Ново начало. Възможно ли е?

Така, като гледам хубав начин си намерила. Ти си знаеш.
Децата не са толкова глупави, колкото си мислят възрастните. За тях е важно да имат здравословна среда и във физически и в емоционален план.
А за примера и семейния модел, който давате на децата си няма да отварям дума. Сама можеш да си прецениш....

Не мисля, че е способна да преценява...

Предполагам, че автоматично добавя чертичките, определено не е нещо, което слагам аз. Може и бъг във форума да е, както написа Анонимен.

Елора, уви, има ме. Има за съжаление и други, които пък нямат и избор. А темата не съм я пуснала за да си излея мъката, а защото освен съчувствие (благодаря) и порицание за патешкото ми поведение (също благодаря) се надявам да получа ПРАКТИЧНИ съвети как да подходя. Новото място е през половин България. За децата ще е стрес - нови училище и градина, нова среда, никой не познават. Също така, може пък аз да бъркам нещо кардинално в тая връзка и това да е ясно видимо отстрани - ако някой види това, наистина ще съм благодарна да ми го посочи. Не изключвам грешката да е в мен, но вече НЕ ЗНАМ какво да променя, КАК да променя и какво да правя, та да има мир и спокойствие.
ММ е стиснат. С течение на годините става болно стиснат вече. В същото време единственото, което прави за дома и семейството е, че носи пари. Които пари, обаче, са си негови и си ги стиска. Неведнъж съм му казвала, че ако започна да печеля достатъчно, той ми е излишен в аритметиката. Хич няма да ми липсва да му събирам чорапите из къщата или да му чистя сополите от мивката. Буквално от-до - всичко лежи на мен. Плюс планове кое е неотложно да се ремонтира (пък що пари наляхме в тая къща - един Господ знае), как да се ремонтира без да струва два бъбрека... Като казвам "всичко", то наистина обхваща всичко. Сутрин господина става, минава през баня и отива на работа. Вечер се връща (ранен следобед), вечеря (защото съм приготвила вечеря, а ако не съм - маже си сандвич и толкоз) и нахлупва слушалките. Към 21-22 му се доспива и се замъква в спалнята.
Вижда ли се някъде общуване? Не. Вижда ли се да обръща на внимание на децата? Не. Почивните дни може и да отдели 10 минути на малкото дете, на голямото крещи за някакви тъпотии от време на време. Децата говорят само с мен, споделят само с мен...

Ами, въпрос на време и организация е.
Направи си краткосрочен план и го започвай.
До завършване на училище на голямото да си готова.

Това не е живот, че и в чужда къща си се свряла, дето го нахъсва още повече да те мачка…

Дай да опростим “казуса” на макс:

Отговори си на тези въороси:
1. От какво най-много те е страх??
2. Ама сигурна ли си, че те е страх или те е грижа за ДМДХ (доброто мнение на другите хора)
3. Обичаш ли го?
4. А обичаш ли себе си?
5. Какъв пример искаш да дадеш на децата си и искаш ли да са нещастни като теб?
Мога още 10 да ти напиша, ама почни с това.

На 36 си само, за бога!
Тепърва започва живота, не го пропилявай заради неизлекуваните си травми, ами си седни на д-то и започни да се обичаш и уважаваш сама себе си.

За мен този човек е освен манипулатор и токсичен. Превърнал е една млада жена в робиня без самочувствие. Няма да ти е лесно с него дори да се разведете. Такива хора като видят дъното стават още по- големи манипулатори. Ако събереш смелост да се изнесеш се приготви за много голям емоционален натиск от негова страна + ще използва и децата. Аз лично много ценя здравото семейство и това децата да израстнат с двама родили. Ако все пак виждаш някаква малка надежда за тоя човек, опитай да поговорите и се насочете дори към психолог, не е срамно, на много хора са помогнали. Не искам да те съветвам крайно в нищо, защото каквото и решение да вземеш за теб и децата ще е трудно. Лично според мен заслужаваш по - стойностен човек, но това със сигурност не ти е дневен ред сега. Ако нямаше 2 деца съм сигурна, че нямаше и да се замислиш. Хубаво е че имаш подкрепа от родител, поговори и с майка си на тази тема, майките лош съвет няма как да дадат (повечето). Успех и много сили ти желая!

Някоя друга, по никакъв начин не разбирам от какво те е страх. Където и да идеш, каквото и да правиш, най-вероятно все ще живееш по-добре от сега.

Аз малко не вярвам на историята ти, понеже прекалено глупава си се описала, но ако е вярно написаното, то не мога да разбера твоите колебания.

Ако искаш гаранция - давам ти я - по-зле няма накъде Върви при майка ти, щом жената е склонна да помогне и после ще ни почерпиш виртуално

Мъжът ти не е виновен за нищо, и то от доста време насам. Сама си градиш затвора, сама си го китиш с китки и се опитваш да го направиш по-хубав, та дано се изтрае.

Напълно вярвам на историята, защото и аз бях такава патка, даже и по-зле. Моят живот започна на 40 и се оказа, че се живее всъщност много по-лесно. Децата свикнаха, а аз имах време да проумея точно колко голяма патица съм била.
Замисли се над това - ако някое от децата ти живее по начина, по който живееш ти сега - какъв съвет би му дала? И после насочи собствения си съвет към себе си.

Колкото по-рано се махнеш, толкова по-добре! Имаш целия живот пред теб, ще се устроиш. Едва на 36 си! Ако търпиш още 10 г? Хайде представи си още 10 г с тоя! Ще си кълбо от нерви на 46, ще се чудиш от къде да подхванеш живота. Децата вече ще са ти големи, едното ще бъде почти абитуриент. Ще търпиш ли още толкова? Помисли ако детето ти беше на твое място, ти би ли го подкрепила да се махне или ще кажеш “търпи!”? Понеже ако на себе си не ти е жал да го причиняваш, поне на децата недей.

Виждам майка ми, която 40 години търпя. Сега е на 60. Много е трудно, но с времето, откак се отърва (вече 2 г) е много по-осъзната и има напредък. Това е мачкан човек, ама мачкан, та смачкан! На никого не го пожелавам. И никое дете не заслужава подобно “семейство”!

На 36 си направо млада.
Ама то вярно, че още с първото изречение сама показваш отношението, което имаш към себе си. При това положение, нищо чудно, че си позволила да ти обясняват как нямало да имаш капацитета за нещо. Това не можело да искаш, онова не можело. А от теб каквото са поискали, си се изчекнала да го направиш.
Ако много искаш да изкараш курса, ще го направиш, каквото и да ти говори мъжа ти. Между другото, според мен, той повече се притеснява, че ще му развалиш някакво удобство на него, или че ще си нещо повече от него, колкото реално да го мисли това за капацитета.

Ами ти си го взела решението, и с ума, и със сърцето, отдавна. Остава само да "скочиш". И ще видиш колко по-хубав ще е животът без някакъв комплексиран тъпунгер. Децата ще са ти благодарни, ще им дадеш добър пример да не търпят хора, които не ги правят щастливи.

Сериозно ли не виждаш грешките си?
Не се ли изписа достатъчно?

Не за първи път го пиша, но ти имаш нужда от това. Трябва ти време за да "узрееш" за напускането. Преди да го направиш физически, направи го в главата си. Спри да гледаш на него като на съпруг - спираш да се грижиш и го забелязваш.
   Моят живот - не говорех с него. Не го перях, не му готвех. Не го забелязвах. За секс и близост не говоря. За мен той не съществуваше. Нямах и време. Къщата и децата ми бяха достатъчни. Разликата между мен и теб е, че моите вече бяха големи. Но да го напусна исках още преди 10 -15 години. Когато го направих, психиатърката ми само констатира: Ти отдавна искаше да го напуснеш. Тонът й ми звучеше, все едно казва: Най-после.
   И когато вече си го отрязала в главата си, в душата си започни да правиш реални планове: къде ще учат децата(градина, училище). Къде ще живеете. Работа. Разчет на сметките.( тези съвети ми ги даде същата тази психиатърка, когато разтреперана от поредния скандал, отидох при нея и й казах: Край! Напускам го!)
За съжаление не го направих тогава, протаках агонията още 6 години.

   Ще се справиш. Вярно, че ще минеш и през ада на: Дали не сбърках? Не трябваше ли да опитам и това? Май трябваше да му кажа това?! Месеци на ред ще си говориш с него наум и ще му обясняваш къде е сбъркал. А реално той ще ти вдига скандали по телефона и ще те обвинява, че си съсипала хубавото семейство. И че си лишила децата от баща.
  А къде го този баща? Реално такъв ли е? Така ли се държи един нормален човек с децата си - не ги забелязва или им вика?

Децата ще свикнат. Още повече - на спокойствие и ред бързо се свиква. А и ти покрай тях ще имаш по-малко време да съжаляваш и размисляш. Не чакай като мен - порасналата ти дъщеря да те попита: Като ти е било толкова зле, защо не се разведе?(лично преживяно).

   Дори и да е депресиран, с разхлопани нерви - той трябва да се осъзнае и да тръгне по доктори. Трябва сам да потърси промяната(ако не е тотален нарцис и да не вижда проблем в себе си).

Според мен в случая трябва да се обърнеш към детски психолог и да провериш как е най-добре да постъпиш спрямо децата - какво и кога да обясниш. Или дали просто да стегнеш 2 сака и един ден да им кажеш "Отиваме на приключение". Защото то не е шега и това. Нямам деца, но подозирам, че трябва малко административна работа за местене от едно учебно заведение в друго.
Разясни си тези неща и действай смело

Като я чета, не е никакъв баща.