С какво ви дразнят свекървите? – 136

Свекърва ми смяташе, че така е редно. Като идва да чисти, да готви и след това да си пусне отпуска, за да гледа внуче. Винаги съм й казвала, че няма нужда, а тя все повтаряше "е аз нищо не правя, само ви преча". Детето се роди преждевременно. Тя си беше планувала отпуск около термин и нямаше как да дойде да ми помага. И пак повтаряше какво ще кажат хората. На скоро я попитах дали са казали нещо и как се чувства след толкова години. Тя най-накрая си призна, че наистина е по-добре, като няма ангажимент покрай нас, ама така били свикнали от едно време. Не е млада, почти на 80 е, та оправдавам мисленето й, нищо, че до скоро то ни създаваше напрежение.

Не е същото. Ако трябва да правим такова сравнение, то тогава не тъщата трябва да помага в кухнята на дъщеря си, а тъста да превземе примерно инструментите на зета и да започне да прави ремонти и поправки. Две жени са много в една кухня, както и двама мъже в една работилница примерно. Ако ще се оказва помощ, помагащия да се съобразява с този на когото помага, а не да изземва водещата роля
От собствения си родител рядко някой се оплаква, особено, ако така е свикнал. Когато обаче създава собствено семейство трябва да се съобразява И с партньора си и нещата да се променят. Не случайно брака е само м/у двама. Абсолютно всички останали нататък, колкото и близки да са, са излишни

В разглеждания казус има нещо друго - досега мъжът е живял там, а майката му е готвила, чистила и пускала пералнята, тоест продължили са да живеят както преди да се разделят в два входа.  Сега у мъжа идва жена у започва битка как тя да изземе от майката  функциите  по обгрижването му. Това не е в неин интерес, защото тя не е майка на въпросния синковец. Трябва да го насочи към равнопоставеност в домакинството. Това може да стане по лесно на външен терен. Иначе с хиляди разправии най-много да извоюва  съмнителната победа тя да готви и пере синковеца, ама защо и е.

Може и да го научи на разделяне на домакинските задължения дори като той си живее на старото място, стига маминка да престане да се разполага там и да върши неговите. Т.е. трудното не е в терена, на който се развива действието, а това, че има кой да ги поема вместо него. За да се получи свекървата трябва да ги остави сами

Твърде люта битка би се разразила на терена. Ако ще се развиват нанякъде, по-добре да е извън терена. Поне аз не бих започвала връзка образно биейки черпака в свекървената глава.

Даниел, не знам дали си създавам погрешно впечатление от написаното, но ми изглежда, че ти не си повдигала този въпрос изобщо. Поправи ме, ако греша, но сякаш само мълчиш и трупаш недоволство. Накрая може приятелят ти въобще да не разбере откъде е дошло решение за раздяла. Може би е нормално е в началото да не се обсъжда, да не искаш да се натрапваш и да избързваш. Някой беше написал - жената може просто да те вижда като гостенка в нейната къща. Но след като вече сте говорили да живеете заедно, не го ли пита как той приема майчината си намеса? Не му ли каза, че ти е неудобно и не би могла да живееш така? Вече сте си достатъчно близки, трябва да можеш да направиш тази крачка без да се страхуваш от последствията.

Да живеят заедно като какви? Докато той не я представи категорично като бъдещата си жена, за майка му тя винаги ще е приходящото поредно гадже на сина ѝ.
И всичко там си е собственост на майката – домът, синът, кухнята и т.н.
Макар че не е много сигурно дали и след сключване на брак майката ще отстъпи и ще освободи територия на снахата, но пък без е съвсем небъдна работа. Поне не и в тази ситуация.
Изобщо, в цялата история не само светят куп червени лампи, ами и сирена вие за по-несхватливите.
Къща близнак, в която майката все още се разпорежда като у тях си, син, който не е научен едно копче на пералня да натисне и е обслужван като малко дете от майка си (естествено, очакванията са бъдещата му жена да поеме щафетата и първо да си го отглеждат заедно с мама му, а после, когато докаже, че няма да умори мамин златен, да си го гледа, когато мама вече няма да я има на този свят). Говори се за изнасяне на квартира и се почва ремонт в бащинията...
Жена, която се навие да играе в този цирк, напълно си заслужава съдбата.
Макар че има мамини Богданки, които биха напълно щастливи свекървата да си ги отглежда наравно със сина си – да им чисти, да им готви, да им гледа децата... За всеки влак има пътници и за тази двойка майка и син ще се намери доволна и благодарна снаха.

ПП То не е сигурно и ако се изнесат на квартира, колко ще продължи „меденият месец“. Първо, дали младежът ще се съгласи да участва наравно в домакинството, или ще има претенции да го обслужват като при мама. Второ, дори да се съгласи, не се знае колко дълго ще продължи ентусиазмът му. Дали няма при първото скарване да си хване куфарчето и да се върне при мама, където няма да плаща наем и ще има кой да си го дундурка, както е свикнал.
Помните ли Пържолан? Там май точно така се развиха нещата...

С всичко съм съгласна, само с това не. Ще има проблем снаха-свекърва, докато има свекърви, които смятат, че сина им е собственост, като къща, кухня и всякакви други неодушевени предмети. И изведнъж се появява една снаха, която не иска нищо друго, освен да им открадне собствеността

Не е оплакване, но е в духа на темата. Прибирам се вчера от селското шато, барабар с Нахалницата, която ми се явява дъщеря и се оказва, че трябва да прибера в София още една тийнейджърка с майка ѝ. ОК, натоварвам ги в каруцата. Въпросната приятелка на дъщеря ми също като нея има по-голям брат, гонещ 30-те. Карам си аз, карам, тийнките отзад кудкудякат, с майката отпред водим small talk. Майката споменава, че нейният Златен нито плаща разходи у дома, нито попипва нещо. Аз отговарям, че на Говендър Мой много добре му се е отразило в това отношение живеенето отделно още от 20-годишен, защото бързо е схванал, че нито добрата фея носи чисти чинии и чорапи, нито приказни джуджета плащат сметките. И в този момент родителницата, седяща до мен, изкряква: "КАК ТАКА ОТДЕЛНО ОТ 20-ГОДИШЕН?! КАКВО СЕ СЛУЧИ?! ЗАЩО ГО ИЗГОНИ?! СКАРАХТЕ ЛИ СЕ?!"

Възхитих се на шофьорските си умения - въпреки кресчендото в ухото ми, не забих колата в някое дърво, а продължих да карам по пътя.

Мое лично мнение е, че 20 годишен да живее с родителите си не е чак толкова фрапантно. (Въпреки ,че нищо не му пречи да помага със сметките). 25 годишен вече е друга история 🤔
Но това си е лично мое мнение.
Аз до 22 живях с нашите без да платя нито една сметка (нашите упорито отказваха като ме приканваха да спестявам).

Ти може да не си съгласна, но тя точно така го приема. И даже демонстрира.
И изобщо не пита за мнението ти, както и за това на гаджето на сина си.
Виж, ако момичето влезе в къщата не като гадже, а като официална снаха, може и да се промени нещо, но едва ли. Или само малко.

Но аз и не мога да си представя как една млада жена може да се почувства у дома си там, където няма нищо нейно. Чуждо жилище, чужди мебели, чужд ред и подредба...
Според мен един дом трябва да се създава и нарежда от двамата – финансово и с труд. Иначе единият все ще се чувства на гости. Или ще рискува някой ден да му покажат вратата.

Съгласна. А за 30-на годишен историята е съвсем по-друга. Става за главен герой на приказката "Дебела тояга танцува по гърба".

Аз също живях до 22,23 с нашите. Не съм плащала сметки, но аз учех докато живях там. Летата работех и със спечелените пари си плащах семестрите и имах за джобни за няколко месеца. Но ако работех със сигурност щях да се включа в разходите на домакинството.

Аз съм от майките с двама сина.  И на двамата съм прала, готвила, чистила, докато са били при мен. Те са учили, работили, градили кариера. Това не ги прави мамини синчета. Напротив! Имам двама истински мъже - отговорни във всяко едно отношение.  Не готвенето,прането и чистенето ги прави мъже.   Аз не бих искала мъж - женчо  с черпак, а мъж ,който се грижи за успеха, материалния статус  и стабилността на отношенията с мен  и  силно мъжко рамо,на което да се облегна. Перач и готвач не ми трябва.
Явно за много от вас това е идеалният мъж- да си пуска пералнята и да си готви манджа. Ама,че критерии!И не става въпрос да не помага вкъщи. Не това имам  предвид. Както мъжът трябва да помага, така и жената трябва да помага на мъжа. Всеки със своите умения, заължения и житейска роля,за да има истинско семейство..

Аууу като чуя някой да ми приказва за "житейски роли" и паля мотора уж все си казвам, бъди спокойна, нека всеки си живее в заблудите, ама не ми се получава с някои копчета. На теб като ти харесва "житейската роля" на обслужващ персонал, живей си я, ама не обяснявай на другите, че техните мъже не били мъже, защото не са мамини готованци и не търсят прислужници, а партньори. Горките им жени на твоите златни Мъже...