Отначалото хич не искаше да спи сама. Само в родилното беше в креватче до мен. В къщи я приспивах върху възглавничка на краката ми с кърмене. Заспиваше, слагах я в кошарата и следн 5 мин се събужда и хайде на ново. Най много 30мин да спи през деня колкото да ида до тоалетна или да ям нещо. Нощем се радвах ако се съберяха 4 часа сън. През деня имаше случай 12 часа не заспиваше, само дремне 10-15 мин и пак се събуди. Така беше първия месец. Беше ме страх да я взема в леглото, но при това положение.... Взех я, заспиваше си на гърда - тя спи и аз спя. Спеше си нормално според графика за сън за бебе на нейните месеци, но със мен до нея. Направо се родих като я взех да спи до мен. Ако се разбуди и давам гърда и заспива веднага. Няма ставане, разхождане и след малко пак. Та така.
И ние сме така. Иска близост и това, приела съм го. Ще мине, знам.
Може да не мине, но това е нормално детето да иска да е до майка си. Моята и много привързана към мен, само да изляза от стаята и след малко почва да ме вика. Казаха, че било от кърменето, че деца на АМ не правели така.
Като цяло се радвам, че иска да съм при нея, но понякога пък нищо не мога да правя. Не знам и аз кое е по-добре, но пък за малко бебе мисля е по-успокояващо да е до мама. Може нещо на ген да се дължи това или ако през бременността майката е имала някакви страхове за бебето. Привързват се няма как, майкта е целият им свят отначало. То от както се е създало вътре, развило е сърце и мозък е само с теб. Първото нещо, което познава когато е било 3см. човече си ти.
Понякога си мисля... Кой е казал, че бебето трябва да има свое креватче? Тъкмо излезеш от корема и хайде на каторга, сам в клетка да ревеш, хвърлят ти играчки, вода и храна да не досаждаш. Все едно е куче, ужас....
Легло и кошара бях взела и в нито едната не се научи да спи. При мен е.
