Последната или първата любов

Това, което не мога да разбера е защо родителите на момчето ми говореха, че било достатъчно да си пие хапчето и все едно е здрав.Майката на момчето е медицинско лице с връзки и е на доста години,на 65,вече пенсионирана, но с опит,знае кои са компетентните и го е водила при адекватен психиатър.Това, което е разбрала и това, което тя ми преразказва е: че болните произвеждали някаква жлеза, която засягала нервните клетки в мозъка.Когато болните си пият хапчето - то потиска това произвеждащо се вещество/жлеза,какво беше не помня.Както лекарства стимулират производството на инсулин при диабета (но обратния ефект, едното стимулира,другото подтиска) - точно така ми го описа тя.Ето за това се подведох.Има ли логика в това, защото в интернет друго чета.
Точно по заглавието : първата ми и последна любов може би.Колко съвпада...тъжна съм.На 25 съм, но се чувствам вече като пенсионерка.Дано не съм единствената изпадала в такива мисли в момент на раздяла и да греша.Нямам и близки,на които да споделя и искам да благодаря на всички за подкрепата от която се нуждая и за помощта да се погледна отстрани и да повярвам,че е станало за добро и да не слушам сърцето си ако момчето изпадне в момент, в който отново ще поиска да се събере с мен...За колко време преодоляхте болката ако някоя се разпознае в моята тъга - тя е един тип такъв,че просто вече нямам мотивация и желание за нищо.Дори и за хобитата ми.

Ооо спокойно. Ще има още много любов във живота ти.
Относно майката - ами тя преди всичко му е майка. Винаги ще каже, че е по-добре отколкото е.

Ще ти кажа защо тя така ти е говорила. Дори да е медицинско лице, тя първо и основно е майка на сина си. Всеки родител, включително тя, иска "всичко да е като хората" - синът да учи, да работи, да се ожени, да има деца. А вместо това нещата се объркват, а на всичко отгоре много добре осъзнава, още повече и като медицинско лице, че нещата са рисковани и в един момент ще трябва тя или някой друг да се грижи за него. Иска и да си запази идеята и илюзията за нормален живот. Затова се хваща за това, че стига да си пие хапчетата всичко ще е наред. Тя мисли за сина си, гледа неговия живот да уреди, да има за него кой да се грижи, а ако има и деца, още по-добре. Затова ще приказва какво ли не и на теб, и на следващата след теб и ще гледа да го ожени, всъщност ако е точно тази диагноза, която крие, няма да иска сключване на брак, а ще предпочете съжителство. Приказва каквото й е изгодно със  съвсем чисто сърце, тя обича сина си и иска най-доброто за него така, както си го представя.

Ако си сигурна в диагнозата, прочети и в мрежата какво пише. Така или иначе гледай напред и не се обръщай повече към тази връзка, колкото и да ти е трудно. Животът ще те срещне с други хора, с други мъже и ще намериш този, от когото имаш нужда. Сега ти е трудно, но с времето ще преодолееш разочарованието. Младостта си е младост и нещата бързо се оправят.

Хехе, по-добре шизофрения отколкото деменция - бомбата със закъснител, от която даже и всезнайковците не са застраховани. Като се има предвид съпоставката между стойността на превенцията, в истинския смисъл на думата и реалните действия, които са предимно приказки, де.
Що не си намерите по-приятни занимания, вместо да нищите болести, от които не само нищо не разбирате, но и ги гледате единствено от собственото ъгълче, с претенции за общовалидност.

О, разбира се, че шизофрения с вербално насилие, насочено към близките и невъзможност човек да функционира адекватно социално и това когато си пие лекарствата е екстра. Да разбирам ли, че би приела с отворени обятия такъв зет или снаха? Ти би ли се оженила за такъв? А би ли родила деца от подобен?

Че кво и е на деменцията? Няма да помни каква помия му е наготвила за вечеря, кога е измила прозорците за последно. Няма и да забележи, че вече и е прехвърлил двата си апартамента с договор за покупко-продажба. 🥳🤐🤩.

За дементен е по-лесно да се намери институция, отколкото за шизофреник, който трудно се повлиява от лекарства.

snowwhite, майка му е компетентно, медицинско лице в болницата. В къщи му е майка. Даже и най-големите, медицински светила понякога искат да вярват в чудо. Детето и е болно, не успява да учи  да работи, не се задържа с партньор, ще има почти нормална продължителност на живота, а тя няма да е вечна. Може би мисли, че жена, която го обича, ще се грижи за него и ще му помага в трудни моменти. В живота рядко става така. Всъщност шизофрениците по-често се самоубиват, отколкото убиват друг, по-често са мамени, използвани и мятани от други хора, отколкото те да направят същото на друг. Често са и изоставяни от партньорите си когато се влошат или има промяна в обстоятелствата. Реално, той ще е по-добре в защитено жилище и следен от социала, отколкото с партньорка, на която един ден ще и писне, но ще му натресе издръжка, неприятности. Само дето за това рядко се говори. Този човек няма сили за връзка.

Ще срещнеш любов, но първо трябва да осъзнаеш, че не си приоритет нито за него, нито за майка му. Те те мотаят за да седиш с него и той да има някакъв контракт със здрав връстник. Събуди се! Млада си, здрава си и животът е пред тебе. След още 5 години няма да е точно така.

А ти би ли зарязала мъжа си, ако отключи шизофрения? Понеже знам, че ще ми отговориш - не е същото, зададох ти също толкова абсурден въпрос, колкото и ти на мен. Щото правилен отговор на въпрос - би ли няма, Невена
Да те поканя в групите за взаимопомощ нс близките, да се убедиш колко лесно се намира институция и как се гледа такъв болен.

Зависи от много фактори дали ще го зарежеш, но със сигурност не би създала семейство с такъв, като знаеш фактите предварително.
Невена, както винаги си изложила информация интересно и реалистично . Удоволствие е за мен да те чета.

Аз бих.
А ти би ли си избрала шизофреник за мъж?

Деменцията се отключва на към 70-80.

Знам за какво става въпрос и никога не бих се хванал с такава жена. От момичета с лабилна психика съм бягал надалеч. Темата е деликатна, но животът с такъв човек е истинско наказание. Дори хора без ръце или крака, но с редовна психика могат да имат относително нормален живот и отношения, но психично болен- не. Не бих го препоръчал на никого, може би единствено ако заболяването е в по слаба степен и под контрол, единствено тогава си заслужава някъв опит, но пак са възможни изненади нс по късен етап.

Трия.

Няма значение деменция, шизофрения или други заболявания. С човек, на който не можеш да разчиташ и действа неадекватно в елементарни житейски ситуации, няма как да градиш каквото и да било.
Авторке, един ден ще си благодарна, че съдбата ви е разделила. Сега не го съзнаваш, но знай, че е за добро.

Нали си чувала за мозъчна мъгла ☺
Да оставим психиатрията и да си припомним - не каза ли тази девойка, че мисли с емоциите, не с разума си…Ако да, то проблемът е в нея, а не в шизофренията.  Ето, майка му виновна, дето ѝ била казала, че щом си пие лекарствата е ок. Значи тая мома  сама не може да мисли, вие го правите вместо нея, пропускайки факта, че не вие живеете нейния живот.

Ти не ми отговори на въпросите. Аз вече отговорих, че няма да напусна партньор, с когото имам развита връзка, общи деца итн, но и няма да започна връзка с мъж, за когото съм разбрала това, което знае авторката. Въпросът не е абсурден. Ако се окаже, че проявите му са опасни или изцеждащи за децата ни и мене, ще си иде в институция като поп и ще го посещавам, колкото да има контрол и да не е съвсем сам. Ще продължавам да го обичам и уважавам и няма да се разведа, нито ще почна паралелна връзка. Не съм от желязо и имам деца. На всеки от нас се е налагало да направи някакъв, болезнен избор и всеки си има някакви разбирания, според които действа.

Много хора имат шизоидни епизоди, един или 2. Повечето не пият лекарства дълго и повече никога няма такъв епизод. Лека анемия от кръвотечения, съчетана с лека липса на витамин Д3 (която е масова в днешно време), рязко отслабване при анорексични младежи може да даде такива пристъпи, по-точно негативни симптоми. В дългосрочен план последици не остават. Конкретният мъж не успява да функционира адекватно на лекарства. Това е постоянно и от над десетилетие.

По стечение на обстоятелствата познавам доста шизофреници, но и съм наясно за кого, къде и как се намира институционна грижа, поне тук, където живея. То за шизофреник в криза едвам се намира легло и често се чака над седмица (В спешното).

Авторката няма жива майка и е скарана с баща си заради прояви на въпросния мъж. Ако остане с него, ще се окаже сама, с труден за обслужване и озъбтяване човек, изоставена и изолирана от близките си. Ако тя се разболее  на нея кой ще помага? А ако имат и дете?

Опитвам се да и кажа, че за жена с нейната реалност е неразумно да остава с мъж с неговите проблеми.

Нямаше да и пиша същото ако мъжът успяваше да функционира, пък било то и на лекарства.

И аз съм се влюбвала, и аз съм действала според емоции, но се радвам, че близките ми ми показаха и обясниха и реалността с последствията, та можах да имам младост, връзки, любов, семейство и деца. Без страничен поглед, сега щях да съм развалина с фантазии.

Не е все едно и също дали ще отключи преди или след. Най-малкото "преди" имаш възможности за избор дали изобщо да правиш семейство или не. Когато стане "след", вече нещата се случват точно след, предварителният избор го няма. Всеки може да отключи всичко в един момент.

В играта с връзките и правенето на семейство за всеки родител е "всеки за себе си", по-скоро "всеки за детето си". И понеже родителите на хората с подобни диагнози  го знаят, често го и крият, наясно са, че ако потенциалната снаха или зет знае за диагнозата е много вероятно да се откаже. По същия начин родителите преди да благословят една връзка гледат да проучат, доколкото е възможно, що за човек е партньорът, има ли и какви неща има в историята и семейството му, независимо дали ще се стигне до брак или не. Кой родител иска детето му да е да живее в постоянен стрес, люшкане и съобразяване с изблиците и кризите на другия? Всеки си пази детето и гледа да му осигури добър живот и връзка, да го предпази от рискови връзки с рискови хора. Емпирично, интуитивно хората го знаят и са го знаели от древни времена, затова са питали и разпитвали за родата по девето коляно.

Авторката има глава на раменете, но и лесно може да се заблуди, дори може да се окаже, че са я заблуждавали съвсем умишлено. Каквото и да реши си е нейно право.