Да, така е, не може да продължава така. Това е стрес за всички. Мисълта ми е, че не трябва да се учат децата да отвръщат с агресия. "Той ме удари, ще го ударя и аз". Ама той може да иска да ти е приятел и да не знае как да ти стане приятел. А като му отвърнеш може да не те разбере. Госпожата като вижда, че няма ефект от наказанията, че детето се озлобява повече от това, трябва да се обърне към ръководството на детската градина. Има си ред, директорката ще извика родителите, ще предложи помощ. Това е решението. Саморазправата не е решение, особено при толкова малки деца. Ще направите вашето дете лошо, защото то ще знае - ако съм лош, всичко ще е наред. А другото ще нараните. Защо Ви е всичко това? Щастлива ли ще бъдете?
- Публикувана: 21 апр. 2022, 22:09 ч.
- Последно мнение: 29 апр. 2022, 08:44 ч.
Проблемно дете в детска градина
Оплакванията обаче не са от преди два дни, а и учителката е потвърдила, че детето е агресивно и го наказват, но явно няма промяна. Аз не говоря за еднократен случай, на всеки може да се случи, говоря за такъв случай, в който явно нещата са извън контрол. Не мога да коментирам истина ли е случаят, или преувеличение- коментирам само това, което чета.
Но дори и да оставим случаят на авторката на страна, съм сигурна, че има такива случаи.
Ако учителите и директорът се намесят и успеят да овладеят ситуацията бързо, то няма да се стига до отвръщане на удара. Аз с друго впечатление останах от разказа.
И не мисля, че ще направя детето си лошо, ако го науча да се защитава. Какво лошо има в самозащитата? Аз бих се защитавала, ако някой ме нападне. Никой не е казал да поощряваме децата да са агресивни без причина.
Ясно е, че при децата е по-сложно. Ако моето дете е подложено на системен тормоз, то най-вероятно ще трябва да го преместя и да си плащам за частна градина, за да го опазя.
Ако трябва да съм честна, в тази ситуация ще ми е все тая за проблемите на другото семейство. Моята отговорност е да възпитавам и пазя моето дете, да потърся помощ от специалист, ако е наложително. Не мога да мисля за чуждите деца, имат си родители и учители.
И пак повтарям- еднократно може да се случи на всяко дете, но ако наистина продължава от дълго време и то към няколко деца, то със сигурност не бих търпяла. Не мисля, че заради едно дете, трябва няколко/всички други да страдат.
Но дори и да оставим случаят на авторката на страна, съм сигурна, че има такива случаи.
Ако учителите и директорът се намесят и успеят да овладеят ситуацията бързо, то няма да се стига до отвръщане на удара. Аз с друго впечатление останах от разказа.
И не мисля, че ще направя детето си лошо, ако го науча да се защитава. Какво лошо има в самозащитата? Аз бих се защитавала, ако някой ме нападне. Никой не е казал да поощряваме децата да са агресивни без причина.
Ясно е, че при децата е по-сложно. Ако моето дете е подложено на системен тормоз, то най-вероятно ще трябва да го преместя и да си плащам за частна градина, за да го опазя.
Ако трябва да съм честна, в тази ситуация ще ми е все тая за проблемите на другото семейство. Моята отговорност е да възпитавам и пазя моето дете, да потърся помощ от специалист, ако е наложително. Не мога да мисля за чуждите деца, имат си родители и учители.
И пак повтарям- еднократно може да се случи на всяко дете, но ако наистина продължава от дълго време и то към няколко деца, то със сигурност не бих търпяла. Не мисля, че заради едно дете, трябва няколко/всички други да страдат.
Директорът ще се намеси, ако бъде уведомен. Затова има психолози по детските градини и училищата. Но, ако родителите не желаят - детето няма да посещава психолог (към общините има безплатни такива, в ДГ ги вземат в работно време). При това положение (отказ на родителите да вземат мерки) аз лично бих се обърнала към инспектората. Защото не искам моето дете да бъде бутано и удряно и смятам, че другото дете има нужда от подкрепа. От там ще намерят най-доброто решение за всички. Саморазправата, звъненето на родители, настройването на всички срещу детето не е решение и може да нанесе травми на неукрепналата детска психика. Аз искам моето дете да е добре. Искам и другите деца да са добре. Не ми е все тая. Така, че нека авторката да потърси помощ чрез директора на градината. За съжаление много родители неглижират проблемите на децата си и ги отдават на "той е дете, тя просто се лигави, нищо им няма, те ще се оправят сами". Човеко, събуди се! Детето ти има нужда от помощ!
Да търпи ли 🤔днеска ще го бутат,скубят на градината,физически или психически ще му въздействат,утре на работа с колеги,пак ще си мълчи и ще търпи в някой ъгъл.
Явно госпожата не може да се справи,говорете с директора.
Или в краен случай преместете детето в друга група,градина
Явно госпожата не може да се справи,говорете с директора.
Или в краен случай преместете детето в друга група,градина
Ябълкова, друга песен ще запееш, ако някое по- силно дете бие редовно твоето. Всички трябва да са добри и толерантни към насилниците с нежни душички, да не ги обидят нещо, миличките.
Така, аз изцяло подкрепям Hope for Two. На насилие не се отговаря с насилие. И така като чета останалите постове, не се учудвам че има такова. Има си йерархия и трябва да се спазва, визирам деца-учител-родител.
Обаче ... моята седеше до едно момиче по-буйно, която ѝ драскаше дрехите с флумастери почти всеки ден. Е, потърпях малко и казах на учителката. Премести я на друга масичка моята, но самата тя ми даваше съвет като я драска и тя да драска. Много не го приемам, защото аз ще махна с ръка, ама другата майка може и да ми скочи на бой ... знам ли я. Щом детето ѝ агресира не очаквам нещо читаво насреща.
Така че, аз продължавам да си дудна на моята госпожица да е пълен игнор в такива ситуации и да докладва, докладва, докладва на госпожите. Постоянно. Ако видя, че няма решение бих се обърнала директно към директорката, но за щастие госпожите са изключително адекватни и въобще не позволяват да се зараждат подобни ситуации, та камо ли да се стига до физически посягания.
Обаче ... моята седеше до едно момиче по-буйно, която ѝ драскаше дрехите с флумастери почти всеки ден. Е, потърпях малко и казах на учителката. Премести я на друга масичка моята, но самата тя ми даваше съвет като я драска и тя да драска. Много не го приемам, защото аз ще махна с ръка, ама другата майка може и да ми скочи на бой ... знам ли я. Щом детето ѝ агресира не очаквам нещо читаво насреща.
Така че, аз продължавам да си дудна на моята госпожица да е пълен игнор в такива ситуации и да докладва, докладва, докладва на госпожите. Постоянно. Ако видя, че няма решение бих се обърнала директно към директорката, но за щастие госпожите са изключително адекватни и въобще не позволяват да се зараждат подобни ситуации, та камо ли да се стига до физически посягания.
Подавате писмени жалби до директора на градината с входящ номер и всичко. Всеки родител за всеки случай, който е станал с неговото дете. Не само приказки в коридора. Директорът ще-неще, ще трябва да направи нещо. Ползвате административните процедури. И не се разправяте лично с родителите на детето. Само по административен път с директора. Ако толкова стане зле положението и няма ефект, може и сигнал до ОЗД да се подаде, че в градината има проблем.
Едно такова дете душеше, удряше, риташе и тормозеше дъщеря ми месеци наред. От ДГ (частна) ми обясняваха да сме проявявали разбиране, детето било буйно и сега усвоявало социални умения. Ние толерантно и търпеливо превърнахме живота на собственото си дете в ад и тогава обърнах края. Започнах системно и настъпателно да тормозя персонала - от помощник-възпитателите до собствениците, с непрестанти оплаквания, имейли, обаждания и въпроси какво се предприема по въпроса. Едва тогава нещата се размърдаха и то доста ефективно.
Благодаря на всички за съветите.
За момента ще наблюдавам ситуацията и ще преминем към жалба до директорката, ако няма промяна.
Красиво се акцентира неврологичните ми проблеми. По-засилена тревожност, факт. Точно, защото съм ставала свидетел на насилие в ранните години. И то само свидетел. Не помня някое дете да ме е било всекидневно, или пък у дома.
Не искам да съветвам да се отвръща с насилие, честно казано. Искам детето ми да ходи на градина, за да учи и комуникира, не за да възпитава децата на хората. Било то с любов или шамари.
Не смятам и че преувеличавам. Аз самата обърнах внимание на проблема и свързах нежеланието за ходене на градина, когато други майки ми споделиха, че децата им казали как детето ми е било нападано.
И реших, че има ефект за 2 дена, понеже не спестявам информация на малката. Казвам й, че съм говорила с госпожата и тн.
За момента ще наблюдавам ситуацията и ще преминем към жалба до директорката, ако няма промяна.
Красиво се акцентира неврологичните ми проблеми. По-засилена тревожност, факт. Точно, защото съм ставала свидетел на насилие в ранните години. И то само свидетел. Не помня някое дете да ме е било всекидневно, или пък у дома.
Не искам да съветвам да се отвръща с насилие, честно казано. Искам детето ми да ходи на градина, за да учи и комуникира, не за да възпитава децата на хората. Било то с любов или шамари.
Не смятам и че преувеличавам. Аз самата обърнах внимание на проблема и свързах нежеланието за ходене на градина, когато други майки ми споделиха, че децата им казали как детето ми е било нападано.
И реших, че има ефект за 2 дена, понеже не спестявам информация на малката. Казвам й, че съм говорила с госпожата и тн.
В нашата група също имаше проблемно агресивно дете. Това е отпечатък от зъбите му на ръката на моето дете. Майката не е виждала тази картинка. Мамите имат право, че госпожите са ключови за справяне с проблема. Нашите възлагаха на детето работа по сервиране, отсервиране, работа някаква да върши... Но пък и директорката даде ултиматум на майката да се започне работа с психолог семейно. Имаше си занятия с психолог почасово през седмицата. Психологът идваше в градината. През останалото време госпожите трябваше да "управляват" детето. Диагнозата му беше "хиперактивно с дефицит на внимание". Към 4-та група почна да се кротва... Умееше да прави много неща по-добре от моето дете - да реже, да лепи, да готви с тесто... Трябва да се обърне внимание на детето и родителите му от всички страни - учителки, директор, родители... Да се обясни, че трябва да се предприемат мерки за справяне с проблема, а не само "да, знам...". На една родителска среща се събрахме всички и се разбрахме.
Ако едно дете тормози другите деца, това би трябвало да е проблем за родителите му и за детската градина, а не само на битите деца. Някак се изкарва в коментарите, че другите деца трябва да търпят агресия, защото детето, видите ли, имало проблеми. Ами като има проблеми, да ги решават родителите, ако не искат детето им да стане мразено и бито. Да си го спрат от градина и да му търсят колая. И е отговорност на детската градина да се справя с такива случаи, за да не поставя всички деца в зла среда.
Ако едно дете тормози другите деца, това би трябвало да е проблем за родителите му и за детската градина, а не само на битите деца. Някак се изкарва в коментарите, че другите деца трябва да търпят агресия, защото детето, видите ли, имало проблеми. Ами като има проблеми, да ги решават родителите, ако не искат детето им да стане мразено и бито. Да си го спрат от градина и да му търсят колая. И е отговорност на детската градина да се справя с такива случаи, за да не поставя всички деца в зла среда.
И според вас, кой родител си изпраща детето на градина с думите : днес удряй повече?
Децата са различни, често деца които у дом са тихи и спокойни в градината не са такива. И ако учителката не си е на мястото това не е добре и за двете страни.
И никой не казва да се търпи, а да се реагира адекватно. Държанието в ДГ е отговорност на учителя. Какво да направи майката от работа ако детето й скубе в ДГ? Учителя е възрстният който трябва да реагира. С него трябва да се говори. И това със спирането е поредната фантазия. Децата се променят и утре вашето кротко дете може да стане буйно....вие ще го спрете ли?
Ще му търся аз колая, няма да оставя да тормози децата и да се надявам то да остане безнаказано. Защото НЯМА да остане. Ако мисля доброто на моето дете, аз ще работя с него и ще се погрижа, щом то има постоянен проблем.
Иначе, дечица, играят си, винаги може да има конфликти. Но да знам, че детето ми е побойник и да не правя нищо, и да разчитам на разбиране - това е супер безотговорно и прехвърляне на проблема от болната глава на здравата.
Иначе, дечица, играят си, винаги може да има конфликти. Но да знам, че детето ми е побойник и да не правя нищо, и да разчитам на разбиране - това е супер безотговорно и прехвърляне на проблема от болната глава на здравата.
Работата е там, че вече започна много лесно да се спекулира с търпението на хората и това, че някои деца са с проблеми. Много често и професионално го чувам "детето си е такова, то е със СОП". Начин възрастните да си измият ръцете и да не направят нищо по въпроса за поведението. И на всичко отгоре се е случвало да ми се сърдят, когато кажа, че проблемите не са оправдание и извинение за агресивното поведение и ако не сега, то със сигурност след няколко месеца или години проблемите ще стават по-големи. Апелира се постоянно към търпимост, а това не е добре за никого. Затова има ли в градината или в училище агресивни прояви спрямо вашите деца, не чакайте, а вземете мерки - подавайте жалби до директора и други институции колкото пъти е нужно. Обичайно хората свикват с агресията от страна на други деца - родители, учители, директори. Родителите на детето, което бие или обижда вашите деца носят отговорност и трябва да я поемат. Най-важното е да не влизате в преки конфликти и обяснения с родителите на детето с агресивно поведение, защото това няма да реши въпроса, а ще го задълбочи с междуродителски конфликти, а от разговори с директора дума дупка не прави. Затова само по административен път, без емоции.
Ама какво значи "Майката като е на работа какво да направи?". Нали майката вечер се прибира, има време със семейството, не е по 14 часа на работа... Нали е възпитавала това дете докато тръгне на ясла или градина... Не знам защо се очаква майката да си ходи на работа пък нека госпожите да възпитават детето ѝ. Тяхната роля не е това, те могат да стопират агресия, да обучават децата в различни направления, ама чак пък да вършат работата на родителите, няма нужда.