Здравейте!
От доста време, всъщност от както започна войната Русия-Украйна, си мисля какво бъдеще ни чака. Докато преди имах някаква визия, макар и бегла, то сега пред мен е пълна мъгла. Защо ли? Защото смятах, че още малко, още ей тунинко и ще сме се справили с Ковида, ще сме преболедували, ще имаме някакъв имунитет и той ще ни остави на мира. Пред погледа ми взе да се развиделява, стана ми пролетно, стана ми топличко и с тази война, която ескалира ей така изведнъж, надеждите се сгромолясаха. Но пак си мислех, еее.. те са братя, ще се поошамаросат и ще се разберат. Да, но не. От малко жертви в началото, взе да става брутално, свирепо и кърваво, а омразата с нож да я режеш.
Западът се оказа като попикано мушкато, в процес на разлагане. Опитват се да сплашат някого, но същевременно ги е страх да не въвлекат и себе си в този конфликт и с това да сложим началото на края си. Байдън е в деменция и често след трудно прочетена реч се ръкува с невидимите зад него. Човекът е на възраст и този стрес съсипва и малкото живец в него. Въпреки, че свали Тръмп, май изтегли късата клечка и не може да се справи със ситуацията.
Вълни от емигранти отново наводни Европа, този път и нас. Обезкуражени и стресирани, неможещи да се вземем в ръце /пък и кой ли би могъл, когато на всеки ъгъл го дебне поредната гадна изненада/, с инфлация, която поглъща жадно това, което имаме, нервите ни се опънаха до скъсване и в последните дни не понасяме нищо и никого. Имаше една мисъл, Конфуции я е казал "Проклятието да живееш в интересни времена."
От вчера чета книгата на Давид Енгелс "Какво да се прави?". Закупих си я, защото написаното от него, като учен и аналитик, много съвпада с казаното от Слава Саврюкова /колкото и смешно да звучи за някого/.
Та..въпросът ми е - Как си представяте бъдещето, собственото, на държавата ни и на света?
Все още нямам ясно виждане и мнение, но мислите и усещанията ми текат в посока, че ще трябва да се върнем многоо назад и ще загърбим индустриалното и модерното, за да оцелеем. Синът ми чете преди време книга за депресията и сподели с мен, че авторът и е направил много точен анализ на случващото се с нас. С индустриализацията, дигитализацията и глобализацията хората като вид са прескочили много еволюционни нива и не са готови да живеят така, както днес им се налага. За да настъпи стабилна еволюция за всяка промяна трябва определен период от време, за да се затвърди и развие. Прадядовците и прабабите ни са били земеделци, а ние ще пътуваме в Космоса и ще се разселваме на други планети /образно казано/. Доста прибързано звучи, нали? Та този учен и психолог е на мнение, че нито съзнанието ни е готово, нито телата ни, за това изпадаме често в депресни и други психически състояния.
До тук бяха оптимистичните разсъждения.
Страхувам се да не изпаднем до там, че парите като такива да изгубят стойността си и да се стигне до натурална размяна и търсене на други начини на разплащане. Много ще се усмихнат на такава прогноза, но не знам дали знаят, че от 1971 г. доларът вече няма златно и сребърно покритие и струва толкова, колкото хората вярват в него. Това важи в пълна сила и за другите валути.
Когато настъпи продоволствена криза, златото, скъпоценните камъни и среброто реално не вършат работа. При продоволствена криза, когато голяма част от хората по света гладуват са важни само и единствено ресурсите, които помагат за физическото оцеляване - храна, вода, дърва, въглища, нефт, газ и др. Тогава страните със развито земеделие и страните с ресурси ще са привилегировани.
Прочетете книгата на Давид Енгелс, препоръчвам ви я. Слагам линкове към нейни анализи и други клипчета.
Ще съм благодарна, ако решите да се включите в тази тема, за да изразите мнение!
От доста време, всъщност от както започна войната Русия-Украйна, си мисля какво бъдеще ни чака. Докато преди имах някаква визия, макар и бегла, то сега пред мен е пълна мъгла. Защо ли? Защото смятах, че още малко, още ей тунинко и ще сме се справили с Ковида, ще сме преболедували, ще имаме някакъв имунитет и той ще ни остави на мира. Пред погледа ми взе да се развиделява, стана ми пролетно, стана ми топличко и с тази война, която ескалира ей така изведнъж, надеждите се сгромолясаха. Но пак си мислех, еее.. те са братя, ще се поошамаросат и ще се разберат. Да, но не. От малко жертви в началото, взе да става брутално, свирепо и кърваво, а омразата с нож да я режеш.
Западът се оказа като попикано мушкато, в процес на разлагане. Опитват се да сплашат някого, но същевременно ги е страх да не въвлекат и себе си в този конфликт и с това да сложим началото на края си. Байдън е в деменция и често след трудно прочетена реч се ръкува с невидимите зад него. Човекът е на възраст и този стрес съсипва и малкото живец в него. Въпреки, че свали Тръмп, май изтегли късата клечка и не може да се справи със ситуацията.
Вълни от емигранти отново наводни Европа, този път и нас. Обезкуражени и стресирани, неможещи да се вземем в ръце /пък и кой ли би могъл, когато на всеки ъгъл го дебне поредната гадна изненада/, с инфлация, която поглъща жадно това, което имаме, нервите ни се опънаха до скъсване и в последните дни не понасяме нищо и никого. Имаше една мисъл, Конфуции я е казал "Проклятието да живееш в интересни времена."
От вчера чета книгата на Давид Енгелс "Какво да се прави?". Закупих си я, защото написаното от него, като учен и аналитик, много съвпада с казаното от Слава Саврюкова /колкото и смешно да звучи за някого/.
Та..въпросът ми е - Как си представяте бъдещето, собственото, на държавата ни и на света?
Все още нямам ясно виждане и мнение, но мислите и усещанията ми текат в посока, че ще трябва да се върнем многоо назад и ще загърбим индустриалното и модерното, за да оцелеем. Синът ми чете преди време книга за депресията и сподели с мен, че авторът и е направил много точен анализ на случващото се с нас. С индустриализацията, дигитализацията и глобализацията хората като вид са прескочили много еволюционни нива и не са готови да живеят така, както днес им се налага. За да настъпи стабилна еволюция за всяка промяна трябва определен период от време, за да се затвърди и развие. Прадядовците и прабабите ни са били земеделци, а ние ще пътуваме в Космоса и ще се разселваме на други планети /образно казано/. Доста прибързано звучи, нали? Та този учен и психолог е на мнение, че нито съзнанието ни е готово, нито телата ни, за това изпадаме често в депресни и други психически състояния.
До тук бяха оптимистичните разсъждения.
Страхувам се да не изпаднем до там, че парите като такива да изгубят стойността си и да се стигне до натурална размяна и търсене на други начини на разплащане. Много ще се усмихнат на такава прогноза, но не знам дали знаят, че от 1971 г. доларът вече няма златно и сребърно покритие и струва толкова, колкото хората вярват в него. Това важи в пълна сила и за другите валути.
Когато настъпи продоволствена криза, златото, скъпоценните камъни и среброто реално не вършат работа. При продоволствена криза, когато голяма част от хората по света гладуват са важни само и единствено ресурсите, които помагат за физическото оцеляване - храна, вода, дърва, въглища, нефт, газ и др. Тогава страните със развито земеделие и страните с ресурси ще са привилегировани.
Прочетете книгата на Давид Енгелс, препоръчвам ви я. Слагам линкове към нейни анализи и други клипчета.
Ще съм благодарна, ако решите да се включите в тази тема, за да изразите мнение!
