Израелски сериали и филми

Героите са симпатични, приятни, разтапях се от това гушкане между Ури, Нимрод и Амиел, и тримата просто сладурчета. По време на плена, как се подкрепяха един друг, особено Нимрод, сякаш се опитваше да е силен за тях, например, в сцената, в която ги карат по коридора, и Нимрод има едно решително, стоическо изражение, не отронва и звук. От Фауда насам, прегръдки и демонстриране на нежност и привързаност между мъже не ме смущават вече толкова, дори ми е супер трогателно. Особено в напрегнати и ужасни ситуации като пленничество при изроди и психопати. Нимрод, горкият, трябваше да смаже от бой Амиел, това май го срина повече от всичко друго, което изтърпяха, макар че споделя на Ури, че е трябвало да избира кого от двамата си другари да спаси. Невъзможен избор, несъмнено. И накрая, като се прегърнаха Нимрод и Амиел, сякаш не искаха да се пуснат, и после тримата ги дадоха как седях заедно в стаята и говорят.
В началото онзи психиатър, Хаим, който ги разпитваше, ми беше не особено симпатичен, но ми хареса, че все пак се оказа, че не е чак завършен задник. Може би просто поддържа репутация, а привидната му студенина е нещо като професионално изкривяване. Разбира се, че трябва да е претръпнал немалко, за да го върши това, разпитвайки жертви на изтезания, и виждайки следите от мъчения по телата им със собствените си очи, ставайки свидетел на най-ужасяващите неща, на които хората са способни. Във втори сезон, според мен Хаим видимо не му стана приятно при допускането, че отдавна се е знаело къде са държани пленниците, но не е било предприето нищо. Все пак му пука, но трябва да спазва дистанция между емоциите и разума. Както накрая Ирис му вика, ти май се размекваш, и той отвърна, не казвай на никого. Професионално изкривяване, трябва да е подозрителен и мнителен, непоклатим, докато разпитва Ури и Нимрод, и сигурно така се предполага и те да се успокоят. Но разбира се, на тях им е най-трудно, връщат се, а сякаш не са се върнали, Ури, свит, като че очаква нападение всеки момент, а Нимрод главно по очите му и колебливата бавна походка се разбира как се чувства вътрешно.
Хареса ми Анон, на който родителите му викаха Нони, момченцето от атентата в първи епизод на втори сезон, травмиращото изживяване със смъртта на баща му, как видя лицето на терориста. Командосите, проникващи в училището през прозорците, обграждайки Нони от всички страни. Явно по-късно, когато той е вече голям и в армията, тайните служби проучват Нони и го вербуват за агент, заради желанието му да отмъсти за баща си, и сигурно, за да осигури лечение на болната си майка. Предположих, че когато го хванаха и измъчваха в онова съоръжение, и го подлагат на тренировки, е за да го подготвят за мисия. Тази брутална практика на симулирано пленничество и мъчения при терористи се оказва май доста разпространена, като тренировките на американските пехотинци, Гледах нещо подобно в американски сериал, беше като изпит и войниците бяха третирани нечовешки, с пълна програма, затворени в клетки, пускат им силна музика, давят ги. Нищо чудно и в Израел да прилагат нещо такова на войници, тайни агенти и тн, предвид тяхната собствена брутална реалност. Както една съфорумка отбеляза в темата за Фауда, израелците са подготвени не за „ако стане“, а „когато стане“.
Моментът, когато Инон беше хванат и се изправи отново пред убиеца на баща си, ясно показваше Абдула като психопат, но щеше да е още по-въздействащо,според мен, ако и Абдула знаеше кой е Инон. Подобно на Джамал, явно имаше намерение да пречупи пленника и да му промие мозъка. Прегръдката, след като му натисна раната, показваше именно това. Както преподавателката на Хайм обясняваше на лекцията за отношенията похитен и похитител, всевъзможните техники за въздействие, които похитителят употребява към похитения. Редуват се мъчения и тормоз, добро отношение и загриженост. Но Джамал все пак не се оказа завършена гад и психопат, и бях склонна да повярвам, че се е привързал поне малко към Амиел, дори зад доброто отношение да се крие манипулация. Амиел продължи да се грижи за сина му, дори когато вече се върнаха в Израел. Докато Абдула, завършен изрод.
Краят на втори сезон ме смути и изглеждаше точно сякаш внушенията от пленничеството надделяха, сцената пред огледалото, когато Амиел отново си спомня моментите с Джамал. Може би в крайна сметка това е била целта, да го върнат уж в Израел, и там той да направи атентат? Какво е вашето тълкуване?
Срещата на Амиел и Анон беше трогателна, двамата незабавно се разбраха и изпитаха симпатии един към друг.  Амиел инжектирайки му нещо за раните, после държейки му ръката, докато Лейла му шиеше раната.
От тримата, Нимрод някак беше най-хубав, и като че ли по-добре сложен, по-як в тялото. Как само смели от бой горкичкият Амиел.  Самото име Нимрод ми звучи много готино, това май-беше древен владетел от Месопотамия. Амиел също, като ангелско юдейско име, нали завършват на -ел повечето. Ури като име ми звучи сладичко и умалително, но не толкова въздесйтващо.

Вбесяващо беше как на всяка крачка все някой палестинец обясняваше на доктора колко горди били с жена му, че се взривила, разбирам защо Мосаб се е махнал от онази среда, токсична и пълна с насилие и промити мозъци. Докторът сякаш най-вече имаше наранена гордост от това, че жена му го е мамила и заблуждавала, нали каза, тя имаше дълг към мен, аз й бях съпруг.съчувствах му, когато всички се обърнаха срещу него, вандалстваха в къщата му, пребиха го, надраскаха обиди по стените, и краят му само беше черешката на тази гадна торта-сюжет. Че и се прокрадна внушението, че бил издигнат в обществото им не заради уменията и труда си, не разбрах и аз какво точно имаше предвид колежката му Ким. Ти какво мислиш? Като цяло, трагична история.