Ако виждаш бъдещето толкова песимистично, животът ти наистина губи смисъл.
- Публикувана: 17 апр. 2022, 09:50 ч.
- Последно мнение: 28 септ. 2022, 19:08 ч.
Бъдещето, как си го представяте?
Бъдещето си го представям хубаво. Може би няма да живея в България след години. Нямам идея и не планирам къде, но не се виждам тук. Европа даже хич не е в упадък и за мен ще е екстра някъде там да се преместя.
Oгромния стрес който съпътства това начинание трябва да се отчете също като негатив.
Освен това, човек трябва да е млад за да се премести и интегрира сравнително лесно. След една определена възраст, изградените навици и характер, преместване някъде другаде си е мъчение.
От гледна точка на преместил се пиша.
Хич не съм съгласна със стреса от преместването. Дори европейци, преместили се в България, го отчитат като позитивна емоция, използват трудовите си навици от цивилизацията като основа за приличен стандарт и оттам нататък е забавление.
Аз планирам преместване, след около година и малко. Налага ми се да поостана заради училището на детето, но отсега предвкусвам всички позитиви на новото място и съм много развълнувана.
Аз планирам преместване, след около година и малко. Налага ми се да поостана заради училището на детето, но отсега предвкусвам всички позитиви на новото място и съм много развълнувана.
Има една такава мисъл, приписват я на Буда
Тревогите за нероден Петко са присъщи за хора, които не познават нито живота, нито смъртта. Покрай ковид доста хора се отъркаха в последната, някои за последно. А това действа доста отрезвяващо. Разбира се, има и много други възможни причини за умиране, които не са изчезнали.
А животът, както знаем, познава 2 и 200. И на купонна система съм живяла, и водата са ми спирали, и тока, и газа (не само сега, когато дъщеря ми беше бебе преди 12 години, го спряха през януари при -20), и в пари съм се къпала, и съм си броила левчетата за ядене - ще се оправим някак. Да е здрав духът и тялото колкото може, че с годините второто става по-трудно за осъществяване.
Единственото, от което наистина има смисъл да се страхуваме, са природни катаклизми, но така или иначе, ако дойдат - ще ни изненадат като динозаврите, та не знам дали и от това има смисъл
Тревогите за нероден Петко са присъщи за хора, които не познават нито живота, нито смъртта. Покрай ковид доста хора се отъркаха в последната, някои за последно. А това действа доста отрезвяващо. Разбира се, има и много други възможни причини за умиране, които не са изчезнали.
А животът, както знаем, познава 2 и 200. И на купонна система съм живяла, и водата са ми спирали, и тока, и газа (не само сега, когато дъщеря ми беше бебе преди 12 години, го спряха през януари при -20), и в пари съм се къпала, и съм си броила левчетата за ядене - ще се оправим някак. Да е здрав духът и тялото колкото може, че с годините второто става по-трудно за осъществяване.
Единственото, от което наистина има смисъл да се страхуваме, са природни катаклизми, но така или иначе, ако дойдат - ще ни изненадат като динозаврите, та не знам дали и от това има смисъл
Хич не съм съгласна със стреса от преместването. Дори европейци, преместили се в България, го отчитат като позитивна емоция, използват трудовите си навици от цивилизацията като основа за приличен стандарт и оттам нататък е забавление.
Аз планирам преместване, след около година и малко. Налага ми се да поостана заради училището на детето, но отсега предвкусвам всички позитиви на новото място и съм много развълнувана.
Аз планирам преместване, след около година и малко. Налага ми се да поостана заради училището на детето, но отсега предвкусвам всички позитиви на новото място и съм много развълнувана.
Ще ми е интересно да разкажеш и постфактум.
О, ще ми е за втори път, затова съм толкова уверена. На 40+ се преместих веднъж, по най-трудния начин, с дете и без пари. Трудно беше, докато се ориентирам, но пък толкова вълнуващо. Всичко е различно, учиш се в движение и свикваш да оценяваш всяка малка победа, новите хора, новият език.. А и хората някак усещат, когато се радваш на страната им и помагат безкористно. Чувствах се на двайсет, беше страхотно.
О, ще ми е за втори път, затова съм толкова уверена. На 40+ се преместих веднъж, по най-трудния начин, с дете и без пари. Трудно беше, докато се ориентирам, но пък толкова вълнуващо. Всичко е различно, учиш се в движение и свикваш да оценяваш всяка малка победа, новите хора, новият език.. А и хората някак усещат, когато се радваш на страната им и помагат безкористно. Чувствах се на двайсет, беше страхотно.
Трябва време за да се ориентираш. Интересното е, че понякога предходното место ми липсва ( всъщност ми липсва, че нещата са ми били познати вече).
Абе и аз съм бая курназ, ама премествайки се в така желаната обетована земя (САЩ), осъзнах че човек трябва да внимава какво си пожелава, че мечтите се сбъдват. И кошмарите и те.
От старите хора, които в никакъв случай не са академично образовани, но пък родовата памет е в кръвта им, знам че камъкът си тежи на мястото.
Посетила съм чужди държави и ще посещавам и в бъдеще, но засега не смятам да напускам родината си.
Защо камъкът тежи на мястото си ли? Защото всяка промяна изисква огромна енергия и предизвиква стрес. В миналото поколения са се установявали на едно място и постепенно са правили промени в местонахождението си. Преходът е бил плавен и естествен.
След 2014 година и аз съм изложена на постоянни промени в местожителството. Нов опит, нови възможности...но стреса го има и напоследък ми идва в повече. Факт е, че където и да отидеш ще си подложен както на позитивите на мястото, така и на негативите. Живеем в трудни времена и сега не е както преди, т.е. сблъсъкът с реалността може да е много отрезвяващ
Аз лично мисля, че спокойния живот приключи през зимата на 2020 година. Изкуствено или естествено бяха задвижени едни събития, които настъпват едно след друго.
Четейки книгата "Какво да се прави", стигнах до извода, че такива времена се преживяват по-лесно в близка общност, ако може да бъде роднинска/семейна такава. Живот близо до земята, до естествения хабитат на човека. Да си осигуриш независимост от държава и институции е нещо много хубаво. От известно време следя такива хора и общности и това, което виждам много ми хареса. Те са един вид пионери в този нов начин на живот и сред тях има изключително умни, далновидни и предприемчиви хора. Млади хора от чужбина се връщат специално, за да изградят своя независим живот в България. У дома и стените помагат.
Разсъждавам така, защото в самото ни ДНК е закодирана родовата памет, уменията и същността на предците ни. И това е научно доказано. За това считам, че винаги ще се чувстваме като у дома си на местата, където сме родово свързани. Много интелигентни млади българи в чужбина го разбират и се връщат. Повярвайте ми, младите хора днес са много нива над това, което сме били ние. Осъзнати са и знаят какво искат и как да го постигнат. Аз лично много им се радвам и ако с нещо мога да им помогна винаги съм насреща.
Посетила съм чужди държави и ще посещавам и в бъдеще, но засега не смятам да напускам родината си.
Защо камъкът тежи на мястото си ли? Защото всяка промяна изисква огромна енергия и предизвиква стрес. В миналото поколения са се установявали на едно място и постепенно са правили промени в местонахождението си. Преходът е бил плавен и естествен.
След 2014 година и аз съм изложена на постоянни промени в местожителството. Нов опит, нови възможности...но стреса го има и напоследък ми идва в повече. Факт е, че където и да отидеш ще си подложен както на позитивите на мястото, така и на негативите. Живеем в трудни времена и сега не е както преди, т.е. сблъсъкът с реалността може да е много отрезвяващ
Аз лично мисля, че спокойния живот приключи през зимата на 2020 година. Изкуствено или естествено бяха задвижени едни събития, които настъпват едно след друго.
Четейки книгата "Какво да се прави", стигнах до извода, че такива времена се преживяват по-лесно в близка общност, ако може да бъде роднинска/семейна такава. Живот близо до земята, до естествения хабитат на човека. Да си осигуриш независимост от държава и институции е нещо много хубаво. От известно време следя такива хора и общности и това, което виждам много ми хареса. Те са един вид пионери в този нов начин на живот и сред тях има изключително умни, далновидни и предприемчиви хора. Млади хора от чужбина се връщат специално, за да изградят своя независим живот в България. У дома и стените помагат.
Разсъждавам така, защото в самото ни ДНК е закодирана родовата памет, уменията и същността на предците ни. И това е научно доказано. За това считам, че винаги ще се чувстваме като у дома си на местата, където сме родово свързани. Много интелигентни млади българи в чужбина го разбират и се връщат. Повярвайте ми, младите хора днес са много нива над това, което сме били ние. Осъзнати са и знаят какво искат и как да го постигнат. Аз лично много им се радвам и ако с нещо мога да им помогна винаги съм насреща.
Ужасно много съжалявам ,че не се преместих на по-добро място докато бях млада. сега съм на 58 и хронично болна. Няма къде да вървя. А тук е просто нетърпимо. Не мога да понасям това овчедушие от хората и това нагаждачество от управляващите.
Представям си го не, очаквам (за съжаление) да стане. От години следя икономически и геополитически анализи. За някои това са конспирации. Но вече се виждат стърчащите уши на голямата цифровизация.
Инсталирай това приложение, за да излезеш от града, чукни тук, за да наемеш автомобил, плясни там, за да удостовериш, че ти си ти, "Текущият Ви здравен статус: пропусната ваксинация за последните 6 месеца", "Дължите местни данъци на стойност... Моля извършете плащане, за да получите сертификата си за право на ползване".
Замисляли ли сте се защо има бум на програмисти? Куцо и сакато вече става програмист, а заплащането им надхвърля повечето останали професии (без да броим частни лекарски, адвокатски и прочее практики). Има още много софтуер да се пише.
Низ от ограничения и апели за промяна в начина ни на живот. Някъде вече започнаха по Европа с призиви "Настройте бойлерите си на по-ниска температура с оглед пестене на електроенергия", "Настройте отоплителната си система на по-ниска температура"...
Очаквам много скоро да започнат да ни призовават да ядем по-малко месо и да открием насладата на изкуственото такова или протеина от насекоми.
Очаквам санкции за ползване на отопление на твърдо гориво. Никакви печки на дърва, замърсяват въздуха. Климатици. Нямате пари да си купите? Няма проблем - осигурява ви се специално кредитиране. Преференциални условия за ваксинирани с всички дози, за платилите всички годишни данъци и за джендър двойките, намиращи се към момента на кандидатстване за кредита в процедура по осиновяване. Сега сигурно си казвате "Какви печки на дърва, какви глупости, кой изобщо се отоплява с такова?". Е, нека не забравяме, че не всичко е София, Варна, Пловдив и Бургас.
И като стана дума за пари - кеш няма да има, то е ясно. Хартиени пари... ооо, разнасят зараза, не може. Защо мислите банките в последните 10 години хвърлиха средства в това да ни приучат да получаваме заплатите си в дебитни карти, да пазаруваме с такива, инсталираха се банкомати на всяко кьоше? Уж, за да излезнел бизнесът на светло. Миии, не. Малкитят бизнес, макар и много бавничко, ще загине, не е нужно да излиза на светло. Ама там се препитават много хора ще речете. Е, пак ще се препитават. Замисли сме чудна благинка - базов доход. Стойте си вкъщи, а ние ще ви даваме щедър санитарен минимум. Е, срещу някои условия, но не се натоварвайте сега с такива подробности.
Бъдещето е на корпорациите. Ще си поделят всичко, ще се окрупнят до чудовищни размери и ще бъдат "социално ангажирани". Дотолкова бели и добри, че постепнно ще изземат ролята на държавите като управление. Първите крачки са направени или се правят в момента. Знаете, че многото брандове, с които пазарът изглежда конкурентен, са всъщност свързани, всеки е част от друг. И накрая се обединяват в да речем 10-15 огромни корпорации и банкови тръстове. Помните ли колко фирми, предлагащи интернет и телевизия, имаше доскоро? Стават все по-малко. Всеки един малък доставчик се изкупува от мобилните оператори. А те не са дребен бизнес, международни корпорации са. И това е само началото.
Цифровизацията неслучайно е толкова важна. Чак имаме и нашенки, отговарящи за нея. Едно време като чуех цифровизация си мислех "Тия сега какво, ще ни учат колко е важно да усвоим офиса пакета ли?". Е, отдавна беше това. После започнах да се интересувам.
И... защо изобщо си представяте? Четете и слушайте Шваб (Клаус) и компания. Те си разказват охотно надълго и широко. На мнозинството хора им се струват скучни икономически и политически анализи. Живеем в презадоволени времена. От десетилетия Европа, от малко по-малко ние в източната ѝ част. Затрупани от вещи и разглезени до извращенство си мислим, че това са конспирации. Не са. Все по-малко образовани, все повече тестове вместо стандартни изпити. Все по-често домашно обучение. Кому е нужно да сте големи умници? Все по-често родителите home office. Все повече олигофрения и цифрови окови с приложения. Клик тука, клик там. Все повече войни. Добре дошли в бъдещето.
Инсталирай това приложение, за да излезеш от града, чукни тук, за да наемеш автомобил, плясни там, за да удостовериш, че ти си ти, "Текущият Ви здравен статус: пропусната ваксинация за последните 6 месеца", "Дължите местни данъци на стойност... Моля извършете плащане, за да получите сертификата си за право на ползване".
Замисляли ли сте се защо има бум на програмисти? Куцо и сакато вече става програмист, а заплащането им надхвърля повечето останали професии (без да броим частни лекарски, адвокатски и прочее практики). Има още много софтуер да се пише.
Низ от ограничения и апели за промяна в начина ни на живот. Някъде вече започнаха по Европа с призиви "Настройте бойлерите си на по-ниска температура с оглед пестене на електроенергия", "Настройте отоплителната си система на по-ниска температура"...
Очаквам много скоро да започнат да ни призовават да ядем по-малко месо и да открием насладата на изкуственото такова или протеина от насекоми.
Очаквам санкции за ползване на отопление на твърдо гориво. Никакви печки на дърва, замърсяват въздуха. Климатици. Нямате пари да си купите? Няма проблем - осигурява ви се специално кредитиране. Преференциални условия за ваксинирани с всички дози, за платилите всички годишни данъци и за джендър двойките, намиращи се към момента на кандидатстване за кредита в процедура по осиновяване. Сега сигурно си казвате "Какви печки на дърва, какви глупости, кой изобщо се отоплява с такова?". Е, нека не забравяме, че не всичко е София, Варна, Пловдив и Бургас.
И като стана дума за пари - кеш няма да има, то е ясно. Хартиени пари... ооо, разнасят зараза, не може. Защо мислите банките в последните 10 години хвърлиха средства в това да ни приучат да получаваме заплатите си в дебитни карти, да пазаруваме с такива, инсталираха се банкомати на всяко кьоше? Уж, за да излезнел бизнесът на светло. Миии, не. Малкитят бизнес, макар и много бавничко, ще загине, не е нужно да излиза на светло. Ама там се препитават много хора ще речете. Е, пак ще се препитават. Замисли сме чудна благинка - базов доход. Стойте си вкъщи, а ние ще ви даваме щедър санитарен минимум. Е, срещу някои условия, но не се натоварвайте сега с такива подробности.
Бъдещето е на корпорациите. Ще си поделят всичко, ще се окрупнят до чудовищни размери и ще бъдат "социално ангажирани". Дотолкова бели и добри, че постепнно ще изземат ролята на държавите като управление. Първите крачки са направени или се правят в момента. Знаете, че многото брандове, с които пазарът изглежда конкурентен, са всъщност свързани, всеки е част от друг. И накрая се обединяват в да речем 10-15 огромни корпорации и банкови тръстове. Помните ли колко фирми, предлагащи интернет и телевизия, имаше доскоро? Стават все по-малко. Всеки един малък доставчик се изкупува от мобилните оператори. А те не са дребен бизнес, международни корпорации са. И това е само началото.
Цифровизацията неслучайно е толкова важна. Чак имаме и нашенки, отговарящи за нея. Едно време като чуех цифровизация си мислех "Тия сега какво, ще ни учат колко е важно да усвоим офиса пакета ли?". Е, отдавна беше това. После започнах да се интересувам.
И... защо изобщо си представяте? Четете и слушайте Шваб (Клаус) и компания. Те си разказват охотно надълго и широко. На мнозинството хора им се струват скучни икономически и политически анализи. Живеем в презадоволени времена. От десетилетия Европа, от малко по-малко ние в източната ѝ част. Затрупани от вещи и разглезени до извращенство си мислим, че това са конспирации. Не са. Все по-малко образовани, все повече тестове вместо стандартни изпити. Все по-често домашно обучение. Кому е нужно да сте големи умници? Все по-често родителите home office. Все повече олигофрения и цифрови окови с приложения. Клик тука, клик там. Все повече войни. Добре дошли в бъдещето.
Хората мрънкат така от зората на цивилизацията насам - все новото е лошо, страшно, упадъчно... Но младите го приемат и развиват без проблеми, докато и те съзреят и почнат да дуднат. Мен не ме е страх от промените в технологиите и организацията на обществото. Страх ме е от катаклизми - войни, супер вулкани, астероиди... Иначе все ще се оправим, даже и махало да се засили повечко в една посока, после винаги се връща.
Но има и една друга опасност, която всячески избягваме и която всъщност поражда много от проблемите и с храната, и с екологията, и с енергията - това безкрайно размножаване на хората в ограничена система (Земята). Ми няма как да свърши на добре, ако не се спре.
Но има и една друга опасност, която всячески избягваме и която всъщност поражда много от проблемите и с храната, и с екологията, и с енергията - това безкрайно размножаване на хората в ограничена система (Земята). Ми няма как да свърши на добре, ако не се спре.