Деца от предишна връзка

Едва ли .Любовника е инкогнито.

Ако хората мислеха повече първо преди да се женят и второ преди да раждат, нямаше да има нужда от съвети за бягане с 200.  Но имам чувство, че трезвият анализ на партньора, връзката, перспективите и прочее изобщо не е на мода.

Те може да усещат присъствието му в моя личен живот, но да нямат никакво отношение с него - нито ще се съобразяват с навиците му, нито с хубостите му, нито с недостатъците му.

Чак пък толкова да усещат... Нито го виждат, нито го чуват.

И да усещат, проблем не би следвало да има.

Усещат промяната в поведението ни след появата на новия човек и то доста бързичко.

Аз не разбирам едно нещо. Ако мъжът в къщата е биологичен баща на децата, то не се ли съобразяват те с него за нищо. Тогава спира да има значение колко солен яде боба или как..... 
Пълно е с теми как бащите не поемат своята част от задълженията към децата и къщата, че и сексът е дефицит. Обаче кръв разбираш ли...  нищо че да си родител е преди всичко грижа. А за летните и коледните татковци не ми се хич отваря темата.
Излиза че съм обречена... на 40, с две деца, шансове нещо да потръгне нула.
Много цинизъм и невяра в човешката природа се е изсипал в темата.

Само че той им е баща. Децата приемат много неща от родителите си, приемат ги като даденост. Едно е баща ти да ти каже да му подадеш филия хляб, а съвсем друго новият мъж на майка ти да я поиска тази филия хляб. Баща ти и да ти се скара, приемаш го нормално, но чуждият мъж, който просто спи с майка ти и се е нанесъл в семейството ти, ако ти се скара, отвътре ти напира да му кажеш "ти не си ми баща". Ако децата не правеха разлика между родния баща и всички други мъже, то нямаше да има и родова памет, усещане за принадлежност. Родният баща - добър-лош - все тая, той е роден. Другият не им е никакъв. Да, кръвта вода не става. Децата, които са изоставени от бащите си много често ги търсят и ги искат. Имат нужда от идентичността си. Втората част от идентичността си. Първата е майката.

Защо да нямаш шансове - животът си е твой.
За човешката природа, просто й нямам доверие, защото е изменчива.

Предполагам практически не си пробвала работа на 8-часов работен ден, отделяне време за мъж (който не живее у вас) и време с детето, което си иска своето. Денонощието знаем колко часа има.

Че това не е нова норма. Баба ми точно така живяла като се развела преди 90г. Повечето жени от поколението на баба ми и майка ми не се женеха след развод или овдовяване. Леля ми не се ожени повече, а се развела бързо, млада и бездетна. Половината ми съученици в гимназията живееха с разведените си майки. Само една се беше оженила повторно и беше родила дете, по-малко от първия син с 12, 13 или 14г и една се беше оженила, но нямаше дете от втория брак, разведе се и се прибраха в България. Тоя, дето майка му роди, живееше с родителите и 🌞. Имаше майки, които бяха родили в тийн възраст и на 20г бяха разведени и пак не се женеха повторно и не раждаха. От големи деца няма нужда да се крием. Аз се радвах когато мама имаше връзка. Тогава много моми се женеха за разведени мъже с деца, но не ги и виждаха. Ерген да вземе разведена с дете беше голяма рядкост. Познавам 5 или 6 такива жени в България. С падането на броя новородени и липсата на млади жени палачинката се обърна. Жените от моето поколение нагоре не щем мъже с деца, дори и когато самите ние имаме. Нещо като Сирената.


Грижа, да. Родният им баща не се грижи за тях, чужд мъж ли ще тръгне? Редно ли е да товарим чужд мъж с грижи по деца, които не са негови. Кое гарантира, че няма да се окаже като предишния? Сексът и с новия може да секне. Ако е любовник, следващия, ако е съпруг и имате общо дете, ко прайм?

Едно е да се съобразявам с родния ми баща, друго с навлек, дошъл да такова майка ми, че и допълнителни наследници да и прави. Ако съпругът и дойде да живее у нас, ще е навлек, окупатор. Децата си държат на пространството. Ако майка иска да идем да живеем с него, прекрасно! Оставя ме на баща ми или някоя баба и отива сама. Аз у чужд мъж няма да ида. Баща си имам.

Всеки има нужда да обича и да бъде обичан. Една не особено щастлива, неудовлетворена и самотна жена и добре майка не е и няма как да бъде.
Ама нейсе нали няма по-българско от това да не обръщаме внимание на чувствата си.

Биологичния баща си е биологичен такъв и не може да има сравнение с чужд мъж. Чуждия мъж е любовник на майката , на децата не е никакъв.

Lorelada, откакто съм разведена, вече 6 години, се чудя как точно се задълбочава връзка с мъж и даже решаваш да стане член на семейството ти, със срещи 1-2 пъти седмично за по два часа и евентуално някой уикенд. В много теми тук сме давали съвети как двама души трябва задължително да поживеят заедно преди да решат да се женят и най-вече да създават деца, за да няма после, "ама той беше друг, защо така се промени след раждането".  А някак за втори брак все едно жените са се сдобили с кристална топка и не, първият лош опит съвсем не е задължително да доведе до добър втори избор.  
Да излезете с детето и "чичкото" да му подари мечок, да вечеряте заедно и да отидете на разходка в парка съвсем не дава ясна представа, дали същия този човек ще реагира адекватно при тръшкане , лигаво поведение, откровено дразнене, сериозен здравословен проблем, други нужди на детето, които за майката са приоритет. Дали ще смогне да не показва различно отношение към родно дете и това от предишния брак, дали ще е склонен да се лиши от нещо за това същото дете, ако се наложи. Кога и как точно ги преценявате тези неща? Аз с мъж който няма емоционална връзка с детето ми не бих живяла, поне докато то стане достатъчно самостоятелно. Но не мисля, че мога да преценя на достатъчно ранен етап, без съжителство, дали такава може да се създаде. А руска рулетка не ми се играе.
П.П Намирам за съвсем нормално търсенето на нов партньор, познавам страхотни семейства с много хубави и искрени отношения с  партньора на някой от родителите, но съм виждала и много случаи, в които децата са тотално пренебрегнати, вкл. от майката, която е фокусирана повече да запази мъжа, отколкото детето да се чувства добре.
За мен тази преценка е много трудна и няма нищо общо с избора на партньор, когато все още нямаш дете.

Ами няма общи правила. Всеки сам си преценЯ.

И какво сега, за по-удобно водим мъжа вкъщи, та хем да сготвим на децата, че и него да обгрижим.  Биг хепи фемили.