Деца от предишна връзка

Няма фрийк в тази работа. Инстинктивно всеки родител, поне в нормално състояние, много добре знае за себе си къде са границите на намесата на трети лица. В зависимост от това дали смятаме влиянието на тези трета лица положително или отрицателно, което означава дали съвпада с нашите виждания и дали ни е изгодно към момента. Но винаги може играта да се обърне и родителят като такъв да реши да тегли чертата, защото е преценил, че учителят твърде много влияе на детето.  В подобни вариации се среща всеки ден още от бебешките теми, ако отгърнете тук  като най-достъпен източник на информация - майката има едни виждания, докато бабата е със същите  виждания и слуша, тогава всички се обичат. В момента, в който майката реши, че бабата много се бърка и казва как бебето да се къпе, кога да яде или кога да спи, веднага майката обръща другия край и слага една дебела линия между детето и бабата, дори се стига до практика бабата да не бъде допускана или рядко да бъде допускана до детето, "докато се научи". Свои-чужди е едно от първите неща, които учат децата.

За ресурсите в семейството при деца, които са от едни и същи родители, в много случаи и семейства има негласно делене - любимо-нелюбимо, добро-лошо и т.н. Лични пристрастия на родителите или едното дете по характер е способно да завърта всички около себе си и да получава или да иска повече. Но това са неща, които зависят от двамата родители на тези деца.
При доведени, заварени и природени деца нещата се усложняват, защото кръвта вода не става. Приказните персонажи за мащехите и пастроците, как "старите" деца се изтласкват при раждане на общо дете и т.н. до голяма степен припокриват действителността. Драми доведени-заварени-природени за ресурси има и те са дори по-лесни за оправдаване, защото действително става въпрос за чужди и свои - своето дете е свое, а колкото и чуждото да е симпатично и да го харесва, то е чуждо. Зависи колко обострена е ситуацията. При жените е доста по-изразено, защото имат по-силни инстинкти и опит. Мъжете малко по-слабо, освен ако не са от тези мъже, които просто сеят деца и може много да ги обичат, но не се напъват особено.

Уиш, няма нужда да се опитваш да правиш някакви намеци. Това, което описвам се случва всеки ден, доста от нещата са вградени, те са обект антропологията и социологията, не само на психологията. Има архаични вградени механизми, дори маймунски да ги наречем, които важат. Като примати се подчиняваме на голяма част от животинските закони. Хората са такива, каквито са като вид, а не някакви идеални същества, ангели на земята. Старите части на мозъка вземат връх над новите, когато става въпрос за оцеляване на поколението.

Андариел, описваш някакви ужаси от приказките. Свои /чужди са хората които ме обичат и се грижат за мен/ хората, които не се интересуват. В тази връзка биологичният баща на дъщеря ми затъна с наркотици, интересува се от детето, но сам си е ограничил правата и от много малка за нея е "чужд", тоест, не му се доверява, не го слуша. Учителка, която я познава и детето я обича има много повече права в това отношение.
Ако ще се опираме на форума, има доста инфо за отровните родители.

Андариел разказва нещата теоретично и в крайности. В живота не всичко е като по учебник по социология. Има нюанси, рядко нещата са перфектни.

Много пъти си споделяла за къщата ви в Гърция.Извини любопитството ми,какво стана с нея.Не си длъжна да ми отговаряш,добронамерено те питам.Последното изречение от поста ти ме наведе на мисълта.Лято ,мечти,море.

Не правя намеци, а само твърдя, че написаното от теб е възможно само за контрол фрийк майндсет (екскюз май френч). Защо се разпознаваш персонално, ти си знаеш.
Благодаря, запозната съм с антропологията и социологията. Все пак съм PhD. Освен това съм запозната и със здравия човешки разум, а той  говори, че е добре да преценяваме всяка ситуация според конкретните ѝ параметри, а не според калъпа на клишето.

Бяхме май, сега работя все още, ще ходя август. Не виждам какво общо има с темата? Нали пак аз трябва да ги водя?
Ако го навия оня да вземе малкия и да отидат двамата там, ще си отваря едно просеко!

Ох, как го каза - "нали пак аз трябва да ги водя?". Това да не би да е зле? Отивате си с децата и си почивате. Пък може и приятели да дойдат, ако има място. Какво по-хубаво. Не те разбирам... С мъжа си решавай заедно ли сте или не и си живей живота.

Отново ще кажа - всяка ситуация е различна и всеки трябва да си преценява кое би могъл да приеме, ако щеш да изтърпи, и кое не би могъл и прекратява връзка. Ще дам пример и от гледна точка на детето. Аз, като дете с един родител (майка), отглеждано и от баба и дядо заедно с нея, като растях, мило и драго давах майка ми да си намери партньор. Просто исках вниманието да не е само към мен. Едно че тя ще има и други важни неща, друго, че много исках да имам брат или сестра и да не съм единствения, който е на "прицел" кога се е прибрал и т.н. Значи точно в тийн възрастта. Тя не иска, така че не бих могла да знам как би било , ако това се беше случило - ест.ще зависи от въпросния партньор и техните отношения. Сега на зряла възраст също бих била много спокойна, ако знам, че има човек с нея, а не е сама, бих се радвала. Имам предвид, че не е задължително че детето не би приело никой друг, след като ситуацията с родния баща вече е свършен факт. Иначе разбираемо е, че докато детето е съвсем малко и още има нужда от цялото внимание на майката (или бащата, ако той го отглежда) , тогава да се намеси и външен елемент би било много трудно. Аз също не бих се наела нито да гледам такова дете, нито ако съм самотна майка с малко дете, бих довела при него чужд мъж. Но пък може би точно на съвсем малка крехка възраст, ако такова дете расте с чуждия човек , може да свикне че това е някой от семейството, все едно винаги е бил там. Щом някои успяват да се справят и в такава ситуация, е възможно. А пък с пораснало дете, хванало пътя си, няма чак такова набъркване на интереси и отношенията могат да бъдат относително добри. Точно че всеки решава какво може да понесе и какво не. Аз примерно не бих и живяла никога с ничии родители, ако някой ми го изиска, не бих и почвала даже да пробвам, с това не бих могла да се справя, но ето че много хора приемат и живеят в такава ситуация. Така че всеки си знае какво не би понесъл или какво може да приеме като компромис. Може би най-трудно е да влезеш в живота на дете - хем малко и несамостоятелно, но хем разбира всичко и има мнения. 5-10 години примерно...

Моето 6+ годишно душа дава за брат или сестра. Наясно е, че ще са от различен баща или, разбира се, от различна майка. Хич не й пука, приветства всякакви опции.

Аз пък я разбирам Роки, понякога човек има нужда от време насаме или с приятелки, за самотен родител е доста сложно това. Сещам се когато се разделихме с БНД и отидохме с малката да живеем другаде, първото ми сприятеляване беше с майката на нейна съученичка, също самотна майка. Редувахме двете деца един уикенд у нас, един у тях, и момичетата щастливи, и ние намирахме малко време за себе си 😁

Съгласна съм. Но Роки не е съвсем самотен родител, а и децата й са големи. Може да си се вижда и у дома, и навън с приятели, с или без децата. Те могат да стоят и сами даже вече за по някой час.

Часове - да. И пак аз съм главният родител. През повечето време - единственият.

Но не си прекъснала връзката с другия им родител и това те отличава от "официалните" самотни родители. Те от един момент нататък си подреждат живота,. знаейки, че другия родител не им е вече партньор. Ти не си на този етап. Дано се и оправите, ако може, разбира се! Но дотогава ти не си самотен родител с останалите такива, нито си съвсем семейна, понеже не се възприемаш като такава. Как живееш и какво искаш - това го знаеш само ти. Просто реши и не се товари излишно.

Абе защо в България се смята че трябва да сте скарани на куче, за да се водите разделени? Ама да не си говорите, да не праща стотинка, да не сте се виждали от години?

Хубаво е и двамата да са съгласни, че са разделени. При вас така ли е? Ако единият е "разделен", а другия не знае, това какво е?