Бъдещето, как си го представяте?

Никак.
Промитият ми мозък от идеологията, ширеща се в детството ми за "светлото бъдеще"  изживя своя катарзис неколкократно както в чисто светски, така и в духовен план.
Бъдещето е описано в  Евангелието. Чете ли се там,  представата за него придобива съвсем друго измерение.

Аз съм родена под щастлива звезда и за каквото си метая ми се сбъдва.

Надявам се на добро.
За съжаление нищо не зависи от нас, а точно от външни фактори.
И последните събития го доказват.
Нищо не си представям. И за нищо не си мечтая. Само да сме живи и здрави.
Ще оцелеем и при инфлация, и при кризи и ако ще и 30 години назад да се върнем, мен от това не ме е страх.
Само война да няма, защото избухне ли такава тя ще е ядрена. Недай Боже някой от двамата старци да се реши на такава една стъпка.
Ние сме наистина нищожни и безпомощни. Нищо не можем да направим.
А това е плашещо. Та затова никак не си предстсвям каквото и да е. Даже и за лятото планове не си правя,защото не знам какво ще е.
Разочарована съм и от хората.
Изцяло съм съгласна с поста на авторката на темата.
Само се моля за здраве и мир.
От никого нито вече очаквам нещо, нито си представям.
Нещата не са никак розови.
Даже като гледам каква омраза и разделение е настанало се отчайвам още повече.
Благодарна съм, че съм си на село, сред спокойствие и природа, там, където принадлежа.
Другото ще е, каквото дойде.
Над нищо нямаме власт. То над себе си и мислите си нямаме, камо ли за нещо друго.
Страдам по миналите времена на детството (да, знам не е надобре това), но бяха по-добри.
Не съм оптимист, то няма и как да бъда в последните години.
Нужно ни е обединение. Повече вяра, повече сполтеност, борбеност и да се надигнем(не само да пишем във ФБ и да се дърляме за глупости).
Но нашия народ не е такъв, няма и да бъде. Ако ли някога да е бил.
Това ние никога няма да постигнем.
По едно време имах някаква надежда, вече не.
Въпреки всичко се надявам  всичко да е по-добро.

Това през което минаваме в момента е нищо. Честно казано, може да бъде много по-зле, ако се беше отприщил още по-смъртоносен вирус. Колкото до войните - смятам, че хората са изчаткали съвсем и допускам да дойде някой още по-лош от Путин. Тогава не виждам никакво бъдеще. Една ядрена война и край...
За България вече изгубих надежда. След като видях как сънародниците ми вият срещу хората бягащи от войната, съм убедена, че нищо хубаво не ни чака в топящата ни се държава.
В световен план си мисля, че заради природни катаклизми ще видим много лоши неща, както и миграция на огромни групи хора.

Надявам се все пак човечеството да се усети навреме и ако не можем да отбегнем, то поне да смекчим част от тези процеси.

Днес осъмнахме с нови снимки на българи бездомници в Пловдив. Живеят в подлез в момента.



Само преди ден възрастно семейство прекара нощта на автобусна спирка в Пловдив, същата вечер, когато температурите паднаха под нулата. нямаха си нищо, само малко вода.
Стана тягосно и безнадеждно, Народа ни ще мре като мухи.

Колкото и да е жалко, това не е от днес или от вчера. Нито се случва само у нас. Всъщност много клошари не искат да ги вземат в приютите. Не е измислен начин да се премахне това, а и в повечето случаи човек да остане на улицата е с негово съучастие.
Ние можем да помагаме с по някой лев или някоя дреха, но до там. Ако си слагам на сърцето световното нещастие то да се е пръснало отдавна.

Като почна да поотминава ковида си мислех, няма начин да се върне времето преди това. Не е възможно да се нормализират нещата и да стане като преди, нещо трябва да се случи и ей на.

Бъдещето като при комунизма преди 1989 г. си го представям. Постепенно ще изчезне това изобилие от стоки, което имаме сега, възможности за пътуване и т.н.

Не искат да ги вземат ли? Аз съм си мислела, че няма достатъчно места по-скоро?

Розово.

Бъдеще никому не е обещано.
В този смисъл - никак. Не живея с очаквания, заблуди и илюзии.

Е, не е вярно, бъдещето  е обещано, но ще има нова земя и ново небе.

И аз.

Бъдещето си го представям хубаво. Може би няма да живея в България след години. Нямам идея и не планирам къде, но не се виждам тук. Европа даже хич не е в упадък и за мен ще е екстра някъде там да се преместя.

Клипове за просветление не гледам и не чета предсказанията на врачките.

И аз като Бианка, планирам да се спасявам, преди да приемем еврото. Не очаквам трета световна, не очаквам и да се "оправим" тук, не и докато съм жива. Изобщо, не очаквам големи промени, освен в личен план.

Много зле си го представям, климатична катастрофа, глад и войни.