Деца от предишна връзка

Разбира се, че няма.Но чичкото си остава чичко.

Толкова деца има отгледани от втори баща, дето никакъв не им е нали... Има все пак и мъже на място. Една позната мъжът и се разрева, че нейното момче реши само да му вика татко.
Всякакви случки има. В много страни това не е никакъв прецедент.  Тук сме си Ориент... като се сетя що за приказки имаше като се избра този президент.

По-добре, отколкото да оставим детето на някой и да отидем по живот.

Е, да, щото в много страни е цветя и рози в семействата! Същата работа като тук е. Само в "стъпка по стъпка" изглежда забавно.

Ти имаш много лични впечатления ли?  Щото аз имам някакви от първо лице.
В хипотезата в която не сме бедни, не ни липсва пространство, не  ни липсват възможности, имаме здрави личностни граници и сме научили и децата си на това.... кое е точно проблемът?
И не са ли същите нещата и в биологично семейство?
Или щото си е моЮ, всичко ще му търпя..
..

И тук не е прецедент, повечето разведени създават нови семейства. Въпросът е в какъв процент от случаите това наистина е добре за децата от първия брак. Има много повече подводни камъни, отколкото с роден баща, съответно след като примерно 30% от бащите не стават за такива, значи няма как 90% от вторите да са  перфектни, а аз и в реала, и тук много рядко съм чела някоя жена да каже, че е сбъркала с пастрока, точно защото не е успял да изгради връзка с детето й.

Няма как да бъде изчислено. Всеки си избира и поема различни рискове в живота си. Последствията понякога са след години, дали за добро, дали за лошо... знае ли някой. Важното е да няма скандали, насилие, неразбирателство в живота на хората, които живеят заедно.

Никой не е длъжен да рискува с нова връзка, ако не иска.

Абсолютно вярно. Кой какво иска, това може да мисли.
Аз явно имам да работя върху раздразнението си към мнения тип "последна инстанция".

В тази хипотеза липсва разпределението на време, което TafTaf много добре обясни. Денонощието има 24 часа и няма как личните 2 или 3 да ги отделим хем за децата ни, хем за срещи с мъж, че и да се гримираме и лакираме.

Не, не са същите нещата в био семейството. Покойната принцеса Даяна го беше обяснила много добре. Нейното семейство е имало пространство в замъка, имали пари, титли, но и четирите деца не приели мащехата, която бащата довел и която също имала имоти и кинти. Даяна даже я бутнала по стълбите.

В семейството обстоятелствата се променят. Малко криза, заболяване на дете, партньор, наше и всичко отива на кино.

Ако съм бездетна няма проблем да се женя и развеждам и сто пъти. Създала съм деца и съм длъжна да им осигуря, доколкото мога, някаква стабилност, каквато ми е осигурена на мене.

Повечето деца трудно понасят местене. Изпитала съм го на гърба ми и не беше лесно и без пастрок.

Пастрок, както писах, не ми трябва, баща си имам. Не случайно в България, Исландия, целия арабски свят и много други бащиното име е част от името и не се променя никога. Ни-ко-га. В Исландия нямат фамилии. Жените се казват малко име, името на бащата + dóttir и това е фамилията. В България също е било така. Бащино, дядово итн.

Не виждам мнения последна инстанция.Живота си е твой и можеш да си го живееш както си искаш.Това не означава,че всички останали трябва да приемат твоя модел.Чичкото си е чичко колкото си искаш се дразни и подскачаи, твоя работа.

Не са същите. В биологичното семейство именно е биологично - детето си знае майката, бащата, братята и сестрите, че са от една кръв всички. Не "моето и твоето бият нашето".  За здравите личностни граници къде го прочете? Именно здравите личностни граници казват на децата и възрастните кой е свой и кой е чужд. Особено биологично. Да, защото си е моЮ му търпиш, именно защото си е твоЮ. Ако твоето и чуждото дете правят една и съща магария,  твоЮтУ ще е с привилегията да му бъде простено и извинено, а чуждото ще е най-невъзпитаното на света, нещо като "майка му защо не го е научила да се държи прилично?". Същото е и с родителите и децата в обратната посока - баща ми може да ми се скара, но не и мъжът на майка ми. Когато има бягства на тийнове от дома, по-често са свързани с проблеми в отношенията при наличие на нов партньор/партньорка на единия родител. Възрастният показва ясно, че е завзел територия и е с предимство и че той командва, а детето, ако не му харесва, може да си ходи. Не знам защо си мислиш, че всички възрастни са много отговорни, съвестни и им пука за чуждите деца. Дори в прехвалената чужбина. Точно от чужбините са повечето статистики за проблемните семейства и тийнове. Ние тук направо сме цвете пред тях.

Пак да уточня и да напомня, за да не ми скачат сега хора колко не било така и трябва ли една жена да остане сама. Не, нека си живее живота всяка жена както намери за добре. Има много сполучливи втори бракове, но има и много несполучливи поради прозаичните причини, че има разлика в отношението към чуждото дете и към чуждия мъж/жена.

В последния пост има много от причините държавата ни да е такава.

Глупав спор стана това. Всеки има живот да го живее както иска.

Колко ти личи, че рецитираш само гола теория и нямаш грам идея от живот с обичан човек, който обича теб. Ако имаше дори минимален опит в това, щеше да си наясно, че по-соленият боб няма никакво значение.

Обичта към майката е към майката, а не се прехвърля към децата й, нито нейната любов към партнъора важи за децата към него. Децата не са длъжни да се съобразяват и бобът може да ги дразни.

Когато хората се обичат един друг, думата "длъжни" не е част от речника им. И това обичане се случва не само между мъжа и жената, но е напълно възможно да включи и децата им и нещата да вървят нормално и леко. Проверила съм го лично на практика. А ти просто рецитираш гола теория, за да рационализираш собствения си хал. Не бива така, ще вземе някоя потребителка да ти се върже.