🎥 Всичко за филмите: Гледах! Искам да споделя! Ревюта, премиери, новини...LVIII 🎬

Действието се развива в края на 50-те години. Госпожа Ейда Харис е вдовица на средна възраст (актрисата е на 66, проверих, но в описанието на филма пише, че е на средна възраст), работата й е да чисти по домовете. В дома на богата своя клиентка вижда страхотна рокля, за която разбира, че е на Кристиан Диор и струва шокиращите 500 лири (проверих в Гугъл - сумата се равнява на 15 000 днешни долара). Тя е ужасена от цената, но роклята се превръща в мечта за нея.

Тя печели малка сума от хазарт и казва на своя приятелка, че има намерение да осъществи една мечта - да лети до Париж, да отиде в магазина на Кристиан Диор и да си купи рокля. Започва да работи за осъществяването й. За съжаление губи парите които има, но скоро след това изненадващо са й възстановени, освен това получава неочаквано още, от различни източници. И така - заминава.
Пристига в Париж (планът й буквално е това - отива, купува, връща се), отива в салона на Диор, но се оказва, че по това време все още няма бутик - всички дрехи се шият по поръчка в един екземпляр (и тъй като са недостижими за повечето хора, няма наплив от клиенти). Предстои ревю, но управителката отказва да я пусне, защото й изглежда простовата. Ейда й показва, че чантата й е пълна с пари (тя е напълно подготвена и съвсем сериозна, че ще ги похарчи за рокля). Един от гостите на ревюто - елегантен възрастен маркиз, я кани да влезе с него. Госпожа Харис е във възторг и харесва една красива зелена рокля, но направо се влюбва в друг червен тоалет, представен накрая. Друга клиентка (която е снобка и я гледа с отвращение) поръчва червената рокля и Ейда се задоволява със зелената. Оказва се, обаче че трябва да остане в Париж, докато й я ушият, а не може просто да плати и да си тръгне. Тъй като няма много клиенти и служителите са готови на всичко, за да продадат нещо, решават, че тя ще остане временно в дома на един от тях - Андре (приятен младеж), който е много любезен. Освен това, той е влюбен в главната манекенка Наташа, която се сприятелява с госпожа Харис. Ейда го насърчава да й признае любовта си, но той се дърпа.
Маркизът кани госпожа Харис на няколко срещи, които определено изглеждат като срещи , тя вярва, че той я харесва като жена. Той й казва, че няма значение дали има къде да носи роклята - щом това е мечтата й. Дори да е предназначена само за нейните очи си заслужава. Това е много хубава мисъл и съм съгласна.
Но когато я кани в дома си, той й показва свои стари снимки от ученическите си години и й казва, че толкова я е харесал от пръв поглед, защото му напомня за чистачката в училище, която била много симпатична жена. Тя се обижда и престава да общува с него.
Един ден, когато отива на проба, се оказва, че много от шивачките са уволнени, защото бизнесът на Диор има проблеми. Госпожа Харис насърчава своя приятел да сподели бизнес идеите си с господин Диор - а именно да правят рокли за по-масовата аудитория и да имат бутици. Шефът е съгласен и шивачките вече не са уволнени, но уредничката на салона се обижда (защото това сваляло нивото на марката) и напуска.
Г-жа Харис и Андре отиват да я убедят да се върне и виждат в дома й, че тя не е цербер, а нормална жена с проблеми. Съгласява се да се върне на работа, но им споделя, че Наташа е напуснала и щяла да замине. Догонват я на гарата, където той й се обяснява в любов и тя му отвръща положително.
Г-жа Харис се прибира с роклята. Скоро след това, друга нейна клиентка - млада актриса, която мечтае да стане звезда, я пита дали може да поправи нейна (долнопробна) официална рокля, защото й трябвала за някакво събитие. Ейда не може да го направи, но понеже я съжалява (въпреки че тя е простачка) й дава на заем зелената рокля на Диор. На другия ден отива да си я прибере (има ключ), но в жилището няма никой, намира само роклята - изгорена и съсипана. Има писмо, в което актрисата разказва, че е станал инцидент, но тя за щастие е добре и е отишла при майка си, да се успокои. Според актрисата, поне от инцидента излязло нещо добро - след като се подпалва и е угасена, журналистите й обръщат внимание и цялата случка е във вестниците (по-точно обръщат й внимание защото роклята е Диор). Хората мислят, че това е някакъв маркетингов трик.

Ейда е ужасно депресирана - тя не я е носила нито веднъж, но приятелите й се опитват да я успокоят и казват, че ще я заведат на танци. Скоро след това тя получава изненадваща пратка и писмо. Оказва се, че подаръкът е от всички в ателие Диор - любимата й червена рокля, която другата клиентка не успява да плати заради непредвидени обстоятелства и която те са преправили по нейните мерки. Те са видели изгорената рокля във вестниците и веднага са разбрали, че е нейната (и са си представили какво е станало). Освен това, маркизът, който сигурно се е досетил, че сравнението с училищната чистачка е било неуместно, изпраща огромен букет с рози.
Госпожа Харис облича червената рокля за танците и всички са възхитени от нея. Тя успява да свали своя стар приятел, който до този момент се интересува само от по-млади жени (и който, между другото, е Джейсън Айзъкс).