Незрялост и зрялост. Наивност и опит. Та, кое точно да е за сравнение?
- Публикувана: 17 апр. 2022, 18:20 ч.
- Последно мнение: 9 септ. 2022, 16:13 ч.
Последната или първата любов
Не знам защо тази тема ми напомня това стихотворение на Найден Вълчев:
- Кажи коя е първата жена
на твоите момчешки дни и нощи?
Залезе тя при изгрева си още
С нетрайна романтична светлина.
- Кажи коя е нежната жена,
Която ти все още не забравяш?
- Забравям я. Вълната се смалява,
когато дойде другата вълна.
- Кажи коя е тъмната жена,
която те направи суха пепел?
- Държа един угаснал въглен в шепа
и в него няма капка топлина.
- Кажи коя е вечната жена,
която в теб до края ще живее?
- Не чуваш ли? Тя моя син люлее
със свойта вечна песен: - На-ни-на
- Кажи коя е първата жена
на твоите момчешки дни и нощи?
Залезе тя при изгрева си още
С нетрайна романтична светлина.
- Кажи коя е нежната жена,
Която ти все още не забравяш?
- Забравям я. Вълната се смалява,
когато дойде другата вълна.
- Кажи коя е тъмната жена,
която те направи суха пепел?
- Държа един угаснал въглен в шепа
и в него няма капка топлина.
- Кажи коя е вечната жена,
която в теб до края ще живее?
- Не чуваш ли? Тя моя син люлее
със свойта вечна песен: - На-ни-на
С други думи обичаме удобството.
За жените добър съпруг и баща - разбирам материално осигурен, стабилен, улегнал, желаещ деца.
За мъжете - добра домакиня и майка, да не страшна на външен вид.
Няма никакъв проблем, че нищо не трепва.
А като си помисля, че един ден просто ще съм мъртва.
За жените добър съпруг и баща - разбирам материално осигурен, стабилен, улегнал, желаещ деца.
За мъжете - добра домакиня и майка, да не страшна на външен вид.
Няма никакъв проблем, че нищо не трепва.
А като си помисля, че един ден просто ще съм мъртва.
С други думи обичаме удобството.
За жените добър съпруг и баща - разбирам материално осигурен, стабилен, улегнал, желаещ деца.
За мъжете - добра домакиня и майка, да не страшна на външен вид.
Няма никакъв проблем, че нищо не трепва.
А като си помисля, че един ден просто ще съм мъртва.
За жените добър съпруг и баща - разбирам материално осигурен, стабилен, улегнал, желаещ деца.
За мъжете - добра домакиня и майка, да не страшна на външен вид.
Няма никакъв проблем, че нищо не трепва.
А като си помисля, че един ден просто ще съм мъртва.
Жените обичаме да обичаме, обичаме да обичаме умно.
След 10-15-20 г можеш да получиш Виктор Франкенщайн не по твой избор или да обичаш Адам със същата страст.
А представете си, първата ви любов - примерно да е неосъществена, после си имате семейство с друг човек, дете и т.н., но понеже се разделяте, оставате сам/а - бихте ли се върнали към първата си любов?
Да, разбира се, веднага, но без да намесвам детето ми, неговото, жена му 😻.
Една любов си заслужава да се изживее.
Скрит текст:
С други думи обичаме удобството.
За жените добър съпруг и баща - разбирам материално осигурен, стабилен, улегнал, желаещ деца.
За мъжете - добра домакиня и майка, да не страшна на външен вид.
Няма никакъв проблем, че нищо не трепва.
А като си помисля, че един ден просто ще съм мъртва.
За жените добър съпруг и баща - разбирам материално осигурен, стабилен, улегнал, желаещ деца.
За мъжете - добра домакиня и майка, да не страшна на външен вид.
Няма никакъв проблем, че нищо не трепва.
А като си помисля, че един ден просто ще съм мъртва.
Обичам удобство, но описаният, добър съпруг и баща, улегнал, желаещ деца няма да ме привлече, ако и да е материално осигурен. За да се нарече добър баща,трябва първо да е вече баща, а аз мъж с дете не щях и да погледна. Трябва ми влюбване, тръпка.
Между скучен живот с добър мъж, който не ме привлича и смърт избирам смъртта без да се замисля. Идеално неговата 🤐, но ако няма чалъм 🌞, предпочитам да умра.
Първата любов ръжда не хваща.
Може да има влюбване и любов в зряла възраст, разбира се, но нищо не може да се сравни с тръпката на първите влюбвания.
Ранните ми 20 години ги прекарах сама, живеейки сама и без постоянен партньор. Прекрасно беше. По неволя никога няма да остана сама, защото самотата е, за мене, удобна, интересна и обогатяваща и винаги съм обичала да оставам сама за известно време, поне.
След късните ми 20г никога не се влюбих. Ако остана сама, ще си живея щастливо сама. Свързвам влюбването с младост. След раждането на първородния спрях и да харесвам мъже физически. Предпочитам да канализирам любовта ми в децата ми, котката. На друг мъж нямам какво да дам. Желанието да зарадвам мъж, да му угодя, отдавна го няма. Всичко това не пречи, разбира се на секс и повърхностни връзки, но духовно не мога да се отдам повече на мъж. Ресурсите ми са изчерпани отдавна.
Първата ми любов отдавна е покойник. Няма ден, в който да не се сетя за него. Винаги ми става мило. За други бивши не се сещам толкова често, нито се връщам към връзките, а бяха хубави. Първата ми любов беше платонична и неизживяна, а ме държа 10 години. През тези 10 години не можах да имам връзка с мъж, нито да живея с мъж. Влюбвах се често, излизах с мъже, но не ги обичах.
Може да има влюбване и любов в зряла възраст, разбира се, но нищо не може да се сравни с тръпката на първите влюбвания.
Ранните ми 20 години ги прекарах сама, живеейки сама и без постоянен партньор. Прекрасно беше. По неволя никога няма да остана сама, защото самотата е, за мене, удобна, интересна и обогатяваща и винаги съм обичала да оставам сама за известно време, поне.
След късните ми 20г никога не се влюбих. Ако остана сама, ще си живея щастливо сама. Свързвам влюбването с младост. След раждането на първородния спрях и да харесвам мъже физически. Предпочитам да канализирам любовта ми в децата ми, котката. На друг мъж нямам какво да дам. Желанието да зарадвам мъж, да му угодя, отдавна го няма. Всичко това не пречи, разбира се на секс и повърхностни връзки, но духовно не мога да се отдам повече на мъж. Ресурсите ми са изчерпани отдавна.
Първата ми любов отдавна е покойник. Няма ден, в който да не се сетя за него. Винаги ми става мило. За други бивши не се сещам толкова често, нито се връщам към връзките, а бяха хубави. Първата ми любов беше платонична и неизживяна, а ме държа 10 години. През тези 10 години не можах да имам връзка с мъж, нито да живея с мъж. Влюбвах се често, излизах с мъже, но не ги обичах.
Историята ти много ме трогна, частта с влюбването в този мъж, траяло 10 години !
УаУ.
Как се случи това, как така се влюби ?
Вие все пак имахте ли връзка ? Консумирахте ли се тая любов ? Какво стана, защо не бяхте заедно ? Съчуствам ти, че човекът го няма вече на този свят.
Във връзка не с първата, не с последната, а с голямата любов, историята на Маяковски и неговата голяма любов"
Една от най-романтичните истории от живота на Маяковски, случваща се в Париж, когато той се влюбва в Татяна Яковлева.
Между тях не може да има нищо общо. Руска емигрантка, изтънчена и изискана, възпитавана на Пушкин и Тютчев, не възприемаща нито една дума от твърдите и накъсани стихове на модерния съветски поет.
Неговия начин на живот и необузданата му страст я плашат.
Не я трогват нито кучешката му преданост, нито славата му.
Сърцето й остава безразлично. И Маяковски си заминава сам за Москва.
Резултат от тази мигновено пламнала и провалена любов е вълшебното стихотворение „Писмо до Татяна Яковлева“ с думите: "Аз все някога ще те отведа - сама или заедно с Париж!"
А за нея останават цветята. Или по-скоро - Цветя.
Хонорарите от всичките си парижки спектакли Владимир Маяковски депозира в банковата сметка на известна парижка компания за цветя с единственото условие, че няколко пъти седмично на Татяна Яковлева да и бъде занасян букет от най-красиви и необичайни цветя - хортензии,теменужки от парма, черни лалета, орхидеи от чаени рози, астри или хризантеми.
Парижката фирма със солидно име следва инструкциите на екстравагантния клиент - независимо от времето и сезона, година след година служителите на фирмата доставят в дома на Татяна Яковлева букети с фантастична красота и единствената фраза: „От Маяковски“.
Той умира през 1930 година - новината я зашеметява като удар от неочаквана сила. Вече свикнала с това, че той редовно нахлува в живота й, тя знае, че той е някъде и й изпраща цветя. Но фактът че съществува човек, който я обича толкова много, повлиява на всичко, което й се случва: така Луната, в една или друга степен, влияе на всичко живо на Земята само защото постоянно се върти около нея.
Вече не разбира как ще живее - без тази луда любов, изразявана с цветя.
Но компанията не знае за смъртта на влюбения поет.
И на следващия ден на прага й се появява момче с доставка - същия букет и същите думи: „От Маяковски“.
Казват, че голямата любов е по-силна от смъртта, но не всеки успява да я срещне в реалния живот.
Владимир Маяковски успва. Цветята пристигат и 1930-та година, когато той умира, и в 1940-та година, когато вече бил забравен. По време на Втората световна война в окупирания от германците Париж тя оцелява само защото продава тези луксозни букети на булеварда.
Ако всяко цвете е било думата "любов", то в продължение на няколко години думите на неговата любов са я спасявали от глад.
После съюзническите войски освобождават Париж, после заедно с всички тя плаче от щастие, когато руснаците влизат в Берлин - и всички носят букети.
Служителите на фирмата се сменят, нови идват да заменят старите и тези нови вече знаят, че стават част от голяма легенда. И вече като парола, която им дава пропуск към вечността те с усмивка казват : „От Маяковски“.
Цветята от Маяковски вече са станали парижка история.
Истина или красива измислица, но веднъж, в края на седемдесетте години, съветският инженер Аркадий Ривлин, който не веднаж е слушал майка си да разказва историята за вечната любов, пристига в Париж.
Татяна Яковлева все още била жива и охотно приела в дома си своя сънародник.
Говорили дълго за всичко на света на чай и сладкиши.
В тази уютна къща цветята били навсякъде и той въпреки неудобството попитал :
Вярно ли е, че цветята от Маяковски са я спасили по време на войната? Не е ли красива приказка това? Възможно ли е толкова години подред ...
- Пий чай - бил отговора на Татяна - пий чай. Не бързаш, нали ?
След малко се чул звънеца на вратата ...
Той никога през живота си не бил виждал толкова луксозен букет, зад който почти не се виждал служителя, букет от златни японски хризантеми, подобни на слънце.
И иззад този блясък на слънцето, гласът на пратеника :
„От Маяковски“.
Една от най-романтичните истории от живота на Маяковски, случваща се в Париж, когато той се влюбва в Татяна Яковлева.
Между тях не може да има нищо общо. Руска емигрантка, изтънчена и изискана, възпитавана на Пушкин и Тютчев, не възприемаща нито една дума от твърдите и накъсани стихове на модерния съветски поет.
Неговия начин на живот и необузданата му страст я плашат.
Не я трогват нито кучешката му преданост, нито славата му.
Сърцето й остава безразлично. И Маяковски си заминава сам за Москва.
Резултат от тази мигновено пламнала и провалена любов е вълшебното стихотворение „Писмо до Татяна Яковлева“ с думите: "Аз все някога ще те отведа - сама или заедно с Париж!"
А за нея останават цветята. Или по-скоро - Цветя.
Хонорарите от всичките си парижки спектакли Владимир Маяковски депозира в банковата сметка на известна парижка компания за цветя с единственото условие, че няколко пъти седмично на Татяна Яковлева да и бъде занасян букет от най-красиви и необичайни цветя - хортензии,теменужки от парма, черни лалета, орхидеи от чаени рози, астри или хризантеми.
Парижката фирма със солидно име следва инструкциите на екстравагантния клиент - независимо от времето и сезона, година след година служителите на фирмата доставят в дома на Татяна Яковлева букети с фантастична красота и единствената фраза: „От Маяковски“.
Той умира през 1930 година - новината я зашеметява като удар от неочаквана сила. Вече свикнала с това, че той редовно нахлува в живота й, тя знае, че той е някъде и й изпраща цветя. Но фактът че съществува човек, който я обича толкова много, повлиява на всичко, което й се случва: така Луната, в една или друга степен, влияе на всичко живо на Земята само защото постоянно се върти около нея.
Вече не разбира как ще живее - без тази луда любов, изразявана с цветя.
Но компанията не знае за смъртта на влюбения поет.
И на следващия ден на прага й се появява момче с доставка - същия букет и същите думи: „От Маяковски“.
Казват, че голямата любов е по-силна от смъртта, но не всеки успява да я срещне в реалния живот.
Владимир Маяковски успва. Цветята пристигат и 1930-та година, когато той умира, и в 1940-та година, когато вече бил забравен. По време на Втората световна война в окупирания от германците Париж тя оцелява само защото продава тези луксозни букети на булеварда.
Ако всяко цвете е било думата "любов", то в продължение на няколко години думите на неговата любов са я спасявали от глад.
После съюзническите войски освобождават Париж, после заедно с всички тя плаче от щастие, когато руснаците влизат в Берлин - и всички носят букети.
Служителите на фирмата се сменят, нови идват да заменят старите и тези нови вече знаят, че стават част от голяма легенда. И вече като парола, която им дава пропуск към вечността те с усмивка казват : „От Маяковски“.
Цветята от Маяковски вече са станали парижка история.
Истина или красива измислица, но веднъж, в края на седемдесетте години, съветският инженер Аркадий Ривлин, който не веднаж е слушал майка си да разказва историята за вечната любов, пристига в Париж.
Татяна Яковлева все още била жива и охотно приела в дома си своя сънародник.
Говорили дълго за всичко на света на чай и сладкиши.
В тази уютна къща цветята били навсякъде и той въпреки неудобството попитал :
Вярно ли е, че цветята от Маяковски са я спасили по време на войната? Не е ли красива приказка това? Възможно ли е толкова години подред ...
- Пий чай - бил отговора на Татяна - пий чай. Не бързаш, нали ?
След малко се чул звънеца на вратата ...
Той никога през живота си не бил виждал толкова луксозен букет, зад който почти не се виждал служителя, букет от златни японски хризантеми, подобни на слънце.
И иззад този блясък на слънцето, гласът на пратеника :
„От Маяковски“.
Не си го представям поне аз, наистина.
Някой да ме е харесал, пък аз - него - не. Пък после как аз ей така от нищото ще го захаресам? И то ако той вече е във връзка. Абсурд. Обвързаните мъже даже мога да ги погледна с такива очи.
Някой да ме е харесал, пък аз - него - не. Пък после как аз ей така от нищото ще го захаресам? И то ако той вече е във връзка. Абсурд. Обвързаните мъже даже мога да ги погледна с такива очи.
Кое ти е странно? Само на мен ми се е случвало поне 2 пъти, точно да ме захаресват кога стане късно. В този случай не беше така, харесването беше от първия момент и при двамата. Ама не винаги тва е достатъчно. Има и други фактори, които възпрепятстват връзката, вече ги изборих по-назад.
За неосъществената любов, тва и е силата- че не е реализирана. Работи фантазията, идеализира се, като добавим и малко носталгия по онези години кога сме били на 20-25...