От време навреме около веднъж месечно ходя при баба ми и на отиване й се обаждам да проверя дали има нужда от нещо да й се пазари. Вчера пак се бяхме разбрали да дойда, но деня преди това бях в много тежко настроение, изживявам едни неща. И няма с кого да ги обсъждам, защото не искам да товаря приятели (близки не ми останаха в обкръжението, изпозаминаха). Тогава тя ми се обади и не както друг път с мил тон, че ме чака, ами пряко ми влезе: “ало, така, нали утре ще идваш, имам тези и тези поръчки”… и почва да изрежда като че записвам на диктофон и помня дълги списъци наизуст. Не помня какви точно думи използва, но прозвуча като че съм някакъв служител и тя е клиент, не ами като слуга се почувствах. Без да пита как съм, че не сме говорили скоро, какво правя, удобно ли е. И аз я прекъснах и й казах, какви са тези поръчки, няма ли да ме пита първо как съм, че не се интересува от мен като човек, ами като на робот ми говори, че ми е тежко в момента. Пак не помня точно думите ми. Не искам да се оправдавам, но за протокола първо баба ми е много жизнена и оправна, и второ има една камара народ около нея съседи и роднини, които върти на пръста си да й тичат по услуги. Когато отидох, племенницата й беше също дошла неочаквано и двете се държаха много студено към мен, а баба ми се била приспивала с валидоли. Лошо ли постъпих.
- Публикувана: 9 апр. 2022, 22:24 ч.
- Последно мнение: 10 апр. 2022, 15:57 ч.
Бях остра
Не мисля, че си постъпила лошо. Не си ѝ служител и не си длъжна. Аз пазарувам и давам пари на бабите и дядовците ми, но не на определен период и никой не ми диктува. Тя също е злоупотребила.
Това не е скандал. Дребно недоразумение е. Просто ѝ се обади и се извини. Пък който ще да е виновен!
Това не е скандал. Дребно недоразумение е. Просто ѝ се обади и се извини. Пък който ще да е виновен!
Не си постъпила лошо. Пазаруваш и́, виждате се, не си я оставила. Но и ти си имаш моментите. Всички ги имаме. Скарали сте се малко - ами нищо, случва се. Но щом си така чувствителна и знаеш, че тя си е такава, оправна, гледай да не се впечатляваш от тона и́. И ти имаш сърце, свой живот, грижи... Не може винаги да сме на шест, нали?
Не, не си постъпила лошо. Възрастните хора могат да са много нетактични и досадни, да не използвам по-остри думи.
На твое място не бих й се извинявала, по-скоро бих очаквала тя да ми се извини. Поръчки и списъци ще види през крив макарон оттук нататък, ако не го направи.
Очератй си границите, защото ако няма такива, хората, дори и най-близките са склонни да злоупотребяват.
На твое място не бих й се извинявала, по-скоро бих очаквала тя да ми се извини. Поръчки и списъци ще види през крив макарон оттук нататък, ако не го направи.
Очератй си границите, защото ако няма такива, хората, дори и най-близките са склонни да злоупотребяват.
Получило се е недоразумение, а ти понеже вече си в лошо настроение, си преувеличила ситуацията. Поне според мен и двете страни не сте направили нищо непростимо. И на баба ти е простено, че е била по-нахална в този ден(щом не е системно), и на теб може да ти се прости, че си реагирала по-остро. Другия път като се засегнеш от нечие държание, опитай просто да избегнеш ситуацията, вместо да я ескалираш. Ако другия път пак те третира като персонал, просто й кажи, че няма да дойдеш(изскочило е нещо, не ти се излиза днес, друго оправдание). Възрастна жена нито ще се превъзпита, нито има нужда. А пък на теб ще ти е минало до два дни.
На твое място и аз бих се подразнила от такива нареждания. Мисля, че на никого не му се полага по право да се държи така с близките си. Всички ще си отидем в един момент, това не е причина да търпим лошо отношение.
Според мен не си постъпила лошо. Баба ти обаче се е ядосала, че може да не я обслужиш тази седмица, и е викнала племенницата, за да говори зад гърба ти, не са очаквали да отидеш и са играли театро двама срещу един. Тоест, това, че племенницата е била там, не е неочаквано. За мен тяхното поведение е лошо. Бих ограничила услугите, особено пък ако (както подозирам) са за сметка на изпълнителя (тоест теб). Минавам набързо, нося дребни сладки или бонбони, или нещо за пиене (аз лично наистина не ходя с празни ръце на гости - винаги нося нещо за почерпка) да седнем за кратко да разменим две думи и дотам.
Това, че утре-вдругиден ще се спомине и дай сега да лазим по пода, да нямаме личен живот, да търпим простотия и пр., винаги ми е било прекалено драматично и използваческо. То и теб може утре да те удари кола, и какво?
Добре си си.
Това, че утре-вдругиден ще се спомине и дай сега да лазим по пода, да нямаме личен живот, да търпим простотия и пр., винаги ми е било прекалено драматично и използваческо. То и теб може утре да те удари кола, и какво?
Добре си си.
Баба ти е голяма манипулаторка. Като е жизнена що не извъртя една баница да те почерпи, щом си дошла на гости ? Така правят бабите, да. А твоята те мачка с чуството на вина.
Да. Понякога хората са нетактични, но ако са близки и те обичат, си затваряш очите. Самовглъбено ми звучи.
Напомня ми на един случай, по- различен, защото беше спешен и за здравословен проблем. Обадих се паникьосана и казах нещо от сорта на "трябва еди- какво си" и се започна една логорея- нищо не трябва, аз да не съм на повикване, да не съм слуга, същите приказки общо взето. Няма ли да се помолиш едва ли не. Еми не, няма. Като ми е близък и ми каже нещо, скачам. Нямам това болно его.
Напомня ми на един случай, по- различен, защото беше спешен и за здравословен проблем. Обадих се паникьосана и казах нещо от сорта на "трябва еди- какво си" и се започна една логорея- нищо не трябва, аз да не съм на повикване, да не съм слуга, същите приказки общо взето. Няма ли да се помолиш едва ли не. Еми не, няма. Като ми е близък и ми каже нещо, скачам. Нямам това болно его.
Жалиш "приятелите си", за да товариш баба си с личните си проблеми. Егоист си. Общуването е двустранен процес. Бабите са на солидна възраст, с множество болести и проблеми. Определено не са кошче за душевни терзания. Дано не я товариш с емоционални залитания или лични грешки. Усети се и вид неприязън, че жената е обгрижвана и несамотна.
Явно си я наранила. Нима не го осъзнаваш?
Явно си я наранила. Нима не го осъзнаваш?
Дълги години се грижех за баба ми и дядо ми, така че не бих се впечатлила от такава ситуация. Пазарувах ежеседмично, водех ги по разходки, гостита, лекари и пр. На този фон диктуването на списък ми се струва съвсем нормално.
Не зная дали поведението е добро или лошо, зависи преди всичко от отношенията.
Не зная дали поведението е добро или лошо, зависи преди всичко от отношенията.
Появиха ми се тези запитвания:
1. Баба ми е добра домакиня, и винаги черпи гостите си, особено щом и племенницата й беше дошла
2. В случая племенницата й беше дошла от провинцията и не носеше пазар, но има много други роднини, съседи и приятели, тя си има вдякакви схеми - един черпи цигари и тн. Така че не й пазарувам само аз изобщо, просто я питам за вски случай друг път като ходя, защото е практично така, да не ходя с празни ръце
3. Не я товаря с лични драми, както казах, не съм споделила с никого, с нея не бях говорила скоро, но дори и да бях…
4. Когато отидох, наистина не изглеждаше непланирана появата на племенницата й, и наистина са ми говорили зад гърба. Почувствах се ужасно
5. Неприязънта че толкова хора й търчат не е заради това, че й помагат с обикновени неща, а заради това, че тя непрекъснато иска най-различни услуги и хрумвания и така се беше качила на главата на дядо ми и баща ми, като ги имаше още. Просто тя не я свърта, непрекъснато измисля някакви безумни неща, и всичко трябва да стане и то веднага
6. С мен преди не се е държала чак така, уж имахме тон да си казваме нещата пряко, и иж си я знаех, но сякаш до скоро бях пощадена от този стил на говорене, който бях чувала към други хора, но не и към мен
7. Просто я прекъснах в разговора, ьащото наистина на момента ми беше много зле, и й казах нещо от сорта, че ме започна директно с команди и нареждания, че не звучи като да ме третира като човек, че си имам проблеми в момента и не ми е добре да слушам заповеди. Не бих го нарекла скарване. Иначе ясно, че ако съм добре, ако ме подразни, ще пусна малко покрай ушите и ще си напомня на колко години е
1. Баба ми е добра домакиня, и винаги черпи гостите си, особено щом и племенницата й беше дошла
2. В случая племенницата й беше дошла от провинцията и не носеше пазар, но има много други роднини, съседи и приятели, тя си има вдякакви схеми - един черпи цигари и тн. Така че не й пазарувам само аз изобщо, просто я питам за вски случай друг път като ходя, защото е практично така, да не ходя с празни ръце
3. Не я товаря с лични драми, както казах, не съм споделила с никого, с нея не бях говорила скоро, но дори и да бях…
4. Когато отидох, наистина не изглеждаше непланирана появата на племенницата й, и наистина са ми говорили зад гърба. Почувствах се ужасно
5. Неприязънта че толкова хора й търчат не е заради това, че й помагат с обикновени неща, а заради това, че тя непрекъснато иска най-различни услуги и хрумвания и така се беше качила на главата на дядо ми и баща ми, като ги имаше още. Просто тя не я свърта, непрекъснато измисля някакви безумни неща, и всичко трябва да стане и то веднага
6. С мен преди не се е държала чак така, уж имахме тон да си казваме нещата пряко, и иж си я знаех, но сякаш до скоро бях пощадена от този стил на говорене, който бях чувала към други хора, но не и към мен
7. Просто я прекъснах в разговора, ьащото наистина на момента ми беше много зле, и й казах нещо от сорта, че ме започна директно с команди и нареждания, че не звучи като да ме третира като човек, че си имам проблеми в момента и не ми е добре да слушам заповеди. Не бих го нарекла скарване. Иначе ясно, че ако съм добре, ако ме подразни, ще пусна малко покрай ушите и ще си напомня на колко години е