На 5, 6 и 7 годинки и аз исках брат или сестра, особено предвид, че живеехме сред гора с големи семейства от по 5 и 6 деца, където беше весело. На 11 и 12 вече не исках нищо подобно, камо ли бебе, защото знаех, че реват, какат и пикат и трябва да се носят, водят за ръчичка. На 13 или 14 бях свидетел на караниците за наследство на баба и полубрат и с неговата сестра и бабина полусестра и разбрах, че е по-добре да прилапаш апартамент, отколкото да имаш брат или сестра, които виждаш 2 пъти годишно.
Сега ми е добре, че нямам полубрат и полусестри. Децата ми ме съжаляват, че не е имало с кого да си играя като малка, но аз живеех на места,където хората бяха гостоприемни и имах винаги връстници, с които да си играя без да се караме за битовизми и без да трябва да се търпим у дома и да делим бани, хавлии, библиотеки, гардероби, кухня.
Сега ми е добре, че нямам полубрат и полусестри. Децата ми ме съжаляват, че не е имало с кого да си играя като малка, но аз живеех на места,където хората бяха гостоприемни и имах винаги връстници, с които да си играя без да се караме за битовизми и без да трябва да се търпим у дома и да делим бани, хавлии, библиотеки, гардероби, кухня.
