🌷Истанбул🌷 [тема 58]

Пътувахме нормално и на разсъмване на 22.04 бяхме в града. За късмет ни настаниха веднага в хотела - х. Демпа в Лалели. Бяхме платили за 2 зв. и останах много приятно изненадана за такъв тип хотел и то в Лалели - чиста и просторна стая и баня, реновирана (баня също), много топличка (тръгнахме на студено и дъждовно време, а там ни очакваха 4 слънчеви дни с 25 гр темп), вкл. и банята (централно парно; имаше и климатик), удобни легла. почистиха и смениха кърпите и трите дни. Ресторантът е на последен етаж, вижда се Мраморно море, закуската беше повече добра, даже доста, достаъчен асортимент..Нямам никакви забележки.
Не бях направила строга програма за тази екскурзия, исках само след 2 прекъснати ковидни години да вдишам босфорския въздух и да се разходя по любими места, пък ако посетя нещо ново, ще е бонус
Първи ден, петък - 22.04. Подремнахме 2-3 часа, освежихме се и решихме с приятелката, че първия ден ще го посветим на нашия Великден. Взехме трамвая (тук е мястото да отбележа, че нямах никакъв пб с Истанбулкарт, купувана през 2015, зареждана последно февруари 2020 г и неползвана с Хескод - заредих я и я ползвахме двете) и се отправихме към Еминюню. Порция снимки пред Йени джамъ, пеша през м. Галата, кафенце и баклавичка в Мадо на порт Каракьой и ферибота за Желязната църква . Нямаше туристи и автобуси, влязохме запалихме свещички, насладихме се спокойно на атмосферата... След това "влязохме" в Балат за лежерна разходка и снимки на цветното . Хапнахме в заведението с шарените стълби и чадърите гюзлемички, приготвени пред нас и айрянче. Лежерно връщане към Златния рог, ферибота и на Каракьой. Пеша през моста и се вмъкнахме в Египетския пазар за покупки, излязохме през Капалъчарши и се отправихме към хотела. Бързо освежаване, душ, смяна на дрехи и разходка из уличките около хотела и щендерите за дрехи . Вечеряхме в една тип локанта на главната улица по дължината на сп. Йеникапъ, по-нагоре от голямото Дефакто там - турски разядки и готвено ястие с любимия патладжан за смешна сума. Прибрахме се след полунощ в хотела.
Втори ден, събота - 23.04. Закусихме доволно и лежерно в хотела и на закуска реших, че това ще е денят за любимия Кадъкьой. Приятелката ми предпочете да отидем с метрото и от Йеникапъ с Мармарай и прекачване на М4, слязохме на обичания от мен бряг. Разходихме се из Мода, магазинчетата, пазара, хапнахме хамситавъ, задължителните снимки на Бика и се разделихме с приятелката ми, тя искаше на кафе, а аз - да се разходя по стръмната затворена уличка с магазините зад статуята на Бика. . Напазарувах доволно - обувки (6 чифта  - този път "предадох" м. Capone  в Лалели, но цените бяха почти наполовина) , парцалаци за мен и синковеца, чанти . Абе, жена на пазар:). На връщане отново ползвахме метрото. Още сутринта ми направи впечатлление, че качвайки се, от картата не ми се дърпат пари, а само отбелязва броя на преминалите, не се замислих защо. В последствие се сетих, че явно имат национален празник, след като един дядо много възмутен, ни се ядоса , че не желаем да си купим турски знаменца и видяхме после шествие; съобразих, че имаха, мисля,  края на април техния Празник на детето. Та него ден пътувахме безплатно. Прибрахме се в хотела към 17.30 ч., защото за 19 ч. трябваше да сме готови да ни вземат от ТА за резервираната вечеря с програма на корабче по Босфора. Не беше лошо, но не е и нещо "уау". Може би ако си за пръв път в Истанбул, ще впечатли, но аз съм виждала нощния пейзаж откъм водата, а самата вечеря е по меню и малко като сватбарска - бързат да сервират и отсервират ястията. Програмата е сравнително интересна, след нея има дискотека. Не бих повторила.... Прибраха ни на брега към 23.30 ч. - 23.50 ч, превозиха ни към хотела и в леглата след 1 ч.
Трети ден - неделя, 24.04 - Великден . Чукнахме си яйчица в ресторанта на закуска и реших, че днес ще е деня за "новото" - джамията Чамлъджа. От Йеникапъ до Юскудар с Марамрай и после с автобус 15С до подножието й. Качвайки се към входа й, видяхме Музея на ислямското изкуство, иамше 10-тина човека опашка и тъкмо отваряха. Влязохме, вход не сме плащали - не знам има ли, няма ли по принцип или заради празника. Вътре има интересни експонати - килими, книги, вази, предмети за и от тяхната религия, дори косъм от брадата на Мохамед. Просто не мога да оценя значимостта им, заради непознаване и неразбиране на религията им. Има интерактивен купол в една от залите, може да си избереш тавана на коя джамиия да "прожектира", има и интерактивна голяма зала, където се озоваваш в различни обстановки, ту в джамия, ту в гората сред водопад, разни футористични пейзажи. Пихме кафенце в кафето на втория етаж, излязохме и се насочихме към ескалаторите за двора на джамията. Величествена е, думи нямам! Помотахме се доста из двора за снимки, имаше и сергийки с религиозни нещица. На входа на сградата си оставихме обувките в гардеробите и се отправихме към основната зала. Изненада - посочиха ни да се качваме към горните етажи, отделяха жените, започваше обедната им молитва...Тръгнахме след другите. Имаше много хора. Беше спектакъл буквално - долу мъжете, пред тях човекът който пееше, облечен в бяло, те се молят; отгоре - жените, също молещи се зад красиви дървени, но огради, който им пречат дори да виждат ясно какво се случва в основната част. Качихме се на най-високото ниво и оттам наблюдавайки, се надявахме, че като свърши ще ни пуснат в основната долна част. Така и стана. Наистина нямам думи за сградата и обстановката - огромна, бяла, с огромен чист син, дебел и пухкав килим на всички нива; сини витражи, тук- таме златно, дори и да не си мюсюлманин, те омагьосва атмосферата и всичко, което чух и видях. Незабравим спомен...Връщането - пак с авт. 15С до Юскудар, но оттам вече с ферибот до Каракьой. Обяд или по-скоро късна следобедна закуска, естествено балък екмек , в големия ресторант до рибния пазар на Каракьой. Оттам трамвая и разходка на Хиподрума и между СултанАхмет и Св София. Красота...Уж щяхме да хващаме пак трамвая до хотела  за освежаване и вече нощна разходка към Таксим, Истиклял и кула Галата. Обаче на място реших, че няма смисъл  да се губи време за отбиване в хотела и директно ще ходим на Таксим. Пеша от Хиподрума (покрай Ортаклар , но не ядохме, само грабнах едно меню и обещахме на "викача", че ще се върнем за вечеря ) през Университета и площада му, Баязид и до сп. Везинджилер за метрото. Към 20  ч бяхме на Таксим. Знаех, че има метро до 2 ч след полунощ и ни беше широко около врата . Разходка по улицата с червеното трамвайче, магазините, тълпата, дондурма . Към 22 ч седнахме на компир в едното едноимено заведение там . После кулата Галата - не светеше в различни цветове, както съм, я виждала по-рано, а само в жълто. Върнахме се, с подобаващо количество пазарски чанти към сп. Шишли и си хванахме метрото до Йеникапъ. Към 1.30 ч.бяхме в Лалели . На излизане от спирката си купихме ягоди от един нощен продавач от бус - миризма и вкус на истинска узряла ягода и така, заредени с много емоции, приятно уморени и с изпълнени сетива се отправихме към хотела, вече след 2 ч.
Четвърти ден, понеделник - 25.04
Буквално спахме само 3 ч., защото трябваше багаж да се събира и да напуснем хотела в 8 ч. По програма щяха да ни водят в магзин Коска и в парка Емирган за лалетата. Магазинът е ясен , скъпо е, и се изсипват няколко автобуса.. Емирган - лалетата бяха във вихъра си, цъфнали и неувяхнали. В сравнение с предни години обаче, ми направи впечатление, че бяха доста по-малко засадени. Хубавото беше, че нямаше други автобуси и хора и си направихме спокойна разходка и снимки без излишни лица по тях . Следваше Одрин, 1 ч там, оттам напазарувах хапване за вечерта в Бг (която се оказа разсъмване ) - тава джигер, дюнерчета, айрянче, локум, баклава и някой лекарства, които бях забравила. Границата -  5 ч чакахме, но някак си бях щастлива, беше се завърнала "нормалността" след Ковид и я нямаше тъжната гледка на празни гишета. На разсъмване във вторник се прибрахме в родния град..
Предоволна съм - и от настроенията и вибрациите, които ми даде Истанбул пак, от самата екскурзия и цената, която заплатих, от покупките...Искам пак и пак, и пак... . Скоро..На лято

Простете ми за дългия пост, но чрез него си преживях емоцията отново :..А, искрено се надявам да съм и полезна ☺️