С какво ви дразнят свекървите? – 136

  • 36 466
  • 756
  •   1
Отговори
# 660
  • В големите очи на малчо, а географски - София.
  • Мнения: 8 688
Аз ако бях на мястото на мъжът ѝ... щях да намеря някой евтин и нормален хотел наблизо, в който да я настаня. Така майката ще си е направила екскурзия и ще е прекарала време със сина си.
Просто си представих как ММ казва на свеки, че трябва да отиде на хотел... Simple Smile И нейната реакция... Епично би било...
Тя един единствен път, преди мнооого години, беше помолена да отложи месечното си идване в града, понеже сме в ремонт и наистина нямаше къде да се спи. Е, дойде си. Щяла да спи при приятелка. Обаче се оказа, че е забравила да я уведоми. Та в 21.00 часа звъня по комшии, да си търси къде да спи. И сутринта цъфна в 07.00, седнала на един стол по средата на празната стая, за да наблюдава майсторите как слагат дограмата... Satisfied
Вероятно майсторите са били очаровани. Дограмата още ли стои?

# 661
  • Мнения: 10 467
Не знам, къде живее Мерилин. Но, ако мъжът ми иска са купи билет на майка си, въобще няма да го правя на въпрос. Също не искам и той да го прави на въпрос, ако аз купя билет на родителите си. Къде ще се срещаме и посрещаме е отделен въпрос.
Родителите ми са на 77 и 83 г., вече никъде не могат да летят и ходят, страх ги е. Така че се налага само аз да летя. Но, ако поискат, веднага ще им купя.

# 662
  • Варна
  • Мнения: 7 148
Аз ако бях на мястото на мъжът ѝ... щях да намеря някой евтин и нормален хотел наблизо, в който да я настаня. Така майката ще си е направила екскурзия и ще е прекарала време със сина си.
Просто си представих как ММ казва на свеки, че трябва да отиде на хотел... Simple Smile И нейната реакция... Епично би било...
Тя един единствен път, преди мнооого години, беше помолена да отложи месечното си идване в града, понеже сме в ремонт и наистина нямаше къде да се спи. Е, дойде си. Щяла да спи при приятелка. Обаче се оказа, че е забравила да я уведоми. Та в 21.00 часа звъня по комшии, да си търси къде да спи. И сутринта цъфна в 07.00, седнала на един стол по средата на празната стая, за да наблюдава майсторите как слагат дограмата... Satisfied
Вероятно майсторите са били очаровани. Дограмата още ли стои?
Хах, да, стои си. Не знам за майсторите, ама сина ѝ беше доста изнервен. Бързо се изнесох на работа аз тогава, та не знам как са се оправяли двамата. Ама предната вечер, като звънна в девет на приятелката си и се оказа, че въобще не я е чула предварително, а по презумпция се смятало, че няма да има проблем да спи у тях, много подпалих. Не обичам несъобразителни хора, така и не свикнах с това...

# 663
  • при късмета
  • Мнения: 25 591
Кали, ти си герой. Толкова много изтърпя по отношение на свекърва, че малко жени биха имали такова търпение. Явно си е заслужавало, нещата се поуспокоиха и наредиха, ама аз си признавам, че нямаше и четвърт от  твоите усилия да положа.

# 664
  • София
  • Мнения: 976
Да се оплача в новата тема.
Свекито е сърдита (разплака се даже с цялата си наглост) защото:
"Никакъв подарък не ми донесохте от почивката, даже един бонбон"
Що за наглост да плачеш и да се тръшкаш като пубертетка?! Жестовете за нея свършиха когато за една Коледа ММ й подари нов телефон, а тя на нас 2 ключодържателя от магазин левче .
Подаръци съм донесла за племенницата ми и децата на братовчедите ми, що за наглост 😑
[/quote]

Не мислите ли, че стойността на подарък не трябва да се обсъжда? Вие сте ѝ взели телефон, защото така сте преценили. Жената ви е купила ключодържатели, защото може би не е имала възможност за друго нещо. Къде остана радостта от малките неща?

# 665
  • Мнения: 2 453
Загуби се заедно с уважението.

# 666
  • Мнения: 869
Постоянно чета ,но не пиша защото не мога да се оплача за моя радост 🙂. Но относно подаръците никога не съм гледала колко е похарчила свекървата, но ми харесва че винаги за мен има повече неща от ММ,а аз купувам по-скъпи защото имам повече възможност да харча . Даже ми харесва като отиде на пазар и ми донесе един чифт чорапи е много е мило 😊

# 667
  • Мнения: 2 453
Постоянно чета ,но не пиша защото не мога да се оплача за моя радост 🙂. Но относно подаръците никога не съм гледала колко е похарчила свекървата, но ми харесва че винаги за мен има повече неща от ММ,а аз купувам по-скъпи защото имам повече възможност да харча . Даже ми харесва като отиде на пазар и ми донесе един чифт чорапи е много е мило 😊
Звучи мило, моята само иска, иска, иска 🤭 И все недоволна 🤭

# 668
  • Мнения: 869
Звучи мило, моята само иска, иска, иска 🤭 И все недоволна 🤭
[/quote]
При мен майка ми е такава 🤣🤣.Един път и направих забележка поне да помоли ,а не да нарежда и тя след 2 часа ми се обади с думите :,, Маме много те моля донеси ми половин килограм картофи" ,а аз съм на 10 километра от нея и не е нито възрастна ,нито болна ,нито без финансова възможност.  Просто я било мързяло да отиде до магазина 😁

# 669
  • Мнения: 29 079
И ти отиде ли?

# 670
  • Мнения: 85
Родителите на ММ са така. Все за нещо се звъни да се купи за селото им. Все едно нямат магазини до тях, ама защо да не го изюркат. Нито са стари, нито болни. Ама са свикнали да им е под ръка. Да подчертая, че работят в града и имат кола. Аз нямам проблеми с тях, не сме се карали, но тези неща много ми бодат очите. Дори на мъжа ми не съм споделяла. Хем не искам конфликти, хем като се замисля, че от сега е така, а като остареят какво ли ще е..

# 671
  • Мнения: 869
Не и после 1 месец се обаждаше на ММ на мен ми беше сърдита 😁.

# 672
  • Мнения: 6 028
В духа на разговора по-назад за традициите на изтока, запада, религиите, си спомних научно-популярен филм за ескимосите, който гледах по времето, когато майка ми и цялото ни семейство гледахме гаснещата ми баба.
Ескимосите, които живеят в иглу, ловуват, за да си набавят кожи за облекло и месо за ядене. Местят се често, според това къде могат да имат по-добър улов, т.е. строят ново иглу. Възрастните членове на семейството, на които са им изпадали зъбите и не могат да се хранят, съответно нямат сили за прехода, просто не тръгват с младите към следващото иглу. Остават сами в старото, с някакво количество храна... и така, докъдето им стигне и ги обгърне студа и глада...
Тогава, докато хранех миличката ми баба с детска лъжичка, си помислих колко жестоко и зловещо е това при ескимосите, какви ледени сърца имат... Сега остарявам и започвам да намирам приликите ни с ескимосите, дългите преходи, строенето на иглута и осигуряване прехраната на децата... Живот. Любов нямам ли - нищо не съм...

# 673
  • София
  • Мнения: 976
Не искам да звучат нравоучително, но нали и ние като сме били малки сме искали толкова много неща от родителите си, както сега нашите деца искат. И те са задоволявали нуждите и капризите ни, сега ролите са разменени. Може би остарелите ни родители се чувстват самотни и тъгуват, спомняйки си времето, когато са били млади. Не че толкова искат материални неща, колкото се нуждаят от компания и добро отношение.

# 674
  • София
  • Мнения: 35 503
Не искам да звучат нравоучително, но нали и ние като сме били малки сме искали толкова много неща от родителите си, както сега нашите деца искат. И те са задоволявали нуждите и капризите ни, сега ролите са разменени. Може би остарелите ни родители се чувстват самотни и тъгуват, спомняйки си времето, когато са били млади. Не че толкова искат материални неща, колкото се нуждаят от компания и добро отношение.
Никак не е задължително. Нито ми се явяваха, когато на мен ми е било скучно, нито ми задоволяваха всеки каприз.

Последна редакция: пт, 27 май 2022, 14:58 от milenaka

Общи условия

Активация на акаунт