Публикувана: 19 ноем. 2006, 01:40 ч.
Последно мнение: 21 ноем. 2006, 14:32 ч.

Дали ще се справя с детето на мъжа ми

1 861
28
1

# 15 19 ноем. 2006, 10:32 ч.

Мнения: 6 167

Ами моя съвет е да почетеш малко книжки.
Не е нужно да откриваш топлата вода.
Иди в някоя книжарница, огледай се .. може да намериш
нещо полезно.
Детето на 3г.. малко е, мисля, че имате много много
големи възможности да направите добро семейство
и ако сте интелигентни хора да създадете хубава атмосфера за него.

# 16 19 ноем. 2006, 11:53 ч.

Мнения: 4 111

Трябва да бъдеш много търпелива и честна с детето. Ще има трудни моменти, но трябва да си силна и след време, като имате ваше детенце тряба да бъдеш много внимателна, много е важно да говориш с него и да не се чувства нежелано, иначе ще е тежко и за двамата. Пожелавам ти успех и не се отчайвай! Има случаи, в които децата уважават другата майка (ако мога така да кажа, че мащеха звучи зле) дори повече от родната. Защо и вашия случай да не е от тези? Hug

# 17 19 ноем. 2006, 12:05 ч.

Мнения: 1 215

Стига да го искаш, винаги ще се справиш, любов и търпение са ключовите фактори.
Аз толкова много исках сестра, че когато майка ми се омъжи повторно и той доведе другото си детенце, не можех да се сдържам от вълнение.

# 18 19 ноем. 2006, 14:57 ч.

Мнения: 256

Когато се запознах със съпруга си, той беше разведен с 3 годишно момченце.Сега момченцето е 25 годишен млад мъж.Живее и учи вече в чужбина и рядко се събираме заедно, но много често по цяла нощ си говорим по скайпа двамата.Щастлива съм, че се радвам на такова приятелство от негова страна.Но аз никога не съм забравяла,че не съм родител, аз съм само приятел! Peace

# 19 19 ноем. 2006, 15:17 ч.

Мнения: 592

Здравей, пиша само за да те успокоя, че всикко ще е наред. При нас ситуацията е същата, само дето детето беше на 15, сега е на 17 и имаме наше бебе на 1г. Всичко е наред - когато немислиш дали детето е твое или не. За мен те са нашите момичета, аз обичам и двете не затова че някои ги е родил, а защото са деца на мъжа който обичам - радвам се и на двете, карам се и на двете, но най-важното е че мъжат ми е на моя страна и ме подкрепя / чувала съм за обратната ситуация #Cussing out

/ Ако посееш любов - ще жънеш любов, а и ситуацията при вас е доста добра, защото ще има време да свикнеш с детето и после като одйде бебето, това ще бъде съвсем естествено, като когато идва второ дете в семейството. Ако ти не ги делиш - всико ще бъде Peace

Другото предимство е че майката не се интересува /и при нас беше така/, а в природата на децата е да се нагаждат, за да оцелеят, така че едвали ще има голям проблем. Нали знаеш, че очи който не се виждат се забравят...След време ще станеш родител, не защото си ги родила, а защото си ги гледала и си се грижила за тях.Пожелавам ти успех! Обичай и ще бъдеш обичана!

# 20 19 ноем. 2006, 17:10 ч.

София
Мнения: 2 217

По принцип жените по-трудно приемат чуждо дете от мъжете, но и аз имам случаи, в които мои приятелки гледат детенце на мъжа - справят се чудесно и децата не усещат разлика в отношението на майка им към тях. Аз бих го приела с много нежност - просто ми е страшно жал за дечица, чиито майки изобщо не се вълнуват от тях.

# 21 19 ноем. 2006, 17:24 ч.

Мнения: 1 959

Много Ви благодаря за окуражителните думи
Близките хора, които ме познават също ме подкрепят и ме успокояват да не се трвожа излишно - щяла съм да се справя, но аз съм си такава все мъдрувам...
Но, има и такива, които ме смятат за нещо нередовна, че се обвързвам с мъж с дете
Не мисля, че е грешка, мъжът е прекрасен човек, детенцето е страхотно, както всяко малко същество. Сега повече от всичко искам да сме заедно.
Много ми хареса това за двете майки, защото аз не искам да замествам истинската майка, просто да се грижа добре за него. И любовта ни между мен и баща му да донесе щастие както на нас, така и на него. Дано...

Умишлено не влязох в подробности нито за брачния ни живот, нито за разводите ни. Не исках, заради една дума да ме нападат тук излишно. Знаете, в такива ситуации няма черно и бяло, винаги има наранени и въпреки, че го правим по взаимно съгласие пак има достатъчно грозни думи.

Бу, хване ме - подкупът беше основната ми тактика Flushed

# 22 19 ноем. 2006, 17:53 ч.

Мнения: 934

Аз засега никак не се справям Tired

Макар детето да не е при нас постоянно и да е малко по голямо - 6г. Аз също имам дете от друг брак на 11 г. но тя като чели е свикнала горката. За мен тя е цялото ми семейство или поне беше допреди година, сега страда малко от липса на внимание покрай сестра си /общото ни дете/, но все пак за нея съм толкова майка, колкото и на малката, но с синът на моя приятел /нямаме брак/ все още не съм постигнала общ език. Малко ми пречат както майката на въпросното дете така и приятеля ми. Ето пример сега бяхме само 3-та без "моите" деца макар да не ги деля никога така, но пак не бях включена в игрите им или в разговорите им. Бях в къщи явно само за да сготвя, разтребя или направя живота им малко по-лесен. Но въпреки цялото това оплакване не губя желание да постигна контакт с това дете да може един ден да не ме чувства натрапница.

# 23 19 ноем. 2006, 17:55 ч.

Мнения: 616

Исках само да ти кажа че на три годинки е достатъчно малко за да свикне да те приема и ти него като нещо кото го е имало цял живот.Трудно е когото децата са по големи и когато имат контакти с др. родител и тои ги настроива отрицателно.

# 24 21 ноем. 2006, 12:36 ч.

Мнения: 1 475

На мен ми предстои същото и ми е много трудно как ще бъде! Предстои ми запознаване с "бившата" За да знае при кой ще нощува детето и! И незнам дали отношението ми няма да се промени след като си родя свое дете???!!! Наистина ми е трудничко признавам! Thinking

# 25 21 ноем. 2006, 13:12 ч.

София
Мнения: 3 406

Разбира се, мила!!
Децата са простичко устроени- даваш любов и получаваш такава в огромни количества Hug

Сърцето няма капацитет, който да се изчерпа, можеш да обичаш и мъжа си и детето и собствените си деца живот и здраве, няма проблем.
А що за майка е тази, на която "не и се занимава" е отделен въпрос, който е тема на отделен разговор.
По начина, по който говориш, съдя, че си отворен и благороден човек, повярвай ми, предстои ти прекрасно прежижяване, няма по- прекрасно усещане от любовта на едно дете! bouquet

# 26 21 ноем. 2006, 13:13 ч.

Мнения: 1 959

Ето този тип "огледи" мен също ме притесняват.
Ако беше моето дете и направя някаква грешка, ще се погледне по-благосклонно, ако изобщо някой обърне внимание.
А сега как само ще ме дебнат...
Хубавото е, че любимият осъзнава това и ще започнем надалеч и на чисто. От друга страна, двамата доста сме дискутирали възможните проблеми, надъхването на детето против мен, появата на ново човече, да-ще има доста предизвикателства, но се самоуспокояваме, че и досега животът ни не е бил лек и все още не сме загубили дух и желание да вървим напред.

# 27 21 ноем. 2006, 13:16 ч.

Мнения: 3 634

Абонирам се за тази тема... когато се прибера в къ6ти 6те имам малко не6тица да кажа по въпроса.

# 28 21 ноем. 2006, 14:32 ч.

Мнения: 4 621

Ще се справиш, просто ще е нужно време.
Мъжът ми има син от първия си брак, който не живее постоянно при нас, но идва доста често. Ходим заедно на почивки, грижи се за малката и се чувства много добре. Аз също, той е прекрано дете Hug

В началото отношенията може и да са леко комплицирани, все пак промяната в живота на детето е огромна, но с времето нещата си идват на мястото Peace

Препоръчани теми

Какво направихте/бихте направили с праха от кремиране на ваши близки

?Въпроси всякакви за СО? 2024

С какво ви дразнят свекървите? – 156

Сексуално несъвместими в семейството

Причина:

Причина: