Последната или първата любов

То пък най- лесно да се заблуди младо момиче.

Дренка няма да отговори, разбира се, но не би се взела с психиатрично болен.

Еле пък на 18.
Аз ако избирам сега нарочно ще правя тестове и ще наблюдавам, пък ако ще да съм гадна.

snowwhite1231237, а какво да ти каже майка му?! Всяка майка се надява детето и да е добре. Да живее нормално, да победи болестта или да влезе в трайна ремисия при хронично заболяване. Това, което ти е говориля, вероятно си го е мислила ( или се надява)да е така..Все пак, въпреки, че детето и е различно е срещнало жена, влюбили сте се и сте изкарали заедно 7г.
Жената не те е излъгала. Казала ти е диагнозата му, а от там ти е дала и избор.

Сега ти си наясно. След рязката смяна на поведението му спрямо теб и зачитайки се по-сериозно за болестта! От тук нататък зависи от теб какво ще избереш, защото и аз мисля, че той ще те потърси пак!

Да мрачно ти е, безпътно, но времето е добър помощник. Лекува рани и те среща с нови хора и изненадващо откриваш любовта.

Отговарям,  бе - не знам. Не стоя пред подобен избор. Ако кажа - да или не, ще гледате да препишете от мен ли, че ме питате така? Щото аз никак не се интересувам от личния избор на Горджъс, или който и да е друг. Да бе, знам за общественото мнение и одобрение.
Една депресия или соматична болест, засегнала психиката с нищо не е по-различна от тази дигноза. Някои може би знаят от това от първо лице, други - не. Престанете с тези диагнози
Туй пък с физическия недъг и редовната психика е виц на деня направо….

Аз не ѝ вярвам. Нито за седемте години, нито за диагнозата, нито за разговорите с майка му относно заболяването. Грях ми на душата ако греша на база личен опит.

Сноу, ние ти обяснихме всичко. За страничните ефекти от лекарствата, които карат повечето болни да не ги пият редовно. За контрола, който им е нужен постоянно. За това, че дори най-леките случаи да могат да работят, няма да е постоянно, защото ще има периоди на влошаване. Това е хронична болест, която е на периоди. А това, което е казала майката е нормално, тя му е майка. Иска й се детето й да живее нормално.
Аз разбирам любовта. Много е гадно. Но ти вече си наясно какво те чака. Ние сме ти казали всичко, което трябва да знаеш. От тук нататък решението е твое. Защото хората, които смело те съветват да останеш с него, няма да го гледат те. Всичко ще бъде на твоите плещи. Дали можеш да го поемеш, само ти си знаеш.

Искам първо да благодаря на всички, включително и на Невена за това,че се поставя на мое място и отлично ме разбира за всичко,което искам да кажа и за адекватните съвети,които ми дава.Чела съм от по отдавна съвети и относно нисковъглехидратните диети от теб, ако си същата.Работиш ли нещо в тази насока (здравна култура), ако не е поверителна информацията , разбира се.Благодаря ти за отношението и за всичко!
Благодаря и на всички.Разказах накратко ситуацията и на влогър,когото уважавам, компетентно лице е.Той ми зададе въпроса относно емоционалната близост,която имах с болния от шизофрения и която близост нямам с други хора : дали това не е оправдание да не го оставя?Какво ли визира под оправдание?Ако трябва по конкретно да отговоря на въпроса, за който съм сигурна,че все още се чудите: защо още от преди не съм го оставяла?Ами защото бях убедена,че ако го оставя ще се нараня тройно повече, отколкото ако остана с него и прежаля поведенията му.Защо?Защото нямам никаква силна духовна близост с други хора.Много трудно намирам приятели.Той беше единствения,който ме приемаше такава каквато съм и единствения човек,който обичах като нещо като свой брат,втори баща ,и аз не знам как да го нарека.Близост.Обич.Просто обич.Както казах стократно по този начин ме е зарязвал,но след това се е връщал.Най много за седмица не ме е търсил.Но този път вече е ударен рекорд,стават 3 седмици почти.
Сега страдам от самота.За първи път в живота си от 7 години аз усещам самота.Никога до сега не ми е било понятно това чувство.Самота в страшния смисъл на думата.Тишина,самота.Опитвам се да създам нови приятелства още от сега,от 2 седмици се мъча, запознавам с нови хора, все с нещо не върви...дори и при баща ми (последния ми и единствен близък) не мога да ходя сега заради проблемите,които бившия ми му нанесе (не смея да споделям какви са, защото са много аморални а не искам да заизглежда,че съм трол!!!)Изцяло на психологическа  и морална основа са,само това мога да кажа . Искам поне със семейството ми и двете ми доведени сестри да си оправя отношенията,защото и с тях и баща ми не мога вече да ходя... засега само (надявам се да е засега).Просто самота.Само той ми беше.Не успявам да се сближа с нови хора (просто приятелства търся...).

Snowwhite,
А ти нищо ли не работиш/учиш ? Как си прекарваш времето ?

Няколко пъти го споменаваш- такава  каквато съм. Каква си? Какъв е проблема- външност, бедност, кофти семейство, явно имаш образование и не си съвсем зян, пишеш доста грамотно. Каква е причината да имаш толкова ниско самочувствие и да мислиш, че друг освен този психично болен човек няма да те приеме?

Седиш и чакаш да те потърси, на нисък старт си.
Самотата не е лошо нещо, лекува.

По странен начин си се самоизолирала и си се съсредоточила точно върху този човек, което е очевидно лош избор.
Не ми се вярва, че никой друг няма да те приеме и хареса такава, каквато си. Изглежда, че сама отхвърляш другите хора, защото по някаква причина се боиш те да не те отхвърлят. Защо?

snowwhite, това, че си сама, чувстваш се самотна и нямаш други близки хора е голям негатив, но е поправимо. Пишеш, че "прежалваш" поведението му, но всъщност постоянното стискане на зъби е високата цена, която плащаш за някаква, въображаема обич. Нашето поведение е част от самите нас. Ако поведението на човека не ти харесва, то ти няма как да продължиш да го обичаш дълго. Вие и двамата сте съгласни жертви. Не се харесвате особено, но се разделяте и събирате, защото не намирате по-добро. Може да го обичаш и той тебе, но няма как да имате градивна връзка.

Опитваш да правиш прехвърляне на емоции. Търсиш нови хора, които да те заобичат както те е обичал той, а и ти да ги заобичаш. Такова нещо не става за седмица когато си на 25г и от смъртта на майка си нямаш близък човек. На тебе ти липсва етапа излизане с връстнички. След създаване на приятелства, мрежата от близки и приятели ще се увеличи и когато срещнеш мъж и се влюбиш, ще имаш огромна група хора, към които да се обърнеш ако връзката се с кофти или разпадне. В момента си идеалната жертва и докато си сама ще привличаш неудачници, дори и да си млада, красива, успешна, образована и богата.

Връзката ти с въпросния е приключила и това, че още не те е потърсил е огромен позитив. Може би работа и връзка му идват много. Връзката ви не зависи само от твоето желание.

Не зная зависима ли си от него с квартира, примерно. Ако в момента си на дивана у приятелка и нямаш жилище е разбираемо да искаш да се сдобрите.

При всички случаи, предвид, че си по-активната страна е добре да почнеш да излизаш на танци, по хобита, заведения, с колежки, колеги и да се запознаваш с нови хора. Запознаваш се без никакви очаквания за заедност и близост. Останалото е маркетинг. От 1000 нови познати все ще си допаднеш с трима, покрай които ще се запознаеш с още 30, от които ще си паснеш с още трима. Близките на твои близки ще ти паснат по-лесно от напълно непознати.

Имаш ли хобита, интереси, нещо, което искаш да направиш? Искаш ли да скочиш с парашут, да научиш корейски, да идеш в Перу или САЩ? Сега е момента.

Трябват ти поне 3 години за да си изградиш нов живот. Чак тогава можеш да мислиш за връзка. Изгради си твой живот! Само твой, не общ с партньора. С мъжа ми сме заедно от четвърт век, но всеки си има свои приятелства и интереси. И сме заедно. Правим заедно битовизмите и това, което е общ интерес, но си правим и това, което всеки обича, но другият не. Аз уча езици, излизам на танци, чета, а той пътува, ходи по музеи и увеселителни паркове, пилотира, ходи на спектакли. На музей можем да идем заедно понякога.

Не е здравословно да си лепната за партньор, дори да е идеален. Утре умира и си на кота нула.

А родителите на бившия какво мислят за раздялата и как я виждат? Говори ли с майка му?

За мене планът би бил:

1. Осмисляш, че всяка връзка може да има край.

2. Даваш си време да потъгуваш за загубата. Даваш си колкото трябва. За един е ден, за друг 10 години. След скъсване с мъж съм намирала нов същата вечер, а голямата любов ме държа над 10 години. Трябва да приемеш, че край ще има и ако не е този път ще е следващият. Това е трябвало да го чатнеш на петото късане.

3. Започваш да излизаш, сама. В парка да тичаш, примерно. Заговаряш хората с куче. Жена, мъж, няма значение. Комплимент, че кучето е сладко отваря раздумка. Ако ти е приятно, можеш да ги поканиш на кафе.

4. Ако нямаш квартира почваш да търсиш. Друго е да си имаш терен.

5. Обаждаш се на татко ти и обясняваш, че си сама, тъгуваш, съжаляваш за проблемите, които шизото е създал, казваш, че вече не си с него итн. Можеш да го помолиш да те придружи до гроба на майка ти. Уж те е страх да идеш сама. Посещение на гроб на родител дава покой а и ще се срещнете поне.

6. Почваш да излизаш, да се токаш, да се заговаряш с хора.

7. Замисляш се за курсове, нов език, смяна на работа, град, държава. За нещата, които не си направила като си била с него.

8. Спорт и движение помагат. Даже и ходене в парка ще те ободри.

Когато уседнеш сама, намериш познати, ще можеш да имаш и връзка. В нов град и държава ми отне 3 години.

Охх, момиче, нямаш ли някой да те разтърси, да те набие ако трябва, ама да се спасиш от тоя ад, в който сама ще превърнеш живота си, ако останеш с тоя психо

Не винаги има периоди на влошаване. Шизофреник, който успява да живее нормално може да има лош епизод, но може и да няма. Имах шефка, която е имала 3 епизода в юношеството и от 18 годишна е имала само един докато се пенсионира. Даже не пиеше лекарства. Започнала е работа при баща си, така че да не я уволняват и да не се разбира в града и, но след смъртта му отива в Лондон и работи над 30г напрегната, умствена работа с дълги часове. Беше се научила да спазва рутинен режим и да избягва късно лягане, алкохол, месо и плуване и вода.

Два, три или 5 епизода на влошаване не са кой знае какъв проблем. Повечето хора си сменяме работата и даже професията няколко пъти в живота. Ако си избере свободна професия или професия, към която има интерес като към хоби, професия с периоди на натоварване и мъртво време може и изобщо да не се наложи да отсъства. Много творчески личности са шизофреници.

При въпросния проблемът е, че изобщо не се подобрява трайно, дори и на лекарства. При него има негативни, но и позитивни симптоми и лекарствата, които подтискат едните, обострят другите.

Има в момента и категории младежи, най-често употребявали коноп, анорексички, веганки, но и други, които имат жестоки липси на разни витамини, както и анемии и поради тези липси правят параноични и халюцинационни епизоди. Тук пише за липса на В12, Д3, фолат, Е и С витамини, омега 3, но има и други:

https://www.ncbi.nlm.nih.gov/pmc/articles/PMC8554424/#!po=33.5106

Западната медицина подценява тези елементарни нещица и често изобщо не им обръща внимание. Със запълване на тези липси, симптомите изчезват и не се появяват докато липсващото е в норма.

Преди 7-8 години бях намерила един форум за липса на витамин Б12 и Д3 и имаше доста родители на деца със шизофренично пристъпи. Убедиха ме да давам 2 форми на Б12 на дъщеря ми, която носеше слухов апарат и след 2 години почна да чува и махна апарата. А Б12 беше пила преди това, защото имаше анемия. Светила ми бяха казали, че загубата на слух е непоправима. При нея е доказана с аудиограми. Иди, че разбери! Е, как да накарам дъщеря ми да яде месо си е проблем.

snowwhite, забравих да ти отговоря - Не, не се занимавам професионално с това. С ниско ВХ режимите съм запозната, защото имах хиперинсулинемия. Те помагат понякога при шизофрения, но ако се ползват подсладители, могат да влошат положението заради влиянието на подсладителите над обмяната на допамин и норепинефрин. Ако се интересуваш за бившия си, влез в групи за хранене и добавки при параноидна шизофрения! Добавките правят чудеса, но трябва да са точно според липсите на човека и генетиката му.


Ужас. При депресията и соматичната болест, които могат да са част от клиничната картина на шизофрения ги няма позитивните симптоми или поне не в такава степен. Депресиран или соматик не изцеждат близките така, както ги изцежда параноик, който е параноичен непрекъснато. Ако не е с нищо по-различна шизофренията, нямаше да я водят с друг код.

Физически недъг и здрава психика не е нечувано. Би трябвало да знаеш, че родените нормални, които са изживели щастлив живот и са доволни от вниманието на близките си и професионално не се афектират кой знае колко от лек, физически недъг и даже от по-тежък. Ако сега остана без крак, няма да припадам от мъка. Виж, на 15 или 20г сигурно щях да се гръмна.

Диагнозите ги сравняваш непрекъснато ти.

Ех, майка му голямо шаранче е намерила!
Медицинско лице, макар и майка, по никакъв начин няма да си вярва.
Жлези...Сравняване с диабет.
Тази жена умишлено и съзнателно е решила да ти затрие живота - и в буквалния и в преносния смисъл.
Чувствителна, затворена натура, починала майка и разширено семейство. Ти просто си идеалната жертва да доизгледа нейното болно дете.
Е, вярно, че с твоя живот ще е свършено, но какво от това?
Събуди се!