Благодаря на Барисеа за превода и на Мариана за съдействието.
- Публикувана: 15 апр. 2022, 09:51 ч.
- Последно мнение: 3 юни 2022, 16:07 ч.
Енгин Акюрек. Нови и стари проекти – Тема 419
https://www.instagram.com/p/CdlFjAjIHPx/
Ето какво написа преди малко в инстаграм профила си писателят Хакан Евренсел, по чито роман е създаден филма "Лек път":
Благодаря на всички, които помогнаха да превърна моя роман и сценарий #YolunAçıkOlsun във филм #Godspeed! Той се опитва да обясни как една от най-смъртоносните терористични организации в света е разрушила живота на стотици хиляди хора.
23 май 2022 г. на адрес: www.netflix.com/at-en/title/81346062
Момичета, ето превод от Barisea на интервюто с Енгин взето от Хакан Гендже.
С благодарност.
В МЕН ИМА ЕДНО МАЛКО МОМЧЕ – ПАЛАВНИК И МЕЧТАТЕЛ
Интервю на Енгин Акюрек за в. „Хюриет“, 15 май 2022
Не само Турция, целият свят обича и цени актьорската му игра. Социалните мрежи следят всяка негова стъпка и въпреки това за него се знае малко. „Аз съм нормален жив човек. Имам и личен живот, и публичен“ – каза Енгин Акюрек, когато се срещнахме да си говорим за неговия живот, актьорска игра и любов. Той каза още: „Актьорството ме направи по-разбиращ. Помогна ми да опозная живота, хората и самия себе си. Подобри себепознанието ми.“
След дълги опити най-сетне се срещам с Енгин Акюрек. Кара ме да се чувствам така, сякаш след много години съм срещнал приятел, когото обичам. Весел, в добро настроение. Макар че, той по принцип се усмихва постоянно. „Предпочитам да се фокусирам върху щастливите, позитивни неща в живота“ – казва. Той е от актьорите, които въпреки огромната слава, е оставил егото си в гардероба. Обича да е в движение – да чете, да пише, да играе. Наливаме си по кафе и започваме дълъг разговор, в който обсъждаме всичко това.
--------------------------
* Не даваш много интервюта, не си по медиите. Сякаш живееш в кафез. А в същото време си толкова популярен, социалните мрежи следят всяка твоя стъпка. Къде е тайната?
- Не знам да има някаква тайна. Всъщност, аз постоянно съм в живота. Знам, че медиите са част от професията ми и присъствам в тях колкото сметна за необходимо. Онези, които ме познават, които работят с мен, знаят – аз съм нормален жив човек. Имам и личен живот, и обществен.
* Кажи какво правиш извън работата...
- Нямам някаква специална рутина. Когато не снимам, обичам енергията на самотата, защото докато работя, съм в претоварена, пренаселена среда. Харесва ми да прекарвам време сам със себе си, знам, че то е много ценно. Едно от любимите ми занимания е гмуркането – отдавам му се винаги, когато имам време. Обичам да съм и с близки приятели, да си бъбрим.
* Житейското ми мото е „Нека е за добро“. Сякаш покрива всичко, прави ме щастлив.
Плача разбира се...
* Като се усмихваш, изглеждаш много мил; като гледаш лошо, приличаш на мачо; понякога си отчужден, понякога топъл и близък. Как би се описал сам?
- Ти не описваш мен, а героите, които съм играл. Доколко приличам на тях и доколко не приличам, не знам, но знам едно – като цяло, аз съм щастлив човек. Предпочитам да се фокусирам върху щастливите, позитивни неща в живота.
* Емоционален ли си? Кога за последен път плака, например?
- Макар да изглеждам рационален, в мен има и емоционална страна. Плача, разбира се. За последен път плаках на финала на последния ми сериал. Този проект и този герой бяха много специални за мен. Преживях доста емоционални моменти в последния снимачен ден.
* Навърши 40 години. Какво е вътрешното усещане?
- 30-те ми години минаха в усилена работа, но и прекрасно. Надявам се и 40-те ми да са ползотворни. Сякаш всичко си идва на мястото. Започвам да правя разлика между проблемите, които не мога да реша, и тези, които мога лесно да реша. Чувствам, че навлизам в житейски период, през който още повече ще се наслаждавам на живота и на работата си.
* Вече 18 години си в този бизнес. Кое е най-важното в актьорския занаят?
- Няма някаква обща, единна формула... Но разбира се, всичко тръгва от историята. Ако историята е слаба, ако материалът е лош... също като при храната – имате хубава кухня, добър готвач, красив декор, всичко необходимо да сготвите добра храна, но ако продуктите са лоши, нищо не излиза.
* Всичките ти проекти са хитови. Получаваш много сценарии. Как избираш правилната история?
- Усет. Имам си екип, имам мениджър, вземам предвид и тяхното мнение. Един проект, особено телевизионен, може да продължи две години; мога ли да бъда този герой толкова време? Мога ли да го нося и в социалния си живот? И за това мисля. Защото героят ми може да прави отрицателни неща. Тогава не бива той да ми влияе, въпреки че се налага да го нося в себе си, да измина пътешествието заедно с него.
Не използвам дълги изречения
* Случва ли се героите, които играеш, да те хванат в капан? Получаваш ли някаква психологическа помощ?
- Никога не ми се е налагало да ходя на психолог. Не гледам на актьорството от този ъгъл. Мисля, че това е професия, която може да се упражнява от напълно нормални здравомислещи хора. Докато играеш, се превръщаш в друг човек, вярно е. Гледам на героите като на изречения, които трябва да пренеса някъде с помощта на актьорската си игра.
* Имаш ли свои сценарии?
- Имам истории. В този смисъл оживотворяването им е една от моите мечти. Писането на сценарий е друга математика. Нямам амбиция аз да бъда единственият, който ще го напише. Мога да пиша и заедно с други сценаристи.
* Кое те вдъхновява, за да напишеш история?
- Улиците, животът, котка на пътя, детството ми... Всичко, което ме докосне. Аз си пиша по моему. Не използвам дълги изречения, обичам да описвам чувствата, които вълнуват мен.
* Близкият Изток, Чили, Аржентина, Перу... популярен си в много страни. Къде се срещаш с хората?
- Всъщност, аз си живея в Истанбул. Хората, които ме гледат там, идват тук и се срещаме. Организират благотворителни кампании за рождения ми ден. Провеждат социални проекти. Винаги поддържам някаква връзка с тях. Те ме карат да се чувствам добре.
* Каква е причината за интереса към турските сериали в чужбина, според теб?
- Трябва да се проведе подробно проучване, за да разберем и ние най-сетне. Но според мен, историите, които разказваме, са универсални. Звучат интересно, автентично и са различни. Важен е и начинът, по който изразяваме чувствата си, и той явно се харесва.
Да, в мир със себе си съм, Хакан
* Тази седмица тръгва новата ти реклама... Каква е?
- Това е втората ми година с Шел. В първия сезон заснехме искрена кампания с хубави послания. Искахме да кажем нещо, подчертахме общите си ценности – работа за жените, условия за инвалидите. Във втори сезон заснехме филм за 99-годишнината на марката, която е „набор“ и на нашата република.
* Ще излезе сериал, създаден по твоя история. За какво е?
- Да, „Бягство“ е история, която започва, когато един военен кореспондент преминава границата и е заловен. История за войната и за това как да останем хора в нея.
* Би ли искал да бъдеш журналист?
- Винаги ми е било любопитно. Особено са ме интригували военните кореспонденти.
* Ако си журналист и правиш репортаж за Енгин Акюрек... какво би го попитал?
- Бих му задал хубав въпрос, на който да не може да отговори. (смее се) Направо ме накара да се почувствам като на кушетка на психиатър. Първо щях да си направя едно проучване на себе си. Но преди всичко бих се попитал: „В мир със себе си ли си?“
* Тогава да те попитам – в мир със себе си ли си, Енгин?
- Да, в мир със себе си съм, Хакан.
Гледам се, за да се карам на себе си
* Успяваш да накараш публиката да повярва на всеки герой, в който се превъплъщаваш. Имаш ли метод за това?
- Пътят на всеки герой и усилията, които влагам в него, зависят от ролята. Ако той е много специфичен, наблюдаването на неща свързани с него може да помогне. Но не е възможно да видиш и научиш всичко. Тук идва на помощ невидимото лице на професията. Въображението, емпатията, емоциите... мисля, че те са по-важни. 80 процента от актьорската професия са детството, опитът, чувствата, които си натрупал. Точно те правят различен всеки герой, който играя.
* Гледаш ли се?
- Да, но се гледам, за да се карам на себе си. Понякога не се харесвам, казвам си „трябваше да го направя еди-как си“. Нещо като отчет. Не е лесно да се гледаш и слушаш, и да се виждаш като някой друг.
* Ако ти отнемат актьрството, какво ще остане?
- Знам само, че актьорството ме е обогатило. Това мога да кажа.
* Как те обогати?
- Направи ме по-разбиращ. Помогна ми да опозная живота, хората и себе си. Подобри себепознанието ми. Винаги съм усещал колко полезно е всяко пътуване с нов герой, което предприемам, когато го обикна. Да, актьорството е труден занаят, но винаги съм усещал повече положителните му страни.
* Кой е най-важният урок, на който те научи професията ти?
- В повечето роли, които съм играл, можех да правя неща, които никога не бих направил в нормалния живот. Не, че оправдавах героя си, но го разбирах. Защото ми показваше някаква друга страна на живота. Така се отървах от предразсъдъците си, станах по-разбиращ или поне се старая да съм такъв.
* Много имена, които сме гледали на екрана, сега ги виждаме на театрална сцена. Би ли се занимавал с театър?
- Да, знам, че това ще се отрази много добре на мен и на играта ми. Но аз обичам да правя нещата както трябва. Ако ги правя половинчато, ставам неспокоен и нервен.
Аз съм в здравословни отношения с егото си
* Известният световен моден сайт „Be Global Fashion Network“ те избра за най-стилния и красив мъж в света...
- Леле!
* Какво е усещането да разбереш, че си толкова красив?
- Приятно е, разбира се. Но не го вземам на сериозно и не очаквам да ми викат „Ооо!“
* Егото ти голямо ли е?
- Аз съм в здравословни отношения с егото си. То понякога се опитва да прелее, но засега успявам да го удържам. В основата на нашата професия е да накараш хората да те харесват. Но е много важно егото да се дозира и мисля, че се справям добре.
* Даваш много малко интервюта. Изглеждаш перфектно. Какви недостатъци имаш?
- Обичам да правя само едно нещо и да се концентрирам само върху едно. Не знам дали е недостатък, но ме изтощава. Освен това, съм нерешителен. Може да е от зодията ми Везни, не знам.
* Какво е житейското ти мото?
- Обичам да казвам „Нека е за добро“. Този израз покрива всичко, прави ме щастлив.
* В разказите си говориш за детето в себе си. Има ли го наистина?
- Да, вътре в мен има малко момче. Понякога не се показва, но знам, че е там. Момче, което обича да играе, което не пораства, което е палавник и мечтател... Винаги е някъде в мен.
* Ако днес срещнеш 20-годишния Енгин, какво би му казал?
- Спокойно, всичко ще е наред... Давай напред по пътя, който си избрал.
Ако не бях актьор, нямаше да ползвам социални мрежи
* Ти стоеше далеч от социалните мрежи, а феновете ти много искаха да те видят там. Най-накрая, миналата година отвори акаунт в Инстаграм. Кое те накара да го направиш?
- Всъщност, обмислях го пет години. Все се чудех да си отворя ли акаунт или не.
* Пет години? Дали да си отвориш акаунт или не? Защо мисли толкова много?
- В нормалния живот аз не се снимам. Ако ми отворите телефона, ще видите, че има много малко снимки с мен. Е, нямам и желание да ги споделям с много хора. Но след пет години си казах: „Вече ще взема да си направя акаунт.“ Защото това е подходяща среда да обявиш нещо и да споделиш информация от първа ръка. Затова взех професионално решение да вляза в социалните мрежи.
* Какъв потребител си?
- Мисля, че сега прохождам.
* Знаеш ли как да последваш някого?
- Хубава работа! Гледам началната страница, където пише „последвай“.
* Да кажем, че последваш някого по погрешка. Ще го оставиш ли така или панически ще отмениш последването?
- Вече ми се случи. Веднага отмених последването.
* Колко важни са за теб социалните мрежи?
- Да ти кажа честно, ако не бях актьор, изобщо нямаше да ги ползвам. Не, че имам проблем да споделя нещо. Просто гледам на тях като на част от работата си.
* От твоите публикации познаваме котето Феяз. Как е то?
- Феяз беше коте, за което се грижих временно в Бодрум. Там го осинових. Но отпреди имам котка на име Сефа. Тя е вече на 10 години, много зряла. Между двамата има голяма разлика във възрастта. Трудно беше да заживеят заедно.
Моята настолна книга е „Дон Кихот“
* Четеш много...
- Да, обичам да чета. Отразява ми се добре. Още от дете, каквото и да чета, ме кара да се чувствам все едно не съм в този свят.
* Как придоби този навик?
- Аз съм дете на държавен служител. А в домовете на държавните служители винаги има библиотека, дори малка. Връщаш се вкъщи и определено време четеш. Освен това, по мое време в Анкара имаше библиотечна култура. Тогава нямаше толкова много книжарници. Отивах в библиотеката, четях, връщах и вземах друга книга.
* Една твоя снимка с книгата на Пол Остър „Човек на тъмно“ я направи най-купуваната книга в Аржентина...
- Това вече не знам дали е вярно. Разбрах, че книгата е бестселър там, но Пол Остър не ми е пратил никакъв процент. (смее се)
* Какво прочете последно?
- „Нощен влак за Лисабон“.
* Коя е книгата, към която се връщаш постоянно?
- „Дон Кихот“.
* Някога бил ли си се с вярътни мелници?
- Може би вътре в душата си.
Когато си влюбен, сякаш душата и тялото се сливат
* Много пъти на екрана си играл силно влюбен мъж. Реши ли проблема с любовта?
- Къде ти! Има ли такова решение? Ако има, покажи ми го.
*Какъв е смисълът на любовта за теб?
- За мен любовта е търсене. Да я намериш, да я почувстваш, да се чудиш с кого ще бъдеш – това е невероятно, много силно чувство, което те свързва с живота. Отхвърлиш ли любовта, нещо ярко почва да избледнява.
*Какъв си, когато си влюбен?
- Всичко около мен оживява. Цветове, звуци, миризми... Когато си влюбен, сякаш душата и тялото се сливат. А когато любовта свърши, това усещане постепенно изчезва.
* Има ли любов в живота ти, която те кара да се чувстваш така?
- В момента не.
* Имаш толкова много фенки, а никога не сме те виждали с любима. Не знаем какъв е твоят тип. Каква жена може да открадне сърцето ти?
- Не мога да я опиша. Като стане, ще бъда неин пленник. Сърце е това, не знаеш за кого ще забие.
Усещах, че след 10 години ще съм направил добри неща като актьор
* Завършил си история във Факултета по езици, история и география на университета в Анкара. Тогава актьорството влизаше ли в плановете ти?
- Играех дребни роли като аматьор в общински театри. Посещавах курсове. Но не мечтаех да стана професионалист.
* В кой момент си каза, че актьорството ще бъде твоя професия?
- След като дойдох в Истанбул и започнах да печеля пари, разбрах, че мога да се справя с тази професия. Освен това, мисля, че ми повлия и това, че съм от Анкара, дете на държавен служител. Не мога веднага да кажа: „Готово, ще се справя“. Обичам да обмислям повече, преди да взема решение.
* Мечтал ли си да станеш това, което си сега?
- Не точно, но усещах, че ще продължа в тази професия. Че след 10 години ще съм направил добри неща като актьор.
https://twitter.com/Bangtan51529805/status/1525904964769521672
Снимката е така и е от днес.
Фенката го е срещнала близо до книжарница и пише: От днес Енгин Акюрек. Излязох изключително зле, ръцете и краката ми трепереха от вълнение или нещо подобно. Не можех да говоря. Дори не помня всичко добре, нямаше да повярвам, че го срещнах, ако не беше тази снимка. Много интересно, успях само да кажа, че сме развълнувани за #Kaçış.
Повтарям за късмет.
Ами нещо ни разглезиха.
Допълвам се, снимката ни е пуснал Енгин в инстаграм профила си - да лайкваме:
https://www.instagram.com/p/CdnijGtoG6b/
