Последната или първата любов

[video][/video]
Извинявай ама какво са екстр…. Обстоятелства ?Сериозно.

Отидох да върна касета (за касетофон - - допотопно устройство за слушане на записи) с музика на един съсед и той беше там. Съседът ме покани да седна и предложи кафе. Седнах срещу него и бях като ударена с гръм. Подскочи ми сърцето. Явно е било взаимно. Съседът му каза, че зная испански и почнахме да говорим. Говорихме за музика, литература. Съседът ми беше сухар и учеше медицина. Обърна разговора на наука, политика 😻 и минахме на португалски. Исках да остана, но трябваше да пиша домашно. Тръгнах си. Съседът се оказа влюбен в мене и всеки път, в който питах за въпросния мъж, все казваше, че ще дойде, ще се срещнем някъде, обаче нищо. Сподели, че е имал флирт с майката на въпросния. Каза ми, че мъжът си има приятелка и ще се женят (а е знаел, че са се разделили ☹). Съжалих, че не съм попитала къде живеят. Разбрах от общ познат, че майка му някои вечери работи в радиото, но не знаех точно къде. Общият ни (друг) познат ме попита дали искам да ги поканя, чрез него или да организира среща, но ми стана неудобно и отказах.

Два месеца по-късно отидох да си взема един лак за нокти от позната в съседния блок. Влизам и той е там. Със съквартирантката и танцуват. Поговорихме и си разменихме адресите. Започна да идва на гости, като се прибра майка ми и на вечеря (дотогава карах на сандвичи и двата умивалника в кухнята бяха пълни с мръсни чинии 🤩). Излизахме заедно, но той ходеше по танци. Можеше да танцува като Майкъл Джексън, включая лунното ходене. В компании не пасвахме, защото излизах основно с френско говорещи, а френският му не беше добър. Той с португалоговорещи излизаше и моите приятели скучаеха.

Той често излизаше вечер, но майка ми се прибра и не ме пускаше до късно, особено през седмицата. Леко се раздалечихме от този факт.

За нова година въпросният съсед, който ни запозна, ни покани на парти, но майка пожела да посрещна НГ с нея, в къщи и чак след 00.30ч да изляза където искам. Яд ме беше, ама....... Той дойде точно в 00.29ч, като беше посрещнал НГ с майка си, която трябваше да е на работа на 01.01. Взе ме и ме заведе у тях, където майка му ме посрещна по нощница и полузаспала. Установих, че съм я виждала. Запознахме се, честитохме си НГ и тръгнахме. Потанцувахме до 5-6 сутринта, изпрати ме и след дни съседът ми каза, че майка му го помолила да се оттегли и го гъбаркала, че със сина и са съперници.

Околните мислеха, че сме двойка, но не бяхме и никога нищо не ми каза. Носил ме е на ръце в снега. Точно до 40 блок в Студентски град. Казвал ми е, че съм красива докато сме сами у тях, у нас, но даже не опита да ме целуне.

Всеки път като ме поканеше някъде, нещо се случваше и майка ми решаваше, че трябва да ида другаде. Зимната ваканция трябваше да ходя при баба, после дядо ми си дошъл, после баща ми да гледам, че дошъл, в Гърция с нея да не я изпусна, че след 2 месеца да я няма🌞. Той спря да идва и аз си продължих живота.

Майка му много ме харесваше и до днес ме харесва и съжалява, че не развил връзката с мене. Тогава той и беше казал, че съм малка. Поне това ми каза тя. Водеше ни често на ресторант вечер.

За 8ми март ми донесе огромен букет от 100 рози и повече не дойде.

След година го видях с друго момиче. Вече излизах с друг и не изпитах ревност. Даже сме излизали заедно в компания, а като замина при майка си и роднините и даже излизах с момичето и сестра и. Аз и приятелката му изпратихме майка му като си тръгваше. Повече не я видях. Обадих се няколко пъти на майка му.

Завърших гимназия и заминах за Франция. След около 15 дни се обадих на майка му. Каза ми, че той е отишъл в България, учи в МЕИ (сегашният Технически университет), разделил се е с приятелката си иииииииии....... трябваше да се върна в София. Сърцето ми се разтупа. Обадих се на дядо ми  който ми каза да не правя глупости, че в България има жестока криза, купонна система, няма транспорт, да си сядам на г*за и толкоз. Купих си веднага билет, за влака 🌞, седящо място, не кушет вагон. В Сърбия ме удари къде съм, а като видях на какъв влак ще се качвам за София и с какви парцалоци, направо лошо ми стана. Стоях права от Белград до София!!!!!!!!!!

Пристигнах точно на рожденния ми ден, с 2 куфара и кашони. Нямах стотинки, та жена се обади на майка да дойде да ми помогне. Мене ме беше срам. Дойдоха майка и баба ☹ на гарата. В таксито ми удариха кръстосан разпит защо се връщам. В конското се включи активно и таксиджията, който отсече, че съм за бой. В къщи ми беше съобщено, че майка ми напуска БГ и да се оправям сама.

Октомври тръгнах в УНСС, ноември си намерих работа. Декември дойде бабиерата да ме опере и да ми понаготви. Януари имаше стачки и митинги и нямаше автобуси. Няколко пъти ходих да го търся, но все го нямаше.

През май най-накрая го намерих. Случайно минах през улицата, която минаваше от УНСС до зала Христо Ботев и там, на маса до кафене, седеше той, с една пършива грозница с голям нос и къса, рядка, изрусена коса. Почнахме да излизаме, да ми казва, че съм много красива, веднъж даже ме хвана за ръка. Седяхме и си говорехме по цели нощи. Беше залитнал по религия, философия, астрология. Съобщи ми, че предвид положението в БГ ще отпътува окончателно за близкия изток, където вече се бяха установили майка му, баба му и дядо му, чичовци и братовчеди. Пита ме дали искам да ида с него. Казах, че не. Знаех, че бабите щяха да наддават вой. Завоалирано и елегантно ми показваше, че ме харесва, но даже не опита да ме целуне.

Помогнах му с багажа, помогнах му да си обмени левовете обратно в долари, прекара последната нощ у нас, покани ме на вечеря в парк хотел Москва 🤩, изпратих го на летището, пращай му оставения багаж и след месец заминах за Англия.

Обаждах му се. Канеше ме там, но не посмях да ида. Не се върнах в България за да не гледам местата, по които сме ходили заедно. Не отидох в държавата, в която майка работеше да я видя, защото с печат от тази държава нямаше да мога да вляза в държавата, в която живееше той. Един ден майка му ми каза, че вече живее с приятелката си, при нея. Изнесоха се и си изгубихме следите. Намерих новия телефон на майка му след 5-6 години и тя ми каза, че се е оженил. Сложих кръст. Обаждах се да честитя празници. За пръв път можах да имам връзка с мъж.

Минаха години и като се роди синът ми писах мейл на всички познати, Cc или bcc и пратих снимки. Веднага писа да ми честити. Питах той няма ли деца и каза, че да и прати снимка на страхотно русо, къдраво момиченце.

Веднъж чатихме и тъкмо да му кажа, че се е родила дъщеря ми, той писа, че се развежда. Изчезна. Не го търсих повече. Реших, че е срещнал друга, че си живее живота.

Минаха 4 или 5 години. Писах му за всеки празник, но никога не отговори. Отварям пощата и гледам писмо от името на майка му. Пише ми, че е майката на еди кой си, който "почива в мир". Щях да припадна. Четох, превеждах си с речник, на английски, на френски, да не би да не съм разбрала. Чувствах се нереално. Писах и, но тя не отговаряше. Помолих в тукашна тема на държавата, в която живее да намерят телефон по име. Търсиха, но не намериха. След 2 седмици ми писа. Била в болница. Ревах по 5 пъти дневно през това време. Починал е от рак на белия дроб, а не е запалил и една цигара в живота си. По времето, когато се е разболял, аз започнах да пуша. Като че ли плати моя грях. Всеки път, когато паля цигара се сещам за него, тоест 10 пъти на ден.

Майка му ми каза, че и показал снимките с бебето и и казал "Е, ако бях с нея, нещата щяха да са различни".

Дъщеря му му е одрала кожата и танцува като него. Много и се радвам като я гледам да танцува и дано да е щастлива!

Беше изключително фин, галантен, начетен, верен приятел. Липсва ми и като приятел.

Свързвам много хора и места, познати и непознати, с него. Майкъл Джексън, Украйна и Днепр(опетровск), където е роден дядо му, Бразилия и Боливия, където са живяли, Аржентина, където са родени майка му и баба му. Сещам се за него като видя сиамска котка, като тяхната, руска хрътка (борзой) като любимите му кучета.

И двамата бяхме пасивни и много популярни с противоположния пол. Затова нищо не се получи, може би. Май и двамата сме се слагали взаимно на пиедестал.

Не ни е било писано, мактуб, както казват арабите, съдба. Разминавахме се непрекъснато.

Не съм ходила на гроба му още. Искам веднъж да отида. Майка искаше да идем заедно в държавата, където е погребан, но реших, че не знам как ще се почувствам, а не исках да рухна на чуждо място и пред децата. Та, отиде сама на екскурзия там.

Смъртта е фатална и финална. Докато има живот, има надежда.

Радвам се, че имах честта да го познавам. Остават ми много мили спомени.

Бооожеее, Невена, дано в другия живот да сте заедно...

Неве,  сърцераздирателна история, белязала целия ти живот. Невероятна, истински докосваща. Двама човека живеещи собствените си животи, а всъщност цял живот стремящи се един към друг, докато смъртта ги раздели.
Докосна ме истински. 😘

Последната

Невена, много разтърсваща и красива история. Трябва да напишеш роман за нея.
Знам за друг случай на силна, но неосъществена любов и си мисля, че не случайно не се е получило... Като се замисли човек, влюбените са могли да се съберат, и не една възможност са имали... Малко фаталистично си мисля, че щом не е станало, значи не е трябвало да стане.

Nevena Virolan, имаш талант, хубаво пишеш, използвай го.
И аз имам подобна неосъществена любов, макар и състояла се само в България.

Невена,
Как можа да не отидеш при него ???
Как можа ?
Уф, че си...

Аз чакам любовта, онази голямата. А дано!
Иначе помня първата, най-вече огромните му тюркоазени очи и първата ни целувка.
Загубихме връзка и опитвах да го намеря, но нямам успех. Но светът е малък, оставам с очакване за най-хубавото.

Времена, обстоятелства, завъртя ни живота, двамата на нови места. Той е много привързан към майка си и извън брака си е живял винаги с нея. Като замина, отиде да живее с майка си у годеника и. Тя след месец се ожени. С тях живееха и двете (а може и три, но мисля, че бяха 2) малки момчета от предишния брак на мъжа. После се разведе и отидоха в друг квартал/град, но в малко жилище. След това майка му купи стая с баня и кухня.

Действието се развива в много далечни времена, в други условия, административна реалност и нрави.

Когато се запознахме, майка му беше в Швеция, а моята също я нямаше. Имахме два терена и никога, нищо не се случи. Като го намерих отново, живеех сама, той живееше сам, оставали сме по цели нощи заедно и пак нищо не се случи. Той беше писал въодушевено писмо на общ познат, в който му пишеше, че на новото място има супер мацки 🌞. Каква е гаранцията, че като ида, ще се случи нещо?

В началото аз живеех в хотела, в който работех, в стая2 или 2.50м на 3м, може би. В банята и пералня не влизаше. После се преместих на квартира. Наемите в Лондон си ги биваше.

Той, в началото не можеше, май да пътува и да се изнася. След това почна да учи, аз също, работехме.

За държавата, в която живееше имах нужда от виза. Нямаше как да я получа в Лондон, защото все още не бях резидент, нямах постоянно местожителство. За да получа местожителството, трябваше да не отсъствам над 3 месеца годишно.

Моите роднини постоянно идваха, особено майка ми. Тя работеше на дълги смени без почивка и после имаше още толкова отпуск, като и плащаха самолетните билети докъдето иска. Няма друго дете и идваше при мене. Тя ми е финансирала всичко, което съм пожелала, веднъж съм се върнала, при това 1990г и в средата на 90те да и кажа, че отивам на майна си Райна, а отказвах да ходя с нея по ваканции щеше да бъде доста неуважително. Като неженена имах право на безплатен билет до държавата, в която работеше, но не отивах за да не оцапам паспорта. Тя вече беше правила вечери за въпросния, при това е идвал с приятели, беше се изнасяла за да освободи терен и да и кажа, че му отивам пак на крака, докато бъхти за да съм добре преливаше чашата (поне в моята глава).

Другото е, че държавата, в която отиде, я показваха все в размирици по телевизията. Баба ми и дядо ми имаха доста приятели там и бях опипвала положението, но казаха, че, хм, цигания не липсва и престъпност и в БГ и няма да преглътнат да ида да живея извън Европа (даже Америка). Едната ми баба мереше разстоянието със сантиметър на картата 🤩. Бабите нямат друго внуче.

С времето той хлътна в религия. Даже и майка му не търпеше особено.

Канех се да ходя 1994г. Почина дядо му, мир на праха му. През 1995г имаше възможност да кандидатствам за един семестър там, на разменни начала. Обадих му се и...... ми се похвали, че щял да ходи в САЩ за един семестър на разменни начала следващата година.


Сега и аз мисля, че не е трябвало да стане. Не ни е било писано. Сега съм сигурна, че е добре така, ама тогава...... хич ме ми беше добре.


Аз съм щастлива в този живот. Не вярвам, че има друг и май е по-добре да няма. Срещнали сме се млади, когато всеки от нас е бил tabula rasa. С годините сме насъбрали опит, радост, щастие и любов с други хора, горчилка, дечуря. В друг живот, ако го има, искам да съм със сегашния ми мъж, който е голямата ми любов, в когото съм се влюбила от пръв поглед и с когото сме отгледали децата ни. Той е изживяна любов, истинска и реална.

В тоя, друг живот, на каква възраст ще сме? Ако сме на възрастта, на която сме умрели, той ще е около христова възраст, а аз, със сигурност на 51+ години? Дали млад мъж в 30те си години ще иска да е с 50 или 90 годишна менопозалка 😇?

Мисля, че ще е по-добре да е с дъщеря си, която остана сирак на 4г и да поживеят заедно. Ако имам избор и нещо зависи от мене, това бих поискала и това, сигурно би искал и той. Това е защото го обичам истински, чисто, искрено и съм готова да седя в ъгъла, докато той е щастлив с друг, с друга, с други.

Ммм, не, като специалист по втори животи мога да ти кажа, че тогава се почва пак от нулата.
А това, което казваш, е в рая - там отиваш, какъвто си умрял и свириш на арфа цяла вечност.

И все пак би излязъл чуден роман.

Предвид, че става въпрос за някоя разкапана арабска държава, наистина изобщо не е било добра идея да отива там. Явно не е било писано, не че вярвам на такива работи. Също докато си във филма не можеш да разсъждаваш съвсем трезво и да направиш реална оценка на нещата.
И аз не съм очаквал, че няма да я забравя толкова години, а някои неща успях да осмисля едва след време, за други така и не намерих обяснение. И двамата сме се рязали, първо тя мен, после ме гони дълго време, година и повече, след тва пък аз се назлъндисвах щото нали съм много умен и много го мислих. Беше девствена, знаех добре, че ще се влюбя много в нея, един ден като порасне ще поиска да е с друг и щях да се озова в положението на автора на една друга тема от преди ден два. Е като останахме приятели и продължихме да се виждаме, пак се влюбих в нея, ама вече тя ме възприемаше като приятел, особено като се сближихме много. От там нататък вече нямаше излизане от това положение, нищо не можех да направя, тя се вкопчи в друг човек и всичко отече. Може би ако бяхме продължили отношенията си, беше неизбежно да се реализират нещата при нас след време, особено като съдя по реакциите и след като се дистнацирах. Ама тва са само предположения. Не бих я потърсил сега след години, не искам да се вкарвам във сапунени сериали, а и мога много сериозно да разбъркам живота и, както и моя. Знам, че до преди година-две беше необвързана, както и наскоро разбрах, че още е в нашия град, но не сме се засичали за последните 10 години. Не знам до колко и провървя с мъжете и връзките, мисля онази токсична връзка и се отрази много негативно, както и края на нашите отношения също допринесе в тази посока.
И другото, като гледам голяма част от необвързаните жени на нейните години във форума, а не само тук, предполагам ще е много по-различна от онова момиче на 22-3 както съм я запомнил.

Представете си - харесвал си някоя, примерно съученичка. Понеже си изпитвал известен страх на онези години да не те отрежат окончателно - решаваш да сте просто приятели. Обаче минават години, всеки си поема по пътя, имаш си друг партньор, но се развеждаш/разделяш, разбираш, че въпросната е сама и решаваш вече зряло да подходиш по-сериозно.... Може би нещата биха могли да се получат вече...

Може, що да не може.. много неща може, ама трябва опиташ. Който не рискува, е загубил със сигурност.

И къв е проблема да пробваш? Ако и двамата сте свободни, просто действай, пък то ще покаже. Както разбирам, нямате багаж от предишни отношения, така че не виждам защо да не.