Чстито на всички новообелили се мами. Колко много бебенца вече имаме, какви страхотни имена сме избрали! Снимките в албума са страхотни, скоро ще кача и малко наши. Още на съм наваксала с четенето, но и това ще стане скоро.
Благодаря за страхтните пожелания!Ще си ги разпечатам и ще ги сложа в кутията на малкия, да си ги има за спомен.
Ние от вчера сме в къщи, бебо суче на поразия. Все повече заприличва на батко Бобо, направо като умалено копие му е. Баткото пък появява страшна ревност, така че се налага от време н авреме да съм шесторъкия Шива - едновременно кърмя и храня баткото сутринта, докато гледаме любимото детско филмче и си го обсъждаме.
Раждането мина добре, по-бързо от колкото очаквах. Контракциите започнаха в сряда следобед - леки и регулярно, но аз не им вярвах, че веднъж вече бяхме ходили напразно до болнизата с фалшива тревога. легнахме си както обикновенно към 10, приспах баткото и унасяйки се казвам на таткото да засича известно време контракциите за всеки случай - в просъница му казвах кога ме боли. Та по едно време ме буди и вика - отиваме в болницата, че станаха на 5 минути. В 12 през нощта бяхме в болницата, приеха ме веднага, сложиха ме на монитор и зачакахме. Контракциите станаха силни и болезнени, ама разкритието - само 2 см. До сутринта имах силни и гадни контракции , а разкритието не мърдаше. В 8 часа решиха че стига съм се мъчила и в 9 и нещо на 3 см. ми сложиха епидурална.
Докато се чудехме дали епидуралната може да се увеличи още малко, че си усещах напълно болките от контракциите, и то стана време да раждам. С няколко напъна голямото ми момченце беше навън.Малка епизиотомия и няколко шева , които си усетих, но...нали си гушках вече момченцето, нищо нямаше значение. Процедурата с взимането на кръв от пъпната връв също мина гладко, въпреки че тук за пръв път го правят. Дори екупа, който направи тази манипулация включваше лекар, акушерка и стажантка, а екипа който ме израждаше - само акушерка и стажантка. МНого присърце взеха нещата, направо ме очароваха, а се бях приготвила за проблеми, като се има предвид колко време воювах с администрацията на болницата да ми разрешат манипулацията. От престоя ми в болницата и обслужването съм изключително доволна, получих изключително квалифицирана помощ, всички бяха усмихнати и любезни, много компетентни. Най ми хареса един мъж-акушер, който беше най-в час и отговаряше винаги на място на въпросите ми. Малко като че ли гей го даваше, ама...трябва в такива моменти и малко виц, нали?
Това е от мен засега, бягам да кърмя гладника и да спасявам бабата от развилнялото се Бобче!
А, забравих да си поваля таткото - и този път се държа изключително добре, поддържа ме и ми дава сили през цялото време. Страшни са ми мъжете, не мога да се оплача. Някак си мило ми става , като казва...ние като раждахме първия път...а сега втория път като раждахме...Сладко, а?
Целувки на всички и до скоро!
Благодаря за страхтните пожелания!Ще си ги разпечатам и ще ги сложа в кутията на малкия, да си ги има за спомен.
Ние от вчера сме в къщи, бебо суче на поразия. Все повече заприличва на батко Бобо, направо като умалено копие му е. Баткото пък появява страшна ревност, така че се налага от време н авреме да съм шесторъкия Шива - едновременно кърмя и храня баткото сутринта, докато гледаме любимото детско филмче и си го обсъждаме.
Раждането мина добре, по-бързо от колкото очаквах. Контракциите започнаха в сряда следобед - леки и регулярно, но аз не им вярвах, че веднъж вече бяхме ходили напразно до болнизата с фалшива тревога. легнахме си както обикновенно към 10, приспах баткото и унасяйки се казвам на таткото да засича известно време контракциите за всеки случай - в просъница му казвах кога ме боли. Та по едно време ме буди и вика - отиваме в болницата, че станаха на 5 минути. В 12 през нощта бяхме в болницата, приеха ме веднага, сложиха ме на монитор и зачакахме. Контракциите станаха силни и болезнени, ама разкритието - само 2 см. До сутринта имах силни и гадни контракции , а разкритието не мърдаше. В 8 часа решиха че стига съм се мъчила и в 9 и нещо на 3 см. ми сложиха епидурална.
Докато се чудехме дали епидуралната може да се увеличи още малко, че си усещах напълно болките от контракциите, и то стана време да раждам. С няколко напъна голямото ми момченце беше навън.Малка епизиотомия и няколко шева , които си усетих, но...нали си гушках вече момченцето, нищо нямаше значение. Процедурата с взимането на кръв от пъпната връв също мина гладко, въпреки че тук за пръв път го правят. Дори екупа, който направи тази манипулация включваше лекар, акушерка и стажантка, а екипа който ме израждаше - само акушерка и стажантка. МНого присърце взеха нещата, направо ме очароваха, а се бях приготвила за проблеми, като се има предвид колко време воювах с администрацията на болницата да ми разрешат манипулацията. От престоя ми в болницата и обслужването съм изключително доволна, получих изключително квалифицирана помощ, всички бяха усмихнати и любезни, много компетентни. Най ми хареса един мъж-акушер, който беше най-в час и отговаряше винаги на място на въпросите ми. Малко като че ли гей го даваше, ама...трябва в такива моменти и малко виц, нали?
Това е от мен засега, бягам да кърмя гладника и да спасявам бабата от развилнялото се Бобче!
А, забравих да си поваля таткото - и този път се държа изключително добре, поддържа ме и ми дава сили през цялото време. Страшни са ми мъжете, не мога да се оплача. Някак си мило ми става , като казва...ние като раждахме първия път...а сега втория път като раждахме...Сладко, а?
Целувки на всички и до скоро!
! Вече незнам какво да го правя и защо не засуква от раз, а първо се лигави!
! Четох тук за лактозната непоносимост и се чудя дали няма нещо такова при нас! А може и аз да съм го заразила... 
! Чудя се дали да пробвам да му дам Ентерол! Много съм притеснена! Всичко е толкова различно от гледането на Вили 
! Радвам се че и във Франция лекарите са били на ниво, че ти малко май беше притеснена, че не си дават особен зор за нищо!
. Да са ни живи и здрави, както и всички сладки мъничета!!!
...изгуби ми се от погледа...ще чакаме вести от прегледа... 
