Деца от предишна връзка

Е, тя си пише собствените чувства и разбирания. Тук няма правилно и грешно.
А пресметливи могат да бъдат както възрастните, така и децата.

Разбира се. Тя и църквата проповядва въздържание, но трупа имущество...

Е, случва се и да помага. Приятел на ММ ходи с католичка, казваше, че много са й помогнали с намиране на работа, когато дошла в София

В смисъл за майката. Най-добрата ми приятелка се ядосваше и не разбираше защо дъщеря и приема с радост новата жена на баща и и бебето им, а не приема майка и да си намери нов партньор. От гаджета не ревнуваше.

Децата са си егоисти. Трябва да оцелелеят, все пак.

Децата не разбират защо чичо Гошо, Митьо или Сашо ги водят по ресторанти, екскурзии и им купуват подаръци. Подозират, че чичко, който се нанесе при мама или детето с мама идем при него и се ожени за нея може да и направи бебе. Семействата имат деца. На ресторанти водят и дядо, вуйчо, съседът 🌞. Долу горе това се случва в главиците им.


Моите деца са от един баща, породени и си играят заедно от малки. Синът ми не се помни сам. Дете от втори брак често е много по-малко от първото. Едно 7 или 10 годишно не подскача от радост от ново бебе, особено ако дотогава е било само и няма какво да прави с него. На 10г не исках да пипна бебе, а на 14г не исках да съм виждана до бебе или малко дете.

Риск от смърт все още има при раждане. Да висок е бил в миналото. Следващата жена на прадядо ми също умира при раждането на първото им дете, а синът и от първия брак остава кръгъл сирак, защото е била вдовица. Нали не мислиш, че прадядо ми го е отгледал? Метнал го на влака и по живо, по здраво го пратил на роднините и. Ако майката на това момче не се беше оженила повторно и не беше хукнала да ражда е могла да го отгледа и в по-добри условия.

При деца от различни бащи я има и логистиката с ваканции, кой къде отива.

Добре де, не е за мене живот с мъж след детето.

Аз бих казала "ако родният баща при развод с майката се развежда и с децата си, то какво мога да очаквам от чуждия за тях мъж, който дори не им е баща по кръв". Не бих рискувала при малки деца с нов мъж, защото не му знам акъла накъде ще избие, аз и  с големи не бих рискувала, някак ми е чуждо на характера, а и семейство правя веднъж.
От друга страна разбирам жените, които са доста млади, с малко дете или деца, на тях им се иска да имат ново семейство и да родят още поне едно дете, да имат и мъж, който да поеме част от грижите от всякакъв вид. Мъжете също са склонни на компромис, ако искат да имат дете и тази жена е навита да роди. Става някакъв вид материална и морална сделка.

Да, децата са егоисти и са относително лесни за манипулиране, лесно и да ги корумпира човек, стига да иска и да има изгода. Въпросът е дали е редно да го прави.

Е, ако ще правиш семейство с непознат, сигурно няма да знаеш акъла му накъде ще избие. Хората обаче, обикновено се събират с някого, когото са опознали и са наясно какво могат да очакват от него. Имам предвид хора, които се обичат и имат нещо като мозък в главите си.

Има сравнение. Ако на разведената и харесваше да е жена на мъж в командировки, нямаше да е разведена. Зависи от броя деца, възрастта им, дали жената има приятелска и роднинска мрежа наблизо, колко е дълга командировката. Месец или месец и половина не ги броя. Зависи и от финанси и може ли да си позволи платена помощ с деца и домакинство, иска ли я.

Е, те всички кандидати са много мили с децата в началото. Някои променят отношението си когато се появи общо дете. И тогава какво? Пак развод, пак сама, но с още 1 или 2 малки деца. Едните при бащата един уикенд, другите при техния другия. Става мазало.

Не обичам усложнения, а и не съм майчински и семеен тип човек, отгледана съм от самотна майка и така ми харесва.

Като сме в къщи с децата или с децата и баща им, и по гащи можем да махаме. Всичките сме кръвни роднини с децата. Като има нов съпруг вече не е така.

А децата ви как приеха местенето у новия?

Ако съм без деца, дори и да не се получат нещата с нов мъж, само аз ще си сърбам попарата. Но при наличие на деца отговорността става двойна и тройна, защото те не са опитни зайчета, те също ще имат контакт с този мъж. Особено ако са малки е вероятно и да живеят с него.  Жената не знае какво да очаква от един мъж, а какво да очаквам от деца, които нямат никакъв опит. Това не е като да си купиш дреха и ако ти стяга някъде да я оставиш. Човешки животи са, ден след ден - съобразяване с още един човек - това обича, онова не обича, ляга рано, яде боба по-солен, не обича да ходи на планина..., всякакви дреболии, които изискват съобразяване. Всеки нов човек е допълнителна променлива в уравнението.

Мислите ли, че животът в семейство в нова конфигурация всъщност може и да е полезен? Ще научи децата и на хубави неща - да свикнат с нови хора и обстоятелства, да видят, че светът не се върти само около тях, да се научат на толерантност, приемане на различията...

Ако бяхме създадени да се размножаваме с пъпкуване, нямаше да правим семейства, не е добре за децата да се отглеждат в семейство с един родител, защото после винаги има проблеми с другия пол.

Децата имат нужда от стабилност. Семейството не е полигон за социален експеримент и свикване. Децата обичат да им е предвидимо и спокойно. Предостатъчно ги социализират и им се налага да свикват с нови хора и обстоятелства извън дома - то не са градини, то не са училища, то не са всякакви други неща - все със сума народ наоколо. Децата нямат време да останат насаме със себе си и в някаква нормална обстановка, в която "да ходят по гащи", както се изрази някой по-назад. Айде, стига сме им стоварвали ученето на толерантност, само защото ние като възрастни сме си решили, че искаме да стане на нашето! Докато децата са деца най-хубавото нещо за тях вкъщи е светът да се върти около тях. Няма друго място, където да се върти около тях, защото всички останали хора са им чужди и не са длъжни да им дават нищо, за да се чувстват добре.
Адаптирането на децата не означава, че ще им допада или ще са доволни. Адаптираш се и към съучениците, към колегите. Адаптирам не е синоним на харесвам, добре ми е, искам да е така. Децата много бързо се научават да дават отговорите, които искат възрастните, за да им се харесат.

Не казвам човек да стои сам, а много добре да подбира и да внимава кого и как ще доведе при децата си. Няма изтриване с гумичка на грешния отговор в кръстословицата. С перманентен маркер е.

Не, не мисля. Децата трудно приемат промяна. Като дете ме влачеха по нови места, свикнала съм с нови хора, нови обстоятелства, културни, езикови различия и това ме направи много толерантна и гъвкава. В родното ми семейство светът не се въртеше около мене.

Фактът, че на майка не и се налагаше да готви и домакинства всеки ден, нито да гледа други деца или мене непрекъснато позволи да е по-отпочинала, по-уверена в себе си и да предлага повече културни мероприятия вечер, когато новоженените с нови бебета прибираха от ясли и градини, готвеха и се занимаваха с децата.

Не, няма винаги проблеми с другия пол. Имам много приятелки и приятели, които са отгледани от самотни майки, че и без никакъв баща наоколо, нито баби и дядовци и са силно популярни с противоположния пол, имат хармонични семейства и са щастливи. Единственото е, че някои от нас бяхме по-придирчиви и внимателни в избора на брачен партньор, защото сме се поучили от грешките на родителите ни. Също сме и по-склонни бързо да прекратим връзка, защото разводи не ни плашат. Знаем какво е. Никога не съм се страхувала от раздяла, развод, мъжът ми да не ме остави, защото имам много положителна представа за живота след развода, без мъж и от самотното майчинство.

Личните ми впечатления са, че децата са по-често център на родителския си свят когато са отгледани от двамата си родители, а не когато са отгледани от самотна майка или майка и пастрок.

Отглеждането в пълно семейство е новост при човечеството. При високата смъртност и ниска продължителност на живота в миналото наличието на двама, живи родители на 18 или 20г е било рядкост.

Било е, но днешните норми вече са други. Най-малко продължителността на живота е по-висока, качеството на живот - също.

Между другото, при съвет "бягай с 200", който се дава веднага на всяка писала за съвет, новата норма ще е именно разпадане на семейство 1 хронологично и после поредица от други връзки, защото никой не остава сам впоследствие. Дори и да е само скришен секс, без децата да бъдат запознавани с нова "половиника".

Връзката без съвместно живеене и представяне на нов партньор, който да участва в живота на семейството е нещо съвсем друго. Аз може да си намеря любовник, но никога да не го доведа вкъщи или да отида да живеят при нещо, нито да го включвам в семейните събития. Той е любовник и толкова. Това му е функцията.

Съвет “бягай с 200” никоя няма да даде, ако положението не е - Бягайте крачета, да бягаме.

Сложна е темата при деца в градинска или ученическа възраст, но пък някои успяват.

Андариел, децата усещат неговото присъствие, обаче.