Съветвам те да приемеш помощтта от майка си. Ще изкараш курса, ще намериш работа и ще си стъпиш на краката. На 36 си, млада, здрава, права жена. Тоя льольо ти е смачкал самочувствието, бягай час по-скоро!
- Публикувана: 27 апр. 2022, 21:37 ч.
- Последно мнение: 7 май 2022, 16:37 ч.
Ново начало. Възможно ли е?
Давам си сметка, че е така. Но това, че го осъзнавам, не значи, че мога да го игнорирам. А майка ми има сериозни здравословни проблеми в момента и последното нещо на света, което бих ѝ причинила, са още тревоги. Достатъчно ме яде съвестта дали не се разболя заради моите семейни проблеми...
Мацка, НИКОГА не е късно 
ще намериш училище за хлапетата, ще си намериш работа дали покрай този курс, дали покрай друг, стига да искаш. Щом имаш къде да отидеш - перфектно! Сигурна съм, че майка ти ще се радва децата да са й по-близо както и ти и да си спокойна да не говорим, че тя ще е помогнала за това
Достатъчно шансове си дала. Пре-пре-пре-пре достатъчно. Сега дай шанс на себе си - да си щастлива, да си самодостатъчна, да си спокойна, както и на децата си да растат в нормална (широко понятие, знам) среда.
ще намериш училище за хлапетата, ще си намериш работа дали покрай този курс, дали покрай друг, стига да искаш. Щом имаш къде да отидеш - перфектно! Сигурна съм, че майка ти ще се радва децата да са й по-близо както и ти и да си спокойна да не говорим, че тя ще е помогнала за това Достатъчно шансове си дала. Пре-пре-пре-пре достатъчно. Сега дай шанс на себе си - да си щастлива, да си самодостатъчна, да си спокойна, както и на децата си да растат в нормална (широко понятие, знам) среда.
Не знам за майка ти, но моите родители много повече биха се тревожили дали не съм тормозена и мачкана, отколкото дали имам по-шикарна марка сирене на масата.
Давам си сметка, че е така. Но това, че го осъзнавам, не значи, че мога да го игнорирам. А майка ми има сериозни здравословни проблеми в момента и последното нещо на света, което бих ѝ причинила, са още тревоги. Достатъчно ме яде съвестта дали не се разболя заради моите семейни проблеми...
Ако приемеш помощтта и тя знае, че ти си добре няма ли да е по-добре за ... всички?
Нарцѝса, родителите ми винаги са ме оставяли да допускам грешки и да си поемам последиците от тях. И това е най-хубавото, което са ми дали. Да, те винаги са там и при нужда ще ми помогнат, но до тогава мога да си чупя главата както намеря за добре. Като например 6 години се подготвях да кандидатствам медицина, ходих по състезания, олимпиади... И в 12-ти клас реших друго. Само попитаха дали съм сигурна в решението си и това беше. На смъртния си одър татко беше притеснен за мен и за това какъв човек съм избрала. Каза ми "Тежко ще живееш заобиколена от глупаци" (визирайки и други роднини на половинът). Само че онези мога да ги игнорирам, за разлика от него. А и явно тази стена няма да я разбия с глава, стига ми толкова блъскане. В добрите периоди си мисля, че - ето, той не е лош човек, може да си живеем спокойно и в мир. Докато му "дойде" и не започне целият свят да му е крив. Само че аз не съм длъжна цял живот да му стъпвам на пръсти. И определено няма да го направя.
Алис, точно това е "ключа за бараката" - не знам ще бъда ли по-добре, ще се справя ли (основно психически) да бъда самотен родител. Няма ли след време децата да ме мразят, че не съм намерила начин да бъдем хубаво и здраво семейство?
Алис, точно това е "ключа за бараката" - не знам ще бъда ли по-добре, ще се справя ли (основно психически) да бъда самотен родител. Няма ли след време децата да ме мразят, че не съм намерила начин да бъдем хубаво и здраво семейство?
Тоест, само ти си длъжна да намираш начин да сте хубаво и здраво семейство, докато мъжът ти действа в обратната посока - да разруши семейството?
Ако се притесняваш, че ще излезеш ти виновна - ами да, има риск.
Моите родители също ме оставят да си чупя главата, ама това не ги прави щастливи, нито спокойни за мен. Най-щастливи и спокойни за мен са, когато не я чупя, пък дори и да се наложи да дадат някой лев.
Ако се притесняваш, че ще излезеш ти виновна - ами да, има риск.
Моите родители също ме оставят да си чупя главата, ама това не ги прави щастливи, нито спокойни за мен. Най-щастливи и спокойни за мен са, когато не я чупя, пък дори и да се наложи да дадат някой лев.
Няма ли след време децата да ме мразят, че не съм намерила начин да бъдем хубаво и здраво семейство?
Аз съжалявам, че нашите не се разведоха по-рано. Много неща щяха да се спестят и да са различни. Така че да се седи в нещастна и изчерпана връзка заради децата не е опция. А мъжът ти как се отнася към децата?
Това с наклонените черти е бъг. Потребители се оплакваха.
Темата истинска ли е изобщо или събираш материал за нов разказ?! Защото преди малко в една друга тема от един друг профил, четох разказ, в който точно по същия начин авторката поставяше наклонени черти преди и след кавичките. Струва ми се прекалено голямо съвпадение...
Не, не могаа....
Не може да има толкова глупави жени.
Ама явно има.
Ще ме прощаваш, но ти си виновна.
Не червени лампи, ама червени светофари си имала още отначало, че до себе си имаш завършен комплексиран социопат.
И не мога да повярвам, че жена с висше и възможности е търпяла и продължава да търпи такъв идиот.
Разбирам да е някоя със средно и ниска заплата да търпи, ама това е върха на идиотизма просто.
Вземи си промени отношението към себе си. Може би тогава ще успееш.
Работа може да си намериш и по-добра. Ако искаш.
Ако искаш може да го напуснеш. Ако искаш.
Ако искаше, досега може да си му завъртяла с тигана главата. Още преди 10 години.
Много мрънкаш и нищо не правиш.
Да ти кажа на твое място още по време на бремеността при такова отношение правя аборт и го изритвам. Лудите психопати се разпознават.
Ама като те чета ти си пуснала тая тема само за да си излееш мъката.
Нищо няма да направиш.
Не може да има толкова глупави жени.
Ама явно има.
Ще ме прощаваш, но ти си виновна.
Не червени лампи, ама червени светофари си имала още отначало, че до себе си имаш завършен комплексиран социопат.
И не мога да повярвам, че жена с висше и възможности е търпяла и продължава да търпи такъв идиот.
Разбирам да е някоя със средно и ниска заплата да търпи, ама това е върха на идиотизма просто.
Вземи си промени отношението към себе си. Може би тогава ще успееш.
Работа може да си намериш и по-добра. Ако искаш.
Ако искаш може да го напуснеш. Ако искаш.
Ако искаше, досега може да си му завъртяла с тигана главата. Още преди 10 години.
Много мрънкаш и нищо не правиш.
Да ти кажа на твое място още по време на бремеността при такова отношение правя аборт и го изритвам. Лудите психопати се разпознават.
Ама като те чета ти си пуснала тая тема само за да си излееш мъката.
Нищо няма да направиш.
"Няма ли след време децата да ме мразят, че не съм намерила начин да бъдем хубаво и здраво семейство?"
А ти сега за това семейство можеш ли да кажеш "хубаво и здраво"?
Ще се справиш - оправна, инициативна си. Само че ТМ ти е смачкал самочувствието. Като напуснеш отровната среда и преболедуваш раздялата, осъзнаването, че той е обичал повече себе си, тогава ще се огледаш и ще разбереш, че добре си направила.
Аз напуснах ММ (тормозител) на 53г. Още съжалявам, че не го направих по-рано. Но сега съм спокойна и живея добре. Питат ме: Защо плащаш наем, като имаш апартамент? Отговарям: Плащам данък спокойствие. Повярвай ми - безценно е. Сега лекувам хронично автоимунно заболяване, получено от стрес и "хубаво и здраво семейство".
А ти сега за това семейство можеш ли да кажеш "хубаво и здраво"?
Ще се справиш - оправна, инициативна си. Само че ТМ ти е смачкал самочувствието. Като напуснеш отровната среда и преболедуваш раздялата, осъзнаването, че той е обичал повече себе си, тогава ще се огледаш и ще разбереш, че добре си направила.
Аз напуснах ММ (тормозител) на 53г. Още съжалявам, че не го направих по-рано. Но сега съм спокойна и живея добре. Питат ме: Защо плащаш наем, като имаш апартамент? Отговарям: Плащам данък спокойствие. Повярвай ми - безценно е. Сега лекувам хронично автоимунно заболяване, получено от стрес и "хубаво и здраво семейство".