Разделихме се след 10 години...

Решенията в една връзка се взимат обикновенно и от двамата, особено важните.
За какво неуважение и вадене на ченгели въобще говорим. Ако връзката е толкова сериозна, че да се обсъжда имането на дете , то се говори подробно и всичко по темата, а не отгоре отгоре само да си чешем устата. Да не питам какво се е засилил да иска дете от жен,а с която комуникацията куца и дори не могат да си кажат искрено кой какво очаква в тази връзка.

Не знам къде го видяхте това за възрастта на любовника, дали е било нещо изтрито и редактирано, ако действително е над 50 си е… подозрително.

Иначе бих казала, че тя вероятно е била само с автора и има нужда да се наживее и да види какво е да е с други мъже. Виждала съм го безброй пъти. За съжаление в този случай, авторе, няма какво да направиш.

Човече, зарязан си заради друг. Затваряй страницата. Изневярата не е била еднократно, мразя този израз, но е верен- който направи веднъж, ще повтори, ще потрети. По-добре да те боли, месец, два, три, пет и да мине, отколкото да се въртиш в кръг цял живот.

Тигре, или се правиш, че не разбираш или си забила в някаква странна комуникативна посока. Каква комуникация и дълбоки теми, след като момата пее на чужд микрофон? Няма дълбоки теми. Няма деца. Не ще. Хванала е пътя. Толкоз. Ма какво можел да направи, каже или предскаже…ми не заслужава девойката да се мисли в тази посока. Кофи, но факт. Леко ще те поправя. Жената не си е тръгнала от връзката, позапочнала си е втора. С доста по - голям. Не ще деца. Татенце си търси.
Авторе с двама родители ли е живяла? Или си я спасявал?

Обсъждали били дете. Питал я иска ли, тя казала не. Какво да му обсъждат на това? Сериозно питам. То не е сделка, то е усещане. Не си готова за дете, обаче мъжа ти иска да го коментирате. Как ще станеш по - готова ли ще си приказвате?

Хора, които са живели 10 години заедно, би трябвало да имат изградена комуникация и да обсъждат нещата.
Когато имаш сериозна връзки и още повече живееш с някого, не минава номера да кажеш, че не искаш и отсреща да кажат - ми хубу.
Това е несериозно.
Какво може да се обсъжда според теб. Причините. Ако му пука на автора. Него причините не са го интересували.
Просто си е измил ръцете.

Добре де. Живея с мъжа си повече от 10 години и ако сега ме пита искам ли още едно дете, казвам не. Не съм готова, не искам и това е. Няма конкретна причина. Просто не искам. Какво повече от това да се обсъжда? Човешко е да не искаш дете. Няма да отговарям на въпроси защо и т.н Така го усещам.
 Имам приятелки, които не искат деца. Просто не желаят. Няма обективна причина. Не желаят да го обсъждат, но обичат партньора. Едната се чуди как да се измъква от постоянни такива въпроси. Ми не е нормално. Когато едната страна даде сигнал, че няма да има преговори, другата е редно да се съобрази. Да обсъдиш момент, ако и двамата искат е едно. Но единия да не е готов и да го обсъждат е съвсем друго. Не съм готов е по - мекото не.

Вече беше писано това предположение, но аз съм на същото мнение - така както не искала дете, в най-скоро време ми се струва, че не само ще поиска, ами и ще роди.
Живот и здраве да сме още във форума, а и авторът да го разбере, да дойде тук да каже дали така се е случило.

Ще си роди когато усети правилния за нея човек. Това няма как да го обсъдиш, това го усещаш.

Няма значение какви са причините, връзката е приключила. Това не в просто някаква караница, не е емоционална реакция, не е еднократна изневяра. Тя се изнася, за да живее с друг. Да търсим вина, няма смисъл, Авторът трябва да спре да се вайка и да го приеме.

Колкото е човешко да не искаш, толкове е човешко и да иска другата страна.
Но ти явно си човек, който мисли за себе си.
Смяташ ли, че мъжа ти ако искаше силно деца и ти не беше родила, нямаше да ти бие шута?
Защото е в правото си. И не само, че има право да ти го бие, но и не е длъжен да се обяснява. Както ти не си длъжна.
Когато хората не са близки, не се обичат, са такива разговорите. На здравей и здрасти. Не искам и точка. Егоизъм, неуважение, не съм ти длъжен и т.н.

Благодаря за мненията.

За тези близо 10г. сме имали и караници, и сдобрявания и сме минали през доста неща двамата. Както аз така и тя се променихме като характери, но винаги сме споделяли всичко един с друг. Изградихме силно доверие. Не е лиспвала комуникация. Напротив подкрепяли сме взаимно. Преместихме се отдавна в чужбина и като много наши приятели се оправяхме сами. Не са ни липсвали излизания, пътувания или да пък да сме се ограничавали по някакъв начин. Но не сме и прекалявали, напротив всичко е било балансирано. Мислехме за дом, обзавеждане, семейни сбирки с родители, почивки..и то дори до последните седмици, когато тя е имала връзка с друг. Това не разбирам, защо изобщо е планувала тези неща с мен по това време. Имах и огромно доверие.

За брак, годеж сме били на едно мнение и не ни е било приоритет. Може и да съм бъркал тук, не знам. Но не мисля, че това би спряло някого да си тръгне. За деца сме говорили няколко пъти, нито аз нито тя сме били готови..искахме да първо да си ''стъпим на краката'', както се казва. Поне това споделяхме. Наскоро нейни приятелки вече родиха и отново се заговорихме, но това не беше отдавна и вече тя каза, че не е готова, не обича деца и не знае дали някога ще има. Да питах я защо така говори, но вече е било късно.

Да тези три месеца ме е лъгала, криела се е и ме е предала. Не си е подхвърлила телефона, а напротив аз се влязох и намерих скрития разговор. Никога не сме си криели телефоните един от друг. Промяната е от тези три месеца насам. Не казвам, че е ''златотърсачка'' - не знам каква е причината да е с този човек. Не изключвам да е била подведена по някакъв начин също. А може и да има истински чувства. Не знам.

Да намирам вина в себе си и се упреквам за поведението ми в определени моменти. Самокритичен съм и то доста на моменти. Да бил съм зает с работата си, понякога не съм се съгласавал с нея или не сме отишли някъде. Но и при нея е било така на моменти. Перфектни отношения няма. За толкова години сме се научили да се подкрепяме и разбираме. И все пак можеше да седнем и да говорим пък след това да взимаме решения. Затова се измъчвам, защото не сподели.

Обичам я много и не спирам да мисля за нея. Готов съм да и простя. Да тя каза, че дори да опитаме отново, най-вероятно пак ще се стигне до този момент, защото знае какво е направила. Но все пак имам надежда.

Откакто се разделихме не съм я търсил. Нито тя мен. Само питала приятели как съм, защото се притеснява.
Бих искал да си я върна, но не знам как да постъпя.

Т.е. смяташ, че някой може да подведе 30-годишна жена да изневерява?
И не само това. Уж си на 40, а разсъждаваш като на 15. Явно жената е пораснала и е намерила зрял (даже презрял) мъж за баланс.

Пее последните 3 месеца. Преди това 10 години е слушала стари хитове на автора. Защо се правиш, че не разбираш? Много хубаво ти го каза тигъра - авторът питал, брои му се за интерес, ама оная отказала - ми да не е отказвала, тя си е виновна, няма начин да е виновен авторът.

Одеве питах, ама почти никоя не благоволи да ми отговори дали неготовите жени в дълги връзки в крайна сметка са родили от дългогодишния си партньор.

А автора, като го гледам как пише, ми иде да му обърша два. На 38 трябва да се държи мъжки, той хленчи като второкласник. Точно като от вица, че мъжът никога не знае какво е направил. Как ще знае, като вятър го вее на бял кон?

А имането на деца се изговаря малко по-подробно. Кога, как. Не сме маймуни да се изтаковаме и айде бебчи, ау, какво щастие.

Снощи нямах никакво време да пиша – и сега нямам, де – ама ще отговоря с едно изречение, щом питаш за втори път.
Мислих, че се подразбира, че дългите връзки, за които писах, са завършили с брак и/или деца. Нали именно за това говорехме? Ако не беше така, нямаше да ги давам като пример.
Освен това, забелязах, че в хода на дискусията поне 3-4 дами се включихме и обяснихме, че сме станали готови за по-сериозни крачки чак няколко години след началото на любовните отношения. Аз поне – не опозная ли един човек в дълбочина – не бих тръгнала да се венчавам за него или да му раждам деца. Това е, нещата са простички, не разбирам защо трябва зорлем да си ги усложняваме.

BrokenSoul, изглеждаш свестен човек. Не търси вина. Не търси и прошка. Просто я остави да си отиде.
Наранен си, тежи ти. Главата ти е пълна с въпроси и е нормално да се чувстваш слаб, предаден и сам. Ще мине. В крайна сметка договор за вечна любов няма. Аз мисля, че имаш право да хленчиш толкова, колкото ти е нужно да си излекуваш душата. Да си долу, колкото време ти е нужно, за да се изправиш. Просто не ти е нужна точно тя, за да направиш последното. Излъгала те е брутално. Това не можеш да го направиш на човек, който обичаш. Просто не можеш. Това го правиш когато не ти пука вече и не ти стига смелост, за да приключиш, преди да започнеш да лъжеш.

Защо си мислите, че мъжете не ги боли? Че и да нямат право да хленчят? Само с мъже съм си расла. Единсвено женско съм в семейството. Плачат. Боли ги. Хленчат. Падат. Всеки съм виждала как страда поне веднъж за жена. Как е плакал за детето си. Как го е било страх. Плачат, крият се и се изправят по - трудно от нас.

Елора, когато хората се обичат се чуват една дума. И да, прав му път на мъжа ми, ако вижданията ни за бъдещето са различни. Очевидно не са за сега. След време какво ще стане…каквото стане.

Нарциса, имането на деца се говори и се обсъжда когата двама са решили, че ще станат родители заедно. Те в себе си знаят, че това е майката/бащата и другото е въпрос на време.  Не преди това. Ако единия има съмнения това няма как да го говориш и да очакваш нещо хубаво после. Можеш да си с един човек и да знаеш, че той ще е бащата, но не е сега момента. Можеш и да не си сигурна, че той ще е бащата. Първото може да се обсъди, второто не.