Дренковото правило казва - не използвай чужд език, за да изразиш мисли на матерния. Смятам, че можеше да ми отговориш и без поезия.
🌞
🌞
- Публикувана: 17 апр. 2022, 18:20 ч.
- Последно мнение: 9 септ. 2022, 16:13 ч.
Последната или първата любов
А какво да кажем за влюбчивите натури, които мине-немине, и току ги тресне голямата любов? Бързо палят и бързо гаснат.
Това не е любов, а влюбване. Като млада се влюбвах всеки месец. Познавах се и знаех, че няма да е единствения и неповторим и затова не се обвързвах. Но не, не е било голяма любов. Голяма любов за мене е да съм все още влюбена след поне година познанство. Такива не се случват всеки ден. За почти 3 десетилетия многобройни влюбвания ми се е случило 3 пъти. Изживях две. Стига толкоз.
Хора, шансът едно дете да развие шизофрения при един болен и един здрав родител не е 50%, а 10%, като честотата на болестта в общата популация е 1%. Т.е. има приблизително 90% шанс при една такава двойка децата да са здрави.
Да, това е ужасно тежко заболяване, което е бич за цялото семейство, може да доведе до самоубийство или убийство на близки хора, ако не се контролира, но при един перфектен контрол всичко това може да бъде избегнато и човек може да живее съвсем нормален живот дори и с такава диагноза. Така че и това клеймо върху психично болните на общо основание не е много ОК.
Едно време работех с една колежка, за която години след познанството ни разбрах, че страда от шизофрения. Ами, ако щете вярвайте, но изглеждаше най-нормалния, стабилен и адекватен човек в колектива.
Никога не бих допуснала такова нещо, защото се следеше изкъсо, пиеше си лекарствата (точната терапия е най-важна) и всичко беше наред. Имаше си мъж и две деца, здрави към 25-тата си година. Казвали са ми, че за 10 години е имала няколко наченки на кризи, които е туширала - веднага е усетила, че зазлява, взела си е болничен и се е лекувала.
Да, трудно е да се живее с такъв човек, рисково е, сложно е, но не е невъзможно при желание и силна мотивация и от двете страни. Говоря принципно за психично болните. В случая на Снежанка не знам дали от негова страна има истинска любов и дали конкретно той си заслужава усилията и саможертвата, само тя си знае.
Да, това е ужасно тежко заболяване, което е бич за цялото семейство, може да доведе до самоубийство или убийство на близки хора, ако не се контролира, но при един перфектен контрол всичко това може да бъде избегнато и човек може да живее съвсем нормален живот дори и с такава диагноза. Така че и това клеймо върху психично болните на общо основание не е много ОК.
Едно време работех с една колежка, за която години след познанството ни разбрах, че страда от шизофрения. Ами, ако щете вярвайте, но изглеждаше най-нормалния, стабилен и адекватен човек в колектива.
Никога не бих допуснала такова нещо, защото се следеше изкъсо, пиеше си лекарствата (точната терапия е най-важна) и всичко беше наред. Имаше си мъж и две деца, здрави към 25-тата си година. Казвали са ми, че за 10 години е имала няколко наченки на кризи, които е туширала - веднага е усетила, че зазлява, взела си е болничен и се е лекувала. Да, трудно е да се живее с такъв човек, рисково е, сложно е, но не е невъзможно при желание и силна мотивация и от двете страни. Говоря принципно за психично болните. В случая на Снежанка не знам дали от негова страна има истинска любов и дали конкретно той си заслужава усилията и саможертвата, само тя си знае.
Да, възможно е да работят, рядко. Има няколко вида шизофрения. В случая, щом човекът има параноя, това е най-тежкият вид. А децата дали са нормални не може да се знае, докато са деца. Щизофренията се отключва след 18 годишна възраст. Може и да е в доста зряла възраст.
Аз колко симпатични шизoфреници познавам...Грижа се за една. Мили, умни и възпитани. Ама едно е да й помогна в криза, да й дам лекарства, да й сготвя или напазарувам като е в параноя и 3 месеца не може да излезе от къщи, да извикам линейка. Друго е да си женен за нея. Останалите всичките живеят при родителите си или роднини и те се грижат за тях. Още не съм се запознала с шизофреник, който да може да е равноправен партньор и глава на семейство.
Аз колко симпатични шизoфреници познавам...Грижа се за една. Мили, умни и възпитани. Ама едно е да й помогна в криза, да й дам лекарства, да й сготвя или напазарувам като е в параноя и 3 месеца не може да излезе от къщи, да извикам линейка. Друго е да си женен за нея. Останалите всичките живеят при родителите си или роднини и те се грижат за тях. Още не съм се запознала с шизофреник, който да може да е равноправен партньор и глава на семейство.
Хора, шансът едно дете да развие шизофрения при един болен и един здрав родител не е 50%, а 10%, като честотата на болестта в общата популация е 1%. Т.е. има приблизително 90% шанс при една такава двойка децата да са здрави.
Да, това е ужасно тежко заболяване, което е бич за цялото семейство, може да доведе до самоубийство или убийство на близки хора, ако не се контролира, но при един перфектен контрол всичко това може да бъде избегнато и човек може да живее съвсем нормален живот дори и с такава диагноза. Така че и това клеймо върху психично болните на общо основание не е много ОК.
Да, това е ужасно тежко заболяване, което е бич за цялото семейство, може да доведе до самоубийство или убийство на близки хора, ако не се контролира, но при един перфектен контрол всичко това може да бъде избегнато и човек може да живее съвсем нормален живот дори и с такава диагноза. Така че и това клеймо върху психично болните на общо основание не е много ОК.
Има я стигмата на психично болните и това е исторически заради самото естество на развитието на психиатрията, трудно е разбирането на психичната болест и тя плаши сериозно хората. Плюс това има едни такива тъмни периоди в психиатрията, също и сега се признава, че често се слагат грешни диагнози или има предиагзостициране на шизофрения, защото е по-лесно и доста често симптомите се покриват с други състояния, включително биохимични. Но както и да го гледаме, тази диагноза е сериозна, особено ако на човека не му се случва за пръв път, един епизод, който да е под съмнение. Хората инстинктивно искат здраво поколение и избягват да се обвързват с хора със сериозни психични заболявания, без значение дали и колко тези заболявания се наследяват. Самата обстановка едно дете да расте с нестабилен родител и нестабилна обстановка вече се отразява зле. Не може да се очаква от обикновения човек да се прави, че всичко е наред, той има право на своя избор с кого да се обвърже и колко може да понесе.
Хора, шансът едно дете да развие шизофрения при един болен и един здрав родител не е 50%, а 10%, като честотата на болестта в общата популация е 1%. Т.е. има приблизително 90% шанс при една такава двойка децата да са здрави.
Да, това е ужасно тежко заболяване, което е бич за цялото семейство, може да доведе до самоубийство или убийство на близки хора, ако не се контролира, но при един перфектен контрол всичко това може да бъде избегнато и човек може да живее съвсем нормален живот дори и с такава диагноза. Така че и това клеймо върху психично болните на общо основание не е много ОК.
Да, това е ужасно тежко заболяване, което е бич за цялото семейство, може да доведе до самоубийство или убийство на близки хора, ако не се контролира, но при един перфектен контрол всичко това може да бъде избегнато и човек може да живее съвсем нормален живот дори и с такава диагноза. Така че и това клеймо върху психично болните на общо основание не е много ОК.
Много обичам благородни, широкоскроени хора и тяхното мислене, което няма нищо общо с действителността.
ОК, клеймото върху психично болните не ОК. Да приемем и процентите, които си написала. Сега остава да си отговориш на въпроса дали ти лично би приела тези 10% риск твоите деца да се родят с параноидна шизофрения и да живеят нормален живот с перфектен контрол на медикаментите, които ще приемат. Не на нас, на себе си си отговори.
Някой ме попита какво мислят родителите ми.Нямам родители,моята майка почина, моят баща не иска да го вижда повече (защото и на него му причини сериозни проблеми, касаещи семейството ми, подробности няма да споделям).Знам какъв ми е проблема - емоциите ми надделяват над разума.Винаги мисля първо със сърцето си, а с мозъка по назад.Което никак не е добре и не знам вече колко време е нужно да мине така че да я унищожа тази обич към него, защото много добре знам,че не я заслужава.Много тежко преживявам и много ми се иска до няколко месеца вече да ми е все тая за него.Мисля със сърцето си,не с мозъка си, това е.
Относно децата не съм мислела по въпроса дали е наследгнвина параноидната шизофрения, защото не сме имали планове за деца.Просто 7 години убедително изглеждаше,че ме обича...първия който бях допуснала толкова навътре в себе си.Може и да е последния.Ако трябва да съм честна,това е първото предателство, което преживявам, защото преди това не смеех да се доверя на никого.Вероятно няма и да посмея повече.
Относно децата не съм мислела по въпроса дали е наследгнвина параноидната шизофрения, защото не сме имали планове за деца.Просто 7 години убедително изглеждаше,че ме обича...първия който бях допуснала толкова навътре в себе си.Може и да е последния.Ако трябва да съм честна,това е първото предателство, което преживявам, защото преди това не смеех да се доверя на никого.Вероятно няма и да посмея повече.