Енгин Акюрек. Нови и стари проекти – Тема 419

  • 29 558
  • 737
  •   1
Отговори
# 60 19 апр. 2022, 22:46 ч.
  • Пловдив
  • Мнения: 36 601










Източник: Engin Akyürek - República Dominicana: https://www.facebook.com/EnginAkyurekRD/posts/3173790922938409

Вече знаем коя е тази дама.

María Gertrudys Milesy и аз говорихме за пътуването й до Турция и желанието й да достави книгата си „Преминаване на пространството на медиацията през изкуството“, вдъхновена от Енгин Акюрек, на Истанбулската университетска библиотека и #Darrusfasaka. Днес това е реалност, мечтите й се сбъднаха и тя успя да види Енгин Акюрек, която според мен му е дала екземпляр от книгата си.
Благодаря ви много за снимките и за доверието, нека пътуването ви продължава да бъде благословено.

# 61 19 апр. 2022, 22:52 ч.
  • Мнения: 25 165
Цитат на: mariana51 в вт, 19 апр 2022, 22:46










Източник: Engin Akyürek - República Dominicana: https://www.facebook.com/EnginAkyurekRD/posts/3173790922938409

Вече знаем коя е тази дама.

María Gertrudys Milesy и аз говорихме за пътуването й до Турция и желанието й да достави книгата си „Преминаване на пространството на медиацията през изкуството“, вдъхновена от Енгин Акюрек, на Истанбулската университетска библиотека и #Darrusfasaka. Днес това е реалност, мечтите й се сбъднаха и тя успя да види Енгин Акюрек, която според мен му е дала екземпляр от книгата си.
Благодаря ви много за снимките и за доверието, нека пътуването ви продължава да бъде благословено.

Още една супер хубава новина.  Всичко е прекрасно.
Лека и спокойна.

# 62 20 апр. 2022, 05:39 ч.
  • Пловдив
  • Мнения: 36 601


Добро утро в ден сряда, успешна да е и нека я посрещнем с усмивка.

# 63 20 апр. 2022, 06:30 ч.
  • Мнения: 2 428
Добро утро!
Усмивката краси човек,а нашето момче направо сияе!

Спорен ден на всички!Нека ни е топло в душите, въпреки че при нас вън е 0°С

# 64 20 апр. 2022, 07:04 ч.
  • Мнения: 25 165


Добро утро момичета Two Hearts
Пролет е, въпреки ниските, зимни температури навън. Птичките пеят, гората зеленее, снегът се стопи.
Хубав и успешен ден сряда!

# 65 20 апр. 2022, 08:39 ч.
  • Мнения: 4 283
ДОБРО УТРО! 💖
Днес е Велика сряда.
Ден на предателството и Преклонение. Ден на избори... Хубавото е, че всичко което правим се връща.
Бъдете здрави и щастливи, въпреки лошото време.
 💐🌸🌿

# 66 20 апр. 2022, 11:08 ч.
  • Пловдив
  • Мнения: 36 601


Докато чакаме, ще се радваме на хубави колажи.

# 67 20 апр. 2022, 12:11 ч.
  • Мнения: 2 428

Да си вземем чадърите, че при нас заваля дъжд!Да се чуди човек пролет ли идва...

# 68 20 апр. 2022, 14:46 ч.
  • Пловдив
  • Мнения: 36 601


И така се започна...

# 69 20 апр. 2022, 14:58 ч.
  • Мнения: 3 246
Здравейте момичета

Днес в ден сряда бъдте здрави, за да осъществие мечите си.



Голяма хармония има между тях, те и затова направиха хубав филм.

Лек ден момичета. Продължаваме с чакането....

Последна редакция: ср, 20 апр 2022, 15:12 от mari52

# 70 20 апр. 2022, 16:24 ч.
  • Мнения: 25 165
Днес цял ден на работа, нощес продължавам също.
Обаче следя какво става и в темата.

# 71 20 апр. 2022, 18:52 ч.
  • Пловдив
  • Мнения: 36 601


Момичета, ето и историята разказана ни от Енгин в бр.43 на списание Kafasına göre.
Превод Barisea, с благодарност!!!

МНОГО МИ ЛИПСВАШЕ
Seni Çok Özledim

Kafasına Göre, 43


Някои хора правят разни неща само в мечтите си. Всичко, което не може да стане, не могат да постигнат, не могат да обикнат, крият зад завесата на мечтите. Понякога намират начин да бъдат щастливи, а понякога се примиряват, зарязват тялото в реалността, без да им пука какво ще стане с него, накъде ще отвее вятърът, и скриват в мечтите само душата си.

Али Исхан облегна едрото си тяло на автобусната спирка, затвори очи и потъна в мечти. Които го познават, знаеха – всеки път, когато намери къде да приюти големите си размери, с необичайна за такова тяло нежност затваря очи, потапя се в мечти и почва да разговаря със себе си. По принцип е известен като избухлив и свадлив човек с мръсен език, но с когото и да разговаря в мечтите си, накъдето и да се запъти, пъплещите по дебелите му бузи думи са като захарен памук. Али Исхан е някъде към трийсетте. Със страховития си външен вид и внушителните си размери работи като охрана в прочутите павилиони на Анкара. Обича ли работата си, доволен ли е от нея – отдавна не питам такива неща. Сякаш му бяха дали време и той се опитваше да го запълни. Стремежите и мечтите си беше изгубил още в съвсем крехка възраст и не успя да ги замести с нищо; отдръпна се от хората и от себе си...

Али Исхан облегна едрото си тяло на автобусната спирка, затвори очи и потъна в мечти. Денят тъкмо се раждаше. Улица Чанкъръ беше пуста като нощна сянка, ако не броим прибиращите се от предната вечер компании и вдигащите кепенците търговци. До пристигането на автобуса за Мамак оставаха двайсет минути. Али Исхан затвори очи и завърза разговор със себе си. Продавачът на гевреци, който отваряше сергията, познаваше нрава му, знаеше как може да разхвърля насам-натам всяка пияна компания и понечи да се скрие.

До идването на автобуса оставаха пет минути. Някъде вътре в Али зазвъня будилник и той отвори очи. Прозя се, стана на крака и изпъна огромното си тяло, сякаш да се погрижи за дневната светлина, течащия поток и продавача на гевреци, отварящ сергията. Искаше да се прибере и да спи до залез слънце. Където и да поставеше запетая в съня си, винаги можеше да го продължи оттам, откъдето бе спрял, докато не стигне до точката, без да вдига глава от възглавницата.

Със слънцето зад себе си автобусът за Мамак навлезе в улица Чанкъръ. Али Исхан се прозя, протегна се, изтръска нощната умора и седна в автобуса. Моментално се приземи до прозореца и облегна глава на стъклото. В неговия график имаше точен час за прибиране. Автобусът затвори врати и Али почти беше спуснал клепачи, когато един възрастен човек на спирката падна на земята. Али Исхан отлепи глава от стъклото и погледна лежащия на земята мъж. Човешкият поток, чакащите отляво и отдясно хора не го виждаха. А онези, които го забелязваха с крайчеца на окото си, бързаха да отклонят поглед и да се отдалечат, оставяйки го да лежи. Като видя, че никой не помага на човека, Али Исхан прибави ниския тембър на гласа си към спокойствието на утрото:
- Отвори вратата, един човек падна!

Смяташе да се прибере и да се наспи добре. Сякаш не му стигаше, че е работил цяла нощ, ами сега трябваше да се занимава с линейки и болници. Всичко това мина през ума му за един миг, щом вратата на автобуса се отвори, и му се прииска да стане един от онези, които не бяха видели стареца, или не искаха да го видят. Искаше му се да поразмишлява доколко е правилно да живееш удобно и да не виждаш, да не ставаш свидетел, но щом направи първото движение да помогне на стареца, този въпрос остана да си виси в автобуса просто като някакъв въпрос. Повдигна лежащия човек, обгърна лицето му с длани и се досети, че е получил инфаркт.

Никой не спря, никой не попита какво става; всички обръщаха глави и се отдалечаваха, сякаш са тръгнали да спасяват света. Али Исхан видя, че никой не помага и се засрами от останалия да виси в автобуса въпрос. Трябва да е точно обратното – когато е подложен на изпитание и стане свидетел на нещо такова, човек трябва да стане по-човечен. Веднага си извади телефона и повика бърза помощ. За щастие, на улица Чанкъръ недалеч оттук имаше болница. Не минаха пет минути и пристигна линейка. Съвестта е като скрит в сърцето светилник. Няма как да знаеш кога ще се запали и кога ще изгасне, но веднъж запален, става водач на човека за всичко.

Али Исхан се озова в линейката на път за болницата. Изпълняваше човешкия си дълг – да закара стареца в болница. Можеше да се върне вкъщи, да си почине, да смъкне от себе си умората на нощта. Човещината също има граници; и той имаше човешки нужди. Да, но както вече казах, ако светилникът в човек се запали, направлява пътешествието му докато изгори. Али Исхан седна на пейка пред входа на болницата и зачака новини за възрастния човек. Първо полицаите му зададоха няколко въпроса, като опитаха да установят колко близки роднини са, след това един болничен служител му даде да подпише някакви документи за хоспитализация. Али Исхан определи роднинството им като „човешко отношение“. Вкараха стареца в реанимация. Али Исхан прекара в болницата много часове, но така и никой не дойде, никой не познаваше човека, никой не се интересуваше от него.

До края на деня Али Исхан така и не успя да се прибере вкъщи и трябваше да отиде отново в павилиона. Докато работеше недоспал и уморен, мислеше за стария човек. Не остави номера си в болницата. На разсъмване ще седне в автобуса, ще се прибере вкъщи и сънят ще го приеме в обятията си... това беше единственото му желание.

Съмна се. Той седеше на спирката в същите дрехи и чакаше автобуса. Но този път не спеше. По-точно, не искаше да спи. В дъха си усещаше тревожно чувство, което не бе в състояние да опише. Изпитваше нужда да преглътне, все едно е близнал ръждиво желязо. „Като дойде автобусът за Мамак, се качвам и изчезвам“ – си повтаряше. Но този път автобусът дойде с тъмни облаци зад себе си.

Али Исхан прочисти задушливия вкус в устата си с леко прокашляне, въздъхна и се отправи към болницата с бързи крачки. Опитите да получи сведения за човека му отнеха толкова време, че едва се сдържа да не стане груб. За щастие, старецът беше изведен от реанимация и настанен в обикновена стая. Али Исхан се поинтересува дали някой го е посетил. Ако е имало такъв, веднага хваща такси и се прибира вкъщи. Момичето в приемната не искаше да му даде информация, но Али Исхан така настояваше, че накрая тя започна да трака нервно по клавиатурата:
- Звънели сме на номера открит в джоба му, но никой не е проявил интерес. Няма мобилен телефон, в системата го виждам просто като пенсионер от социалната система Бакур.

Али Исхан отпусна не спалото си две денонощия тяло на пластмасовия стол до момичето зад рецепцията. В устата му се появи същият вкус. Научи номера на стаята. Може би, след всички тези събития едно посещение с пожелание за бързо оздравяване ще загаси огъня в него. Отиде до стая 407, почука тихичко и влезе. В стаята имаше четири легла. Всичките заети. В креслата дремеха роднини на другите болни. Али Исхан седна на празния стол до леглото на стареца – очите му отворени, гледа в тавана и диша тихичко. Искаше да му пожелае скорошно оздравяване с две изречения и да си тръгне, за да не го безпокои повече. Но старецът усети присъствието му, дълбокото му дишане и обърна глава. Али още не бе успял да състави двете изречения за бързото оздравяване, когато възрастният човек каза с очи, пълни със сълзи:
- Кемал, синко, значи дойде. Много ми липсваше. Много. Прости ли ми, Кемал?

Старецът държеше ръката на Али Исхан, плачеше и го молеше за прошка. Изумен, Али Исхан не успя да съчини и едно изречение. Само дишаше дълбоко. Плачът на стареца разбуди дремещите роднини и дори току-що докараните от реанимация все още упоени тела. Чули плача и в коридора, разни любопитни запротягаха вратове през вратата. А старецът продължаваше да плаче и да нарежда:
- Прости ми, синко, прости ми. Много ми липсваше.

Али Исхан замръзна на стола в пълно неведение какво да направи и какво да каже. В погледите на наблюдателите се четеше едно: „Кажи, че му прощаваш бе, братле. Не карай стария човек да плаче.“ Фразата направо се носеше из стаята. Али хвана ръката на стареца, подобна на парче изсъхнала земя:
- Прощавам ти, не плачи...

Пое дълбоко въздух, хукна по стълбите и изскочи на улицата. Беше му трудно да контролира дишането си. Седна на дървената пейка и опита да се успокои. В устата му отново се появи същият омразен вкус. Извади телефона и звънна на запаметен номер. Телефонът беше до ухото, а дишането – в сърцето му. След дълго-дълго звънене чу едно „ало“ и изведнъж изпусна всичко, което стискаше в себе си, свлече се в двора на болницата и зарида на висок глас:
- Татко, аз съм, Али Исхан. Прости ми татко, много ми липсваш.

# 72 20 апр. 2022, 20:00 ч.
  • Мнения: 25 165
Благодаря за превода Two Hearts
Flowers Hibiscus

# 73 20 апр. 2022, 20:38 ч.
  • Мнения: 2 428
Цитат на: mariana51 в ср, 20 апр 2022, 18:52


Момичета, ето и историята разказана ни от Енгин в бр.43 на списание Kafasına göre.
Превод Barisea, с благодарност!!!

МНОГО МИ ЛИПСВАШЕ
Seni Çok Özledim

Kafasına Göre, 43


Някои хора правят разни неща само в мечтите си. Всичко, което не може да стане, не могат да постигнат, не могат да обикнат, крият зад завесата на мечтите. Понякога намират начин да бъдат щастливи, а понякога се примиряват, зарязват тялото в реалността, без да им пука какво ще стане с него, накъде ще отвее вятърът, и скриват в мечтите само душата си.

Али Исхан облегна едрото си тяло на автобусната спирка, затвори очи и потъна в мечти. Които го познават, знаеха – всеки път, когато намери къде да приюти големите си размери, с необичайна за такова тяло нежност затваря очи, потапя се в мечти и почва да разговаря със себе си. По принцип е известен като избухлив и свадлив човек с мръсен език, но с когото и да разговаря в мечтите си, накъдето и да се запъти, пъплещите по дебелите му бузи думи са като захарен памук. Али Исхан е някъде към трийсетте. Със страховития си външен вид и внушителните си размери работи като охрана в прочутите павилиони на Анкара. Обича ли работата си, доволен ли е от нея – отдавна не питам такива неща. Сякаш му бяха дали време и той се опитваше да го запълни. Стремежите и мечтите си беше изгубил още в съвсем крехка възраст и не успя да ги замести с нищо; отдръпна се от хората и от себе си...

Али Исхан облегна едрото си тяло на автобусната спирка, затвори очи и потъна в мечти. Денят тъкмо се раждаше. Улица Чанкъръ беше пуста като нощна сянка, ако не броим прибиращите се от предната вечер компании и вдигащите кепенците търговци. До пристигането на автобуса за Мамак оставаха двайсет минути. Али Исхан затвори очи и завърза разговор със себе си. Продавачът на гевреци, който отваряше сергията, познаваше нрава му, знаеше как може да разхвърля насам-натам всяка пияна компания и понечи да се скрие.

До идването на автобуса оставаха пет минути. Някъде вътре в Али зазвъня будилник и той отвори очи. Прозя се, стана на крака и изпъна огромното си тяло, сякаш да се погрижи за дневната светлина, течащия поток и продавача на гевреци, отварящ сергията. Искаше да се прибере и да спи до залез слънце. Където и да поставеше запетая в съня си, винаги можеше да го продължи оттам, откъдето бе спрял, докато не стигне до точката, без да вдига глава от възглавницата.

Със слънцето зад себе си автобусът за Мамак навлезе в улица Чанкъръ. Али Исхан се прозя, протегна се, изтръска нощната умора и седна в автобуса. Моментално се приземи до прозореца и облегна глава на стъклото. В неговия график имаше точен час за прибиране. Автобусът затвори врати и Али почти беше спуснал клепачи, когато един възрастен човек на спирката падна на земята. Али Исхан отлепи глава от стъклото и погледна лежащия на земята мъж. Човешкият поток, чакащите отляво и отдясно хора не го виждаха. А онези, които го забелязваха с крайчеца на окото си, бързаха да отклонят поглед и да се отдалечат, оставяйки го да лежи. Като видя, че никой не помага на човека, Али Исхан прибави ниския тембър на гласа си към спокойствието на утрото:
- Отвори вратата, един човек падна!

Смяташе да се прибере и да се наспи добре. Сякаш не му стигаше, че е работил цяла нощ, ами сега трябваше да се занимава с линейки и болници. Всичко това мина през ума му за един миг, щом вратата на автобуса се отвори, и му се прииска да стане един от онези, които не бяха видели стареца, или не искаха да го видят. Искаше му се да поразмишлява доколко е правилно да живееш удобно и да не виждаш, да не ставаш свидетел, но щом направи първото движение да помогне на стареца, този въпрос остана да си виси в автобуса просто като някакъв въпрос. Повдигна лежащия човек, обгърна лицето му с длани и се досети, че е получил инфаркт.

Никой не спря, никой не попита какво става; всички обръщаха глави и се отдалечаваха, сякаш са тръгнали да спасяват света. Али Исхан видя, че никой не помага и се засрами от останалия да виси в автобуса въпрос. Трябва да е точно обратното – когато е подложен на изпитание и стане свидетел на нещо такова, човек трябва да стане по-човечен. Веднага си извади телефона и повика бърза помощ. За щастие, на улица Чанкъръ недалеч оттук имаше болница. Не минаха пет минути и пристигна линейка. Съвестта е като скрит в сърцето светилник. Няма как да знаеш кога ще се запали и кога ще изгасне, но веднъж запален, става водач на човека за всичко.

Али Исхан се озова в линейката на път за болницата. Изпълняваше човешкия си дълг – да закара стареца в болница. Можеше да се върне вкъщи, да си почине, да смъкне от себе си умората на нощта. Човещината също има граници; и той имаше човешки нужди. Да, но както вече казах, ако светилникът в човек се запали, направлява пътешествието му докато изгори. Али Исхан седна на пейка пред входа на болницата и зачака новини за възрастния човек. Първо полицаите му зададоха няколко въпроса, като опитаха да установят колко близки роднини са, след това един болничен служител му даде да подпише някакви документи за хоспитализация. Али Исхан определи роднинството им като „човешко отношение“. Вкараха стареца в реанимация. Али Исхан прекара в болницата много часове, но така и никой не дойде, никой не познаваше човека, никой не се интересуваше от него.

До края на деня Али Исхан така и не успя да се прибере вкъщи и трябваше да отиде отново в павилиона. Докато работеше недоспал и уморен, мислеше за стария човек. Не остави номера си в болницата. На разсъмване ще седне в автобуса, ще се прибере вкъщи и сънят ще го приеме в обятията си... това беше единственото му желание.

Съмна се. Той седеше на спирката в същите дрехи и чакаше автобуса. Но този път не спеше. По-точно, не искаше да спи. В дъха си усещаше тревожно чувство, което не бе в състояние да опише. Изпитваше нужда да преглътне, все едно е близнал ръждиво желязо. „Като дойде автобусът за Мамак, се качвам и изчезвам“ – си повтаряше. Но този път автобусът дойде с тъмни облаци зад себе си.

Али Исхан прочисти задушливия вкус в устата си с леко прокашляне, въздъхна и се отправи към болницата с бързи крачки. Опитите да получи сведения за човека му отнеха толкова време, че едва се сдържа да не стане груб. За щастие, старецът беше изведен от реанимация и настанен в обикновена стая. Али Исхан се поинтересува дали някой го е посетил. Ако е имало такъв, веднага хваща такси и се прибира вкъщи. Момичето в приемната не искаше да му даде информация, но Али Исхан така настояваше, че накрая тя започна да трака нервно по клавиатурата:
- Звънели сме на номера открит в джоба му, но никой не е проявил интерес. Няма мобилен телефон, в системата го виждам просто като пенсионер от социалната система Бакур.

Али Исхан отпусна не спалото си две денонощия тяло на пластмасовия стол до момичето зад рецепцията. В устата му се появи същият вкус. Научи номера на стаята. Може би, след всички тези събития едно посещение с пожелание за бързо оздравяване ще загаси огъня в него. Отиде до стая 407, почука тихичко и влезе. В стаята имаше четири легла. Всичките заети. В креслата дремеха роднини на другите болни. Али Исхан седна на празния стол до леглото на стареца – очите му отворени, гледа в тавана и диша тихичко. Искаше да му пожелае скорошно оздравяване с две изречения и да си тръгне, за да не го безпокои повече. Но старецът усети присъствието му, дълбокото му дишане и обърна глава. Али още не бе успял да състави двете изречения за бързото оздравяване, когато възрастният човек каза с очи, пълни със сълзи:
- Кемал, синко, значи дойде. Много ми липсваше. Много. Прости ли ми, Кемал?

Старецът държеше ръката на Али Исхан, плачеше и го молеше за прошка. Изумен, Али Исхан не успя да съчини и едно изречение. Само дишаше дълбоко. Плачът на стареца разбуди дремещите роднини и дори току-що докараните от реанимация все още упоени тела. Чули плача и в коридора, разни любопитни запротягаха вратове през вратата. А старецът продължаваше да плаче и да нарежда:
- Прости ми, синко, прости ми. Много ми липсваше.

Али Исхан замръзна на стола в пълно неведение какво да направи и какво да каже. В погледите на наблюдателите се четеше едно: „Кажи, че му прощаваш бе, братле. Не карай стария човек да плаче.“ Фразата направо се носеше из стаята. Али хвана ръката на стареца, подобна на парче изсъхнала земя:
- Прощавам ти, не плачи...

Пое дълбоко въздух, хукна по стълбите и изскочи на улицата. Беше му трудно да контролира дишането си. Седна на дървената пейка и опита да се успокои. В устата му отново се появи същият омразен вкус. Извади телефона и звънна на запаметен номер. Телефонът беше до ухото, а дишането – в сърцето му. След дълго-дълго звънене чу едно „ало“ и изведнъж изпусна всичко, което стискаше в себе си, свлече се в двора на болницата и зарида на висок глас:
- Татко, аз съм, Али Исхан. Прости ми татко, много ми липсваш.

Огромно Благодаря за превода Flowers Hibiscus Yellow Heart
Започвам да го чета веднага!

Ау, много чувствено, много!Кара те да се замислиш ,че всеки носи в себе си един Али Исхан!Докосна те някъде отвътре,надълбоко!
За съжаление в реала е точно така!Всеки си гледа себе си,и само един ще се тръгне за помогне, а другите ще се разбягат!
Момичета, хубава вечер ви желая!
И отново Благодаря на Barisea и Марианка!

Последна редакция: ср, 20 апр 2022, 20:57 от Damata

# 74 20 апр. 2022, 20:51 ч.
  • Мнения: 11 314
Благодаря за разказа, много ми хареса ❤️ Струва си да се замисли човек, дали прави всичко за най-близките си. И колко важно е да си прощаваме.
Скрит текст:
докато майка ми беше в болницата с ковида, ако не я чуех поне 3 пъти на ден по телефона, не можех да правя нищо. Всеки ден и носех за ядене, за пиене, дрехи, книги, редувахме се със сестра ми. Тя ми е много скъпа, не мога да си представя да има нужда от помощ и да не направя всичко по силите си. В стаята с нея жената имаше един син, живеел в София с жена си и сина-студент, апартаменти имал и там, и във Варна. В момента бил във Варна по работа, обаче жената нямаше кой да я прибере от болницата, не можел да излезе от работа, снаха и пък явно хич го няма като ангажимент, иначе не работела. Беше студен, дъждовен ден, чакала такси половин час, пак се разболяла докато се прибере. После сина и заминал за София и жената сама си се мъкне по лекари, още не може да се оправи. И те така... колко мъка има по тоя свят, както е казал Моканина

Последна редакция: ср, 20 апр 2022, 23:57 от araselia

Препоръчани теми

Започнете да пишете...

0 резултати за

Добави филтри

Групи

Теми

Автори

Период

-

      Facebook login функцията е временно ограничена.

      Функцията за вход чрез Facebook login временно е ограничена.

      Можете да влезете във форума, като използвате потребителското име/имейл и паролата за BG-Mamma профил, които сте получили след регистрацията.

      Ако не пазите писмото и не помните паролата си, можете да използвате функцията "Забравена парола".

      Ако имате нужда от допълнително съдействие, пишете ни.

      Молим да ни извините за неудобството!

      Забравена парола? Вход

      Общи условия

      Приемайки общите условия за ползване на сайта, потребителят се съгласява да се запознае с правилата и политиката за ползване на форума и да ги спазва, както и при ползването на сайта да съблюдава българското законодателство, интернет етиката, правилата на морала и добрите нрави.


      НЕГ.БГ АД не гарантира за достоверността и пълнотата на съдържанието и не гарантира, че предоставените услуги ще удовлетворят изискванията на потребителя, нито че ще бъдат непрекъснати, навременни и сигурни. С приемането на общите условия потребителят се съгласява, че използването на предоставените услуги и информация е изцяло на негов риск и отговорност.


      НЕГ.БГ АД няма задължение да извършва наблюдение на информация, публикувана от потребителите, както и на информацията, съхранявана, пренасяна или направена достъпна чрез сайта, нито да търси факти и обстоятелства, указващи извършването на неправомерна дейност от страна на потребител.


      НЕГ.БГ декларира, че потребителските данни няма да бъдат предоставяни на трети лица, освен при поискване от съответните компетентни държавни органи или длъжностни лица, които са оправомощени да изискват такава информация съгласно действащото законодателство.


      НЕГ.БГ АД си запазва правото да изпраща анкети за проучване и подобряване на удовлетвореността от предлаганите стоки и услуги, маркетингови проучвания с цел разработка и предлагане на нови стоки и услуги в сайта, както и непоискани търговски съобщения до регистрираните потребители с цел информиране за нови услуги и стоки, предлагани от дружеството.


      Затвори

      Активация на акаунт

      Здравейте,
      Искаме да направим BG-Mamma вашето още по-любимо място за споделяне. Помогнете ни, като отговорите на въпросите в тази анкета:

      Към анкетата

      Включете се в проучването на наш партньор относно вашия опит и предпочитания, свързани с лоялни програми, предлагани от различни търговци.
      Попълнете анкетата сега - отнема само 2 минути.
      Благодарим ви предварително!

      Към анкетата

      Включи се в анкетата на Pampers!
      В края ѝ ще откриеш как да участваш в дискусията за споделяне на родителски опит и да печелиш награди.

      Към анкетата