържането им, е нужно да се полагат много усилия, защото това вече не става по случайност. Ако си готов на това и го правиш с огромно желание, това не тежи, никак дори. Ако обаче това те плаши или имаш силни съмнения, че ще издържиш, не е добре, защото малко или много засягаш друг човек, а нямаш право да нараняваш другиго, защото просто си неуверен в себе си.

Ама какъв кръгозор ще разширява с куче, бе, Палечка? Това е живо същество, не инструмент за льольовци да намират нещо за еване.
Лирическият герой е крещящ егоист. Само куче трябва в картинката, да осере къщата и да пукне от глад, докато ЛГ си гледа пъпа и се вайка. В 'добрия' случай кучето ще се окаже изоставено в приют.
Аз, дето обожавам животни, не си позволявам да си взема куче, ама иначе на всеки самогъзник, който мрънне в мамата, това му предлагате.

И това ще се случи рано или късно. Говоря за . Сблъсках се вече с реалността на смъртта и загубата, като по-млад. Случилото се, разклати основни въпроси за смисъла на живота ми. Буря от емоции се заформи в мен и постави под въпрос минали, настоящи и бъдещи ценности и взаимоотношения, които съм имал. Много неща бяха отнесени, изтръгнати и заличени от бурята. Следствие на което станах по-силен човек!

Авторът взе да ми прилича (по стила на писане) на онзи с високото айкю, дето имаше жена и любовница.
Да не е пързалка?

Твърде много време отделено за лирика и размисли. По-добре напиши книга.

Но докато си стои вкъщи и близо 20 години след връзката с жена е станал по-силен.



Ама как може да си помислите, такива неща не се случват в този форум

Точно. Толкова по женски звучи, че чак те усъмнява да не го е писала жена.
Да кажа, че на мен такъв мъж ми е отблъскващ, е изключително меко. А не е като да не съм срещала.